Здравейте! Интересно ми е да чета подобни истории и темата ми харесва. Имаше една история, моя съученичка я разказваше, когато бяхме още в началното училище, но съм я забравила. Подобна е на онази с черните пердета, но ставаше въпрос за черна роза. Ако някой я знае, нека сподели.
- Публикувана: 3 авг. 2009, 18:23 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2021, 23:28 ч.
Страшни истории и градски легенди
Тези историйки са страшни,особено първата.... 
сега аз ще кажа една
Имало едно семейство пътувало към град Бургас - стигнали те там ,но бензина им свършил.Майката и бащата се сетили ,че видя ли някаква зграда и решили да се върнат да помолят за помощ.Върнали се ,като заключили момиченцето им в колата...след около 10 минутки се чуло някакво драскане по тавана ,момичето се уплашило много и изпаднало в депресия.Така се дращело по тавана около 3,4 мин. и после се чули сирени на полицията отворили вратата и казали на детето да не се обръща назад ,но то се обърнало и видяло главите на майка си и баща си,а зградата се оказала мястото,където държат психично болните..
Ето още една
Един мъж си вървял спокойно по пътя покрай Белене и изведнъж една кола и тир се блъснали в него и той бил разпилян на части..не успели да намерят само краката му и ,когато вървиш през ноща покрай белене ще чуваш стъпките му!
Това може да не е истина
,но пак е плашештоо..
сега аз ще кажа еднаИмало едно семейство пътувало към град Бургас - стигнали те там ,но бензина им свършил.Майката и бащата се сетили ,че видя ли някаква зграда и решили да се върнат да помолят за помощ.Върнали се ,като заключили момиченцето им в колата...след около 10 минутки се чуло някакво драскане по тавана ,момичето се уплашило много и изпаднало в депресия.Така се дращело по тавана около 3,4 мин. и после се чули сирени на полицията отворили вратата и казали на детето да не се обръща назад ,но то се обърнало и видяло главите на майка си и баща си,а зградата се оказала мястото,където държат психично болните..
Ето още една
Един мъж си вървял спокойно по пътя покрай Белене и изведнъж една кола и тир се блъснали в него и той бил разпилян на части..не успели да намерят само краката му и ,когато вървиш през ноща покрай белене ще чуваш стъпките му!
Това може да не е истина
,но пак е плашештоо.. 
Много хубава тема!!!
Записвам се, ще я следя
..
Лошо впечатление ми направи, обаче, че 50% от коментарите са за правописа... хора, недейте така, не сме в час по български, някой направил няколко грешки, голямо чудо, никой не е перфектен.
Записвам се, ще я следя
.. Лошо впечатление ми направи, обаче, че 50% от коментарите са за правописа... хора, недейте така, не сме в час по български, някой направил няколко грешки, голямо чудо, никой не е перфектен.
Що?
Уж съм скептик, а в това твърдение съм се изкушавала да повярвам неведнъж.
Причината: моето дете, докато беше бебе, доста пъти се заглеждаше в една точка..и в един момент започваше да се усмихва и да прави муцки - точно както когато аз, баща и, или баба и, я закачахме. Понякога направо настръхвах, толкова силно ми се струваше, че някой - или нещо - невидимо я закача.
До определена възраст децата виждат духове. В бг мама има достатъчно теми по въпроса.
Уж съм скептик, а в това твърдение съм се изкушавала да повярвам неведнъж.
Причината: моето дете, докато беше бебе, доста пъти се заглеждаше в една точка..и в един момент започваше да се усмихва и да прави муцки - точно както когато аз, баща и, или баба и, я закачахме. Понякога направо настръхвах, толкова силно ми се струваше, че някой - или нещо - невидимо я закача.
Много хубава тема!!!
Записвам се, ще я следя ..
Лошо впечатление ми направи, обаче, че 50% от коментарите са за правописа... хора, недейте така, не сме в час по български, някой направил няколко грешки, голямо чудо, никой не е перфектен.
Записвам се, ще я следя
.. Лошо впечатление ми направи, обаче, че 50% от коментарите са за правописа... хора, недейте така, не сме в час по български, някой направил няколко грешки, голямо чудо, никой не е перфектен.
Не знам какви новаци и стари кучета те гонят, но много лошо впечатление прави при положение, че и хората, които така усилено критикуват също имат правописни грешки в постовете си.
