Изнервят ли ви децата ви?

Понякога ми идва да я очистя моята дъщеря.понякога й викам, друг път я плесвам по дупето или ръката(тайно, разбира се, че иначе ще ми вземат родителските права).Афродитке мъри, колко е часа, да не си се скарала с мтжа си и да спиш сега в хола, и да чаткаш по клавиатурата.....
Но като цяло теди е спокойна и добра и не ме ядосва много - затова и прагът ми на кипване с нея е нисък - не съм свикнала просто.
А за Цветан се сещам едно лечение - ДЕТСКА ГРАДИНА и ще го усмирят за нула време.

Искрено ти съчувствам, защото съм минала през нещо подобно. Консултирай се с детски психолог или не знам точно при какви специалисти се ходи за това в България. Като гледам лентичката ти, възрастта е съвсем подходяща. Ще ти кажат разни хватки, предполагам, които колкото и да си ги обичаме децата, не винаги ни идват отвътре. То си е и въпрос на занаят.

Ми не, ама ги приспах и двамата и сега се гушкат на спалнята, а аз простирах, чаках миялната да свърши, пуших и пак ще пуша, пия уиски, слушам филм по ТВ-то, и защото това е единственото ми свободно и спокойно време. А да не ти казвам, че Цецо го приспах пак с рев, защото искаше едно бау-бау от телефона на един от гостите ни, а ние го нямаме и като се почна.....заради туй сега ми е син пръста.
А и май си права за детската градина, ама рано е още пък за ясла не ми се мисли, представям си как ще го спукват от бой

Благодаря ти, аз ходих на психолог заради себе си, помогна ми много, доволна съм. Беше ми на ума и на детски да отида, защото все се чудя дали е нормално всичко това. Брех то може диво дете, ама чак толкова. И да реве до скъване съм пробвала като се тръшка за нещо, не става...На 2 е и като гледам все по-зле става.

Афродита, благодаря 4е ме подготвяш психи4ески какво ме 4ака 

Аз за себе си не съм ходила (май трябваше ), но за това че водих малкия не съжалявам. Точно на 2г. 3м. беше.Добра работа свършиха хората, учиха ме как да си играя с него, как да го концентрирам, изобщо, добре че бяха те, че иначе си бях жива-умряла.

  Докато ти четях поста си мислех да те посъветвам да се обърнеш към специалист. Дано намерите начин да "поукротите" темперамента на детенцето си

И на мен не ми се мисли...

За чий ти е да пътуваш до централното управление на психиатрията?Намираш се в собствения си филиал .Само не се бъркай в моя филиал, щото при мен си е направо ВИП отделение.Към всичко изброено от теб ще добавя :
   *В едното място винаги съм с публика и даже ми ръкопляскат.Честно;
   *Когато простирам, прострените неща зад мене ги дърпа мойта дрисла и успешно ги сваля заедно с въжетата;
   *Вади всички дрехи от гардеробите и си прави магазини във всички стаи;
   *Вади сутиените ми и ги крие в нейните шкафове. Но вече започна да ги слага на най-невероятните места и злорадства, когато си играеме на топло-студено, за да ги намеря;
   *Багажа за морето го приготвях ден и половина, защото аз слагам в куфарите, а тя вади и блъска отново в гардеробите на топка и не на място;
   *Докато шофирам тя си откопчава колана, метка ми се на врата и ми затваря очите;
   *Разнася играчки из цялата къща и се движа в нещо средно между игрално и бойно поле.
   Спирам, че отиваме по лекари.Ще дописвам после, ако съм оцеляла по пътя.

Ми к'во ... Пускам им по един стоп - патрон в простите глави и си кютам ;>
Изнервят ме и още как.Или по-скоро - адски ме изнервяха, понеже вече са на пет и седем и нещата седят съвсем друго яче. Та случвало се е да се затворя в банята, да плача от безсилие. На моменти ми е идвало да вия, особено, когато едното беше на две а другото на 4. Кошмар! Лягат по пода, търкалят се, ритат, тропат с крак, свиват устни, постоянно се налагат. Конкурират се, кое може да се докара по-подло и по-безмилостно  ...
Когато не си споделят вещите с други, убеждавам ги, че чуждото детенце ще си поиграе, колкото и да е време и в крайна сметка нещото пак си остава у нас и тяхно. Това бял кахър. Когато реве, пък не може вече да ми обясни защо, понеже от толкова време се плюнчи, че е забравило каузата, отключвам входната врата и изпращам на стълбищата! "Като се наревеш, позвъни аз ще ти отворя". Ако иска нещо и ми се налага (в магазина примерно), тропайки с крак предимно, просто ми вижда гърба на изхода. Повърти се, повърти, па накрая излиза, аз го чакам, то знае. Абе винаги съм убивала агресията в себе си, със собственото си страдание. Удряла съм по някое шамарче, няма да си кривя душата. Но може би на едната си ръка мога да преброя случаи като този. Физическите наказания са за слабите педагози а и са с непредвидими
последици за детето.

Вече не издържам,помогнете ми .Какви хапчета за успокоение на нервите да си купя??? 

Аз имам само едно на 7 и сме ужасна картинка Направо мога да си представя какво ти е с двете:tired:
Наскоро имаше такава тема и в "Нашите деца" и там казах пак същото - да изнервя ме На моменти направо ме побърква! Ама пък от друга страна е такъв бонбон

Изнервя ме  !  Мен обаче ме изнервят доста неща, така че мисля, че проблема е по- скоро в мен !
Все пак зъбки, прохождане и малко инат ми идват в повече. Старая се да се владея, най-често повишавам тон . Два- три пъти я плеснах през ръчичките, когато думичката НЕ не подейства, но тя взе да ми връща, явно не е това начина  .

Ами... не си сама! Имам чувството че ще вляза в лудница в края на месеца! Малкия ме побърква, пълен е с енергия, която няма начин явно да изразходи. В къщи освен да крещя / а всичките ми познати знаят, че съм безкрайно търпелива/  - не пипай тук, не пипай там- ами то не е дете да си играе с играчки, бърка в контактите, рови се във всички кабелаци, изключва ми компютъра , когато върша служебна работа -е тогава вярвайте ми идва ми да го пребия  , ама той и от това не разбира - плесна го по ръцете - той нищо. Не дай си боже да се вмъкне в кухнята - разнася всичко, което му падне из ръцете.Къщата ми от сутрин е на вили и могили - в момента е извадил всички обувки и ги е разнесъл из къщата;пускам прахосмукачка по н пъти на брой - той ми помага поне, сяда на прахосмукачката и се вози на нея Ау забравих - как пищи и реве не е истина, в това няма равен. Като бяхме на море, като го извадим от водата целия плаж ставаше да гледа - колим ли го това дете, съседите от блока го знаят още от бебе. Като отидем на площадката и гледам другите деца, ами не са такива! Понякога си казвам по -добре така, от колкото да е някое `заспало`, ама не знам дали ще издържа на темпото И това само за 1м. гледане , иначе го гледа баба му...сега разбрах какво и е. А толкова много го обичаме и така ми става мъчно, като му се карам...

