Изнервят ли ви децата ви?

Всичко това дето си го написала го гледам всеки ден в нас, гарнирано с още един куп други неща. И съпроводено с ужасната ревност към брат му и последиците от нея.
Мрънкането и крясъците му най ме влудяват.
И като не се пренебрегва факта, че редом с него който е на три има още един брой - на една и четири. Скоро проходил можеш да си представиш за какво става въпрос. Но най-много ме вбесяба невероятната му страст да се маже като яде. Е, те такова чудо просто няма ! Не съм виждала такова второ дете. На ден го преобличам поне по 5 пъти. Вади от устата, тъпче обратно, маже по косата, по стената, бласка ми чинията - манджа хвърчи във всички посоки. Завъдихме мравки. Прахосмукачката е до стола му за хранене. Вече ми е първа дружка.
И двамата претенциозни на хранене. Мия тонове чинии, защото винаги има по два три резервни варианта. Давам едното - то плюе, давам другото дъвче-дъвче и извади от устата - плюк на земята...
Оох.....
В моментите за хранене полудявам. Усещам се вече на два-три пъти, че избухвам и му се карам. А е още малък за каране...
Това е положението.

Номерата на дъщеря ми, за които писах по-напред са си направо гъдел.Страхотията е със сина ми.Накратко : до момента е висял два пъти от шестия етаж; щеше наистина да се удави миналата година на Аркутино; подкара претоварен бус по нанадолнището на "Раковска"; така си разцепи долната устна в първи клас, че през дупката му се виждаха и червата; почерпи носа на малката с тик-так, когато тя беше на 1 мес. и нямаше такива малки инструменти в кабинета УНГ, за да я прегледат и т.н. и т.н.В момента ползва гел и си прави безумна прическа, сух дезодорант, по 6 пъти се преоблича и гледа да е в тон.Сърфира в нета или джитка неква игра.Разискваме умопомрачителни въпроси относно секса, зачеването, ерекцията на пениса, презервативите, дамските превръзки и тампоните, френската любов, защо гърдите ми не са от най-големите, проверява се пак 6 пъти на ден дали не му е пораснал някой косъм на пениса, педофилията, содомията и т.н. и т.н. Опитва се да светва сестра си по последните въпроси.В следващия момент обаче е с нея на земята в първообитно състояние далече под нейното ниво...От тоя пейзаж откачам и съвсем не знам къде се намирам от стрес и напрежение кой от двамата какво ще ми сервира.Изнервят ме до мозъка на костите ми и ми идва да им резна главичките до кръста, въпреки, че ги обичам повече от всичко на света.

Това можеш само ТИ да го напишеш, Сакри! С цялото ми уважение към теб като към луднала майка /от друга подобна/ - посмях се от сърце!

Ами определено да, колкото и да не ми се иска. Просто е някакъв ужас. Пищи и се тръшка за работи, с които преди това нямах проблем. Къпане, миене на ръце, зъби и т.н. Просто е ад! Иначе в останалите ситуации, когато нещо си науми, спасението ми е да я излъжа и да й позволя точно това, коте най-много забранявам да прави. Действа безотказно! Въоръжила съм се с търпение до зъби, въпреки че на моменти просто откачам и ми иде не знам какво и въпреки това един ден не издържах и отупах памперсът. Признавам, че понякога и по ръчичките я шляпвам и след това ми е едно гузно.......
Но, като цяло нямам забележки относно държанието й. Кротка е , не прави бели!Но инат, колкото искаш. Та така......

Сещам се за последната изцепка на дъщеря ми.Излизаме навън и аз вървя след нея.В един момент виждам, че пред мен се ръсят ежедневни превръзки . Вдигам й роклята и намирам в гащите й остатъка от цялата ми кутия с превръзки.Натъпкала се като пълнена чушка . Стана ми смешно, но умрях от срам, защото сценката се развива пред голям квартален супермаркет и познайте колко погледи събрахме...
Иначе дрислата иска "путульона да ми е надолу и потика наголе - да ми се визда пупцето".Това влияние сигурно е от брат й - ранния пубер.Стана смешно, но наистина ме побъркват.

ИМА НАДЕЖДА!!!!!!!!
 Бимбото ноември ще стане на 3 години и като един истински скорпион и син на майка си скорпионка е потресающо инатлив. Гарнирано и възрастовите особености ....
 Всякакви безумства твори из нас - навън е по-кротък  ( като кротостта му включва крясъци до Бога , въргаляне по земята, хвърляне на всякакви предмети с цел удар в главата, стомаха и др, ритане и подобни).
 Забелязвам обаче, че тези изблици са все по-редки и по-редки. Даже и в махленската градинка се учудват колко кротък  е станал - допреди два месец-два никой не го беше виждал да се задържи повече от 2 секунди на едно място, нито пък беше виждал някое от продружаващите го лица ( аз, баща му или баба му да посяда кротко дори  за миг на някоя пейка, където огромно количество близки роднини на останалите дечурлига кротко седят, пият кафета и отвреме-навреме стават да погледнат какво правят подопечните)
 Сега се заседява, заиграва се сам, не пищи като заклан, ако някой му вземе играчка, някак по-разбран го раздава. Незанм докога.
 Вероятно голяма роля изигра и яслата - много скептично бях настроена в началото и го дадох само защото и двамата с баща му сме на работа по цял ден, а баба му не се справя особено успешно с него.
 Така че - надежда има, търпение му е майката.
 За викането иначе те разбирам напълно - преди минавах за спокоен човек - ела да ме видиш сега обаче - и двамата с мъжа ми сме станали зверски невротични и истерични. Има застой на крясъците в момента - надявам се да е по-задълго

