Нормално ли е дете на 3 да чете ?
Имам предвид да чете от и до (clearly) ?
Имам предвид да чете от и до (clearly) ?
- Публикувана: 29 юли 2009, 16:55 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2009, 14:51 ч.
Въпрос - Нормално ли е дете на 3 да чете ?
Малко ми е неясен въпроса ти, не разбирам какво точно чете конкретното дете 
Иначе е нормално дете на 3 години да познава доста букви, да запомни различни кратки думи, разбира се като картинки и от там да създава впечтление, че чете. Всичко това като резултат от занимания...
Иначе е нормално дете на 3 години да познава доста букви, да запомни различни кратки думи, разбира се като картинки и от там да създава впечтление, че чете. Всичко това като резултат от занимания...
не живея с нашите от доста време
майка ми беше казала, че той чете... аз не и повярвах
мислех си, че просто запомня разни неща
днес го остави при мен да го гледам, излязах навън с него и му купих някаква книжка
интересно но ми прочете абсолютни всички думи и изречения
стори ми се нелогично
просто разлиствах и му показвах каквото ми падне
питах го: какво е това ? и ми прочиташе всичко
отделно го питах марката на телевизор, пералня, хладилник....
всичко ми прочете и ми стана доста интересно
та реших да попитам
Ами нормално е...въпреки, че на тази възраст децата по-скоро си съчиняват някои неща..например гледат картинките в някоя книжка и уж четат, обаче в същност си съчиняват нещата..
Какво всъщност имаш в предвид..че чете точно каквото пише в книжките или....
Нормално ли е дете на 3 да чете ?
Имам предвид да чете от и до (clearly) ?
Имам предвид да чете от и до (clearly) ?
Какво всъщност имаш в предвид..че чете точно каквото пише в книжките или....
Разбира се, че е нормално. Защо да не е?
Колко деца на 3годинки които четат познаваш ,че го определяш за нормално?
За мен не е нормално ,явно братчето ти има специални заложби.
под "от и до" имам предвид, че чете всичко
дори когато писах темата го взех при мен
и го питах: какво е това тук ?
показвам му темата ми "Въпрос" и той прочита.
После и това "Побликувай отговор"
и него го прочете
Уликувай Отговор (хей така ми го прочете)
Беше ми инетересно тъй като тук само майки
а аз не съм имал никакъв контакт с деца
и затова попитах
дори когато писах темата го взех при мен
и го питах: какво е това тук ?
показвам му темата ми "Въпрос" и той прочита.
После и това "Побликувай отговор"
и него го прочете
Уликувай Отговор (хей така ми го прочете)
Беше ми инетересно тъй като тук само майки
а аз не съм имал никакъв контакт с деца
и затова попитах
Разбира се, че е нормално. Защо да не е?
Колко деца на 3годинки които четат познаваш ,че го определяш за нормално?
Аз познавам едно дете, то вече е на 7. Майката ми обясни, че когато било на три се научило да чете, питало за буквите още на 2 и после лека-полека се научило и да чете, но и свекърва й е откликнала, та се е получило.
Разбира се, че е нормално. Защо да не е?
Колко деца на 3годинки които четат познаваш ,че го определяш за нормално?
Аз познавам едно дете, то вече е на 7. Майката ми обясни, че когато било на три се научило да чете, питало за буквите още на 2 и после лека-полека се научило и да чете, но и свекърва й е откликнала, та се е получило.
Хора,ако беше нормално децата да четат на 3,нямаше да учат буквите в училище на 6 или на 7 години 
Хм, аз явно познавам доста ненормални деца, защото те знаят буквите преди 6-7 годишна възраст.
Аз няма да се оправдавам дали съм си измислила за четенето, или не, защото не знам кого го интересува, само ще кажа, че тук (в Щатите) децата тръгват на училище на задължителна предучилищна на 5 навършени години, за където се предполага, че вече знаят азбуката. Така че, айде не на 3, но на 4 е съвсем нормално да знаят буквите.
chocha, не ти е правилна логиката.
На 6 или 7 години децата се учат не само да четат, но да пишат, което е доста по-сложно умение и изисква определено развитие на координацията на ръцете и фината моторика. Освен това се иска да могат да стоят дълго време на едно място и да слушат урок - т.е. определено ниво на психическа зрялост и самодисциплина, която дори и някое дете да може да прояви на 3 или 4 години, то ще бъде голямо изключение.
Освен това дали едно дете ще се научи да чете или не зависи главно от това дали някой ще се занимава с него да го научи. Четенето не е вродено умение и човек не може да се научи от самосебе си. Така че едно дете и на 8 и на 10 да е, ако никой не го научи, то няма да може да чете. Причината да не познаваш тригодишни деца, които могат да четат е в това, че родителите им не са сметнали за необходимо да ги научат или детето не е проявило интерес, ако те са се опитали да му показват буквите. Това е и друга от причините на училище да се тръгва на 6-7 години - да е развито достатъчно нивото на отговорност и самоконтрол, за да може детето да учи и неща, които не са му супер интересни и не го влекат особено. Т.е. 6-7 години е някаква горна граница, краен срок.
За да може едно дете да чете, то трябва да разпознава 30 графични знака, което не е кой знае какво, предвид колко други неща от обкръжението си то разпознава по вид/форма. Трудното е детето да бъде заинтригувано до такава степен, че да научи буквите, а самата трудност произхожда от там, че те са просто абстрактни символи и не носят значение за детето, така че ако то не ги свърже с нещо конкретно, е трудно да му предизвикат интереса. Много по-лесно за едно дете е да запомни марки коли, защото те не са абстрактни - то ги вижда и освен това са му интересни. Но е много трудно да обясниш какво значат буквите, затова децата най-лесно в началото запомнят своята буква, буквата на Мама, буквата на Тати, защото в конкретно тези букви има някакъв смисъл, те значат нещо. Също така в читанките всяка буква винаги е представена с няколко думи, които започват с нея, в опит тази буква да се свърже с някакво съдържание и така да придобие смисъл за детето.
Същото е и с математиката. Много е трудно за едно дете да схване числото като абстрактна стойност, без да е обвързано с конкретно количество предмети. Много деца в началото не могат да сметнат колко е 2+3, но ако им кажеш че имат две зайчета и при тях отиват още три зайчета, много бързо ще отговорят колко са станали общо. Т.е. трудното е не запаметяването на символите, а преминаването към абстрактно мислене.
На 6 или 7 години децата се учат не само да четат, но да пишат, което е доста по-сложно умение и изисква определено развитие на координацията на ръцете и фината моторика. Освен това се иска да могат да стоят дълго време на едно място и да слушат урок - т.е. определено ниво на психическа зрялост и самодисциплина, която дори и някое дете да може да прояви на 3 или 4 години, то ще бъде голямо изключение.
Освен това дали едно дете ще се научи да чете или не зависи главно от това дали някой ще се занимава с него да го научи. Четенето не е вродено умение и човек не може да се научи от самосебе си. Така че едно дете и на 8 и на 10 да е, ако никой не го научи, то няма да може да чете. Причината да не познаваш тригодишни деца, които могат да четат е в това, че родителите им не са сметнали за необходимо да ги научат или детето не е проявило интерес, ако те са се опитали да му показват буквите. Това е и друга от причините на училище да се тръгва на 6-7 години - да е развито достатъчно нивото на отговорност и самоконтрол, за да може детето да учи и неща, които не са му супер интересни и не го влекат особено. Т.е. 6-7 години е някаква горна граница, краен срок.
За да може едно дете да чете, то трябва да разпознава 30 графични знака, което не е кой знае какво, предвид колко други неща от обкръжението си то разпознава по вид/форма. Трудното е детето да бъде заинтригувано до такава степен, че да научи буквите, а самата трудност произхожда от там, че те са просто абстрактни символи и не носят значение за детето, така че ако то не ги свърже с нещо конкретно, е трудно да му предизвикат интереса. Много по-лесно за едно дете е да запомни марки коли, защото те не са абстрактни - то ги вижда и освен това са му интересни. Но е много трудно да обясниш какво значат буквите, затова децата най-лесно в началото запомнят своята буква, буквата на Мама, буквата на Тати, защото в конкретно тези букви има някакъв смисъл, те значат нещо. Също така в читанките всяка буква винаги е представена с няколко думи, които започват с нея, в опит тази буква да се свърже с някакво съдържание и така да придобие смисъл за детето.
Същото е и с математиката. Много е трудно за едно дете да схване числото като абстрактна стойност, без да е обвързано с конкретно количество предмети. Много деца в началото не могат да сметнат колко е 2+3, но ако им кажеш че имат две зайчета и при тях отиват още три зайчета, много бързо ще отговорят колко са станали общо. Т.е. трудното е не запаметяването на символите, а преминаването към абстрактно мислене.
Хора,ако беше нормално децата да четат на 3,нямаше да учат буквите в училище на 6 или на 7 години
Хм, аз явно познавам доста ненормални деца, защото те знаят буквите преди 6-7 годишна възраст.
Аз не коментирам четенето. chocha каза, че децата не са нормални, ако знаят буквите преди 6-7 годишна възраст.
Истината Фулхаус(ужасен ник между другото 
) е че имаш много умно братче. Другата истина е, че няма да получиш такъв отговор в Бг мама, където всяка майка твърди, че бебето й е проговорило още в корема й. 
) е че имаш много умно братче. Другата истина е, че няма да получиш такъв отговор в Бг мама, където всяка майка твърди, че бебето й е проговорило още в корема й. Най-вече защото са малко майките, които биха тръгнали да учат децата си да четат на тази възраст, а не че не е във възможностите на едно дете да се научи.
Ох,аз бях на 6г. и майка ми определено положи максимум усилия да ме научи да чета, но уви...узрях за идеята малко по-късничко Днес всичко е възможно, не се тревожи...Явно детето е доста будно и умно
Браво на детето, това мога да кажа! Не е нормално да се чете на 3 години, виж година-две по-късно ще го приема за нормално. Сигурно има някакви по-специални заложби, хубаво е да проучите какви. Преди време слушах за детето на някаква певица/забравих й името/, което събираше многоцифрени числа, също в детска възраст. Явно при някои дечица има заложби, доста силно изразени, и то в конкретна област.
Явно детето си има заложби. Дъщеря ми е на тази възраст, познавам и много други деца на същата. В групата и в ДГ са 29. Е, нито едно от тях не може да чете. На тази възраст е нормално да познават буквите.
Нормално е. На 3 чете, на 10 вече е завършило Китайска филология в Софийския и докато навлезе в пубертета вече е приключила и специализацията в Пекин. В БАН го правят академик още преди да му е поникнала брада, и на 22 ще се пенсионира и ще си живее живота щастливо на село, хортувайки с бабите по пейките 
Струва ми се нормално. Всяко дете се интересува от нещо. Иван от букви и рисуване не се интересува/дори не може да оцветява и не желае да се научи/, но за сметка на това брой, събира, изважда и сега иска да знае какво означава 3*6 и как става 18. Така, че детто е любопитно, умно и просто иска да знае.