Ох, това е болен за мен въпрос Така ме изнервят и не само те, понякога от всичко ми е нервно.Уф!

Разбира се, че ме изнервя и то безумно. Не мога да си представя да има родител, който да не се изнервя изобщо, макар че несъмнено тук ще се обади някоя такава мама, дето по 50 часа в денонощието си обича детето и не се изнервя въобще  .

Йоан ми прави номера непрекъснато. Днес едва го сложих в столчето за колата. Човекът иска прав да се вози. Казвам му "Не" и той започва да се не-не-ка и да се хили  . Хепе ни като обезумял, изпада в истерия, когато не му позволявам нещо. Не иска да стои сам и за секунда..... А сега е само на година  . Представям си какво ме чака  .

Но поведението му и рекациите ни са съвсем нормални. В крайна сметка живи хора сме .

Прибавете ме и мен в списъка  На моменти и идва да го.....ама се спирам че в ядът си незнам....Такова е инатче, последно време немога да го сложа в столчето за хранене, реве и се тръшка, а как да го нахраня и още куп неща мога да напиша....Много ще е палав и доста ще се ступваме 

Кво няма да ме изнервя! Полудявам! Сега трябва да напиша отново същия постинг, щото дребното ме изпревари и натисна Пауър-а на компа, преди аз да натисна "Публикувай" 
Та...снощи докато я чаках да заспи си разглеждах една от актуалните теми в Клюкарника...Ставам да я погледна по едно време, а нея я няма в кошарата. Започнах да я викам, търих под масаха, в гардероба, на балкона...ни вест, ни кост от нея Изпаднах в истерия и извиках всички в къщи. Майка ми и тя като видя, че я няма наистина тръгна да припада и тогава дядо й намери завряна зад едни кашони в най-тъмното ъгълче на балкона, клекнала и си хванала устата  Още ме тресе нервата! Това й е най-пресният й номер, всеки ден ме подлага на изпитание и не знам до кога ще удържа. А кака й е още по-голям бяс. Ще свърша в някоя лудница!

ИЗНЕРВЯ МЕ и още как .... На ден по десетки пъти ... Не я удрям, само пляскам по ръчичките, но аз бия едната , а тя с другата по моите .... Ето от сутринта имаме няколко пакости, а обяд още няма. Събуди се в 8, преди 1 час и 42 мин. Пипа на нощното шкафче чашата с водата, казах сто пъти НЕ, и тя си дръпва ръчичката, тъкмо си затворих очите за момент, че още се излежавах и тя бутна чашата, та веднага попивам, че паркета ....
Никога не слагам чаши близо до нея, не разбрах една какво прави в кухнята на долен рафт - вече е счупена (язък за готината бирена чаша  ).
Преди 5 мин. яде нещо - ПРЪСТ, бръкнала в саксията и носи си даже и в ръчичката, да си има, няма пак да се връща до хола ... А попарата не й се услади, явно ТОРТА (ударението е на А-то  ) й хареса повече .... вече ще й я давам за закуска  
Това е за последните близо 2 часа ...само. И си мисля, че скоро ще ме призове ПСИХИАТРИЯТА ....

АМа пък честно казано, по- добре с бели, поне виждам че е здрава и енергична ... а легне ли и не си играе, тогава ще се побъркам, че се разболява ...  Да са ни живи и здрави, пък нито сме първите, нито последните .... ЩЕ ПОРАСНАТ толкова бързо, ще дойдат по- големите проблеми  и тогава тези ще ни се струват БЕЛИ КАХЪРИ ...
Айде останете със ЗДРАВЕ и ЗДРАВИ НЕРВИ, ЩЕ НИ ТРЯБВАТ ... ОЩЕ НИЩО НЕ СМЕ ВИДЯЛИ ...

  Изнервят ме, разбира се, качили сами се на главата и си танцуват казачок от години.
 Когато седна на компютъра, по какъвто и да е повод, каквото и да правя, винаги говоря с поне един от двамата(това, ако имам късмет).
  Винаги трябва да видя, картинките на 2-мата едновременно, винаги трябва да отговоря на 2-мата едновремено, конкурират се за всяко нещо и в нас са не Пунически войни, а оттатък...
   Понякога и аз съм поплясквала, не се гордея с това, просто се е случвало ситуацията да се изроди, до такава степен, това съм го казвала и друг път.
  Хиляди са случките, ама днес нещо не ми е ден и нямам настроение да разправям, пък и не си падам много по оплакването.
  В общи линии, това е, както се казва ситуацията е под контрол, ама не съвсем

ООООООО и аз съм за тука! Луда ме прави малката!  
Особено днес - за първи ден на детска /преди беше на ясла/. Голям мерак да ходи, а като влязохме : като се тръшна на земята, реве , рита , пищи , не мога да я успокоя. Лелката я взе :тя като почна да се мята в ръцете й, да я удря. Срам ме хвана. Утре не знам как пак ще я водя. Ужасявам се направо.
Да ви споделя малка тайна : една от причините да се реша на второ е именно да не ходи на детска, защото от както тръгна на ясла всяка сутрин едвам я водя на ясла: не иска да става, да се облича , да ходи-та я нося на ръце, там се тръшка и реве, не мога да я съблека в яслата.Изобщо мъка, мъка......

Хе,тази темичка веднага ми се наби в очи...явно мамите с 2-3 годишни хлапета сме много чувствителни на тази тема.
Афродитка,това с закопчването на крака докато готвиш ме уби....и при мен  беше доскоро така,но не намирах точната думичка.
Иначе мога само да добавя още едно нещо в списъка ти: Когато шофирам сяда на столчето между двете седалки и е най-изнервящото нещо на пътя: "Мамо, видя ли този страшен мерцедес,мамо видя ли този таралясник" и така докато не се обърна да погледна вече миналата кола....и така по целия път.
Нито ти, нито детето сте за психиатър,времето само ще ни излекува.Аз лично останах шокирана и изненадана колко стресиращо се оказва отглеждането на едно дете,никой не ме подготви за това....никакво лично пространство,нито минутка време за самата мен.

