Ох, това е болен за мен въпрос 
Така ме изнервят и не само те, понякога от всичко ми е нервно.Уф!
Така ме изнервят и не само те, понякога от всичко ми е нервно.Уф! - Публикувана: 1 септ. 2005, 04:08 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2005, 22:16 ч.
Изнервят ли ви децата ви?
Разбира се, че ме изнервя и то безумно. Не мога да си представя да има родител, който да не се изнервя изобщо, макар че несъмнено тук ще се обади някоя такава мама, дето по 50 часа в денонощието си обича детето и не се изнервя въобще 
.
Йоан ми прави номера непрекъснато. Днес едва го сложих в столчето за колата. Човекът иска прав да се вози. Казвам му "Не" и той започва да се не-не-ка и да се хили
. Хепе ни като обезумял, изпада в истерия, когато не му позволявам нещо. Не иска да стои сам и за секунда..... А сега е само на година . Представям си какво ме чака 
.
Но поведението му и рекациите ни са съвсем нормални. В крайна сметка живи хора сме
.
.Йоан ми прави номера непрекъснато. Днес едва го сложих в столчето за колата. Човекът иска прав да се вози. Казвам му "Не" и той започва да се не-не-ка и да се хили
. Хепе ни като обезумял, изпада в истерия, когато не му позволявам нещо. Не иска да стои сам и за секунда..... А сега е само на година . Представям си какво ме чака .Но поведението му и рекациите ни са съвсем нормални. В крайна сметка живи хора сме
. 
Прибавете ме и мен в списъка На моменти и идва да го.....ама се спирам че в ядът си незнам....Такова е инатче, последно време немога да го сложа в столчето за хранене, реве и се тръшка, а как да го нахраня и още куп неща мога да напиша....Много ще е палав и доста ще се ступваме
На моменти и идва да го.....ама се спирам че в ядът си незнам....Такова е инатче, последно време немога да го сложа в столчето за хранене, реве и се тръшка, а как да го нахраня и още куп неща мога да напиша....Много ще е палав и доста ще се ступваме
Кво няма да ме изнервя! Полудявам! 
Сега трябва да напиша отново същия постинг, щото дребното ме изпревари и натисна Пауър-а на компа, преди аз да натисна "Публикувай" 
Та...снощи докато я чаках да заспи си разглеждах една от актуалните теми в Клюкарника...Ставам да я погледна по едно време, а нея я няма в кошарата. Започнах да я викам, търих под масаха, в гардероба, на балкона...ни вест, ни кост от нея
Изпаднах в истерия и извиках всички в къщи. Майка ми и тя като видя, че я няма наистина тръгна да припада и тогава дядо й намери завряна зад едни кашони в най-тъмното ъгълче на балкона, клекнала и си хванала устата Още ме тресе нервата! Това й е най-пресният й номер, всеки ден ме подлага на изпитание и не знам до кога ще удържа. А кака й е още по-голям бяс. Ще свърша в някоя лудница!
Сега трябва да напиша отново същия постинг, щото дребното ме изпревари и натисна Пауър-а на компа, преди аз да натисна "Публикувай" Та...снощи докато я чаках да заспи си разглеждах една от актуалните теми в Клюкарника...Ставам да я погледна по едно време, а нея я няма в кошарата. Започнах да я викам, търих под масаха, в гардероба, на балкона...ни вест, ни кост от нея
Изпаднах в истерия и извиках всички в къщи. Майка ми и тя като видя, че я няма наистина тръгна да припада и тогава дядо й намери завряна зад едни кашони в най-тъмното ъгълче на балкона, клекнала и си хванала устата Още ме тресе нервата! Това й е най-пресният й номер, всеки ден ме подлага на изпитание и не знам до кога ще удържа. А кака й е още по-голям бяс. Ще свърша в някоя лудница!
ИЗНЕРВЯ МЕ и още как .... На ден по десетки пъти ... Не я удрям, само пляскам по ръчичките, но аз бия едната , а тя с другата по моите .... Ето от сутринта имаме няколко пакости, а обяд още няма. Събуди се в 8, преди 1 час и 42 мин. Пипа на нощното шкафче чашата с водата, казах сто пъти НЕ, и тя си дръпва ръчичката, тъкмо си затворих очите за момент, че още се излежавах и тя бутна чашата, та веднага попивам, че паркета ....