Чудесно е, че чете. Още по-добре би било, ако има интерес към четенето на книги. Това слагане в определени рамки "нормално" или "не нормално" на мен никога не ми е допадало. Щом може да чете, защо да не е нормално? Понеже рядко се среща, затова се учудваме на такива деца. Аз можех да чета на 4-годишна възраст без проблем. Следобед се приспивах сама, като сама си четях приказките.
Истината е че имаш много умно братче. Другата истина е, че няма да получиш такъв отговор в Бг мама
под "от и до" имам предвид, че чете всичко
дори когато писах темата го взех при мен
и го питах: какво е това тук ?
показвам му темата ми "Въпрос" и той прочита.
После и това "Побликувай отговор"
и него го прочете
Уликувай Отговор (хей така ми го прочете)
Беше ми инетересно тъй като тук само майки
а аз не съм имал никакъв контакт с деца
и затова попитах
дори когато писах темата го взех при мен
и го питах: какво е това тук ?
показвам му темата ми "Въпрос" и той прочита.
После и това "Побликувай отговор"
и него го прочете
Уликувай Отговор (хей така ми го прочете)
Беше ми инетересно тъй като тук само майки
а аз не съм имал никакъв контакт с деца
и затова попитах
прощавай, ама ти пишеш неграмотно. не си представям братчето ти да чете на 3г. или просто сте твърде различни...
по темата - не, не е нормално. нормално означава общоприето. а това не е.
Истината Фулхаус(ужасен ник между другото ) е че имаш много умно братче. Другата истина е, че няма да получиш такъв отговор в Бг мама, където всяка майка твърди, че бебето й е проговорило още в корема й.
) е че имаш много умно братче. Другата истина е, че няма да получиш такъв отговор в Бг мама, където всяка майка твърди, че бебето й е проговорило още в корема й. 
Браво на детето.Не е често срещано,явно си има заложби.Браво и за този,който се занимава с него.
Аз също започнах да чета и пиша много рано.В детската градина(последна група) ме слагаха на един стол пред другите деца и им четях приказки.Но всъщност никой не се е занимавал целенасочено с мен.И майка ми се учудила много,когато схванала,че наистина чета,а не повтарям наизустено. Просто на един му се отдава едно,на друг- друго.
Аз също започнах да чета и пиша много рано.В детската градина(последна група) ме слагаха на един стол пред другите деца и им четях приказки.Но всъщност никой не се е занимавал целенасочено с мен.И майка ми се учудила много,когато схванала,че наистина чета,а не повтарям наизустено. Просто на един му се отдава едно,на друг- друго.
Ненормално не бих го нарекла. Има си надарени деца, защо пък да не чете ?
Моята дъщеря не познава и една буква, да пише пък абсурд. Брои до 10, обаче, дайте да се разберем, на тази възраст нали не мислите, че децата броят съзнателно и знаят, какъв е смисъла на цифрите. Те просто запаметяват имената на числата и поредността им.
Като съм питала дребната колко ябълки има в купата и да ги преброи и тя почва отначало и изкарва до десет. А в купата са три. Обяснявала съм й, но според мен е малка ра разбере, твърде абстрактно е това за тригодишно.
Същото и с четенето. Изключения обаче винаги има. Има си и специални училища за надарени деца.
?Моята дъщеря не познава и една буква, да пише пък абсурд. Брои до 10, обаче, дайте да се разберем, на тази възраст нали не мислите, че децата броят съзнателно и знаят, какъв е смисъла на цифрите. Те просто запаметяват имената на числата и поредността им.
Като съм питала дребната колко ябълки има в купата и да ги преброи и тя почва отначало и изкарва до десет. А в купата са три. Обяснявала съм й, но според мен е малка ра разбере, твърде абстрактно е това за тригодишно.
Същото и с четенето. Изключения обаче винаги има. Има си и специални училища за надарени деца.
Не виждам тук повод за спор или разногласия - нормално или не?!?!
Всяко дете има РАЗЛИЧНИ интереси и при някои деца ( моят син също чете от 4 годишен, вече си чете сам книжките вечер) интересите са насочени към букви и цифри, а при други са към кукли и колички.
Някои деца обожават JETIX и всички филмчета там, а други си обичат Франклин и Пчеличката Мая
Всичко това е нормално и няма повод за гениални заключения
Всяко дете има РАЗЛИЧНИ интереси и при някои деца ( моят син също чете от 4 годишен, вече си чете сам книжките вечер) интересите са насочени към букви и цифри, а при други са към кукли и колички.
Някои деца обожават JETIX и всички филмчета там, а други си обичат Франклин и Пчеличката Мая
Всичко това е нормално и няма повод за гениални заключения
нормално е. въпрос на желание от страна на детето. майка ми показваше буквите на сина ми, когато той беше на 3 години. на 3 г 6 м сричаше надписите по витрините. после явно се насити и му омръзна. не проявяваше интерес към нищо четимо.аз не съм и настоявала де...
сега, под влияние на децата в градината, пак започна да си търси книжките. срича доста добре.
сега, под влияние на децата в градината, пак започна да си търси книжките. срича доста добре.
едното ми дете на 3.5г. сричаше, а другото проговори добре и разбираемо около 3годишната си възраст.
Кое ми е нормалното и кое не ми е нормалното дете?
Та няма оценки на база нормалност. А често/рядко срещано умение или явление и т.н.
В тази връзка, да може едно дете на 3г. да чете (убедена съм, че чисто машинално го прави и нищо не запомня, нито пък разбира прочетеното) е по-скоро рядкост.
Други деца на 3г. могат да ритат силно топка, да карат скутер или пък да рисуват/танцуват добре. А някой говорят по 3 езика на такава възраст.
Талант и умения, дами и господа.
Кое ми е нормалното и кое не ми е нормалното дете?
Та няма оценки на база нормалност. А често/рядко срещано умение или явление и т.н.
В тази връзка, да може едно дете на 3г. да чете (убедена съм, че чисто машинално го прави и нищо не запомня, нито пък разбира прочетеното) е по-скоро рядкост.
Други деца на 3г. могат да ритат силно топка, да карат скутер или пък да рисуват/танцуват добре. А някой говорят по 3 езика на такава възраст.
Талант и умения, дами и господа.
Не е нормало,но е гениално,ако е вярно....
И някой не е решил да ни пързулне за да почнат всички да изтъкват гарджетата си,как така някое е повече от тяхното
И някой не е решил да ни пързулне за да почнат всички да изтъкват гарджетата си,как така някое е повече от тяхното
Не е гениално...
И да,вярно е,че на ССФ децата са най-най
Но все пак,извън отрицателния нюанс на изказването,може да приемем,че все пак се срещат такива деца.Рядко,но ги има.
какво значи нормално? аз се научих да чета гладко на 3, а досега - на 38, още съм си ненормална... За гениалността - не съм гениална - вундеркиндчетата рядко стават гении, като пораснат. Освен това, често се отличават с неимоверен мързел. Познавам някои хора, които могат да се нарекат гении - един от тях е сричал до 3-ти клас.
Иначе мисля, че е нормално детето да се научи да чете на 6-7...
аз се научих да чета гладко на 3, а досега - на 38, още съм си ненормална... За гениалността - не съм гениална - вундеркиндчетата рядко стават гении, като пораснат. Освен това, често се отличават с неимоверен мързел. Познавам някои хора, които могат да се нарекат гении - един от тях е сричал до 3-ти клас.Иначе мисля, че е нормално детето да се научи да чете на 6-7...
Всяко нормално развиващо се дете на 2-3 години може да бъде научено да чете в рамките на няколко месеца - необходими са само подходяща методика и достатъчно желание и търпение от страна на обучаващия. Друг е въпросът, че малко родители биха седнали ежедневно да си учат децата да четат цели четири години преди да тръгнат на училище.
Виж, ако братчето ти се е научило да чете само или с много малко помощ, вероятно има особени заложби. Родителите му ще решат дали да ги развиват в такава ранна възраст.
Виж, ако братчето ти се е научило да чете само или с много малко помощ, вероятно има особени заложби. Родителите му ще решат дали да ги развиват в такава ранна възраст.
Всяко нормално развиващо се дете на 2-3 години може да бъде научено да чете в рамките на няколко месеца - необходими са само подходяща методика и достатъчно желание и търпение от страна на обучаващия. Друг е въпросът, че малко родители биха седнали ежедневно да си учат децата да четат цели четири години преди да тръгнат на училище.
Познавам такова, чете от 3-годишна. Сама се е научила след като вече знаеше буквите. За моето дете, 3 беше прекалено ранна възраст за четене, научи се почти на 6, като преди това се научи да срича - за него това работи. Има деца, които могат да прочетат думата наведнъж, обикновено те се научават по-рано.
Тук непрекъснато срещам тази позиция и ми се ще да попитам... Защо знаенето и моженето на разни неща от едно дете, се смята за открадване на детството му? Някак си по подразбиране се приема, че детето нищо не иска да знае и може и всичко му се натрапва насила ли? Понеже моите наблюдения са, че децата са супер любопитни и ако има кой да им отговаря, няма да спрат да питат.
Ясно е написано какво може детето. То си чете. Щом го прави значи е възможно. Но не бих го нарекла НЕнормално заради това, че другите деца на неговата възраст не могат да четат. Изобщо това, което ми се струва ненормално в случая е да се иска оценка на детето дали е нормално или не. И кой ще каже кое е нормално. Ако ще всички да не четат, едно да чете пак не бих го нарекла ненормално. Просто е по интелигентно детето. Радвай се.
Да откраднеш детство е да лишиш детето от възможност да прави това, което иска и харесва. Ако ще то да е да си скача на главата. И същевременно да го насилваш да прави, каквото не иска. Не вярвам да е било насилвано да учи да чете. Просто си е такова, това му харесва. Моите пък книжки дори не обичат да гледат. Нито филчмета. Повечето деца обичат. Ама пак не бих ги нарекла моите НЕнормални. Просто са различни от стадото. Както и това дете е различно. Аз лично харесвам различни деца, различни хора и т.н. Стандартните са ми скучни и безинтересни
За конкретната ситуация не говоря .Цитирала съм това което коментирам.
За децата всичко е учене, просто на възраста 2-3години има за откриване други по прости неща .
Просто да седна по няколко часа на ден и да го уча да чете вместо да играе не ми се струва правилно .Даже и невъзможно си мисля ,че е ако детето няма желание .
Познава числата и няколко букви и толкова има време за всичко.
Тук непрекъснато срещам тази позиция и ми се ще да попитам... Защо знаенето и моженето на разни неща от едно дете, се смята за открадване на детството му? Някак си по подразбиране се приема, че детето нищо не иска да знае и може и всичко му се натрапва насила ли? Понеже моите наблюдения са, че децата са супер любопитни и ако има кой да им отговаря, няма да спрат да питат.