С риск да ме обявите за лицемерка и онези истории с фалша, ще ви кажа
Не, не ме изнервя!
Всъщност изнервя ме единствено, когато му свалям памперса и го слагам на гърнето, а той най-демонстративно става, гледа ме влюбено и кляка и се изаква на мокета!
Това го е правил два пъти, но с много обяснения и спокойствие, знам че ще го отуча.
Аз съм сигурна, че в основата на моето спокойствие се крие това, че не го гледам сама. Винаги има кой да ме смени поне за 4-5 часа, когато си почина и презаредя със сили за нов сблъсък.
Отделно аз съм си спокойна по принцип, на мен също ми изключва компютъра, затова съм го залепила и приключила въпроса. Подарила съм му негова клавиатура и мишка и си щрака и той...
Оставям го да си играе с прахосмукачката и тн.т.
За даването на играчките още не сме стигнали до този момент, но смятам да приложа един трик от обучението на кучетата, този в който разпръскваш всичките му играчки и го правиш разноглед със взимане... Трябва да се приложи към 18 месеца до 2 години.
Спокойствие му е майката, ето го сега тича с дистанционното от едната стая в другата и се чуди каква беля да направи. Докато не го е хвърлил в тоалетната всичко е ОК.

Да допълня, че докато пишех, беше взел лейката и блъскаше кучето по главата.
Горкото куче само ръмжеше и излая веднъж за помощ...
Какво да се прави!

Какво да се прави ли? Остави кучето да го научи на "кучешкия" номер с играчките, ето какво
А за постинга на Афродита, наченал темата - все едно аз съм го писала. С мъничката разлика, че при мен става дума за женско чедо. Което обаче съвсем доскоро, като го питахме какво е, отговаряше с нетърпящ възражение тон: "МончЕ"! Едва отскоро взе да се признава за момиче, ама какво момиче - огън, ви казвам, да ни е жива и здрава! Вчера два пъти се изпишка в гащите, въпреки, че от месец си върши работата на гърне. Така й харесвало...Такава вербална психоатака й дръпнах, дано е прихванала

Ама тя е на 4, до днес си мислех, че с годините нрава се поуспокоява, а то май още нищо не съм видяла

На сестра ми детето му бъркаше в носа с бебешката помпичка - "Рио има сопол" и се хили.
В това е истината. От както почнах работа и не съм по цял ден с него имам волско търпение, а бабата почна да му вика......определено си му личи на човек, когато гледа малко дете

И аз съм сигурна,Поля, че в това е тайната на спокойствието ти...много точно си го казала..презареждане.А за майките,които отглеждат сами децата си тази екстра я няма.
А иначе никой няма да те обявява за каквато и да било...в крайна сметка твоето си стои. шегувам се....дано се чувстваш все така бодра като сега

Ох, с тоя стоп патрон искрено ме разсмя На мен ми иде да си блъскам главата в стената, защото това чудо е от сутринта, само докато си отвори очите и е готов! Ревала съм, смятам, че съм лоша майка, че въпреки, че съм в къщи не мога да му обърна достатъчно внимание, водя го по детски кътчета да играе с други, защото все пак трябва да се среща със себеподобни, да се асоциира. Ми той пълни на другите деца главите с пясък, най-брутално им взима играчките, блъска се и въобще...А с бой нищо не се постига от личен опит знам и затова сега съм с посинен пръст.

Точно в момента направо ми иде да ревна и да се скрия някъде.

Вече писах, че в момента моята тъкмо проходи и сега неиска да я кача в количката - седи права или се върти, всичко съпроводено с подобаващ писък. На детските площадки е още по-зле.  Само на годинка е и неможе да се заиграва, но пък всичко е любопитно, иска да е права на пързалката сама, иска да си люлее люлката сама, всичко де що е боклуче е олизано, неиска да си тръгва, не дава да я пипнеш, крещи като заклана, иде ми да я заключа вкъщи и никакви разходки, станах за посмешище вече

Единственото място, на което се заиграва е пясъчника, но ми се струва още малка, а и реално само пречи на другите по-големички дечица, та положението е ни-така, ни-иначе

И е тъпа и упорите - вчера цели 10 минути се опитваше да измъкне едно болтче от пейката и добре, че я преместих, защото по-скоро болтчето щеше да излезе, отколкото тя да се откаже.

Не ме побърква - тя ме докарва до някакво състояние, за което още думи на се измислени. Как се справям ли? - Ами не се справям, или я оставям да си седи седнала на плочките или тротоарите под укорителните погледи на разни тетки, или я нося квичейки, или я плесвам по дупето, или......просто седя и дишам дълбоко

Бебата не - досега не се е случило нито веднъж да ме изнерви с нещо,ама тя е още малка,та ще си наваксаме непременно
Виж,баткото обаче ни изкарва из нерви и двамата с баща му - да не ви отчайвам,но е на 6г и нещата хич не вървят към стабилно подобрение.И досега реве като че го колят от най-дребната глупост - че не му се получава нещо точно както си го е намислил,при това философства постоянно,само се разпорежда кой от нас какво да прави и какво не,че чак и характеристики ни прави (което ние не си позволяваме да правим по негов адрес - мамймуната му с маймуна),все той знае как се правят нещата и не дава дума да му кажеш (цитирам пример - искам да ме учиш да чета;аз - добре и започвам да показвам,той буквите ги знае от поне 2 години насам,но не може да чатне точно как се свързват;след показване и обясняване гадинката ми заявява - абе не се прави така,аз еди как си ще го правя и когато вече избухна,захвърля всичко),изобщо по цял ден ей такива красоти.Като малък доста го шляпах и бях много изнервена,сега обаче - явно и покрай бебето - съм много по-търпелива и минават месеци,без да го плесна,макар че си заслужава поне по няколко пъти на ден.Но ефект няма - той страшно се обижда и после отиват 2 часа в изясняване на това кой прав,кой крив - та ако все ще трябва да се изясняваме,по-добре да го правя без пляскане(в повечето случаи успявам).Трудно дете е,макар че вече е голям и поне пред хора се държи в рамките на приличието - лошото е,че после вкъщи си изкарва целия бяс и ни подлудява нас - но пак е по-малкото зло,в сравнение с обратния вариант.
Не знам - чакам с известен ужас бебата да влезе в малкия пубертет между 1 и 3-годишна възраст и сигурно и аз ще пускам такива теми - ако поне малко прилича на брат си,не ми се мисли какво ме чака

Ами да има такива моменти и няма как при положение,че сме 24 часа заедно .
Винаги съм се възмущавала на майките, които след като детето им е паднало някъде напр., вземат, че го набият допълнително. Ама сега след като половин час съм го отдалечавала от стълбите и той пак се е връщал, накрая се покатери, падне и се удари. ОООО, такъв шамар ми иде да му залепя, че да му отвинтя малката яка кратунка . Е на тва му казвам аз - Никога не казвай никога.

