Аз нямам акцент и не мисля че някога ще имам. Мъжа ми говори български почти перфектно и се старае да ми говори на български почти през цялото време. Малката маймунка обаче оплита словореда, като например: " Кой ще ходиш навън със?" Горкото детенце, но все още е на 2 годинки та и е простено да прави грешки. Не мога да си представя че мога да забравя Бг или да ми обеднее речника. По цял ден слушам БГ радио на работа, чета вестниците, а и през ден се обаждам на бабка ми и точим локумите.
- Публикувана: 1 септ. 2005, 14:30 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2005, 01:28 ч.
А на вас отрази ли ви се на българския?
.Ами най -4есто говоря на испански 
искаше ми се да мога да ги нау4а И АЗ на някои думи ,но смао го обьрквам ми се струва 
.Имам акцент, как, варненски разбира се 
Имам акцент, как, варненски разбира се
Акцент нямаме, но с мъжа ми си говорим на странна смесица Българо-холандски. Просто ни е по-лесно за някои думи да използваме холандските. Мисля, че е дразнещо отстрани и в БГ го отбягваме, но определено забравяме доста БГ думи.
Виж, Дани говори адски смешно. С холандското Г и Р в БГ думи. Умираме си от смях.
Виж, Дани говори адски смешно. С холандското Г и Р в БГ думи. Умираме си от смях.
Хич не съм за този спор...Не съм живяла и ден в чужбина / освен екскурзии/
Все си мислех че се превъзнасят "иноземците", особено когато след 30- годишно "забягване" в САЩ кума на баща ми / по ОНОВА време/... върна се човекът и заприказва и запсува, все едно никога не се е отделял от майце си.
с лееекичко удължаване на гласните / Чикагски диалект/ ей на, можееело.
Да, ама не... Преди година ми се наложи да общувам ден и нощ с руснаци 25 дни на наша територия. Ами накрая сънувах и мислех на руски. Едно, че са близки езици... ама станах за смях сред приятелите. Верно беше си стрес и на " екс" нещата.. но говорех такъв "странен "български, че предизвиквах смях и недоумение.
Е, просто мозъкът трябва да се адаптира. След 10 дни в българско, вероятно си говорите нормално. После пък ТАМ настава преходът и така.
Нормално е...
и много симпатично.
Абе , вие си идвайте / пожелавам да можете честичко/ пък езиците ще ги оправим някак:-)
Все си мислех че се превъзнасят "иноземците", особено когато след 30- годишно "забягване" в САЩ кума на баща ми / по ОНОВА време/... върна се човекът и заприказва и запсува, все едно никога не се е отделял от майце си.
с лееекичко удължаване на гласните / Чикагски диалект/ ей на, можееело.
Да, ама не... Преди година ми се наложи да общувам ден и нощ с руснаци 25 дни на наша територия. Ами накрая сънувах и мислех на руски. Едно, че са близки езици... ама станах за смях сред приятелите. Верно беше си стрес и на " екс" нещата.. но говорех такъв "странен "български, че предизвиквах смях и недоумение.
Е, просто мозъкът трябва да се адаптира. След 10 дни в българско, вероятно си говорите нормално. После пък ТАМ настава преходът и така.
Нормално е...
и много симпатично. Абе , вие си идвайте / пожелавам да можете честичко/ пък езиците ще ги оправим някак:-)
Според мен всичко е до самите вас, ако искате ще забравите българският, ако си позволите ще говорите и с акцент.Аз съм над 10 години в Чикаго, средното си образование съм го завършила тук, но не бъркам езиците. Нито говоря с акцент е правописни грешки може и да правя, от както съм във форума пиша на български преди не ми се е налагало.
Според мен всичко е до самите вас, ако искате ще забравите българският, ако си позволите ще говорите и с акцент.Аз съм над 10 години в Чикаго, средното си образование съм го завършила тук, но не бъркам езиците. Нито говоря с акцент е правописни грешки може и да правя, от както съм във форума пиша на български преди не ми се е налагало.
