Публикувана: 24 юли 2009, 15:00 ч.
Последно мнение: 23 авг. 2009, 21:06 ч.

Шпионирате ли децата си?

13 584
206
1

24 юли 2009, 15:00 ч.

Мнения: 11 917

Въпросът е вероятно шокиращ или абсурден, такъв би бил и за мен.Но днес, докато по-скоро "слушах телевизия" в едно предаване по БТВ бяха поканени майки и психоложка и се въртеше темата за доверие родители-деца, като беше дадено и такова предложение.
Споделено беше и доколкото разбрах , приветствано от психоложката, че е добре отвреме-навреме децата да се шпионират.Дори самите деца очаквали това от родителите си, изпитвали облекчение, когато се опасявали да споделят нещо, но то е било разбрано по друг път от родителите им.

Отначало отхвърлих с възмущение такава мисъл, противно ми е да шпионирам когото и да е.Но от друга страна в думите на гостите на предаването имаше разумни аргументи.вие на какво мнение сте?

# 1 24 юли 2009, 15:05 ч.

Мнения: 544

Нямам опит в това отношение, но темата е интересна. Може би майките на тинейджъри ще споделят.

# 2 24 юли 2009, 15:24 ч.

Мнения: 4 555

Аз определено не съм искала да ме шпионират. Имаше един период на силни емоционални бури (през пубертета), когато си водих дневници, явно за да мога да си формулирам мислите и да осъзная по-ясно какво става с мен.
През цялото това време играехме на котка и мишка с родителите ми. Аз търсех места да ги крия, те преравяха всичко, за да ги намират. Започнах да пиша на друг език, но те пак разбираха. Измислих си тайна азбука, но и нея ми разгадаха.
Накрая започнах да пиша толкова завоалирано, че и аз самата не си разбирах какво имам предвид и това окончателно обезсмисли заниманието. Имах ужасната нужда да остана насаме със себе си и с мислите си, но тази възможност не ми беше дадена, за всичко се искаше отчет.
Мисля, че най-добрият вариант е детето и родителите да са в близки отношения и да могат да си споделят, вместо да се налага нещата да опират до шпиониране. Но нямам идея доколко това е реалистично.

# 3 24 юли 2009, 15:33 ч.

Мнения: 3 550

Досега не съм го шпионирала. Не знам как бих реагирала боаче, ако надуша нещо нередно - цигари, наркотици и т.н. Май трябва да се включат майките на по-големите деца.

# 4 24 юли 2009, 15:34 ч.

Мнения: 3 367

Хa,ще щпионирам и то как-нагледала съм се на случки как родителите "не знаели" че детето им друса или че не стига до у-ще,или че вместо на карате школа си прекарва времето в градинката.Все хора с много образование ,добри професии и съвсем не хванати от гората,с деца водени по уроци,ски и каквото се сетите.
Проверката е висша форма на доверие в моя мозък,нямам никакво намерение да се боря за надмощие с 14год девойка,знам че е и по-хитра,и по-креативна,и по-бърза от мен.Доверие се печели непрестанно,5год ни дъщеря в момента го е загубила тотално и отсега се учи колко зор е да си го върнеш и че е привилегия,а не даденост.
Дневници няма да чета,те са в съвсем друга графа за мен.

# 5 24 юли 2009, 15:41 ч.

Мнения: 865

ДА от време на време.Не ми е хоби Mr. Green

Шпионажа ми вкл.-проверка на телефона и компа.В интернет е мнооого рядко,та няма какво толкова да ровя.Проверката е висша форма на доверие беше казал някой.Не смятам да задобрявам като шпионка и да оставям децата си без лично пространство и малки тайни,но от време навреме мисля да проследавам как стоят нещата.Това със "имам ти доверие на 100%"мога да го кажа пред децата но не е така.Запазвам си няколко процента съмнение за мен.

# 6 24 юли 2009, 15:45 ч.

Мнения: 1 187

Цитат на: Класика в пт, 24 юли 2009, 15:41

Проверката е висша форма на доверие беше казал някой.

"Мамо, вече съм голям и мога да седя сам на улицата при децата. А и те са сами." Това - от вчера. В подписа ми се вижда колко е голям. Макар че живея в малък град, на тиха улица, ме е страх да го оставя сам...и "шпионирам" - зад някое дърво или от кафе и т.н. Предполагам, че ще продължи и занапред.

# 7 24 юли 2009, 15:45 ч.

Мнения: 11 917

В предаването беше разказана случка за дете на 12 год, как се зарадвало, когато майката научила нещо,за което на детето му е било неудобно да сподели.Оттам- съвет да се използва методът дори на шпиониране за да трупаме информация за децата.Вярно, по-голяма необходимост е при деца в училищна възраст заради опасност от наркотици и др.Но и при нас, майките на малките деца много неща остават неизяснени, напр. бие ли се детето в градината, как общува с другите деца и подобни.