  Не ми се вярва някой да не го изнервят децата му.  
  Аз се изнервям най-вече от реване и мрънкане под всякакви форми. Една направена беля не ме ядосва толкова, колкото като ги чуя да реват в един глас за някоя играчка. Обяснавам спокойно, говоря, говоря, но в общия рев слуша ли ме някой... - че като започна да викам... Знам, че не трябва и се опитвам да не крещя, да не ги пляскам /само по дупетата си позволявам/, но не винаги успявам да си сдържа нервите.
 Моите деца са пример на приказката за онова магаре дето си показвало магаретията пред гостите, че иначе къде ще се покаже.
 Та и те така - вкъщи са горе-долу спокойни и почти не създават проблеми, но навън елате да ни видите.
   Абе, нещо много прилича на нашата кака, но сте в по - изгодна позиция, защото нашата "фръци" при хора прави неща, които в къщи никога няма да направи и ми омръзна околните да ме гледат с упрек - т.е. какво невъзпитано дете и аз да обяснявам защо го е направила, при условие, че и на мен не ми е ясно / постоянно тича дори когато сме в ресторант и се прави, че не ме чува като и направя забележка. последният път бяхме в една пицария със стъклени прегради на сепаретата - не можах да хапна спокойно да гледам да не мине през някоя от тях/.

е да-и аз не вярвам да има човек занимаващ се с дете по цял ден ,който да не е на ръба на силите си-и физически и най-вече психически
Аз го гледах до 10 месеца сама-изключително и само аз. После тръгнах по  4 часа на работа и се занимава майка ми през това време.... еми като го взема винаги казва..." бе незнам как издържаш, дай пак де се сменим след 4-5 часа"  
та и аз издържам изключително и само по тази причина-4-5 часа съм сред хора и правя друго нещо.
Аз също мия чинии със здраво прегърнати крака и анцунг или  панталон свален до коленете, готвя в същото състояние, рамото ми е нахапано буквално зверски и като съм с рокля с презрамки хората се чудят каво ми е и всеки ме гледа тамм-защото само едното е нахапано и  синьо, с глава правейки мост назад че нещо не съм му изпълнила ми разцепи устната и е кървава и синя .........
ама няма как AFRODITA единственото за коет осе сещам или се сменяй с накой поне за малко или детска градина-друго спасение няма

Ох, миличка... искренно ти съчувствам, защото имах доооостатъчно време да видя с очите си това, за което говориш но търпение му е майката
Честно казано ти се възхищавах на спокойствието и търпението, което проявяваше към Цецо   и ще се моля то да не свършва, че не ти е лесно никак
Гергана беше също толкова луда , капризна и своенравна до скоро не, че и сега не е, но вече разбира поне при кого минава и при кого не
Целувки от нас

Процедура по събуждане на родител

Кротка съботна утрин. Всичко живо, дори РОДИТЕЛИТЕ спят. ЗВЯР 1 си отваря очите в 5,30 и ревва с все сила. РОДИТЕЛЯТ ОТ МЪЖКИ ПОЛ бива изритан в полусънно сътояние, за да укроти глада му. Прави мляко и сменя памперс спейки. Връща се в леглото да си досънува приятния ергенски живот.

ЗВЯР 1 скучае. С индиански вик скача върху ЖЕНСКИЯ РОДИТЕЛ. Нормален човек би избягал от страх за живота и скалпа си, но РОДИТЕЛКАТА само се понамества и промърморва "На мама слънчицето.."

В следващите два часа се чува чупене на чинии, изсипване на играчки, преравяне на гардероба и ............., и ................., и ...................... РОДИТЕЛИТЕ спят спокойно. РОДИТЕЛИТЕ се събуждат само, ако е тихо. Ако е тихо детето е болно или се е задавило!!!!

В осем часа на помощ идва ЗВЯР 2. Шумовете се усилват и всички съседи волю, не волю стават. РОДИТЕЛИТЕ спят. Стените се тресат, касетофона гърми, а съседите до 4 етаж заучават "В траве сидел кузнечик....."

ЗВЯР 1 и 2 обединяват усилията си и отмъкват завивките на РОДИТЕЛИТЕ. Те обаче страдат от хронична умора, и могат да спят и на северния полюс.

Нещо става!!!! ЖЕНСКИЯТ РОДИТЕЛ се събужда с тревога. Озърта се, ослушва се.... Нищо...... Тишина. Скача да търси рожбите си. Няма ги!!!

-ПАААА, уплаших те - ЗВЯР 2 се показва от гардероба и издърпва полузадушения ЗВЯР 1.

ЖЕНСКИЯТ РОДИТЕЛ се усмихва, гушва ги щастливо.

Започва поредния спокоен ден.

Да изнервя ме, но сега я няма за 10-тина дни и много ми липсва. Искам пак да си ме нервира

П.П. За протокола:

Изнервят ме поне веднъж на ден

щото Ида е на толкова точно - пиша:
 Като не дава, не дава. Има време да се научи. На гости у Воо беше същото - Мая не дава, 5 мин. се бият, 5 мин. се гушкат.
 Извеждам я от къщи, защото не ни е застраховано имуществото, макар да сме под наем. Обяснението за подобно държание идва обикновено малко след това - причина все си има.
 Ми, да, крещи.
 Стои права стол, опряна на плота до мен, пита ме има ли сол, сложила ли съм магданоз... бърка нещо си....иначе няма спасение....
 Затова и разрешавам АЗ какво може тя да прави, за да не прави ТЯ, това, което аз не искам.
 Давам и половината да ги сгъва тя, после я пращам да донесе от простора някоя оставена от мен нарочно, за да мога да прибера вече сгънатите... и така до изчерпване на количеството...
 Не пускам прахосмукачка, мия. Давам и на нея мопа за малко.
 :Уви, нормално е.  
 Рядко викам, но понякога тряскам врати. Пак рядко.
Дай младежа на ясла, има излишна енергия.!

Естествено, че се изнервям. Ама и това е нормално. 

Много рядко се изнервям, може би защото всеки ден имам поне по 3 деца в къщи. А и Георги ми е много послушен и много ми помага за бебето, което гледам. Като по-малък ме е изкарвал извън нерви, ама и аз си бях по-инат от него и като че ли разбра, че когато аз реша ще стане на неговата.
Децата, които гледам, също са много послушни. Не мога да се оплача.