Просто да седна по няколко часа на ден и да го уча да чете вместо да играе не ми се струва правилно .Даже и невъзможно си мисля ,че е ако детето няма желание .
Познава числата и няколко букви и толкова има време за всичко.
Всяко нормално развиващо се дете на 2-3 години може да бъде научено да чете в рамките на няколко месеца - необходими са само подходяща методика и достатъчно желание и търпение от страна на обучаващия. Друг е въпросът, че малко родители биха седнали ежедневно да си учат децата да четат цели четири години преди да тръгнат на училище.
Виж, ако братчето ти се е научило да чете само или с много малко помощ, вероятно има особени заложби. Родителите му ще решат дали да ги развиват в такава ранна възраст.
Виж, ако братчето ти се е научило да чете само или с много малко помощ, вероятно има особени заложби. Родителите му ще решат дали да ги развиват в такава ранна възраст.
Бе да ти кажа, може и да си права. Но докато при едни това става лесно, понеже са спокойни, концентрирани и податливи на обучение, други са толкова бесни, че е почти невъзможно да им привлечеш вниманието върху нещо повече от няколко минути, съответно и да ги научиш на каквото и да било като цяло. Така че може и да е възможно при подходяща методика и съотвените необходими усилия и отделено време да се научи всяко нормално дете да чете. Но при някои деца, всъщност мнозинството е толкова трудно, че никой нормален родител не се наема да го прави само и само да каже после, че детето му е почнало да чете на 3 годинки.
Предполагам случаят не е такъв, детето само си е било склонно да учи, едва ли майка му е седяла цял ден до него и му е набила насила информацията в главата. При моите деца всеки опит да ги науча нещо, което те сами не са пожелали за секунди приключва с актегорични писъци НЕ. Ако настоявам почват да ме бият. Иначе само казват НЕ и бягат и иди ги гони
Давид иначе управлява кола като състезател от формула едно. Назад я управлява по добре от мен. Детска кола разбира се. Но и той брои 3 ябълки до колкото може да брои (до 20 с грешки)
Не знам дали е нормално или не, но моето дете също чете, а е на 3г. 8м.
Пояснявам какво имам предвид под чете - първо казва буквичките в думата на глас една след друга и после казва цялата. Цяло изречение или текст обаче не е прочитала.
Пояснявам какво имам предвид под чете - първо казва буквичките в думата на глас една след друга и после казва цялата. Цяло изречение или текст обаче не е прочитала.
това прави и моето дете, не смятам, че е ненормално. Просто тя проявява интерес към букви и цифри от съвсем малка.
Хора,ако беше нормално децата да четат на 3,нямаше да учат буквите в училище на 6 или на 7 години
Колкото до брат ти,не е нормално,но е похвално Явно детето има по-бързо развитие,не го пропилявайте
Колкото до брат ти,не е нормално,но е похвално
Явно детето има по-бързо развитие,не го пропилявайтеТака е тук, в Бг, но с много други държави се срещат с буквите още на 3. Методите да ги научат да четат са различни, от този, да сричат.
Просто да седна по няколко часа на ден и да го уча да чете вместо да играе не ми се струва правилно .Даже и невъзможно си мисля ,че е ако детето няма желание .
Когато бяхме малки, родителите ни ни оставяха заедно с братовчедите при баба и дядо за цяло лято. Бяхме общо 4-ма. Едно лято всички бяхме вече ученици, с изключение на най-малкия ми братовчед. Всички четяхме книги, само той не можеше и решихме да го научим, но буквите му се сториха много скучни и бързо ги заряза. Затова пък числата му станаха супер интересни и за нула време се научи да смята и ние си играехме с него на училище. Беше ни супер интересно на всички. Когато стана време той да тръгва в първи клас, вече решаваше с лекота задачи за трети клас. И много обичаше да решава задачи, защото за него това беше игра, нямаше я асоциацията, която имат много други деца, че училището е мъчение.
Затова ми е интересно защо по подразбиране се приема, че ученето е мъчение и досада, която децата едва могат да издържат. Дали е защото нас самите по този начин са ни учили и не можем да си представим, че може да е и друго?
Мен никой не ме е учил да чета преди училище. Научих се там, а лятната ваканция след първи клас ме пратиха при другата ми баба, която също беше на мнение, че децата само трябва да си играят и нищо друго да не правят. Така след края на лятната ваканция установих, че напълно съм забравила буквите и не мога дори една думичка да прочета. Вървяхме си с мои съученички и те си посочваха и коментираха разни надписи, които срещаме, а на мен ми изглеждаха като на китайски, половината букви изобщо не помнех как се произнасят. Така че тази крайност не мога да я приема
Всяко нормално развиващо се дете на 2-3 години може да бъде научено да чете в рамките на няколко месеца - необходими са само подходяща методика и достатъчно желание и търпение от страна на обучаващия. Друг е въпросът, че малко родители биха седнали ежедневно да си учат децата да четат цели четири години преди да тръгнат на училище.
Виж, ако братчето ти се е научило да чете само или с много малко помощ, вероятно има особени заложби. Родителите му ще решат дали да ги развиват в такава ранна възраст.
Виж, ако братчето ти се е научило да чете само или с много малко помощ, вероятно има особени заложби. Родителите му ще решат дали да ги развиват в такава ранна възраст.
Нормално ли е дете на 3 да чете ?
Щом го може, няма нищо ненормално в това.
Похвално е! Аз самата съм сричала на три, по същия начин, който описваш.На четири годинки съм четяла почти чисто Имам спомен дори коя книжка ми подариха за 4-тия рожден ден и за 0-време я знаех наизуст ("Муцунки в рисунки")! . По отношение на цифрите и смятането - също, но маалко по-късно.
Нямах нужда от учители до трети клас! Не се хваля, въпрос на интерес от страна на детето, а и заниманията на майката с него - всяка вечер заспивахме с азбуката! Сега имам дъщеря на 2,7, много кротко дете е, няма предмет в ежедневието, на който да не знае името, познава всички букви, знае коя на кое е, но дотам! С цифрите сме до 5. Пак не смятам, че има нещо ненормално, че сме изостанали или друго - до дете е!
Ескарина коментирах този пост.
Много е умно братчето ти!!!
Ще си позволя да коментирам:
не, че е толкова умно, а такива са му интересите - това според мен. Както се казва, че не е важно кога проговаряш, а какво казваш.
Ескарина коментирах този пост.
"Методика" е просто начина, по който поднасяш информацията на детето. Може да го сложиш на чин и да му повтаряш до втръсване "Това е М, това е Д" и после да го изпитваш.
Можеш също така да измислиш някаква игра. Например всеки има по една кошница, в едната има много играчки или някакви предмети, а другата е празна. С триизмерни букви може да подреждаш думи или просто да показваш една буква, а детето да познае кой предмет от кошницата отговаря на нея. Ако познае, играчката преминава в неговата кошница.
Броенето пък може да се упражнява с игри със зарчета от типа на Не се сърди, човече, където трябва да се преброят определени стъпки. Или просто да се хвърлят зарчета и който изкара повече, получава нещо си.
С други думи обучението не е задължително да бъде в академичен стил със стоене на чин и посочване на дъската с показалка.
Можеш също така да измислиш някаква игра. Например всеки има по една кошница, в едната има много играчки или някакви предмети, а другата е празна. С триизмерни букви може да подреждаш думи или просто да показваш една буква, а детето да познае кой предмет от кошницата отговаря на нея. Ако познае, играчката преминава в неговата кошница.
Броенето пък може да се упражнява с игри със зарчета от типа на Не се сърди, човече, където трябва да се преброят определени стъпки. Или просто да се хвърлят зарчета и който изкара повече, получава нещо си.
С други думи обучението не е задължително да бъде в академичен стил със стоене на чин и посочване на дъската с показалка.
Няма начин да се съглася ,че Всяко нормално развиващо се дете на 2-3 години може да бъде научено да чете в рамките на няколко месеца с лека игра .
Първо защото не всяко дете ще прояви дълготраен интерес и второ ,защото не всяка майка има знанията и уменията да обучава .
Така ,че ако детето проявява интерес да ,но на синът ми /септември ще стане на 3г./ е временен .Прави се, че чете и е много смешен. Със сигурност ми липсват и педагогически знания и желание да насилвам нещата.
Първо защото не всяко дете ще прояви дълготраен интерес и второ ,защото не всяка майка има знанията и уменията да обучава .
Така ,че ако детето проявява интерес да ,но на синът ми /септември ще стане на 3г./ е временен .Прави се, че чете и е много смешен. Със сигурност ми липсват и педагогически знания и желание да насилвам нещата.
Съгласна съм, че това за 2-3-те години и няколкото месеца е малко пресилено. Но е вярно, че е постижимо. Работата е там, че не е необходимо.
И аз това бих казала, че със сигурност ми липсват и педагогически знания, и желание да насилвам нещата. Да изискваш на тази възраст, заради твоя някаква амбиция, не е редно. А оттам нататък вече, според интереса на детенцето, можеш да го занимаваш с букви или каквото и да било друго. При нас се получва чрез рисуване. Например буквата "к" е на котето, на "к - кучето и к-кончето" и по този начин си играем. Не защото аз искам, а тя проявява интерес, когато по този начин й обяснявам. Сама си носеше книжките и разпитваше. Нямам друг избор, освен да обясня. Всичко започна от един безобиден въпрос: "а знаеш ли коя е на тати буквата?".
Дори в момента ми вика, докато пиша тук: "мамоо, мамоо, виж - три бебенца!" (в книжката й).
Дори в момента ми вика, докато пиша тук: "мамоо, мамоо, виж - три бебенца!" (в книжката й).
не всяко дете ще прояви дълготраен интерес и второ ,защото не всяка майка има знанията и уменията да обучава .
Ами аз споменах, че е необходима подходяща методика. Обучението при толкова малки деца не може да бъде поднасяно както при по-големите - по няколко часа дневно, например, или в абстрактна форма. Да се научи детето да разпознава буквите, да ги събира в срички (това е задължителен етап на четенето на български, между другото), да чете думички и след това цели текстове, може да стане само под формата на лека игра. Иначе ефектът ще е точно обратен. Ако майката няма необходимите знания и умения и няма достъп до подходяща специализирана литература - да не го прави. Никъде не съм писала, че всеки родител може да си обучи детето, а само, че всяко дете може да бъде обучено.
Ескарина, не знам къде видя в поста ми "проточваща се досада". Написах, че децата трябва да се учат ежедневно, защото четенето е навик и се развива с постоянство. На децата трябва да се дава възможност да се занимават с буквите всеки ден, докато навикът се затвърди. За мен думата "учене" сама по себе си няма негативните конотации, които ти четеш в нея.
В момента уча дъщеря си да яде с лъжичка - нищо досадно няма в това, много ни е забавно. 
Тук непрекъснато срещам тази позиция и ми се ще да попитам... Защо знаенето и моженето на разни неща от едно дете, се смята за открадване на детството му? Някак си по подразбиране се приема, че детето нищо не иска да знае и може и всичко му се натрапва насила ли? Понеже моите наблюдения са, че децата са супер любопитни и ако има кой да им отговаря, няма да спрат да питат.