За да не е съвсем не по темата: Захванах се да чета темата "Случи ми се нещо странно..", влезте там, страшни истории бол ;Д Направо вече забелязвам всеки звук около мен, наплаших се доста.
Нека да направя разбор на ситуацията. Има един клуб (форума), в който едни хора редовно стоят и си пишат. Някои от тях правят забележка за правописа. Изведнъж в клуба влиза justellu за първи път, никой не я познава, и прави забележка "Ама вие тук защо правите забележки за правописа?". Покажи ми правописните грешки, ще се постарая да не правя повече. Тавтологията в изреченията е нарочна.
Тези ''някои хора'' за които говориш ме дразнят и мен. Във всяка тема в която вляза, без значение дали ще е за духове, велосипеди, или кухненски пердета, въпросните съфорумки постоянно се хващат за правописа. Адски досадно е вече.
Това го казвам като филолог и бивш преподавател. И мен много пъти ми е идвало да се сопна на някой да хваща граматиката, но се въздържам по простата причина, че ако още ми се иска да го играя даскалица, имам чудесна възможност да отида в някое у-ще или университет и да заработя пак като такава. Затова тук си налягам парцалите. Явно обаче на една известна част от съфорумките, професията учител много им допада, и при невъзможност да я упражняват в реала, я практикуват във виртуала.
Не съм ''ново куче'', но като гледам ''старите'' какви характеристики демонстрират, силно се надявам да ме подмине
Това го казвам като филолог и бивш преподавател. И мен много пъти ми е идвало да се сопна на някой да хваща граматиката, но се въздържам по простата причина, че ако още ми се иска да го играя даскалица, имам чудесна възможност да отида в някое у-ще или университет и да заработя пак като такава. Затова тук си налягам парцалите. Явно обаче на една известна част от съфорумките, професията учител много им допада, и при невъзможност да я упражняват в реала, я практикуват във виртуала.
Не съм ''ново куче'', но като гледам ''старите'' какви характеристики демонстрират, силно се надявам да ме подмине
минутки се чуло някакво драскане по тавана ,момичето се уплашило много и изпаднало в депресия.
Не се сдържах
За съжаление вече не помня градските легенди, които си разказвахме като малки
Тези ''някои хора'' за които говориш ме дразнят и мен. Във всяка тема в която вляза, без значение дали ще е за духове, велосипеди, или кухненски пердета, въпросните съфорумки постоянно се хващат за правописа. Адски досадно е вече.
Теб по-мога да приема да протестираш - гледам повече опит. Но някой да влиза и от вратата да прави забележка да не се правят забележки... Пали ми фитила, особено противоречието в поведението.
Виж, това, че пиша за първи път съвсем не значи, че влизам за първи път. В толкова форуми съм влизала и писала, че главата да ти се завърти. Човек влиза в една тема с мисълта, че ще чете мнения ПО ТЕМАТА, а не забележки относно правопис, граматика и какво ли още не. Взела си го много навътре този "клуб" ми се струва, не знам за какъв опит говориш, обаче се опомни малко, това е САЙТ, достатъчно опит имаме всички и мисля, че знаем как стоят нещата в интернет.
Хайде да спрем със спама, защото на хората едва ли им е приятно да ни четат глупостите. Ако имаш какво още да кажеш, просто ми го напиши на лично съобщение.
Ето и една история от мен.
Веднъж в 00:20/40 отивах до магазина, за път към магазина се минава през една детска градина, беше много тъмно, докато минавах покрай нея, видях силуети на коне... много се уплаших и продължих.. на връщане, погледнах пак, на същото място на което съм видяла конете и нямаше нищо..
След около месец, един приятел ми разказа за една случка с коне, точно до детската градина.
Майка му се е прибирала от работа (в 02:00 часа) , и минавайки покрай тази детска градина... зад нея се чули шум от копита .. обърнала се и за нея имало два коня.. Тя отишла, погалила ги и решила че са се изгубили и тръгнала по обратната посока от където е дошла да търси стопанина им, може някой да ги е изгубил и да ги търси. те я водели по обратния път точно към реката. Един съсед случайно минавал, а тя ходела и се радвала на конете, галела ги и им се радвала.. Той я спрял и я попитал какво й има помислил че е пияна. Тя отговорила че намерила коне и искала да ги върне, той не виждал никакви коне, хванал я за ръката и я завел в тях. Разказал й как , понякога до детската градина се появявали коне, които примамвали деца и възрастни, при реката, и винаги ги намирали удавени... а от конете нямало и следа.