Не е точно така, защото ако не употребяваш езика изобщо съвсем нормално е да започнеш да се затрудняваш при говоренето. Естествено, че няма да го забравим, но аз забелязвам, че ако попадна в голяма група от българи и говоря само на български мозъкът ми се напряга по същия начин, както преди се напрягах да говоря английски. Просто липса на практика. На мен ми се случва да ГОВОРЯ български много рядко, понякога веднъж в месеца. Не броя глупостите, които говоря на дъщеря си, защото тях не ги смятам за разговор. Става въпрос за интелигентен разговор с възрастен човек. Това не означава, че не зная български или че бъркам думи; просто при говорене мисля малко повече, отколкото трябва. Понякога при писане ми липсват думи и т.к. мразя да използвам чуждици ако има българска дума, просто не пиша по въпроса.
Май българският ми не е мръднал...макар че отвреме-навреме ми изникват английски думи, словореди и подобни, и едвам успявам да не ги кажа, но ги преглъщам навреме. Английският, на който говоря и мисля, обаче, уби другите езици, които владеех. Е, не че чак ги уби, по-скоро ги парализира временно. Разбирам, но не мога да обеля дума - блокирам! Ужас!
Иначе веднъж в самолета Лондон-София срещнах един българин, който от три години живее в Англия, женен за англичанка. Много свестно момче, обаче...
на английски говореше със силен български акцент (пловдивски), а на български - със силен английски такъв. Малко гадно, нали - то пък един език да не ти остане, дето да го говориш без акцент! Дано не го докараме дотам!
Иначе веднъж в самолета Лондон-София срещнах един българин, който от три години живее в Англия, женен за англичанка. Много свестно момче, обаче...
на английски говореше със силен български акцент (пловдивски), а на български - със силен английски такъв. Малко гадно, нали - то пък един език да не ти остане, дето да го говориш без акцент! Дано не го докараме дотам!
Не,нямам акцент,но българския доста ми е пообеднял.Като говоря с на6те по телефона,направо заеквам и това само като говоря български.Но при мен проблема,не мисля,4е идва от фламанския или английския а от това,4е вкъ6ти се говори само на сръбски,телевизия,радио.Дори мога да се похваля,4е ре6авам сръбски кръстословици, обяснявам веднъж на ба6та ми,4е съм била на рожден ден при някакви белгианци или 6те му изпратя не6то,но то е на француски 
,но за 6 години мисля,4е е нормално и съм сигурна,4е като отида някога в Бг-то за 1-2 седмици влизам веднага в 4ас 
,но за 6 години мисля,4е е нормално и съм сигурна,4е като отида някога в Бг-то за 1-2 седмици влизам веднага в 4ас Май българският ми не е мръднал...макар че отвреме-навреме ми изникват английски думи, словореди и подобни, и едвам успявам да не ги кажа, но ги преглъщам навреме. Английският, на който говоря и мисля, обаче, уби другите езици, които владеех. Е, не че чак ги уби, по-скоро ги парализира временно. Разбирам, но не мога да обеля дума - блокирам! Ужас!
Иначе веднъж в самолета Лондон-София срещнах един българин, който от три години живее в Англия, женен за англичанка. Много свестно момче, обаче...
на английски говореше със силен български акцент (пловдивски), а на български - със силен английски такъв. Малко гадно, нали - то пък един език да не ти остане, дето да го говориш без акцент! Дано не го докараме дотам!
Иначе веднъж в самолета Лондон-София срещнах един българин, който от три години живее в Англия, женен за англичанка. Много свестно момче, обаче...
на английски говореше със силен български акцент (пловдивски), а на български - със силен английски такъв. Малко гадно, нали - то пък един език да не ти остане, дето да го говориш без акцент! Дано не го докараме дотам!
Знаеш ли, може и да не се е преструвал. Аз също съм забелязала подобна зависимост - хората, които не знаят добре чуждия език говорят с по-изразен акцент на български. Възможно е да им се объркват езиците (макар че според мой познат езиците се складират в отделни "чекмеджета" в мозъка), а може и да ги затруднява боравенето с повече от един език. Например за мен е много трудно да правя симултанен превод между български и английски, особено професионален текст. Просто мозъкът ми не е трениран да мисли така.