Изнервят ме разбира се! За най-голямо мое учудване, се оказа, че повече ме изнервя големия, отколкото малката. Той мрънка, задава ми един и същи въпрос в рамките на  20 сек и от мен се очаква да отговоря в промеждутъка:)
Обаче на бебата и хванах цаката- като почне да се тръшка и да прилага номера с локумените крака- я хващам за ръцете и висейки или полувлачейки я закарвам до другата стая, където я стоварвам в средата да вика или да реве по избор, но аз напускам стаята, щото иначе включвам на 6, а последиците от това никога не са ясни.
 Хващам и ръцете, ако удря брат си и я карам да се извини като го погали( толкова разбира) - и да ви кажа дава резултат. Ако ме вбеси навън  я напъхвам в количката и почвам да карам като изтебител- за да ми мине гнева:) И това помага също. Е хората се чудят дали не ме гони някой, ама....Ако сме  докарали до вечерта с две три виканици, смятам денят за чудесен, а аз съм била прекрасна майка:) но тези дни са по-скоро рядкост
Обаче ако си мислите, че малко 2,3, 4 годишно може да ви изнерви, то е защото не знаете с какъв успех може да го направи 10,11 годишно, че на всичкото отгоре и отговаря!
Истината наистина е в разнообразието, да имаш кой да те отмени поне за 2 ч, но за много от нас това е лукс. Обаче като сметнах миналия ден колко много години имам да работя (ако е рекъл Господ да съм жива и здрава) и си казах- абе я да се порадвам на стоенето в къщи, че после ще се чудя какъв точно ми е бил проблема:)))

СТРА6НО МНОГО НИ ИЗНЕРВЯ в нас е такава лудница ,по цял ден само викам и испадам в истерия опитвам се да се контролирам но докато се успокоявам тои ве4е е направил нова беля и азпо4вам снов глас а като се прибере мъжа ми и тои се присъединява към мен.страх го е да заспи за6тото постоянно дребния ходи да го налага с не6то или да му бърка в о4ите с всв сила...   въоб6те не признава никакви игра4ки постоянно или е на компа или с телефона или дистанционното блъска по цял ден ,4упи кре6ти и реве които за каквато иска да ме мисли но при нас (леките и не толкова)плесванията по ръка и дупе си е ежедневие-ето в момента се опитва да ме подпали с една запалка   останете си със здраве а аз отивам да гася пожара

НЕ МЕ ИЗНЕРВА А НАПРАВО МЕ ВЛУДЯВА ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ НА МОМЕНТИ ОТКАЧАМ КАТО МУ ГОВОРЯ НЕ ЧУВА , А АКО РЕША ДА ГО ПЛЕСНА НЕ ГО БОЛИ И ПРОДЪЛЖАВА . НА 1.10МЕС. И ОТ СЕГА НЯМА ОПРАВИЯ С НЕГО КАМО ЛИ СЛЕД ТОВА . ОТ НАС С БАЩА МУ НЕ ГО Е СТРАХ ТАКА ,ЧЕ КОГАТО МНОГО МИ ПИСНЕ И МИ ПАДНЕ ПЕРДЕТО ГО ОСТАВЯМ ДА ДИВЕЕ И СЛЕД ТОВА РАЗЧИСТВАМ . ТОЗИ МЕСЕЦ ТРЯБВА ДА ТРЪГНЕ НА ЯСЛА И СЕ НАДЯВАМ  ДА ИМА ПРОМЯНА

Всичко това дето си го написала го гледам всеки ден в нас, гарнирано с още един куп други неща. И съпроводено с ужасната ревност към брат му и последиците от нея.
Мрънкането и крясъците му най ме влудяват.
И като не се пренебрегва факта, че редом с него който е на три има още един брой - на една и четири. Скоро проходил можеш да си представиш за какво става въпрос. Но най-много ме вбесяба невероятната му страст да се маже като яде. Е, те такова чудо просто няма ! Не съм виждала такова второ дете. На ден го преобличам поне по 5 пъти. Вади от устата, тъпче обратно, маже по косата, по стената, бласка ми чинията - манджа хвърчи във всички посоки. Завъдихме мравки. Прахосмукачката е до стола му за хранене. Вече ми е първа дружка.
И двамата претенциозни на хранене. Мия тонове чинии, защото винаги има по два три резервни варианта. Давам едното - то плюе, давам другото дъвче-дъвче и извади от устата - плюк на земята...
Оох.....
В моментите за хранене полудявам. Усещам се вече на два-три пъти, че избухвам и му се карам. А е още малък за каране...
Това е положението.

Номерата на дъщеря ми, за които писах по-напред са си направо гъдел.Страхотията е със сина ми.Накратко : до момента е висял два пъти от шестия етаж; щеше наистина да се удави миналата година на Аркутино; подкара претоварен бус по нанадолнището на "Раковска"; така си разцепи долната устна в първи клас, че през дупката му се виждаха и червата; почерпи носа на малката с тик-так, когато тя беше на 1 мес. и нямаше такива малки инструменти в кабинета УНГ, за да я прегледат и т.н. и т.н.В момента ползва гел и си прави безумна прическа, сух дезодорант, по 6 пъти се преоблича и гледа да е в тон.Сърфира в нета или джитка неква игра.Разискваме умопомрачителни въпроси относно секса, зачеването, ерекцията на пениса, презервативите, дамските превръзки и тампоните, френската любов, защо гърдите ми не са от най-големите, проверява се пак 6 пъти на ден дали не му е пораснал някой косъм на пениса, педофилията, содомията и т.н. и т.н. Опитва се да светва сестра си по последните въпроси.В следващия момент обаче е с нея на земята в първообитно състояние далече под нейното ниво...От тоя пейзаж откачам и съвсем не знам къде се намирам от стрес и напрежение кой от двамата какво ще ми сервира.Изнервят ме до мозъка на костите ми и ми идва да им резна главичките до кръста, въпреки, че ги обичам повече от всичко на света.

Това можеш само ТИ да го напишеш, Сакри! С цялото ми уважение към теб като към луднала майка /от друга подобна/ - посмях се от сърце!

Ами определено да, колкото и да не ми се иска. Просто е някакъв ужас. Пищи и се тръшка за работи, с които преди това нямах проблем. Къпане, миене на ръце, зъби и т.н. Просто е ад! Иначе в останалите ситуации, когато нещо си науми, спасението ми е да я излъжа и да й позволя точно това, коте най-много забранявам да прави. Действа безотказно! Въоръжила съм се с търпение до зъби, въпреки че на моменти просто откачам и ми иде не знам какво и въпреки това един ден не издържах и отупах памперсът. Признавам, че понякога и по ръчичките я шляпвам и след това ми е едно гузно.......
Но, като цяло нямам забележки относно държанието й. Кротка е , не прави бели!Но инат, колкото искаш. Та така......

Сещам се за последната изцепка на дъщеря ми.Излизаме навън и аз вървя след нея.В един момент виждам, че пред мен се ръсят ежедневни превръзки . Вдигам й роклята и намирам в гащите й остатъка от цялата ми кутия с превръзки.Натъпкала се като пълнена чушка . Стана ми смешно, но умрях от срам, защото сценката се развива пред голям квартален супермаркет и познайте колко погледи събрахме...
Иначе дрислата иска "путульона да ми е надолу и потика наголе - да ми се визда пупцето".Това влияние сигурно е от брат й - ранния пубер.Стана смешно, но наистина ме побъркват.

ИМА НАДЕЖДА!!!!!!!!
 Бимбото ноември ще стане на 3 години и като един истински скорпион и син на майка си скорпионка е потресающо инатлив. Гарнирано и възрастовите особености ....
 Всякакви безумства твори из нас - навън е по-кротък  ( като кротостта му включва крясъци до Бога , въргаляне по земята, хвърляне на всякакви предмети с цел удар в главата, стомаха и др, ритане и подобни).
 Забелязвам обаче, че тези изблици са все по-редки и по-редки. Даже и в махленската градинка се учудват колко кротък  е станал - допреди два месец-два никой не го беше виждал да се задържи повече от 2 секунди на едно място, нито пък беше виждал някое от продружаващите го лица ( аз, баща му или баба му да посяда кротко дори  за миг на някоя пейка, където огромно количество близки роднини на останалите дечурлига кротко седят, пият кафета и отвреме-навреме стават да погледнат какво правят подопечните)
 Сега се заседява, заиграва се сам, не пищи като заклан, ако някой му вземе играчка, някак по-разбран го раздава. Незанм докога.
 Вероятно голяма роля изигра и яслата - много скептично бях настроена в началото и го дадох само защото и двамата с баща му сме на работа по цял ден, а баба му не се справя особено успешно с него.
 Така че - надежда има, търпение му е майката.
 За викането иначе те разбирам напълно - преди минавах за спокоен човек - ела да ме видиш сега обаче - и двамата с мъжа ми сме станали зверски невротични и истерични. Има застой на крясъците в момента - надявам се да е по-задълго

Понякога ми вдига кръвното, но чак да откача - не мога. Откакто се е родила, изпитвам едно снизходително чувство към нея наред с любовното, защото е по-дребна от мен, защото е по-беззащитна и ако поискам мога и да я отрепя за едното чудо . Това снизхождение не ми позволява да се изнервя, тъй както аз мога , когато ми прави номера. Но тя пък не е от най-непослушните деца и когато правя нещо, обикаля около мен и си мърмори нещо под носа тихо. Дразни ме наистина само, когато ме хване за крачола и не ми дава да помръдна. Иначе й позволявам да прави всичко и да си изживее прищявките, от тази - да лиже обувките в коридора, до тази - да бяга от мен и да се крие зад разни храсти по улиците, като си въобразява, че добре се е скрила . Другаруваме си ние с нея в общи линии.

УмрЕх от смЕх!!!  
Афродита, мила, нали за второ се беше замислила! Ти, ако си лоша майка с твоето спокойствие, аз съм направо ужасия... Калина е още малка и, в интерес на истината, когато сме само двете, не се ядосвам. Просто знам, че няма смисъл. Когато яхна метлата, детето изпада в стрес и после всичко рефлектира отново върху мен, а и тя е по-кротка, като сме двечките. Но като сме пълна къща си продава номерата, защото знае, че все някой ще и се върже. След един час, прекаран с нея, баща и, който е по-спокоен от мен по принцип, започва да и се стряска, което изнервя мен, а като се намесят и бабите и започнат да ми дават акъли как да я гледам, направо изперколясвам и, вместо да се нервя от тях, се изнервям от нея. Най-много ме ядосва, че отказва отскоро да яде пюрета. На кашата налита и все и е малко, но пюрета- нъц! А аз мразя да изхвърлям храна, още повече 1.80 лв. малкото бурканче. Вземе ли да ми прави челни стойки и да блъска лъжицата, направо ми иде да и отвъртя някой шамар. И в следващият миг се чувствам майка-садист, че изобщо съм си го помислила. Знам,че оттук насетне номерата и ще стават все по-разнообразни и се моля да имам търпение. Иначе- ще трябва да резервираме един етаж в психиатрията, само за нас. Предлагам следващата мамешка среща да назовем "Почивка за мами в луксозното ВИП- отделение на Варненската Психиатрична Клиника- всеки вторник на успокоителни, арт-терапия(макар, че шопинга действа по-добре  ) и групова терапия. За пълна почивка на изнурените мамешки души се грижат балет Максимус."  

Ами не ме изнервя - побърква ме.

Особено любими са ми моментите, в които и той не знае какво иска и защо го иска. Например: Искам Том и Джери. Пускам го. Не искам Том и Джери. Аз - ама защо бе мамо, виж ....... мрънкане и рев до Бога ... Спирам го. Искаааааааам Том и Джери. в тоя стил за кажи речи всяко нещо.

Преди като се разбеснее или вкисне спасението беше - на разходка. Сега имам чувството, че навън е още по-страшно. Иска всички играчки, не си дава неговите, реве, бута и се опитва да бие (понякога успява) по-малките деца - на по-големи не посяга. Всичко е "На Ники" - бута децата от пързалката, защото е "на Ники". На всичкото отгоре не мога да му затворя устата, постоянно говори, и иска да му отговаряш, добре че още не е начил да пита "Защо?". Повтаря едно и също нещо докато не го повториш точно както той е казал (май ме проверява дали го слушам?!?) и т.н.

Когато е буден не готвя, не мия, не чистя, не пера, не пуша, не ям, не ходя до тоалетната 'щото идва с мен  - просто това е обречена кауза. Всичко се опитвам да свърша докато спи. Не ми стига времето на следобедния сън, продължавам вечер, лягам си по нощите, спи ми се, иде ми да вия вече.

То аз затова съм си сложила надпис "луднала" под името.

Но, от днес е пак на ясла  

Спокойно ще видиш на 8 как ще бъде......     Ако можеш отделяй по някой ден за спокойствие сама със себе си.. има ефект срещу среса.

Афродита, живей с мисълта, че това е период, който ще отмине  дай Боже всеки му 

Аз пия Ксанакс - вълшебни са 

Макар, че е още малък успява и още как.

Ако това ще те успокои, у нас е същото положение.
Къщата е непрекъснато с краката нагоре. Всичко е по земята  - включително чистите вилици и лъжици извадени от чекмеджето и размятани из цялата къща. Сваля всичко и го разхвърля по пода, в мивката или през балкона. Онзи ден си намерихме даже слушалката на телефона метната зад блока от третия етаж. Когато не може да направи нещо или му се забрани, пищи и се тръшка. Понякога така ме нервира, че ми идва да му врътна такъв шамар, че да му отхвърчи главата.
Не мога нито едно кафе да изпия, нито да седна на спокойствие за повече от 3 минути.
Направо лудница. Ходя на работа, за да си почина.

Синът ми като малък беше много послушен и никога не ме е изнервял. Повече съм се ядосвала за храненето, защото не беше от много ящните. А щерката е едно съкровище само на 10 месеца, как да ме изнервя. Тя засега само ме радва, и то много.