На мен мисълта за шпиониране ми е безкрайно противна.Но се заслушах в предаването, защото бяха изключително разумно изложени аргументите, направо беше свален мрачния ореол на тази иначе недостойна дейност.

На мен като дете също ми бе неприятно майка ми да ми дебне и чете дневници и писма.Ама то при мен нямаше и кой знае какви велики тайни.От друга страна родителите често не знаят толкова съществени неща за децата си, не само за опасни, но наистина за съществени,свързани с детското самочувствие, изграждане на приятелства с връстнци, често- отхвърляне от връстници и много други.

# 8 24 юли 2009, 15:57 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Мда

.
Споделям мнението на anette1104 Peace

# 9 24 юли 2009, 16:03 ч.

София
Мнения: 1 861

Доколкото понятието "шпионирам" включва дебна, следя, проследявам, подслушвам, наблюдавам... - не, не го правя! По-скоро бих го заменила с "информирам се", т.е. познавам достатъчно добре приятелите на синчето и си общувам както с тях, така и с родителите им, така че успявам да бъда в течение на нещата. Пък и за сега детенце само си споделя, но... все още е само на 11! Надявам се обаче никога да не се налага да го шпионирам в истинския смисъл на думата!

# 10 24 юли 2009, 16:17 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Не мога да приема, че е съвсем в реда на нещата хората да се шпионират..а дали е дете или голям човек за мен няма такова значение.
Нормално би било връзките които се създават да са на такова ниво, че и двете страни да си имат доверие.
Трябва да се изгради атмосфера на спокойтвие и известна самостоятелност, така, че детето само да прецени какво трябва да сподели.
Прекаленото обгрижване и намеса в личният живот по-скоро отблъсква децата от родителите.
Разбира се това не означава, че не трябва да се интересуваме от него, да разпитваме за ежедневието му, за приятелите, връзките.
Става дума за това, че е редно да уважаваме неговото лично пространство, така както изискваме да бъде уважавано нашето т.е. да не ни се бърка в джобовете, да не ни се преглежда телефона, компютъра, шкафа, да не ни се четат писмата, да не ни се бърка в портмонето, чантата, торбата и т.н.
Ако искаме да разберем нещо за него най-добрият подход е разговора - ако не можем, значи просто нещо в отношенията куца.
И все пак в предид незрялото мислене и поведение е редно внимателно да наблюдаваме децата си за тревожни прояви в поведението. При наличие на такива и дефицит в комуникацията, няма друг вариант да преоткриеш детето си и неговият проблем освен шпионажа. Mr. Green

Когато са налице прояви застрашаващи нечий живот или здраве е дори задържителен.

# 11 24 юли 2009, 16:20 ч.

Мнения: 24 467

Терминът е погрешно подбран. Не е "шпионаж", а "контрол"- нещо напълно естествено и задължително, една от основните родителски функции. Контролът изисква наблюдение с цел обективно опознаване и асимилиране на обстановката.
Имам достатъчен опит с големи, по- големи и още по- големи деца, за да си направя този извод.

# 12 24 юли 2009, 16:28 ч.

Мнения: 544

Контрол ми допада повече. Но до каква степен?

# 13 24 юли 2009, 16:36 ч.

Мнения: 3 367

Доверието не е даденост.Гради се,пази се,полива се,потвърждава се,тогава и се "дава".Това само по себе си е концепция която се учи дълго време и то баш с наблюдение, контрол и последователност според мен.Изобщо не искам да знам всичко за децата си,не съм им приятел и не ми е това работата.Това обаче което касае физическото им и психологично здраве ми е задължение и да,ще го контролирам до дупка.
Разговор не винаги работи,иска се много креативност да се обяснят сложни абтракции особено с по-малки деца,аз лично доста издишам напоследък с обясняването на подобни и съм нарамила асренал книги,игри,филми и пр,дано нещо зацепят.

# 14 24 юли 2009, 16:39 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 383

Ще шпионирам разбира се. Също както и баща ми е правил с мен - тихо, незабелязано. Така и неразбрах как и какво е правил, но знаеше всяка моя стъпка. Време е да поговоря с него и да издаде тайните си, за да мога и аз да ги приложа.

Препоръчани теми

Местоположение на детето

Проверете дали телефона ви се подслушва ...? Истина ли е?

Подслушвателни устройства за детски градини/детегледачи

Приложения за местоположение на детето ни..

Причина:

Причина: