не мога да се справя с детето си

Изчетох повечето мнения и стигнах до извода,че си търсим хиляди извинения за факта,че сме се превърнали в робини на децата си.
Това било тормоз,онова било стрес,другото пък бебешки пубертет!
И аз искам да не ходя на работа,защото ми е стрес,като се прибера в къщи всичко да ми е чисто и сготвено,защото противното е тормоз,искам да не се съобразявам с никого и да се отдава на някакъв си пубертет
Нека си признаем истината и да опитаме да накараме децата си да ни слушат малко повече,за да ни е по лесно,а не постоянно да се чудим как да им угодим.


П.П. И моето дете пубертета го хвана когато се роди и още не го е пуснал,ноооо чакам с надежда третият рожден ден

ооооо аз определено не съм робиня на сина ми и уверявам те така е,по-скоро той е под влияние на кралицата-мама........
 адски много благодаря на мамите от тук ,4е ме накараха да повярвам ,4е не съм единствена и  решението на проблема не е само викане ,бой и наказания......
аз за себе си открих ,4е малкото ми мъжле е адски емоционално същество и викането по него не е решение.............

Прочетох темата и си спомних за сина ми каъо по-малък. Не искаше нищо да предприеме, за всичко се инатеше... Започвахме деня с пазарлък че не дава да му сваля пижамата. Обяснявах че ако иска с пижама трябва да си легне в леглото да спи, ако иска да стане- трябва да му облека дрехи. Много пъти го слагах в леглото, завивах го и му пожелавах "лека нощ" и чаках да ме извика Вечерното миене на лице и зъби ставаше или с кански рев или с игри, от сорта на "идва голееемия орел, и те грабва и те ноооооси, ти си плячка" и после "я сега аз да ти измия дупето (тук му мия бузите" "мамо, това не ми е дупето", аз: "така ли, какво е тогава"(все още миейки)"ами това ми е лицето" "ейййй, нещо съм се объркала, значи, аз си мислех че е дупе!" Тук и двамата се смеем После бъркам краката и ръцете Просто открих, че ми е по-лесно и приятно да откривам игри и хитринки, така че всяко нещо да е приказка, игра, смешка, вместо той да се инати и реве, а аз да се нервирам и да крещя
Апропо, много от инатенето и истериите на детето ги предотвратявам в зародиш- просто се научих да разпознавам кога му е скучно, кога е гладен, кога му се спи. Като започне да става капризен знам каква е причината. Старая се да му измислям занимания, така че да не му става скучно и да не започне да ми лази по нервите.
Също внимавам да си избирам битките, когато кажа "НЕ" не отстъпвам, винаги си правя аналогия с бъркането в контакт- не бих го позволила, каквото и да направи детето. Така и с другите забрани- винаги обяснявам защо не може, и не отстъпвам. Мина известно време преди малкия да разбере че няма смисъл да се опитва. Но докато обяснявам защо не може нещо го гушкам
Имайте предвид, че не съм от майките, изцяло отдадени на децата си, мнооого държа на собственият си комфорт. Например, за да си пия спокойно кафето му измислям някаква игра- с пластелин, например, която можем да играем заедно, но да имам свободна ръка (и в половината време да мога да си говоря с приятелките) за да си пия кафето.

Разбира се, сина ми постоянно ми поставя нови предизвикателства, и понякога, преди да открия правилният подход опитвам грешни методи.
Сина ми минава за много добро, послушно и кротко дете, но всички случки, които описаха майките с проблеми са се случвали и при нас
Ако искате- дайте да си разказваме конкретна случка, подробно- дали е било време за сън, какво е разстроило детето, какъв разговор сме провели и тогава да търсим подходящ изход от конкретна ситуация 

И вече наистина последно- от личен опит да кажа, че привързано родителство може да се практикува с 2 деца, надявам се някой ден от личен опит да споделя и за ПР с 3 деца

Това което ме натоварва най-много е нежеланието на детето ми да се занимава или заиграва само.Постоянно ме дърпа и мрънка да ходим някъде или да правим нещо,но винаги заедно.Когато съм почивка къщата ми прилича на "Бейрут",защото той постоянно ходи и разхвърля нещо и когато го събера започва отново,а опитите ми да му отвлека вниманието ги помита с ревове,писъци....и докато не разхвърля всичко не спира!!!
Ха сега дайте ми идеи