Пребивам го от бой братото и не ма бара минимум 10 минути. Днес братовчедката дошла на гости и лепната от горе ми, ама тя с едра шарка и разбирате ли, навира се отгоре ми да ме целува    и едно гръмогласно ми крещи, та ще ми пукне тъпанчетата, брат ми да си покаже и той магариите скочи върху мен и аз побеснях хванах брат ми и го наритах яко по мъжката гордост   И се пооплашиха, ама пак ми скочиха...кво да правя не знам.. аре брата ще го начупя от бой, ми как да ступам ся чуждото дете

Еми...аз вчера ревах от безсилие.Не стига,че мъжа ми ме ядосва,ами и детето ме довършва.Пък и кучето изорало двора...........

Не знам за другите деца,но моето е ужасно трудно,а ме е страх,че и по-зле може да тсане.Нали знаете приказката"винаги може да бъде по-зле..."

Изнервя,е меко казано...........

Прочетох нописаното от теб на съпруга ми и се смях със сълзи.
 Колко познато звучи. Сякаш за нас е написано.
Миналата вечер се канех аз да пускам такава тема. Направо вече съм на края на силите си. Изнервена съм до крайност из дома непрекъснато се носят крясъци. За сега основно белите ги прави щерката и понякога направо ми се плаче от безсилие да и налея малко разум в главата. Нито с добро нито с лошо успявам да стигна до нея. Накрая пак направя това, което си е наумила. За сега няма изгледи да стане това кротко и възпитано дете, което си представях, че ще имам, уви.
И от всичките бели, глупости, хленчения, крясъци, най-неприятно ми е мрънкането. Като вземе да мрънка и направо не знам какво да правя. Решавам проблема или със силови мерки или с подкупи и обещания, но уви всичко е временно до следващото мръън -мръън.

Второто го почваме в началото на следващата година, ако е рекъл Господ. Щото ако още чакаме просто няма да имам нерви след две години.
Цвети много си права, обаче как ви се виждам спокойна направо не знам, аз си мисля, че треперя от нерви вече
Додо, чудесно те разбирам! За мазалото по време, а и не само на хранене просто равен няма. Писна ми да ходя по трохи, по пет пъти да чистя пак ще е невероятна кочина.
И понеже не може да говори още, а само пуска една думичка и върви гадай к`во иска да ти каже! Тате? - Тате отиде на работа! Той-Дааааа!    Алу /Луиза/?-Да, сега отиваме да си играете с Луиза! Той-Дааааа! Това се повтаря около десетина пъти в колата, докато накрая заспива! Леко го измъквам от столчето в количката и имам възможност да пия едно кафе, като се моля в кафето да има по-малко високоговорители и телефони да звънят за да спи колкото може повече.

Донякъде се успокоих, че все пак детето ми е нормално, аз май не чак толкоз Ама това е само до някъде, бял кахър. Щото малък човек-малък проблем, голям човек-голям проблем. Сигурно и на мен ще ми се наложи да обяснявам "проблемите за световния мир"
Едно е сигурно - ще ходи на детска градина!
Второ - ще си купя една книга!
Трето - веднъж седмично ще го заточвам на майка ми за да мога да дишам спокойно!
И четвърто - поне веднъж на две седмици ще ходя на дискотека!!! Хасан и той е човек!

Много ви благодаря на всички, сега поне знам, че не съм сама в лудостта си 
Пък Цвети, идеята ти е супер, с едно допълнение: ДА НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА РАЖДАНЕ, ДЕЦА И ХРАНЕНЕ!!! Само за мъже и магазини !

МАлее,мами аз си мислех 4е само в къщи е лудница ама сега съм по-спокойна! Нашия батко е на 5 и кусур и е дивак и половина,особено след завръщането си от 3 месе4ното глезене при бабите в БГ. Беше ми много мъ4но без него,но то4но след два дни от пристигането си ме накара да крещя. Не 4ува и не възприема каквото и да му кажа и аз естествено отка4ам!КАто каже да му се купи нещо и направо е способен да ме набие в магазина,ако не стане на неговата!
Днес например ми каза,4е ако съм продължавала да го нервя щял да си вземе билета и да си заминавал! После пък :"Ти до одеве слушаше,пък сега пак запо4на да се лигавиш!"

Да кажа първо на Афродита, че ако го бях писала аз, нямаше да е толкова точно, само че моя син е малко по-голям на 2 и 10 месеца. Освен всичко което си описала, моето МУЛЕ копира всичко лошо, което може да види и запамети в градинката, сега се е научил от един друг хубостник да изкрещява на разстояние от мен, когато не става неговата. Застава като един самотен гларус до съседната пейка и започва да надава същите пронизителни писъци и да ме гледа реагирам ли, изчаква малко и пак, и така докато започна да чуствам как лекинко подлудявам и ми иде ДА ГО ДОКОПАМ и усмъртя най-малкото. Понеже ние двамата се гледаме сами и съответно ходим навсякъде двамата, като започнеш от тоалетната с неизменните въпроси, един от тях непрестанно актуален е: "Мамо ти имаш ли буба и защо нямаш", на който съм отговорила най-малко 300 милиона пъти до ходенето при гинеколожката вчера - с надничането - защо тая леля сега ти бърка еди къде си и т.н. искам искрено да ви кажа, че се чуствам така, както ако някой друг извършваше насилие над личността ми и най-интимното ти. Незнам дали е уместно да кажа вече ЩЕ ПОДЛУДЕЯ, по-скоро ПОЛУДЯЛА СЪМ и понякога, особено в случаите които е описала МамАм за съботното събуждане(което много ме разсмя и ми е до болка познато) ми се налага да си повтарям, че той оживя благодарение на тази си жизненост и сила, и тогава единствено в тази си мисъл, какво щях да правя без него и как нямаше да има кой да ме подлуди до това да си приказвам самичка, разбирам колко съм щастлива, че го има. За край ще кажа само, че това може би е най-хубавото, което ни се случва в живота ни, нашите собствени ГРОБОКОПАЧИ, които с това че ни подлудяват ни правят щастливи. ЗАЩОТО ГИ ИМА.
АФРОДИТА искрено ти вярвам за състоянието в което си и аз съм на същото дереже и мнооооооооооооого ама мнооооооооооого викам.

На мен ми става смешно и малко гузно, когато приятелки и колежки тръгнат да ме хвалят, колко спокойна и търпелива майка съм била. Ако ме бяха видели как бременна в шестия месец  с второто скачах на едно място, тръшках се и виех само и само да не удуша първородния щяха да се смаят...

Мдам...и аз така се шокирах онази вечер, когато невинното ми детенце с невинен поглед и тон, след като ми беше обяснило колко наложително е да му пусна за милионен път филмче за Том и Джери на компютъра, и как като го изгледа /за около час време/, ще си легне, вдигна веждички и ме попита благо: "Мамо, разбрахме ли се"?...Да плачеш ли, да се смееш ли?...