Никога не слагам чаши близо до нея, не разбрах една какво прави в кухнята на долен рафт - вече е счупена (язък за готината бирена чаша
).
Преди 5 мин. яде нещо - ПРЪСТ, бръкнала в саксията и носи си даже и в ръчичката, да си има, няма пак да се връща до хола ... А попарата не й се услади, явно ТОРТА (ударението е на А-то
) й хареса повече .... вече ще й я давам за закуска
Това е за последните близо 2 часа ...само. И си мисля, че скоро ще ме призове ПСИХИАТРИЯТА ....
АМа пък честно казано, по- добре с бели, поне виждам че е здрава и енергична ... а легне ли и не си играе, тогава ще се побъркам, че се разболява ... Да са ни живи и здрави, пък нито сме първите, нито последните .... ЩЕ ПОРАСНАТ толкова бързо, ще дойдат по- големите проблеми и тогава тези ще ни се струват БЕЛИ КАХЪРИ ...
Айде останете със ЗДРАВЕ и ЗДРАВИ НЕРВИ, ЩЕ НИ ТРЯБВАТ ... ОЩЕ НИЩО НЕ СМЕ ВИДЯЛИ ...
Никога не слагам чаши близо до нея, не разбрах една какво прави в кухнята на долен рафт - вече е счупена (язък за готината бирена чаша
).Преди 5 мин. яде нещо - ПРЪСТ, бръкнала в саксията и носи си даже и в ръчичката, да си има, няма пак да се връща до хола ... А попарата не й се услади, явно ТОРТА (ударението е на А-то
) й хареса повече .... вече ще й я давам за закуска Това е за последните близо 2 часа ...само. И си мисля, че скоро ще ме призове ПСИХИАТРИЯТА ....
АМа пък честно казано, по- добре с бели, поне виждам че е здрава и енергична ... а легне ли и не си играе, тогава ще се побъркам, че се разболява ... Да са ни живи и здрави, пък нито сме първите, нито последните .... ЩЕ ПОРАСНАТ толкова бързо, ще дойдат по- големите проблеми и тогава тези ще ни се струват БЕЛИ КАХЪРИ ...
Айде останете със ЗДРАВЕ и ЗДРАВИ НЕРВИ, ЩЕ НИ ТРЯБВАТ ... ОЩЕ НИЩО НЕ СМЕ ВИДЯЛИ ...
Изнервят ме, разбира се, качили сами се на главата и си танцуват казачок от години.
Когато седна на компютъра, по какъвто и да е повод, каквото и да правя, винаги говоря с поне един от двамата(това, ако имам късмет).
Винаги трябва да видя, картинките на 2-мата едновременно, винаги трябва да отговоря на 2-мата едновремено, конкурират се за всяко нещо и в нас са не Пунически войни, а оттатък...
Понякога и аз съм поплясквала, не се гордея с това, просто се е случвало ситуацията да се изроди, до такава степен, това съм го казвала и друг път.
Хиляди са случките, ама днес нещо не ми е ден и нямам настроение да разправям, пък и не си падам много по оплакването.
В общи линии, това е, както се казва ситуацията е под контрол, ама не съвсем
Когато седна на компютъра, по какъвто и да е повод, каквото и да правя, винаги говоря с поне един от двамата(това, ако имам късмет).
Винаги трябва да видя, картинките на 2-мата едновременно, винаги трябва да отговоря на 2-мата едновремено, конкурират се за всяко нещо и в нас са не Пунически войни, а оттатък...
Понякога и аз съм поплясквала, не се гордея с това, просто се е случвало ситуацията да се изроди, до такава степен, това съм го казвала и друг път.
Хиляди са случките, ама днес нещо не ми е ден и нямам настроение да разправям, пък и не си падам много по оплакването.
В общи линии, това е, както се казва ситуацията е под контрол, ама не съвсем
ООООООО и аз съм за тука! Луда ме прави малката! 
Особено днес - за първи ден на детска /преди беше на ясла/. Голям мерак да ходи, а като влязохме : като се тръшна на земята, реве , рита , пищи , не мога да я успокоя. Лелката я взе :тя като почна да се мята в ръцете й, да я удря. Срам ме хвана. Утре не знам как пак ще я водя. Ужасявам се направо.