Мила и да си стоиш вкъщи и да чистиш и готвиш, пак няма да ти е чисто и сготвено,просто защото живота ти коренно се е променил откакто имаш деца нали, добре дошла в клуба на родителите тогава! А, нали за това е темата-да научим децата ни да ни слушат,а не как да им угодим, дай Боже да има повече такива теми и да се дискутират повече тези неща около възпитанието, че да ни стане по-леко!Ами, да има бебешки пубертет, както итози, който почва в  тинейджърската възраст, но него никой не го оспорва, щото се говори за това масово, а за малките деца, информацията не е така популяризирана, ако искаш разрови се има материали, на мен много ми помогнаха книги като "Изкуството да бъдеш родител" и "Как да приучим децата си към дисциплина" Проблемът е, че не се коментират достатъчно тези теми в общаството и майките сме в блокаж!

На 1г и 10м не е много вероятно да си играе само, защото просто не може. Трябва някой да му дава идеи какви игри да си измисля, а и в тази възраст детето се учи на общуване и първият му модел е майката. И съответно най-интересни са му игри от двама, в които майката му показва интересни неща.
Според мен разхвърля, защото вижда, че вместо да си играеш с него, ти подреждаш. И това е начинът му да ти каже, че не иска да подреждаш, след като не го "чуваш", когато ти го е казал в прав текст 
При моята дъщеря помогна това, че я включих в работата. Казах й, че това е една много интересна игра, сега двете ще подреждаме, тя ще ми помага и й давах конкретни указания кое от къде да го вземе и къде да го сложи. Но не като заповед, а като част от играта.
Признавам си, че не бях ентусиаст да пробвам този вариант, защото предпочитам да мога да си подредя на спокойствие и преди го правех, когато таткото изведе детето на разходка. Но тази опция спря да е възможна в един момент и се налагаше да намеря друг вариант.
В момента дъщеря ми е малко по-голяма и вече се заиграва сама. Като я видя, че се заиграва, я оставям на спокойствие и тогава си правя моите неща. Ако ме дърпа да правим нещо, се съгласявам. Като се заиграе сама, използвам момента.

Моят син много си играе сам, но го прави от бебешка възраст. Показвам му нещо и той започва да разглобява, да строи кула, да закопчава и разкопчава и в този дух. за разхвърлянето- играйте на подреждане и прибиране- забавно е. Така поне като разхвърля ще има още половин час самостоятелни занимания по прибирането. В тази възраст много обичат да слагат неща в шкафове, кутии, кошове и ако му сложиш играчките в такива, подреждате известно време заедно ще се получи. Все пак, ти не си му слугиня и е нормално да се приучи да си прибира и подрежда, а ако не стане сега надали ще стане някога. Има и друго нещо- щом разхвърляното те дразни толкова много е твърде вероятно той да го усеща и да разхвърля още повече, за да предизвика емоции. И накрая- да не забравяме, че не типично за децата да си играят кротко и да внимават повече за реда в къщи, отколкото да играят. не се ядосвай за дреболии. Бейрут всъщност е много красив град.

maisky sniag, малко е детето да се заиграва само... Някъде към 2.5- 3 г. започват да се занимават сами, но за кратко време. А за това че разхвърля- вероятно го прави за да ти привлече вниманието. За да си улесниш (мъъъничко) живота опитай се да включваш детето в твоите занимания. Напр. докато готвиш да му даваш нещо да бърка, да реже, да обясняваш какво правиш, кое за какво е. Да разглежда цедка, черпак и т.н. Като простираш да ти подава дрехите от легена, като пиеш кафе той да ти сложи захарчетата и да ти разбърка кафето.
Моята цел не е да се чудя как да угодя на децата, а по-скоро да намеря път към тях и да измисля вариант при който и на тях да им е интересно и аз да си свърша това, което искам (а понякога искам да пия кафе и да си говоря с приятелки или да се изтегна на канапето и да си пиша във форума).
Просто единия вариант е да очаквам невъзможното (малко дете да се заиграе само и да не търси внимание) и да се ядосвам че детето "не слуша" и съответно детето от скука да прави бели и да ми отваря допълнително работа.

