Въпрос - Нормално ли е дете на 3 да чете ?

И слава-богу това и оставаше да открадна детството си на детето .

Познавам такова, чете от 3-годишна. Сама се е научила след като вече знаеше буквите. За моето дете, 3 беше прекалено ранна възраст за четене, научи се почти на 6, като преди това се научи да срича - за него това работи. Има деца, които могат да прочетат думата наведнъж, обикновено те се научават по-рано.

Тук непрекъснато срещам тази позиция и ми се ще да попитам... Защо знаенето и моженето на разни неща от едно дете, се смята за открадване на детството му? Някак си по подразбиране се приема, че детето нищо не иска да знае и може и всичко му се натрапва насила ли? Понеже моите наблюдения са, че децата са супер любопитни и ако има кой да им отговаря, няма да спрат да питат.

Ясно е написано какво може детето. То си чете. Щом го прави значи е възможно. Но не бих го нарекла НЕнормално заради това, че другите деца на неговата възраст не могат да четат. Изобщо това, което ми се струва ненормално в случая е да се иска оценка на детето дали е нормално или не. И кой ще каже кое е нормално. Ако ще всички да не четат, едно да чете пак не бих го нарекла ненормално. Просто е по интелигентно детето. Радвай се.

Да откраднеш детство е да лишиш детето от възможност да прави това, което иска и харесва. Ако ще то да е да си скача на главата. И същевременно да го насилваш да прави, каквото не иска. Не вярвам да е било насилвано да учи да чете. Просто си е такова, това му харесва. Моите пък книжки дори не обичат да гледат. Нито филчмета. Повечето деца обичат. Ама пак не бих ги нарекла моите НЕнормални. Просто са различни от стадото. Както и това дете е различно. Аз лично харесвам различни деца, различни хора и т.н. Стандартните са ми скучни и безинтересни

За конкретната ситуация не говоря .Цитирала съм това което коментирам.
За децата всичко е учене, просто на възраста 2-3години  има за откриване други по прости неща .
Просто да седна по няколко часа на ден и да го уча да чете вместо да играе не ми се струва правилно .Даже и невъзможно си мисля ,че е ако детето няма желание .
Познава числата и няколко букви  и толкова има време за всичко.

Бе да ти кажа, може и да си права. Но докато при едни това става лесно, понеже са спокойни, концентрирани и податливи на обучение, други са толкова бесни, че е почти невъзможно да им привлечеш вниманието върху нещо повече от няколко минути, съответно и да ги научиш на каквото и да било като цяло. Така че може и да е възможно при подходяща методика и съотвените необходими усилия и отделено време да се научи всяко нормално дете да чете. Но при  някои деца, всъщност мнозинството е толкова трудно, че никой нормален родител не се наема да го прави само и само да каже после, че детето му е почнало да чете на 3 годинки.
Предполагам случаят не е такъв, детето само си е било склонно да учи, едва ли майка му е седяла цял ден до него и му е набила насила информацията в главата. При моите деца всеки опит да ги науча нещо, което те сами не са пожелали за секунди приключва с актегорични писъци НЕ. Ако настоявам почват да ме бият. Иначе само казват НЕ и бягат и иди ги гони  

Давид иначе управлява кола като състезател от формула едно. Назад я управлява по добре от мен. Детска кола разбира се. Но и той брои 3 ябълки до колкото може да брои (до 20 с грешки)

това прави и моето дете, не смятам, че е ненормално. Просто тя проявява интерес към букви и цифри от съвсем малка.


Така е тук, в Бг, но с много други държави се срещат с буквите още на 3. Методите да ги научат да четат са различни, от този, да сричат.

Точно това питах, защо представата за ученето е някаква безкрайна и проточваща се с часове досада. Дори ти самата казваш "няколко часа на ден", при положение, че е ясно, че едно дете на 3 г. дори сладолед не може да яде няколко часа, просто и най-интересното нещо на света би му писнало да го прави по няколко часа на ден.

Когато бяхме малки, родителите ни ни оставяха заедно с братовчедите при баба и дядо за цяло лято. Бяхме общо 4-ма. Едно лято всички бяхме вече ученици, с изключение на най-малкия ми братовчед. Всички четяхме книги, само той не можеше и решихме да го научим, но буквите му се сториха много скучни и бързо ги заряза. Затова пък числата му станаха супер интересни и за нула време се научи да смята и ние си играехме с него на училище. Беше ни супер интересно на всички. Когато стана време той да тръгва в първи клас, вече решаваше с лекота задачи за трети клас. И много обичаше да решава задачи, защото за него това беше игра, нямаше я асоциацията, която имат много други деца, че училището е мъчение.
Затова ми е интересно защо по подразбиране се приема, че ученето е мъчение и досада, която децата едва могат да издържат. Дали е защото нас самите по този начин са ни учили и не можем да си представим, че може да е и друго?

Мен никой не ме е учил да чета преди училище. Научих се там, а лятната ваканция след първи клас ме пратиха при другата ми баба, която също беше на мнение, че децата само трябва да си играят и нищо друго да не правят. Така след края на лятната ваканция установих, че напълно съм забравила буквите и не мога дори една думичка да прочета. Вървяхме си с мои съученички и те си посочваха и коментираха разни надписи, които срещаме, а на мен ми изглеждаха като на китайски, половината букви изобщо не помнех как се произнасят. Така че тази крайност не мога да я приема 

Ескарина коментирах този пост.

Много е умно братчето ти!!! Рядко е деца на 3 години да четат, масово още не приказват разбираемо какво остава да четат.

Щом го може, няма нищо ненормално в това. Похвално е!
Аз самата съм сричала на три, по същия начин, който описваш.На четири годинки съм четяла почти чисто Имам спомен дори коя книжка ми подариха за 4-тия рожден ден и за 0-време я знаех наизуст ("Муцунки в рисунки")! . По отношение на цифрите и смятането - също, но маалко по-късно. Нямах нужда от учители до трети клас! Не се хваля, въпрос на интерес от страна на детето, а и заниманията на майката с него - всяка вечер заспивахме с азбуката!
Сега имам дъщеря на 2,7, много кротко дете е, няма предмет в ежедневието, на който да не знае името, познава всички букви, знае коя на кое е, но дотам! С цифрите сме до 5. Пак не смятам, че има нещо ненормално, че сме изостанали или друго - до дете е!

Да, знам. И в него аз виждам това, че много малко родители биха въприели подобно занимание като потенциално забавно за детето, а по-скоро като тормоз и досада. И попитах защо.

Ще си позволя да коментирам: не, че е толкова умно, а такива са му интересите - това според мен. Както се казва, че не е важно кога проговаряш, а какво казваш.

Методика обучение и ежедневно струва ми се доста малко 2-3годишни деца биха възприели като забавление.Лично аз нямам амбицията моето дете да взема "петилетката" за три години за това смятам да го занимавм с неща походящи за възрастта и интересите му.