Да ви споделя малка тайна
: една от причините да се реша на второ е именно да не ходи на детска, защото от както тръгна на ясла всяка сутрин едвам я водя на ясла: не иска да става, да се облича , да ходи-та я нося на ръце, там се тръшка и реве, не мога да я съблека в яслата.Изобщо мъка, мъка......
Особено днес - за първи ден на детска /преди беше на ясла/. Голям мерак да ходи, а като влязохме : като се тръшна на земята, реве , рита , пищи , не мога да я успокоя. Лелката я взе :тя като почна да се мята в ръцете й, да я удря. Срам ме хвана. Утре не знам как пак ще я водя. Ужасявам се направо.
Да ви споделя малка тайна
: една от причините да се реша на второ е именно да не ходи на детска, защото от както тръгна на ясла всяка сутрин едвам я водя на ясла: не иска да става, да се облича , да ходи-та я нося на ръце, там се тръшка и реве, не мога да я съблека в яслата.Изобщо мъка, мъка......
Хе,тази темичка веднага ми се наби в очи...явно мамите с 2-3 годишни хлапета сме много чувствителни на тази тема.
Афродитка,това с закопчването на крака докато готвиш ме уби....и при мен беше доскоро така,но не намирах точната думичка.
Иначе мога само да добавя още едно нещо в списъка ти: Когато шофирам сяда на столчето между двете седалки и е най-изнервящото нещо на пътя: "Мамо, видя ли този страшен мерцедес,мамо видя ли този таралясник" и така докато не се обърна да погледна вече миналата кола....и така по целия път.
Нито ти, нито детето сте за психиатър,времето само ще ни излекува.Аз лично останах шокирана и изненадана колко стресиращо се оказва отглеждането на едно дете,никой не ме подготви за това....никакво лично пространство,нито минутка време за самата мен.
Афродитка,това с закопчването на крака докато готвиш ме уби....и при мен беше доскоро така,но не намирах точната думичка.
Иначе мога само да добавя още едно нещо в списъка ти: Когато шофирам сяда на столчето между двете седалки и е най-изнервящото нещо на пътя: "Мамо, видя ли този страшен мерцедес,мамо видя ли този таралясник" и така докато не се обърна да погледна вече миналата кола....и така по целия път.
Нито ти, нито детето сте за психиатър,времето само ще ни излекува.Аз лично останах шокирана и изненадана колко стресиращо се оказва отглеждането на едно дете,никой не ме подготви за това....никакво лично пространство,нито минутка време за самата мен.
С риск да ме обявите за лицемерка и онези истории с фалша, ще ви кажа
Не, не ме изнервя!
Всъщност изнервя ме единствено, когато му свалям памперса и го слагам на гърнето, а той най-демонстративно става, гледа ме влюбено и кляка и се изаква на мокета!
Това го е правил два пъти, но с много обяснения и спокойствие, знам че ще го отуча.
Аз съм сигурна, че в основата на моето спокойствие се крие това, че не го гледам сама. Винаги има кой да ме смени поне за 4-5 часа, когато си почина и презаредя със сили за нов сблъсък.
Отделно аз съм си спокойна по принцип, на мен също ми изключва компютъра, затова съм го залепила и приключила въпроса. Подарила съм му негова клавиатура и мишка и си щрака и той...
Оставям го да си играе с прахосмукачката и тн.т.
За даването на играчките още не сме стигнали до този момент, но смятам да приложа един трик от обучението на кучетата, този в който разпръскваш всичките му играчки и го правиш разноглед със взимане... Трябва да се приложи към 18 месеца до 2 години.
Спокойствие му е майката, ето го сега тича с дистанционното от едната стая в другата и се чуди каква беля да направи. Докато не го е хвърлил в тоалетната всичко е ОК.
Не, не ме изнервя!
Всъщност изнервя ме единствено, когато му свалям памперса и го слагам на гърнето, а той най-демонстративно става, гледа ме влюбено и кляка и се изаква на мокета!
Това го е правил два пъти, но с много обяснения и спокойствие, знам че ще го отуча.
Аз съм сигурна, че в основата на моето спокойствие се крие това, че не го гледам сама. Винаги има кой да ме смени поне за 4-5 часа, когато си почина и презаредя със сили за нов сблъсък.
Отделно аз съм си спокойна по принцип, на мен също ми изключва компютъра, затова съм го залепила и приключила въпроса. Подарила съм му негова клавиатура и мишка и си щрака и той...
Оставям го да си играе с прахосмукачката и тн.т.