Понякога ми вдига кръвното, но чак да откача - не мога. Откакто се е родила, изпитвам едно снизходително чувство към нея наред с любовното, защото е по-дребна от мен, защото е по-беззащитна и ако поискам мога и да я отрепя за едното чудо . Това снизхождение не ми позволява да се изнервя, тъй както аз мога , когато ми прави номера. Но тя пък не е от най-непослушните деца и когато правя нещо, обикаля около мен и си мърмори нещо под носа тихо. Дразни ме наистина само, когато ме хване за крачола и не ми дава да помръдна. Иначе й позволявам да прави всичко и да си изживее прищявките, от тази - да лиже обувките в коридора, до тази - да бяга от мен и да се крие зад разни храсти по улиците, като си въобразява, че добре се е скрила . Другаруваме си ние с нея в общи линии.

УмрЕх от смЕх!!!  
Афродита, мила, нали за второ се беше замислила! Ти, ако си лоша майка с твоето спокойствие, аз съм направо ужасия... Калина е още малка и, в интерес на истината, когато сме само двете, не се ядосвам. Просто знам, че няма смисъл. Когато яхна метлата, детето изпада в стрес и после всичко рефлектира отново върху мен, а и тя е по-кротка, като сме двечките. Но като сме пълна къща си продава номерата, защото знае, че все някой ще и се върже. След един час, прекаран с нея, баща и, който е по-спокоен от мен по принцип, започва да и се стряска, което изнервя мен, а като се намесят и бабите и започнат да ми дават акъли как да я гледам, направо изперколясвам и, вместо да се нервя от тях, се изнервям от нея. Най-много ме ядосва, че отказва отскоро да яде пюрета. На кашата налита и все и е малко, но пюрета- нъц! А аз мразя да изхвърлям храна, още повече 1.80 лв. малкото бурканче. Вземе ли да ми прави челни стойки и да блъска лъжицата, направо ми иде да и отвъртя някой шамар. И в следващият миг се чувствам майка-садист, че изобщо съм си го помислила. Знам,че оттук насетне номерата и ще стават все по-разнообразни и се моля да имам търпение. Иначе- ще трябва да резервираме един етаж в психиатрията, само за нас. Предлагам следващата мамешка среща да назовем "Почивка за мами в луксозното ВИП- отделение на Варненската Психиатрична Клиника- всеки вторник на успокоителни, арт-терапия(макар, че шопинга действа по-добре  ) и групова терапия. За пълна почивка на изнурените мамешки души се грижат балет Максимус."  

Ами не ме изнервя - побърква ме.

Особено любими са ми моментите, в които и той не знае какво иска и защо го иска. Например: Искам Том и Джери. Пускам го. Не искам Том и Джери. Аз - ама защо бе мамо, виж ....... мрънкане и рев до Бога ... Спирам го. Искаааааааам Том и Джери. в тоя стил за кажи речи всяко нещо.

Преди като се разбеснее или вкисне спасението беше - на разходка. Сега имам чувството, че навън е още по-страшно. Иска всички играчки, не си дава неговите, реве, бута и се опитва да бие (понякога успява) по-малките деца - на по-големи не посяга. Всичко е "На Ники" - бута децата от пързалката, защото е "на Ники". На всичкото отгоре не мога да му затворя устата, постоянно говори, и иска да му отговаряш, добре че още не е начил да пита "Защо?". Повтаря едно и също нещо докато не го повториш точно както той е казал (май ме проверява дали го слушам?!?) и т.н.

Когато е буден не готвя, не мия, не чистя, не пера, не пуша, не ям, не ходя до тоалетната 'щото идва с мен  - просто това е обречена кауза. Всичко се опитвам да свърша докато спи. Не ми стига времето на следобедния сън, продължавам вечер, лягам си по нощите, спи ми се, иде ми да вия вече.

То аз затова съм си сложила надпис "луднала" под името.

Но, от днес е пак на ясла  

Спокойно ще видиш на 8 как ще бъде......     Ако можеш отделяй по някой ден за спокойствие сама със себе си.. има ефект срещу среса.

Афродита, живей с мисълта, че това е период, който ще отмине  дай Боже всеки му 

Аз пия Ксанакс - вълшебни са 

Макар, че е още малък успява и още как.

Ако това ще те успокои, у нас е същото положение.
Къщата е непрекъснато с краката нагоре. Всичко е по земята  - включително чистите вилици и лъжици извадени от чекмеджето и размятани из цялата къща. Сваля всичко и го разхвърля по пода, в мивката или през балкона. Онзи ден си намерихме даже слушалката на телефона метната зад блока от третия етаж. Когато не може да направи нещо или му се забрани, пищи и се тръшка. Понякога така ме нервира, че ми идва да му врътна такъв шамар, че да му отхвърчи главата.
Не мога нито едно кафе да изпия, нито да седна на спокойствие за повече от 3 минути.
Направо лудница. Ходя на работа, за да си почина.

Синът ми като малък беше много послушен и никога не ме е изнервял. Повече съм се ядосвала за храненето, защото не беше от много ящните. А щерката е едно съкровище само на 10 месеца, как да ме изнервя. Тя засега само ме радва, и то много.