Да не ти се налага да се сблъскваш с такъв проблем, че тогава ще се чудиш от кой свят каква методика на обучение да предприемеш. Разбира се, че има любопитни деца, които искат да научат всичко и го приемат лесно и в игра, но има и такива, които дори когато е възрастта за училище не искат да учат под никаква форма или игра букви.
А колко е трудно да научиш дете да пита да не казвам, когато това просто не му идва отвътре.
Ако става дума за норма, не , не е нормата на 3 години децата да четат,защото ако беше така училището щеше да започва на тази възраст.Видно е, че детето е ученолюбиво и доста умно. Браво!
Да се научи детето да разпознава буквите, да ги събира в срички (това е задължителен етап на четенето на български, между другото)
Toва за сричането определено не е вярно, защото познавам деца, които са се научили да четат без никога да сричат (аз също навремето нямах нужда да сричам, можех да чета още преди училище). Просто виждат цялата дума, сричането е за тези, които не го могат това. Моето дете си дели думите на срички например, обаче другарчето му, което на 3 вече можеше да чете, никога не го е правило, нито пък някой го е учил - просто му е достатъчно да знае азбуката и вече може да чете.
ianajar
Прочети ми пак мненията по темата и кажи с кое не си съгласна, защото ми се струва, че казваш абсолютно същите неща като мен. Това за "проточваща се досада" не беше в твое мнение и въпросът не беше адресиран към теб, а с кукувица оптимистка вече е разбрахме.
Добре. Очевидно не ти липсват нито педагогически знания, нито желание да играеш с детето и да отговаряш на въпросите му. От къде тогава идва представата, че да го учиш е равносилно на това да "насилваш нещата", воден от родителска амбиция?
Или аз нещо съм те разбрала погрешно?
Прочети ми пак мненията по темата и кажи с кое не си съгласна, защото ми се струва, че казваш абсолютно същите неща като мен. Това за "проточваща се досада" не беше в твое мнение и въпросът не беше адресиран към теб, а с кукувица оптимистка вече е разбрахме.
И аз това бих казала, че със сигурност ми липсват и педагогически знания, и желание да насилвам нещата.
При нас се получва чрез рисуване. Например буквата "к" е на котето, на "к - кучето и к-кончето" и по този начин си играем. Не защото аз искам, а тя проявява интерес, когато по този начин й обяснявам. Сама си носеше книжките и разпитваше. Нямам друг избор, освен да обясня.
При нас се получва чрез рисуване. Например буквата "к" е на котето, на "к - кучето и к-кончето" и по този начин си играем. Не защото аз искам, а тя проявява интерес, когато по този начин й обяснявам. Сама си носеше книжките и разпитваше. Нямам друг избор, освен да обясня.
Или аз нещо съм те разбрала погрешно?
Аз също не асоциирам ученето с необходим краен резултат, особено в ранна възраст, ние също научихме буквите по картинки, и то защото синът ми проявяваше желание (много е буен, но книжки обича). Съгласна съм, че с насилване не става, аз например се опитах амбициозно да му покажа и българската азбука (засега знае само латиница), но не става, и съм се отказала. Има време.
Toва за сричането определено не е вярно, защото познавам деца, които са се научили да четат без никога да сричат.
Янечек, "сричането", т.е. разчленяването на думата на по-малки графични или звукови единици, е когнитивно необходим процес и етап при четенето на т.нар. "прозрачни" азбуки (при които една буква както се пише, така се чете - нашата и немската са прозрачни, английската не е). При човек, който чете гладко, този процес е автоматизиран - отнема милисекунди и е абсолютно незабележим. При дете, което се обучава да чете, процесът може в началото да отнема много време, но може и много бързо да се автоматизира и така да се получи впечатлението, че детето никога не е сричало. Обикновено процесът на сричане е толкова по-автоматичен, колкото по-развит е речникът на детето, защото при добре развит речник детето разпознава думата, която чете, без да му е необходимо да я разчлени изцяло.
Ескарина, ето този ти пост имах предвид:
Ескарина, ето този ти пост имах предвид:
Ето този (извинявам се, бебето пак ми изтри поста...)
Иначе съм съгласна, че казваме едни и същи неща.
Цитат на: кукувица оптимистка
Цитат на: ianajar в Неделя, 02 Август 2009, 09:56
Ескарина коментирах този пост.
Цитат
Всяко нормално развиващо се дете на 2-3 години може да бъде научено да чете в рамките на няколко месеца - необходими са само подходяща методика и достатъчно желание и търпение от страна на обучаващия. Друг е въпросът, че малко родители биха седнали ежедневно да си учат децата да четат цели четири години преди да тръгнат на училище.
Виж, ако братчето ти се е научило да чете само или с много малко помощ, вероятно има особени заложби. Родителите му ще решат дали да ги развиват в такава ранна възраст.
Виж, ако братчето ти се е научило да чете само или с много малко помощ, вероятно има особени заложби. Родителите му ще решат дали да ги развиват в такава ранна възраст.
Ескарина коментирах този пост.
Да, знам. И в него аз виждам това, че много малко родители биха въприели подобно занимание като потенциално забавно за детето, а по-скоро като тормоз и досада. И попитах защо.
Иначе съм съгласна, че казваме едни и същи неща.
Хайде стига вече с обяснения, някой да ни обучи на комуникация и толерантност ,моля!
Кукувица, ами според мен обясненията са необходима част от комуникацията. Ескарина попита, аз отговарям, не виждам да се караме някъде - значи идеално си комуникираме.
Едва ли наистина има някой, който да изсилва нещата и да иска на всяка цена детето му да може да чете на 3 год. 
Но когато детето има желание да му четеш, да му обясняваш, да му показваш, всичко става от самосебе си.
Дъщеря ми е на година и половина. Казва доста думи, казва имената на приятелчетата си в парка, но нейното ( Михаела) все още не може.
Веднъж и казах - Добре, неможеш да си казваш името. Кажи тогава коя е твоята буква - М. Написах я в тетрадката, после написахме буквата на мама, на тати.. стана и много интересно и ги запомни. Сега може да ги разпознава.
Далеч съм от мисълта, че прави нещо гениално. Просто исках да го дам за пример, че когато детето иска нещо да научи, и има кой да му обърне внимание, тогава нещата се случват
Но когато детето има желание да му четеш, да му обясняваш, да му показваш, всичко става от самосебе си.
Дъщеря ми е на година и половина. Казва доста думи, казва имената на приятелчетата си в парка, но нейното ( Михаела) все още не може.
Веднъж и казах - Добре, неможеш да си казваш името. Кажи тогава коя е твоята буква - М. Написах я в тетрадката, после написахме буквата на мама, на тати.. стана и много интересно и ги запомни. Сега може да ги разпознава.
Далеч съм от мисълта, че прави нещо гениално. Просто исках да го дам за пример, че когато детето иска нещо да научи, и има кой да му обърне внимание, тогава нещата се случват
После и това "Побликувай отговор"
и него го прочете
Уликувай Отговор (хей така ми го прочете)
Мисля, че едно 3 годишно дете да прочете това, значи, че детето е особено умно, далеч над средното ниво, от истинските "надарени" деца. Не съм виждала деца на 3 години да четат, включително и моето не може да чете.
Не, не е нормално, но съм чувала за такива случаи. Дали са истина не се наемам да твърдя. Ако е така не смятам, че това е признак на интелект, на това, че детето е прекалено умно, а по скоро, че има изключително развита зрителна памет. Има време за учене, има време за игри- нека остави децата си да бъдат такива. 
Не, не е нормално, но съм чувала за такива случаи. Дали са истина не се наемам да твърдя. Ако е така не смятам, че това е признак на интелект, на това, че детето е прекалено умно, а по скоро, че има изключително развита зрителна памет. Има време за учене, има време за игри- нека остави децата си да бъдат такива.
не знам на 3 дали е нормално, едно от моите четеше на англииски на 4, предполагам на български, като фонетичен език, е още по-лесно. не съм я учила, не съм я натискала, научи се покрай сестра си. сега, десетина години по-късно, не е гений, не е вундеркинд, просто е будно, интелигентно, нормално дете. не знам от какво зависи, но според мен не е повод за вълнения, просто се случва.
Аз не мога да се съглася с поста на ianajar, че всяко дете на 2-3 годишна възраст би се научило да чете за няколко месеца, ако се работи с него, разбира се.
Моята дъщеря обожава да й чета приказки. Тя е на 3, но още дори не говори разбираемо за всички, какво остава да чете.
За норми не мога да говоря, всеки е различен сам по себе си.
Четейки темата по едно време дори се зачудих дали пък моето е извън нормите? И дали аз не бъркам някъде и не се занимавам достатъчно с нея?!
Моята дъщеря обожава да й чета приказки. Тя е на 3, но още дори не говори разбираемо за всички, какво остава да чете.
За норми не мога да говоря, всеки е различен сам по себе си.
Четейки темата по едно време дори се зачудих дали пък моето е извън нормите? И дали аз не бъркам някъде и не се занимавам достатъчно с нея?!
И аз мисля,че не е невъзможно.И моята дъщеря преди 1 година много бързо научи половината азбука-познава буквите и се опитва да ги пише.Но изведжъж загуби интерес,а аз не я занимавам с неща които не са и интересни.Сега докато пишех поста ми светна,че май от тогава започна да играе на лаптопа и той измести някой наши занимания 
.
.
Разбира се, че може да се научи три годишно дете да чете, стига да има желание за това. Моят син на три годиники и половина можеше да чете, но и започна да смята преди няколко месеца. Знае да брои до 100 (та и повече и така), нооо съвсем не мисля, че е гениален. Много е зле например с рисуването, финната моторика на ръчичките, и много други неща. Мисълта ми е, че всяко дете има различни заложби и възможности. Стига майката да усети кое му се отдава и най-вече да има време да се занимава с него. Ако на детето не му е интересно, никога неможеш да го научиш колкото и да се опитваш. Това са ясни неща.
Разбира се, че може да се научи три годишно дете да чете, стига да има желание за това. Моят син на три годиники и половина можеше да чете, но и започна да смята преди няколко месеца. Знае да брои до 100 (та и повече и така), нооо съвсем не мисля, че е гениален. Много е зле например с рисуването, финната моторика на ръчичките, и много други неща. Мисълта ми е, че всяко дете има различни заложби и възможности. Стига майката да усети кое му се отдава и най-вече да има време да се занимава с него. Ако на детето не му е интересно, никога неможеш да го научиш колкото и да се опитваш. Това са ясни неща.
Абсолютно и аз няколко пъти се опитвам да кажа същото - един чете, друг рисува, трети танцува - всяко според заложните и интересите си.
И никой не би трябвало да твърди, че е ГЕНИАЛНО, ако се случва по-рано от другите - няма такъв филм
Разбира се, че е нормално. Защо да не е?