За даването на играчките още не сме стигнали до този момент, но смятам да приложа един трик от обучението на кучетата, този в който разпръскваш всичките му играчки и го правиш разноглед със взимане... Трябва да се приложи към 18 месеца до 2 години.
Спокойствие му е майката, ето го сега тича с дистанционното от едната стая в другата и се чуди каква беля да направи. Докато не го е хвърлил в тоалетната всичко е ОК.
Какво да се прави ли? Остави кучето да го научи на "кучешкия" номер с играчките, ето какво
А за постинга на Афродита, наченал темата - все едно аз съм го писала. С мъничката разлика, че при мен става дума за женско чедо. Което обаче съвсем доскоро, като го питахме какво е, отговаряше с нетърпящ възражение тон: "МончЕ"! Едва отскоро взе да се признава за момиче, ама какво момиче - огън, ви казвам, да ни е жива и здрава! Вчера два пъти се изпишка в гащите, въпреки, че от месец си върши работата на гърне. Така й харесвало...Такава вербална психоатака й дръпнах, дано е прихванала
А за постинга на Афродита, наченал темата - все едно аз съм го писала. С мъничката разлика, че при мен става дума за женско чедо. Което обаче съвсем доскоро, като го питахме какво е, отговаряше с нетърпящ възражение тон: "МончЕ"! Едва отскоро взе да се признава за момиче, ама какво момиче - огън, ви казвам, да ни е жива и здрава! Вчера два пъти се изпишка в гащите, въпреки, че от месец си върши работата на гърне. Така й харесвало...Такава вербална психоатака й дръпнах, дано е прихванала
Защото май скоро ще пътувам към психиатрията!
*Когато простирам, прострените неща зад мене ги дърпа мойта дрисла и успешно ги сваля заедно с въжетата;
*Вади всички дрехи от гардеробите и си прави магазини във всички стаи;
....
Да допълня, че докато пишех, беше взел лейката и блъскаше кучето по главата.
Горкото куче само ръмжеше и излая веднъж за помощ...
Какво да се прави!
Горкото куче само ръмжеше и излая веднъж за помощ...
Какво да се прави!
Цитат
Аз съм сигурна, че в основата на моето спокойствие се крие това, че не го гледам сама. Винаги има кой да ме смени поне за 4-5 часа, когато си почина и презаредя със сили за нов сблъсък.
Аз съм сигурна, че в основата на моето спокойствие се крие това, че не го гледам сама. Винаги има кой да ме смени поне за 4-5 часа, когато си почина и презаредя със сили за нов сблъсък.
И аз съм сигурна,Поля, че в това е тайната на спокойствието ти...много точно си го казала..презареждане.А за майките,които отглеждат сами децата си тази екстра я няма.
А иначе никой няма да те обявява за каквато и да било...в крайна сметка твоето си стои.
шегувам се....дано се чувстваш все така бодра като сега 
Ми к'во ... Пускам им по един стоп - патрон в простите глави и си кютам ;>
....Та случвало се е да се затворя в банята, да плача от безсилие. На моменти ми е идвало да вия, особено, когато едното беше на две а другото на 4. Кошмар! Лягат по пода, търкалят се, ритат, тропат с крак, свиват устни, постоянно се налагат. Конкурират се, кое може да се докара по-подло и по-безмилостно ...
..... Физическите наказания са за слабите педагози а и са с непредвидими
последици за детето.
....Та случвало се е да се затворя в банята, да плача от безсилие. На моменти ми е идвало да вия, особено, когато едното беше на две а другото на 4. Кошмар! Лягат по пода, търкалят се, ритат, тропат с крак, свиват устни, постоянно се налагат. Конкурират се, кое може да се докара по-подло и по-безмилостно ...
..... Физическите наказания са за слабите педагози а и са с непредвидими
последици за детето.
Ох, с тоя стоп патрон искрено ме разсмя На мен ми иде да си блъскам главата в стената, защото това чудо е от сутринта, само докато си отвори очите и е готов! Ревала съм, смятам, че съм лоша майка, че въпреки, че съм в къщи не мога да му обърна достатъчно внимание, водя го по детски кътчета да играе с други, защото все пак трябва да се среща със себеподобни, да се асоциира. Ми той пълни на другите деца главите с пясък, най-брутално им взима играчките, блъска се и въобще...А с бой нищо не се постига от личен опит знам и затова сега съм с посинен пръст.