Алтернативата е да го включа в заниманията си и да се погрижа да му е интересно и на детето, така че да няма истерии, мрънкане, ревове, аз да си свърша работата и да си почина. Може да го карам да ходи и да ми избира най-красивите есенни листа, а аз да правя от тях букет, или да му давам боклуци един по един, а той да ходи да ги хвърля в кофата и аз всеки път да му благодаря, или да му казвам къде да се скрие и после да го търся, или да държа кофичка, която той да пълни със кестени, сняг, пясък (каквото има наблизо)- ето това са все примери за игри, при които хем аз участвам, хем мога да си седя спокойно на стола и да си пия кафето

и аз не мога да се справя с детето си, но нещата са толкова мн. че не знам как да ви ги предам. не съм си мислела и представяла, че ще стане така, защото  и аз и баща му сме добри и възпитани хора. агресивен е към по-малките и рита и хората на улицата покрай които минаваме и в къщи ако някой не му изнася/харесва. сега е на 2,3 г. онзи ден бяхме в борисовата и искаше да се качи на количките с монети, а бяха заети и се разкрещя на едно детенце, защото не стана неговото после като се качи буташе др. до него по-малко дете, умрях от срам. др. майки ме гледат все едно е адски невъзпитан, a всъщност си мисля, че не е така. може би по-скоро е разглезен, но да обобщя какви са причините/грешките според мен:
- мн изнервени, имаме проблеми и се караме пред него,
 - живеем със свеки, а го гледат и още 2 баби
- разглезих го, беше злояд и само и смао да яде давах всичко, което поиска;
- говоря и обяснявам, но мн често избухвам и не сам достатъчно упорита когато казвам не
ако някой помогне със съвет, ще се радвам, защото споделям ткмо затова.
според мен ако сега нещата се изпуснат ще се задълбочават

Успокой се, не се обвинявай и коригирай. Направила си изводи и си видяла грешки значи можеш да ги поправиш. спокойно, полека. А и не забравяй спецификите на възрастта на детето. Не са типични послушание и кротост.

И с моята дъщеричка беше същото!Казвам беше защото откакто навърши 4 г. има малка промяна!Вече не убижда , посяга, започна да се вслушва в думите ми и почти за всяко нещо лошо после се извинява!
Аз съм спокоина, защото днешните деца са  много изнервени ,но си мисля че го израстват!

Обичайте децата си и повече търпение!

Спри да правиш тези неща. По първа точка предполагам е най-трудно, но по останалите задължително:
- най-добре да го гледа един човек или поне правилата да са единни, да няма това при едната баба не минава, ама при другата може
- в никакъв случай не давай всичко, което поиска. Той не го иска реално. Иска да му кажеш Не. Спецификата на възрастта е такава, че детето има нужда да се налага и себеутвърждава, но също така в тази възраст се учи да спазва правила. И двете неща са много важни и ще му трябват в живота. Не чакай да си мине от самосебе си, понеже било от възрастта.
- С не-то трябва да си абсолютно последователна. Не забранявай излишни неща, които всъщност си склонна да му разрешиш. Но когато е не, да е не.
- Не избухвай. Спирай го преди да си се ядосала и така ще си спестиш нервите.
 

Аз в нас подреждам вечерта когато си легне моето дете и когато спи на обяд.Учим я да си прибира играчките и го прави,но нейното занимание сега е да си игра и нормално да е разхвърляно.Всеки ден почти с различни неща играем понеже бързо омръзват.По някой път голяма игра пада със списания разни,от метро,била и тем подобни.Като я хване вече голямата лига ги прибирам.Установила съм че просто детето си иска внимание да седнеш на земята с него и да играеш.Димана е започнала от известно време да ни кара всички да сядаме на земята,да сме на равно с нея.В момента пък гледа телевизия.Има моменти в които просто ляга на земята и почива.
Общо взето при нас е такова ежедневието.