Изнервя ме, когато започне с безкрайните си искания и при всеки отказ от моя страна, започва да реве и да се тръшка. Изнервя ме, когато докато се храним започва да хвърля от лиготия храната под масата.
Има доста неща, които ме дразнят, но го отдавам на възрастта, в която е дъщеря ми.

Оххх, тая тема все я чета "Изневеряват ли ви децата ви?"

Mного добро целия постинг де....

Ако знаеш колко ми олекна, че не само нашето диване е такова.  Като му се скарам, той вади един влажен поглед и ме целува. Ако съм права, също ме целува, само че тогава той е на височината на едно място, което предпочитам баща му да целува. И понеже виждам, че няма смисъл да му се карам по 100 пъти за едно и също нещо, стигнах до мъдрото заключение, че по добре да скрия всичко което не е за игра и да залепя всичко с тиксо, а да го оставя да опознае  света без да му се карам. Обаче има моменти, когато наистина и на мен ми избиват балансите и крещяяяяяяяяяя

аз често се майтапя, че искам да го запиша на седмична ясла...
Много ме изнерва, лежи по улиците, по калта в кочината. Да живеят яслите

 Не, не ме изнервят, случва се да съм уморена, но изнервена не! Да не си помислите 4е децата ме слу6ат от сутрин до ве4ер! Неее! Мърлят и по време на ядене и без ядене, синът ми е на 6 г и поне на едно от храненията  задължително изсипва 4ашата със сока (айрана или каквото е там) на масата, дъщеря ми пък иска да се разхожда а аз да я храня в движение. На пода нямам нищо за да мога да го мия поне 3 пъти на ден, за шума който вдигат могат да кажат съседите, 4е аз съм толкова свикнала с него, че като е тихо ми е търсене! Големият ми отговаря, малката о6те не , за6тото не е проговорила, вси4ки имат претенции и мнение, почти винаги различно от моето! Ама това е деца!

ах, как ме изнервя само - аз работя, а малкатаходи от 1 години на ясла, ама къщата ми е на вили и могили - като дойде събота ми идва да взема едно гребло, за да изрина
а иначе е ужасен инат - никога не иска да ходи натам, закъдето съм тръгнала и задължително ляга на земята и започва да се тръшка - упражнението ми е любимо, когато нося 2 торби с пазар
на площадката освен да се бие с децата друго не прави - след половинчасово стоене на пясъка (аз заедно с нея, защото иначе реве) има поне 3 разплакани деца, посипани с пясък, фраснати с лопатка или одрани
на всичкото отгоре най-обича да бяга от този, с който е навън - най-вече на баба си
признавам си - понякога почти не ми идържат нервите, има случаи да я ошамаря или прибера скоропостижно
ама си лекувам нервите като я приспя си сипвам 20-30 грама нещичко и се наслаждавам на тишината и спокойствието

Ох! И мойто се очертава диво - пищи, рита и се огъва като змиорка, като не стане на неговата, а някой път дори не мога да разбера за какво се тръшка. Опитах с прегръдки, целувки и пляскане по памперса - в този ред - но не помага и сега вече я оставям да се натръшка на воля, да седи или лежи на земята и след около 10 мин. казвам "Ставай горе, айде да се разходим" - в повечето случаи върши работа. Ако сме в къщи пък въобще не се притеснявам - нека си се тръшка. Това обаче в дните, в които аз съм спокойна. Притеснена ли съм, викам - на нея, на татко и, на баба и, абе който е подръка. После ми става съвестно, ама и аз съм човек, не робот, аи имам да свърша поне 100 неща. Но...когато малкото чудовище каже едно сладко "маммммоооу" или ми се ухили заговорнически - е, тези моменти компенсират останалото. 

спокойно,не се изнервяйте!Всичко ще отмине с времето!Важно е да се намери точния път към детето.Вярно е това,което казаха в началото на темата,че си има разни тънкости ,на които само професионалисти могат да ни научат.И аз в началото се изнервях,но в един момент,след като изчетох купища писания,осъзнах,че аз трябва да мисля и за позицията на детето,а не само за това как се чувствам аз от това ,че по сто пъти на ден подреждам едни и същи играчки например.Ами се я се поставете на негово място-като махнем времето за спане и хранене,остават ,при нас поне още около 8 часа,които трябва да бъдат запълнени с нещо.Синът ми е на 2г6м и се нуждае нон-стоп от грубо казано развлечения през тези 8 часа.Важно е всеки ден да има разнообразие-разходки само за него,разходки с пазаруване,час,час и половина кара колело,учи се да говори,учим нови думички,правя опити да го свикна с книжките.Но и при нас  няма спасение-заедно готвим,заедно пълним и пускаме пералнята,харесва му да чисти с прахосмукачката,най-новата му страст е да слага водата в кафе-машината.Един съсед преди време се наложи да постои в нашата компания около 2 часа и накрая ми каза учуден,че не съм навиквала детето"Моята жена ако беше досега да е събрала махалата,дори само затова,че седи на колелото без да го кара"Аз пък не видях нищо в поведението на детето,заради което да му правя забележки.Ами да си седи както иска,стига да се чувства добре и да не пречи на никого,както беше в случая.Въздържам се да удрям,защото това си е чиста агресия и ще повлече още агресия,а полза едва ли ще има.Засега удържам фронта с много говорене,с обяснение на всичко,което ни заобикаля и се радвам,че дава резултати и така детето си расте спокойно,усмихнато,без да има тропане с крака и безпричинни ревове и тръшкания.И още нещо,няма да успеем да свършим домакинската си работа  за един ден при положение,че нямаме помощ и в къщи сме по цял ден само мама и малките човечета,нашите първи помощници с пъргави пръстчета.Така че гледайте по-философски на нещата и всичко ще си дойде на място .

Много интересна тема
 

Мен моята дъщеря досега почти не се е случвало да ме изнервя.
Толкова леко да мина - никога.Вбесява ме не ме изнервя. Ядосвам се на себе си на нея на баща и въобще в такъв момент минавам цялото семейство по домова книга и накрая се наревавам едно хубаво и ми минава до следващия път най често след максимум половин час.

Ами и аз незнам... зависи дали съм в предменструален период или в следменструален.. Като малък беше най-кроткото и добро дете на света, така и не разбрах, че дете гледам. Сега взе да проявява характер, имам чувството, че ни смята за равни защото така се държи с нас. Понякога ме ядосва, ама като се сетя, че съм била много по-палава от него, гледам да се въздържам, въпреки, че на моменти ми ида го набия здраво, ама пак ефекта ще е 0. Къде е тая златна среда по дяволите?? Имам чувството, че не ставам за родител..