Колко деца на 3годинки които четат познаваш ,че го определяш за нормално?
Аз познавам едно дете, то вече е на 7. Майката ми обясни, че когато било на три се научило да чете, питало за буквите още на 2 и после лека-полека се научило и да чете, но и свекърва й е откликнала, та се е получило.
От подписа ми ще видиш колко е голямо моето момченце. Вече знае почти всички буквички от азбуката. Заглежда се по надписи по улиците. И все се разочарова, когато точно неговата буква я няма
. Все още не може да чете, но и това ще стане, когато му дойде времето. Просто днешните деца не са "задръстени", каквито сме били ние преди 25-30 години... когато сме били на тяхната възраст.
Разбира се, че е нормално. Защо да не е?
Колко деца на 3годинки които четат познаваш ,че го определяш за нормално?
Аз познавам едно дете, то вече е на 7. Майката ми обясни, че когато било на три се научило да чете, питало за буквите още на 2 и после лека-полека се научило и да чете, но и свекърва й е откликнала, та се е получило.
От подписа ми ще видиш колко е голямо моето момченце. Вече знае почти всички буквички от азбуката. Заглежда се по надписи по улиците. И все се разочарова, когато точно неговата буква я няма
. Все още не може да чете, но и това ще стане, когато му дойде времето. Просто днешните деца не са "задръстени", каквито сме били ние преди 25-30 години... когато сме били на тяхната възраст.
Съжалявам ,но не приемам детето си за задръстено, защото не е научило азбуката и не може да чете преди да е навършил 3год.
Като искаш да похвалиш своето дете не е задължително да обиждаш или даваш мнение за другите.
Е, и?
Съжалявам ,но не приемам детето си за задръстено, защото не е научило азбуката и не може да чете преди да е навършил 3год.
Като искаш да похвалиш своето дете не е задължително да обиждаш или даваш мнение за другите.
Съжалявам ,но не приемам детето си за задръстено, защото не е научило азбуката и не може да чете преди да е навършил 3год.
Като искаш да похвалиш своето дете не е задължително да обиждаш или даваш мнение за другите.
Много погрешто си ме разбрала!
Исках да кажа, че днешните деца имат по-различен "умствен багаж" от нас. И че това, че могат и знаят много повече неща от нас на тяхната възраст е нещо естествено. Те са се родили и живеят в среда, различна от средата на нашето детство.
Никого не съм искала да обидя! Ако някой се засяга, не ме е разбрал. Твоето дете не знае буквите, но със сигурност знае или може нещо, което моето не може!
Имаше едно клипче в нета - 3 годишно момиченце го изпитват по география родителите му - питат го за планини, реки, държави, градове - зад него е картата на света и то безпогрешно ги показва и точно. Всичко може, щом има кой да се занимава с това и да го учи и на детето не му е досадно. Но дали е нужно толкова рано? Не мисля.
Е, и?
Съжалявам ,но не приемам детето си за задръстено, защото не е научило азбуката и не може да чете преди да е навършил 3год.
Като искаш да похвалиш своето дете не е задължително да обиждаш или даваш мнение за другите.
Съжалявам ,но не приемам детето си за задръстено, защото не е научило азбуката и не може да чете преди да е навършил 3год.
Като искаш да похвалиш своето дете не е задължително да обиждаш или даваш мнение за другите.
Много погрешто си ме разбрала!
Исках да кажа, че днешните деца имат по-различен "умствен багаж" от нас. И че това, че могат и знаят много повече неща от нас на тяхната възраст е нещо естествено. Те са се родили и живеят в среда, различна от средата на нашето детство.
Никого не съм искала да обидя! Ако някой се засяга, не ме е разбрал. Твоето дете не знае буквите, но със сигурност знае или може нещо, което моето не може!
Просто днешните деца не са "задръстени", каквито сме били ние преди 25-30 години... когато сме били на тяхната възраст.
Ааа, моля, моля...
Аз на 4 също четях безгрешно и никой,никога не е настоявал да ме учи - та явно има и ген.......
Не мога да обобщя, че като сме били компютърно неграмотни в детството си, сме били задръстени
Не мога да обобщя, че като сме били компютърно неграмотни в детството си, сме били задръстени
Това е бил нашият начин да стигнем до информацията, предвид времето, в което сме живели. А сега има много и различни начини
Едно е да четеш на 4 (макар,че пак рано ми се струва), а съвсем друго на 3. Интересно ми е кое според вас е прекалено умно 3 годишно, щом това, което чете, не е Може би, което решава интеграли...
Може би, което решава интеграли...то може и да може да чете на 3, да произнася думите, но разбира ли какво означават те? разбира ли смисъла на прочетеното? това е по-определящо според мен. какво толкова гениално има да запомниш 30 символа, да свържеш определен звук с всеки от тях и за схванеш как се свързват тези звуци при определена последователност на символите? виж, ето това сътворено от 7-8 годишно дете е определено признак на гениалност. музиката започва на 1.35-тата минута от клипа.
Цитат
то може и да може да чете на 3, да произнася думите, но разбира ли какво означават те? разбира ли смисъла на прочетеното? това е по-определящо според мен. какво толкова гениално има да запомниш 30 символа,
Ами самия факт, че тази тема е прочетена 1730 пъти, и никой не каза че неговото дете на 3г. чете (имаше само едно детенце на 3.5). Иначе учените отдавна спорят кое е гениално дете, та ние ли ще го разрешим спора
А Моцарт ми любим композитор и ако не се лъжа на 4 е почнал да композира
. Израснал е в Залцбург-прозореца му е на метри от катедралата и всеки ден е бил там да слуша пеенето, отделно баща му е музикант и от малък го е учил да свири. Та по логиката, която тук се развива, всяко дете, с което се занимаваш сериозно, ще почне да композира. А пък и дали е разбирал смисъла на това, което композира. Какво гениално има да запомниш 8 ноти
bazel, надявам се да се прави разлика между възпроизвеждане на налични символи, измислени от някой друг, добра памет и положени усилия, от една страна и творчество и гениалност, от друга.
А какво значение всъщност има колко хора били чели темата? То всеки във форум може да си измисли тема, да напише текст и да я пусне, а останалите да четат. Зависи как ще формулираш заглавието, за да се привлече вниманието. Не виждам никаква връзка.
А какво значение всъщност има колко хора били чели темата? То всеки във форум може да си измисли тема, да напише текст и да я пусне, а останалите да четат. Зависи как ще формулираш заглавието, за да се привлече вниманието. Не виждам никаква връзка.
А пък и дали е разбирал смисъла на това, което композира. Какво гениално има да запомниш 8 ноти
Ти като ги знаеш осемте ноти, да не би да можеш да композираш
Всеки човек, който знае буквите рано или късно се научава да чете и пише (освен ако не страда от дислексия, макар че и те се научават, но по-трудно и по различен начин възприемат видяното), но съвсем не всеки, който знае нотите умее да композира, дори повечето хора като видят написана композиция, нямат представа как ще звучи докато някой друг не им я изсвири, т.е. знаеш нотите, но не можеш да ги разчетеш
То е същото като да знаеш буквите и да пишеш поезия или романи. Не всеки го умее, независимо, че може да чете. Има деца, които могат да четат на тази възраст, други не могат, но умеят да рисуват, трети пък да разглобят и сглобят компа с всички платки и кабели - виждала съм го с очите си ( е хайде да не е на 3, но на 4)
За мен "талант" и "гениалност" биха били налице по- скоро ако 3-4 годишно дете само съчинява приказки /не да ги пише, просто да ги разказва/.
Или да си измисля свои песнички
Всяко дете го влече нещо или си има някаква специална дарба. Синът ми на 2 години разпознаваше всички марки коли и по няколко модела от марка. Никой не го е учил, само започна да се интересува, пита, от реклами и т.н. Сега, няколко месеца по-късно вече е много по навътре в нещата, мотори, механизми, валвули... Хората го изпитват като някакво циркаджийче на разположение. Някои деца на неговата възраст просто разпознават какво е кола, но пък четат цели книги
Не знам доколко може да се определи като нормално, но при всички положения не е ненормално
Много точно казано
Не е хубаво да поставяме разни стереотипи, особено когато е свързано с развитието на децата Не виждам нищо лошо в това детето да може да чете на 3 години, но не одобрявам родителите да го "натискат" да се научи 
Не знам доколко може да се определи като нормално, но при всички положения не е ненормално
Много точно казано
Не е хубаво да поставяме разни стереотипи, особено когато е свързано с развитието на децата Не виждам нищо лошо в това детето да може да чете на 3 години, но не одобрявам родителите да го "натискат" да се научи 
Не се среща често и е много хубаво, освен ако не е свързано с хиперлексия, което е част от аутистичния спектър. В такива случаи детето е много надарено в една област и много изоставащо в друга.
http://www.brighttots.com/Hyperlexia
http://www.brighttots.com/Hyperlexia
Моят син (понастоящем на 3г е10м) започна да чете още през зимата. Отначало всички надписи по улиците - по възможност от дясно на ляво и от долу на горе . Гледах на това с насмешка. Върхът беше, когато го водих на ушен лекар в Пета градска и там прочете надписа на стъклото"ушно отделение" - ние бяхме от вътрешната страна - т.е. буквите се падат на обратно, освен това го прочете от дясно на ляво.
Откакто взех нещата в свои ръце и го карам всеки ден да чете по едно четиристишие, то ми оказва отпор. Не го притискам много- само искам да знае, че и той има своя работа както всеки човек.
Аз не му издърпвам играчките от ръцете, за да го карам да учи нещо. Имам друг проблем - той не играе. Само се криви и досажда. Трябва да го занимавам всеки миг с нещо. Омръзна ми да стоя писти, кръстовища.....кули,да сглобявам и разглобявам играчки с болчета и отверки,да редя пъзели и т. н. "Кажи ми нещо интересно" - вече се изчарпах. Още е малък за някакви организирани спортове и подобни групови занимания.
Та, кажете ми, кривенето пред телевизора и мрънкането - това ли е лелееното щастливо детство, или пълната организация на времето на мама? (аз имам и по-малък син, заради коета съм в къщи, а после? Освен това не мога да ги гледам двамата - пращам по един на майка ми или свекърва ми, или те идват (с нежелание).
Откакто взех нещата в свои ръце и го карам всеки ден да чете по едно четиристишие, то ми оказва отпор. Не го притискам много- само искам да знае, че и той има своя работа както всеки човек.
Аз не му издърпвам играчките от ръцете, за да го карам да учи нещо. Имам друг проблем - той не играе. Само се криви и досажда. Трябва да го занимавам всеки миг с нещо. Омръзна ми да стоя писти, кръстовища.....кули,да сглобявам и разглобявам играчки с болчета и отверки,да редя пъзели и т. н. "Кажи ми нещо интересно" - вече се изчарпах. Още е малък за някакви организирани спортове и подобни групови занимания.
Та, кажете ми, кривенето пред телевизора и мрънкането - това ли е лелееното щастливо детство, или пълната организация на времето на мама? (аз имам и по-малък син, заради коета съм в къщи, а после? Освен това не мога да ги гледам двамата - пращам по един на майка ми или свекърва ми, или те идват (с нежелание).
Моят син (понастоящем на 3г е10м) започна да чете още през зимата. Отначало всички надписи по улиците - по възможност от дясно на ляво и от долу на горе . Гледах на това с насмешка. Върхът беше, когато го водих на ушен лекар в Пета градска и там прочете надписа на стъклото"ушно отделение" - ние бяхме от вътрешната страна - т.е. буквите се падат на обратно, освен това го прочете от дясно на ляво.
Моят син (понастоящем на 3г е10м) започна да чете още през зимата. Отначало всички надписи по улиците - по възможност от дясно на ляво и от долу на горе . Гледах на това с насмешка. Върхът беше, когато го водих на ушен лекар в Пета градска и там прочете надписа на стъклото"ушно отделение" - ние бяхме от вътрешната страна - т.е. буквите се падат на обратно, освен това го прочете от дясно на ляво.
Едва ли наистина има някой, който да изсилва нещата и да иска на всяка цена детето му да може да чете на 3 год.
От моите деца нито едно не е чело на 3 години (синът ми се научи да чете в 1 клас), но аз самата съм можела да чета на 3 години и половина. Нашите го разправят винаги, даже как някакъв лекар не ми е повярвал, че мога, мислел, че знам книжката наизуст и аз ядосана съм му чела от вестник Работническо дело Но имам по-голяма сестра и буквално съм я врънкала да ме научи на буквите, имала съм си желание да чета. В 1-2 клас си четях вече почти само книги за възрастни - Трима тръгват на война и разни такива. Не го казвам, за да се изхваля, просто е факт.
Но имам по-голяма сестра и буквално съм я врънкала да ме научи на буквите, имала съм си желание да чета. В 1-2 клас си четях вече почти само книги за възрастни - Трима тръгват на война и разни такива. Не го казвам, за да се изхваля, просто е факт. Мда... Сега прочетох - огледалното четене и писане може да е симптом на дислексия. Но обаче понятието дислексия трудно ми се връзва с дете на 3 години, което вече чете, макар и огледално...
Много деца четат и пишат наобратно до 8-годишна възраст някъде, това е нормално явление.
моят син е на 3г. точно и познава буквите с изключение на някои, най-малко използваните. Това ми се вижда нормално. То е като картинка, казвам му какво е и той запомня. Сам имаше желание още преди година да го уча и започнах.
в никакъв случаи обаче не може да свърже две букви една до друга, за да прочете сричка, камо ли дума. за това се изисква по-високо ниво на абстракция, така че не, не е нормално 3годишно дете да чете. Под ненормално имам предвид, че е изключително, не е подобно на връстниците си. И възможността едно 3годишно дете да чете не идва от многото занимания на майката и нейната свръхамбициозност. Това е вродена способност на детето, която то само е решило да развие.
в никакъв случаи обаче не може да свърже две букви една до друга, за да прочете сричка, камо ли дума. за това се изисква по-високо ниво на абстракция, така че не, не е нормално 3годишно дете да чете. Под ненормално имам предвид, че е изключително, не е подобно на връстниците си. И възможността едно 3годишно дете да чете не идва от многото занимания на майката и нейната свръхамбициозност. Това е вродена способност на детето, която то само е решило да развие.
Напълно е възможно! Според мен децата трябва да се научат на това по късно! Нека не ги насилваме от много малки!
Аз на 5-6 се научих, а в 1ви клас четях много добре!
И моят брат е на 3. брои до 11 сам и разпознава първите букви от имената на цялата рода,но това не е четене ,а и сам се е научил от едно детско за числата! А за буквите аз помагам,но не го уча да чете ! Има време!
Аз на 5-6 се научих, а в 1ви клас четях много добре!
И моят брат е на 3. брои до 11 сам и разпознава първите букви от имената на цялата рода
,но това не е четене ,а и сам се е научил от едно детско за числата! А за буквите аз помагам,но не го уча да чете ! Има време! 
Възможно е дете на три години да чете. Аз съм била такова дете, затова не искам да използвам думи като "нормално" или "изключително".
По собствена инициатива съм се научила буквите на 2,5г, на три съм четяла приказки и съм разбирала съдържанието. По думите на баща ми съм стряскала продавачките в книжарниците когато съм си избирала книжки и съм четяла на глас от тях.
Мъжът ми е започнал да чете активно на 4 години, синът ми също. Забелязала съм, че имаме афинитет към чуждите езици, и че ни се отдават лесно.
Не смятам, че това умение ни прави ненормални или изключителни.
Подчертавам, че не сме били учени, а инициативата е била изцяло наша.
По собствена инициатива съм се научила буквите на 2,5г, на три съм четяла приказки и съм разбирала съдържанието. По думите на баща ми съм стряскала продавачките в книжарниците когато съм си избирала книжки и съм четяла на глас от тях.
Мъжът ми е започнал да чете активно на 4 години, синът ми също. Забелязала съм, че имаме афинитет към чуждите езици, и че ни се отдават лесно.
Не смятам, че това умение ни прави ненормални или изключителни.
Подчертавам, че не сме били учени, а инициативата е била изцяло наша.
Аз също от 3 годишна съм четяла. Баба ми ме е научила на буквите на две години. Не смятам, че е нещо кой знае какво - просто ми е обръщано внимание и тъй като е имало интерес от моя страна, нещата са се получили.
Синът ми е на две години и свободно брои до 10, разпознава цифрите, не го прави механично, а с разбиране. Буквичките започваме да учим /подчертавам, че само когато има желание от негова страна/. Очаквам да чете на 3, нормално е според мен.
Синът ми е на две години и свободно брои до 10, разпознава цифрите, не го прави механично, а с разбиране. Буквичките започваме да учим /подчертавам, че само когато има желание от негова страна/. Очаквам да чете на 3, нормално е според мен.
Не е нормално в смисъл, че повечето стредностатистически деца на тази възраст не четат. Ако самичко се е научило, значи е интелигентно дете, но не е някакво чудо на природата.
Да се учи нарочно на буквите и да се очаква да чете на тази възраст според мене си е чиста загуба на време - за майката и особено за детето. Ненаучените деца с нормални способности ще стопят преднината за дни, когато им дойде времето.
Оставете ги да си играят.
Да се учи нарочно на буквите и да се очаква да чете на тази възраст според мене си е чиста загуба на време - за майката и особено за детето. Ненаучените деца с нормални способности ще стопят преднината за дни, когато им дойде времето.
Оставете ги да си играят.
Вижда ми се нормално, ако самото дете е проявило желание да се научи.Значи iq му е по висок.-Случват се и такива неща в природата.Но ако някой си е дал за цел да го научи да чете на 3 годишна възраст ми се вижда амбиция на болен мозък.Аз четях гладко на 5 години.Сигурно съм се научила от скука , защото не ходех на градина до предучилищна.Не мисля ,че има нужда от научаване на такива неща, преди да му дойде времето.То не може да впечетли 3 годишното си връсниче с това , че чете. А, че стринките наоколо ще ахкат какво от това.
Струва ми се странно подобен въпрос да доведе до толкова отговори!
Впрочем едва ли трябва да е изненада факта, че родителите вече съвсем целенасочено карат децата си да се учат още едва ли не от пеленачета.
Малко ми е тъжно и малко ме е страх какво ги чака нашите деца- вече имат толкова възможности!
А иначе по темата- не е нормално дете на 3 години да чете, на 3 е нормално да играе!
Впрочем едва ли трябва да е изненада факта, че родителите вече съвсем целенасочено карат децата си да се учат още едва ли не от пеленачета.
Малко ми е тъжно и малко ме е страх какво ги чака нашите деца- вече имат толкова възможности!
А иначе по темата- не е нормално дете на 3 години да чете, на 3 е нормално да играе!
И аз съм четяла на 3. И да съм гений, очевидно добре го прикривам Мъжът ми на 4 е умножавал наум и е събирал 3-цифрени числа. Всеки луд с номера си.
Нищо му няма на детето. Учете го да се радва на книгите и не се превъзнасяйте по "гениалността му".
Мъжът ми на 4 е умножавал наум и е събирал 3-цифрени числа. Всеки луд с номера си.Нищо му няма на детето. Учете го да се радва на книгите и не се превъзнасяйте по "гениалността му".
ама как сте се намерили
... А иначе по темата- не е нормално дете на 3 години да чете, на 3 е нормално да играе!
Никога не съм можела да разбера защо се противопоставят тия неща? Децата учат чрез игра.
... А иначе по темата- не е нормално дете на 3 години да чете, на 3 е нормално да играе!
Никога не съм можела да разбера защо се противопоставят тия неща? Децата учат чрез игра.
На 100% смятам, че децата учат чрез игра!
Но не смятам, че на 3 г. трябва целенасочено да се учи да чете, било то и чрез игра.
Но от това, което авторката пише, разбирам, че детенцето чете само на 3 г., което според мен не е нормално.
Най-вече защото са малко майките, които биха тръгнали да учат децата си да четат на тази възраст, а не че не е във възможностите на едно дете да се научи.
Когато детето има интерес се научава.
Според мен децата трябва да се научат на това по късно! Нека не ги насилваме от много малки!
Между научаването на букви и прочитането на дума има доста време. Иво сигурно на година и половина знаеше азбуката, но единственото, което може в момента е да види например М и А, да каже това М, това А, силно извиква "МА" т.е сричка, но до тук свършва интереса. Иначе усилено се прави, че чете книги, а всъщност ги преразказва.
Хич и не го насилвам да чете, но му е интересно да разпознава букви.
Хич и не го насилвам да чете, но му е интересно да разпознава букви.
Но от това, което авторката пише, разбирам, че детенцето чете само на 3 г., което според мен не е нормално.
Ауу, как така е дръзнало да се научи само да чете на толкова крехка възраст. Това е ненормално положение, бързо детето да се заведе на лекар да се лекува
Между научаването на букви и прочитането на дума има доста време. Иво сигурно на година и половина знаеше азбуката, но единственото, което може в момента е да види например М и А, да каже това М, това А, силно извиква "МА" т.е сричка, но до тук свършва интереса. Иначе усилено се прави, че чете книги, а всъщност ги преразказва.
Хич и не го насилвам да чете, но му е интересно да разпознава букви.
Хич и не го насилвам да чете, но му е интересно да разпознава букви.
Понеже моите са на същата възраст и реших да те питам. Детето ти като преразказва разбира ли се какво говори. Изговаря ли разбираемо думите и прави ли правилни изречения. Моите деца много говорят, но рядко им се разбира. С датския са по добре ама българският им е гола вода, все оше казват по една сричка от дума, не могат да повторят дори проста думичка правилно
Ники, твоите деца имат да възприемат далеч по-голям запас от думи на два различни езика, та затова сигурно все още не всичко им е разбираемо.
На Иво поне аз всичко му разбирам, но той с проговарянето говори сравнително правилно, даже и "р" казва от половин година. Сега обаче е на фаза да си измисля думи и преди да заспи ми обясняваше, че съм развалила "стомика" на костенурчето Франклин. Няколко пъти го накарах да повтори какво съм развалила и все "стомика" ми отговаряше, попитах го какво е това, а той каза, че стомик било по-хубаво от най-хубавото Такава измислена дума е и "домя", когато сме в ресторант и "чете" менюто винаги си поръчва "домя" - най-вкусното по негово мнение ястие
Като преразказва, прави същото - уж правилни изречения, но в тях вмъква някакви измислени негови си думи.
На Иво поне аз всичко му разбирам, но той с проговарянето говори сравнително правилно, даже и "р" казва от половин година. Сега обаче е на фаза да си измисля думи и преди да заспи ми обясняваше, че съм развалила "стомика" на костенурчето Франклин. Няколко пъти го накарах да повтори какво съм развалила и все "стомика" ми отговаряше, попитах го какво е това, а той каза, че стомик било по-хубаво от най-хубавото
Такава измислена дума е и "домя", когато сме в ресторант и "чете" менюто винаги си поръчва "домя" - най-вкусното по негово мнение ястие Като преразказва, прави същото - уж правилни изречения, но в тях вмъква някакви измислени негови си думи.
Дали е правилно, незнам.От бебе съм сложила слещу креватчето плакатче с азбуката , т.е.буква и отдолу животинче.Научи ги несъзнателно към 2-3 годинки.След това откри далеч по -интересни неща.Компютър, пъзели , колелета, приятели.Сега, ако и скефне свърже някоя дума.Почваме предочилищна, ако се научи тази година добре, ако не , за какво ходят в първи клас.
... А иначе по темата- не е нормално дете на 3 години да чете, на 3 е нормално да играе!
Никога не съм можела да разбера защо се противопоставят тия неща? Децата учат чрез игра.
И аз веднага това си мисля - противопоставянето е странно. Как да накарам Ясен да играе с колички ( колко съм се опитвала) , като той искаше да ИГРАЕ с букви и книжки. Така е - едни четат, други смятат, трети друго правят - всичко това е игра на тази крехка възраст ( не само колите, куклите и т.н.)
Но от това, което авторката пише, разбирам, че детенцето чете само на 3 г., което според мен не е нормално.
Ауу, как така е дръзнало да се научи само да чете на толкова крехка възраст. Това е ненормално положение, бързо детето да се заведе на лекар да се лекува
Да, може би не съм се изразила правилно. Това, което разбрирам е, че сигурно с нечия помощ е научено да чете, но просто възприема по- различно от повечето деца. Като например моето, което е на 3, знае буквичките, но не чете. И не противопоставям ученето на играта, просто моите разбирания са, че децата на тази възраст искат и трябва да играят- ще има да учат...
И не разбирам иронията в цитата.
Между научаването на букви и прочитането на дума има доста време. Иво сигурно на година и половина знаеше азбуката, но единственото, което може в момента е да види например М и А, да каже това М, това А, силно извиква "МА" т.е сричка, но до тук свършва интереса. Иначе усилено се прави, че чете книги, а всъщност ги преразказва.
Хич и не го насилвам да чете, но му е интересно да разпознава букви.
Хич и не го насилвам да чете, но му е интересно да разпознава букви.
И не е ненормално да има деца, които четат на 3.
Четенето не води до някакво увреждане, което не ти позволява да играеш!
Ще си помисли човек, че четящите деца седят вързани вкъщи и нищо друго не правят. Един вид край, повече топка няма да видиш.
Аз чета сама от 3г., детето - от 4. Не забелязвам да й пречи да безчинства с приятелки, нито да се катери, скача, да надува бузи в опит да стане по-лека от въздуха и да литне и т.н. Напротив, игрите се обогатяват, защото един ден си феичката Мишел, на другия Хърмаяни Грейнджър, на третия нещо съвсем друго.
Ако ви слуша човек, четящото дете е едва ли не инвалид някакъв.
Ще си помисли човек, че четящите деца седят вързани вкъщи и нищо друго не правят. Един вид край, повече топка няма да видиш.
Аз чета сама от 3г., детето - от 4. Не забелязвам да й пречи да безчинства с приятелки
, нито да се катери, скача, да надува бузи в опит да стане по-лека от въздуха и да литне и т.н. Напротив, игрите се обогатяват, защото един ден си феичката Мишел, на другия Хърмаяни Грейнджър, на третия нещо съвсем друго.Ако ви слуша човек, четящото дете е едва ли не инвалид някакъв.
Аз съм можела да чета на 3 години. Било е шокиращо откритие за родителите ми и за другарката в детската градина.
Майка ми и баща ми като едни умерено амбициозни родители са ме научили на буквите. От там нататък някак си съм се научила да чета сама.
Това, разбира се, не ме прави нито гениална, нито специална. Нямам обяснение как се е получило. Просто съм взела една книжка в детската градина и учителката е разбрала, че мога да чета. Майка ми не й е повярвала. Наложило се е да чета и на нея.
Такива ми ти работи.
Понякога някак си просто се получава.
Апропо, грам не ми е пречело на игрите.
И двамата ми родители работеха по разпределение-мноооого отдавна. Живеехме в едно село, ако не съм била в детската градина-тичах с другите деца на улицата, по полетата, по рекичките. Майка ми и баща ми изобщо нямаха време да се занимават с обучението ми и да ми наливат знания в главата. Да не си помислите, че съм ощетена откъм детство.
Майка ми и баща ми като едни умерено амбициозни родители са ме научили на буквите. От там нататък някак си съм се научила да чета сама.
Това, разбира се, не ме прави нито гениална, нито специална. Нямам обяснение как се е получило. Просто съм взела една книжка в детската градина и учителката е разбрала, че мога да чета. Майка ми не й е повярвала. Наложило се е да чета и на нея.
Такива ми ти работи.
Понякога някак си просто се получава.
Апропо, грам не ми е пречело на игрите.
И двамата ми родители работеха по разпределение-мноооого отдавна. Живеехме в едно село, ако не съм била в детската градина-тичах с другите деца на улицата, по полетата, по рекичките. Майка ми и баща ми изобщо нямаха време да се занимават с обучението ми и да ми наливат знания в главата. Да не си помислите, че съм ощетена откъм детство.
моят син имаше интерес към буквите от малък на три ги знаеше, но се научи да чете чак на 6.
Никога не сме го насилвали когато детето схване логиката на сливането на буквичките в думичка тогава се научава. Няма стандарти кога е точния момент.
Моят син пропусна книжките с приказки и почна да чете детски енциклопедии. Приказките не са му интересни. От малък 3-4годишен гледаше документални филми и готварски предавания. Сега чете книжки с такава тематика. Готварските книги сам си ги намери в шкафа в кухнята и ги чете. Често се случва да ме обвиняват че не филтрирам книгите които чете. Това му е интересно и това чете.
Трябва да се доверяваме повече на децата си. Слагането в калъп на всички не е добре.
Да си чете детето, като се е научило и му е приятно.
Никога не сме го насилвали когато детето схване логиката на сливането на буквичките в думичка тогава се научава. Няма стандарти кога е точния момент.
Моят син пропусна книжките с приказки и почна да чете детски енциклопедии. Приказките не са му интересни. От малък 3-4годишен гледаше документални филми и готварски предавания. Сега чете книжки с такава тематика. Готварските книги сам си ги намери в шкафа в кухнята и ги чете. Често се случва да ме обвиняват че не филтрирам книгите които чете. Това му е интересно и това чете.
Трябва да се доверяваме повече на децата си. Слагането в калъп на всички не е добре.
Да си чете детето, като се е научило и му е приятно.
Четенето не води до някакво увреждане, което не ти позволява да играеш!
Ако ви слуша човек, четящото дете е едва ли не инвалид някакъв.
Ако ви слуша човек, четящото дете е едва ли не инвалид някакъв.
Нали
И аз все това казвам, но все някой се изказва колко лошо е за детето ако чете, а не рита топка в същия момент
По-реалната алтернатива е да бъде паркирано пред телевизора, за да гледа сериал заедно с баба си или майка си. Или да бъде мъкнато по моловете. Романтичната визия за нечетящото дете като здраво диваче, което тооооолкова топка рита по цял ден, че не може да си позволи да изгуби и секунда, е чиста лъжа.
И обикновен антиинтелектуализъм в някои случаи.
И обикновен антиинтелектуализъм в някои случаи.
Дали е правилно, незнам.От бебе съм сложила слещу креватчето плакатче с азбуката , т.е.буква и отдолу животинче.Научи ги несъзнателно към 2-3 годинки.След това откри далеч по -интересни неща.Компютър, пъзели , колелета, приятели.Сега, ако и скефне свърже някоя дума.Почваме предочилищна, ако се научи тази година добре, ако не , за какво ходят в първи клас.
Е как така несъзнателно ще научи буквите от плакатче
Някой трябва да му е казвал на детето буквите, за да ги свърже с животните. А честно казано аз от моят личен опит с дъщеря си на 6 г., която отказва да учи буквите знам, че първо се учат звуците По темата.. няма нищо ненормално в това дете на 3 г. да чете гладко. Всичко опира до узряване първо и после до занимания с детето когато е УЗРЯЛО!!! Това го подчертавам, щото аз и мъжът ми на 4 г. сме четяли, а дъщеря ни сега ще бъде в предучилищна и изобщо не рачи да учи букви
Просто отказва. За сметка на това цифрите ги пише от 3 годишна. Та чух много забележки от майките ни, че ние какво сме били, пък тя... ами ние сме си ние, тя си е тя Ще се научи да чете, няма къде да ходи, просто не е узряла.А за противопоставянето на играта и ученето не само на буквите ще кажа, че аз ужасно се дразнех като спомена, че съм тръгнала на 6 г. на училище с предния набор и някой веднага се намира да каже как ми били отнели 1 г. игри
Едното няма нищо, ама нищо общо с другото А за противопоставянето на играта и ученето не само на буквите ще кажа, че аз ужасно се дразнех като кажа, че съм тръгнала на 6 г. на училище с предния набор и някой веднага се намира да каже как ми били отнели 1 г. игри Едното няма нищо, ама нищо общо с другото
Едното няма нищо, ама нищо общо с другото Хаха - колко познато
и как винаги стигаме до варианта - НЕ ОТНЕМАЙТЕ ДЕТСТВОТО НА ДЕЦАТАААА, като се научат да четат те вече не са деца!!!!
А за противопоставянето на играта и ученето не само на буквите ще кажа, че аз ужасно се дразнех като кажа, че съм тръгнала на 6 г. на училище с предния набор и някой веднага се намира да каже как ми били отнели 1 г. игри Едното няма нищо, ама нищо общо с другото
Едното няма нищо, ама нищо общо с другото Хаха - колко познато
и как винаги стигаме до варианта - НЕ ОТНЕМАЙТЕ ДЕТСТВОТО НА ДЕЦАТАААА, като се научат да четат те вече не са деца!!!! Е, това не бях го чувала...
Ама някои пропускат факта, че като се научат да четат и пред тях се разкрива чудният свят на книгите... Аз на Александра като ме кара да й чета комикси редовно й от казвам с мотива да се научи да чете, щото комикси не се четат като приказки. И тя има желание, ама само на думи. Опре ли до ученето леле-мале.. Нищо! Сега в предучилищната ще й стопят лагерите и ще се научи
На мен никой не може да ми отнеме ритането на топка, защото по начало не ритам, не ме влече. Отнема се това, което детето иска да прави и не му се разрешава. В този ред на мисли защо да отнемам от детето си ученето на букви ако това му харесва да го прави. Аз лично ще дам на децата ми възможност да правят това, което им харесва. Ако не искат да учат букви няма да ги насилвам. Сигурна съм че животът сам ще ги научи, колкото нужно е това и в един момент ще ги научат.
Аз съм много доволна, че никой за нищо не ме е насилвал като дете. За щастие не се е и налагало, защото си бях доста съвестна и разумна. Като цяло съм против насилието. Всеки трябва да има право на личен избор.
А на ограничените хора, които си мислят, че тяхното дете е най нормалното на света и всички, които малко се различават от него са ненормални... гледам да не обръщам внимание, че ако им се връзвам само си къснам нервите. Човешката ограниченост е от нещата, които най много ме дразнят
Аз съм много доволна, че никой за нищо не ме е насилвал като дете. За щастие не се е и налагало, защото си бях доста съвестна и разумна. Като цяло съм против насилието. Всеки трябва да има право на личен избор.
А на ограничените хора, които си мислят, че тяхното дете е най нормалното на света и всички, които малко се различават от него са ненормални... гледам да не обръщам внимание, че ако им се връзвам само си къснам нервите. Човешката ограниченост е от нещата, които най много ме дразнят
Аз мисля, че не е нормално. Имаш си братче "генийче".
И моята дъщеря още от 2г. и 6м. знае всички букви, но не може да чете, просто знае, че примерно буквичката Д е найната и на мама, буквичката О е на охлювчето и т.н., може да брои до 15 свободно. Всички тези неща ги знае, защото тя искаше, никога не съм я насилвала да ги учи. Просто и е страшно интересно. За нея това е някакъв вид игра. Дори си пожела за Коледа магнитна дъска с буквички и цифрички.Дори като излезем на разходка и тя се спира пред някоя рекламна табела (нали са с по-големи букви) и почва: тази буквичка е на Агънцето, тази е на Рибката..., но това в никакъв случай не е четене. Обаче елате да видите как се справя, например с рисуването - пълна скръб!!! Дори не може да оцвети без да излиза от очертанията една обикновена илюстрация - просто и е безинтересно, драска като невидяла. Явно всяко дете си носи таланта.
И моята дъщеря още от 2г. и 6м. знае всички букви, но не може да чете, просто знае, че примерно буквичката Д е найната и на мама, буквичката О е на охлювчето и т.н., може да брои до 15 свободно. Всички тези неща ги знае, защото тя искаше, никога не съм я насилвала да ги учи. Просто и е страшно интересно. За нея това е някакъв вид игра. Дори си пожела за Коледа магнитна дъска с буквички и цифрички.Дори като излезем на разходка и тя се спира пред някоя рекламна табела (нали са с по-големи букви) и почва: тази буквичка е на Агънцето, тази е на Рибката..., но това в никакъв случай не е четене. Обаче елате да видите как се справя, например с рисуването - пълна скръб!!! Дори не може да оцвети без да излиза от очертанията една обикновена илюстрация - просто и е безинтересно, драска като невидяла. Явно всяко дете си носи таланта.
Diva, дете на 2 и половина не може да оцветява без да излиза от очертанията и драсканиците за нея са рисунки. Те така се учат да координират ръчичката, може да рисуват небето зелено и т.н. Така развиват цветоусещането си. Така че не го "набеждавай" детето, че не може да рисува
и драсканиците за нея са рисунки. Те така се учат да координират ръчичката, може да рисуват небето зелено и т.н. Така развиват цветоусещането си. Така че не го "набеждавай" детето, че не може да рисува
Е как така несъзнателно ще научи буквите от плакатче
Някой трябва да му е казвал на детето буквите, за да ги свърже с животните. А честно казано аз от моят личен опит с дъщеря си на 6 г., която отказва да учи буквите знам, че първо се учат звуците Как пък не, показано му е какво е гъбка .Естествено , че не от новините.С питане.Ама съм му обяснила 5-10 неща, другото асоциации предполагам.Значи това на рисунката до него е Г и така нататък, охлювче с О и т.н. , но никои не е проявявал мераци да учи 2-3 годишно дете да чете.Аз съм за, ако иска да учи китайски, но не и да се намесват амбициозни родители в крехкия , но изключително податлив детски мозък.Току виж някой 1 групник" проговори" латински.
я за първи път чувам такова нещо ! дъщеря ми на 3 години сричаше, но не вярвам да има дете което да чете гладко. много искам да се запозная с твоето братче , как е възможно да стане?
за гладкото четене се изискват умствени усилия и практика, която едва ли има дете на 3 години. сигурна съм че си измисляш. но ако ме запознаеш в братчето си и го чуя как чете гладко изречения ще ти се извиня тука. за сега съм на мнение че доста послъгваш
за гладкото четене се изискват умствени усилия и практика, която едва ли има дете на 3 години. сигурна съм че си измисляш. но ако ме запознаеш в братчето си и го чуя как чете гладко изречения ще ти се извиня тука. за сега съм на мнение че доста послъгваш
Е как така несъзнателно ще научи буквите от плакатче
Някой трябва да му е казвал на детето буквите, за да ги свърже с животните. А честно казано аз от моят личен опит с дъщеря си на 6 г., която отказва да учи буквите знам, че първо се учат звуците , на подръчни средства и естествено на желание на детето.При нас как стана -подариха ни цветен пъзел с букви, различни цветове, много весел. Реших да украся стаята с него, да стане по-весело и едновременно с това се сетих, че мога да му покажа неговата буквичка, на тате, на зайчето и пр. Той буквално за седмица ги научи и докато си тичаше и играеше из стаята, минаваше и съобщаваше "Б" на багера, на баба Бони, винаги много гордо
. Беше зима, малко повече си стояхме вкъщи, чудех се какво да измисля и това ми хрумна, не от амбиция, просто затова се сетих. По същия начин би могъл да научи и марки коли /супер важно знание/, и го прави, покрай баща му. Иначе благодарение и на колите научи цветове, защото аз само това знам за автомобилите. Пък те са му любими. Цитат
Diva, дете на 2 и половина не може да оцветява без да излиза от очертанията и драсканиците за нея са рисунки. Те така се учат да координират ръчичката, може да рисуват небето зелено и т.н. Така развиват цветоусещането си. Така че не го "набеждавай" детето, че не може да рисува
Цитат
Diva, дете на 2 и половина не може да оцветява без да излиза от очертанията и драсканиците за нея са рисунки. Те така се учат да координират ръчичката, може да рисуват небето зелено и т.н. Така развиват цветоусещането си. Така че не го "набеждавай" детето, че не може да рисува
Синът ми на 4 години още не може правилен кръг да нарисува. Нищо не може да нарисува, само драска. За оцветяване и дума да не става. И той не обича да рисува. Заложбите му са да хитрува и да намира начини да достига забранени предмети.
Четенето не води до някакво увреждане, което не ти позволява да играеш!
Ще си помисли човек, че четящите деца седят вързани вкъщи и нищо друго не правят. Един вид край, повече топка няма да видиш.
Ако ви слуша човек, четящото дете е едва ли не инвалид някакъв.
Ще си помисли човек, че четящите деца седят вързани вкъщи и нищо друго не правят. Един вид край, повече топка няма да видиш.
Ако ви слуша човек, четящото дете е едва ли не инвалид някакъв.
Много точно казано.
Трудно ми е да разбера защо е това толкова яростно отричане от някои. Ми чете детето. Не е някаква аномалия, нито е гениално, просто са го научили няколко години по-рано от другите. Не разбирам и обвиненията, че родители, които си учат децата на тази възраст да четат, страдат от болни амбиции. С какво точно му вредят? Аз не съм забелязвала умението за четене да има някакви отрицателни странични ефекти.
Цитат
Diva, дете на 2 и половина не може да оцветява без да излиза от очертанията и драсканиците за нея са рисунки. Те така се учат да координират ръчичката, може да рисуват небето зелено и т.н. Така развиват цветоусещането си. Така че не го "набеждавай" детето, че не може да рисува
Еее, ако й е безинтересно е друга работа... аз реших, че си рисува детето, но ти имаш друга представа как трябва да изглежда рисунката
То пък и не е задължително всеки да може да рисува. Виж, аз например не мога една нота да изпея, понякога страдам, щото ми се искаше да мога, ама на.. природа
Темата ми е супер интересна
Моята дъщеря знае почти всички букви от няколко месеца. Един ден ей така на шега реших да й ги покажа и останах изумена колко бързо ги запомни Но тя от малка постоянно ме преследва с книжките, а и всички, които дойдат на гости
В момента имам време да се занимавам, няма да ходи на ясла няколко месеца и се гледаме двете, и затова и аз се чудех дали да не опитам да я науча да чете. По принцип не съм от най-амбициозните майки, но виждам, че детето има интерес към това.
Да видите обаче как рисува Нищо разпознаваемо Дори едно кръгче не може да нарисува - само драсканици
Моята дъщеря знае почти всички букви от няколко месеца. Един ден ей така на шега реших да й ги покажа и
останах изумена колко бързо ги запомни Но тя от малка постоянно ме преследва с книжките, а и всички, които дойдат на гости В момента имам време да се занимавам, няма да ходи на ясла няколко месеца и се гледаме двете, и затова и аз се чудех дали да не опитам да я науча да чете. По принцип не съм от най-амбициозните майки, но виждам, че детето има интерес към това.
Да видите обаче как рисува
Нищо разпознаваемо Дори едно кръгче не може да нарисува - само драсканици 
Моята дъщеря знае почти всички букви от няколко месеца. Един ден ей така на шега реших да й ги покажа и
останах изумена колко бързо ги запомни Но тя от малка постоянно ме преследва с книжките, а и всички, които дойдат на гости Няма нищо извън нормата в четенето на 3 години.И аз бях така.И смея да предполагам,че съм си съвсем нормална.
Не бих го характеризирала като ненормално, по-скоро е уникално.
Ненормално е ако болни родителски амбиции го карат да се блещи ежедневно в книгите вместо да бърка в пясъка и да бута колички.
Ненормално е ако болни родителски амбиции го карат да се блещи ежедневно в книгите вместо да бърка в пясъка и да бута колички.