Лично аз като ми разказваха тази история настръхнах цялата..
---------------
Веднъж се скарах с приятеля си и то си метна телефона някъде в храстите... той се прибра в нас а аз се върнах да го търся, и докато вървях (прав път) почти на края на улицата под светлините на лампата седеше човек, висок, целия в черно и не му се виждаше нито лицето нито нищо.. Втренчих се в него за 10 минути, много се уплаших и реших да се скрия зад някоя кола .. Броях точно до 3, и пак излязох да видя дали е там, но него го нямаше.. А до края на улицата оставаше много, нямаше просто как да изтърчи за 3 секунди и да завие зад ъгъла.[/glow]
Утре ще разкажа и други случки... сега ме мързи! :Д Лека от мен!
Веднъж в 00:20/40 отивах до магазина, за път към магазина се минава през една детска градина, беше много тъмно, докато минавах покрай нея, видях силуети на коне... много се уплаших и продължих.. на връщане, погледнах пак, на същото място на което съм видяла конете и нямаше нищо..
След около месец, един приятел ми разказа за една случка с коне, точно до детската градина.
Майка му се е прибирала от работа (в 02:00 часа) , и минавайки покрай тази детска градина... зад нея се чули шум от копита .. обърнала се и за нея имало два коня.. Тя отишла, погалила ги и решила че са се изгубили и тръгнала по обратната посока от където е дошла да търси стопанина им, може някой да ги е изгубил и да ги търси. те я водели по обратния път точно към реката. Един съсед случайно минавал, а тя ходела и се радвала на конете, галела ги и им се радвала.. Той я спрял и я попитал какво й има помислил че е пияна. Тя отговорила че намерила коне и искала да ги върне, той не виждал никакви коне, хванал я за ръката и я завел в тях. Разказал й как , понякога до детската градина се появявали коне, които примамвали деца и възрастни, при реката, и винаги ги намирали удавени... а от конете нямало и следа.
Лично аз като ми разказваха тази история настръхнах цялата..
---------------
Веднъж се скарах с приятеля си и то си метна телефона някъде в храстите... той се прибра в нас а аз се върнах да го търся, и докато вървях (прав път) почти на края на улицата под светлините на лампата седеше човек, висок, целия в черно и не му се виждаше нито лицето нито нищо.. Втренчих се в него за 10 минути, много се уплаших и реших да се скрия зад някоя кола .. Броях точно до 3, и пак излязох да видя дали е там, но него го нямаше.. А до края на улицата оставаше много, нямаше просто как да изтърчи за 3 секунди и да завие зад ъгъла.[/glow]
Утре ще разкажа и други случки... сега ме мързи! :Д Лека от мен!
Ето и една история от мен.
Веднъж в 00:20/40 отивах до магазина, за път към магазина се минава през една детска градина, беше много тъмно, докато минавах покрай нея, видях силуети на коне... много се уплаших и продължих.. на връщане, погледнах пак, на същото място на което съм видяла конете и нямаше нищо..
След около месец, един приятел ми разказа за една случка с коне, точно до детската градина.
Майка му се е прибирала от работа (в 02:00 часа) , и минавайки покрай тази детска градина... зад нея се чули шум от копита .. обърнала се и за нея имало два коня.. Тя отишла, погалила ги и решила че са се изгубили и тръгнала по обратната посока от където е дошла да търси стопанина им, може някой да ги е изгубил и да ги търси. те я водели по обратния път точно към реката. Един съсед случайно минавал, а тя ходела и се радвала на конете, галела ги и им се радвала.. Той я спрял и я попитал какво й има помислил че е пияна. Тя отговорила че намерила коне и искала да ги върне, той не виждал никакви коне, хванал я за ръката и я завел в тях. Разказал й как , понякога до детската градина се появявали коне, които примамвали деца и възрастни, при реката, и винаги ги намирали удавени... а от конете нямало и следа.
Лично аз като ми разказваха тази история настръхнах цялата..
---------------
Веднъж се скарах с приятеля си и то си метна телефона някъде в храстите... той се прибра в нас а аз се върнах да го търся, и докато вървях (прав път) почти на края на улицата под светлините на лампата седеше човек, висок, целия в черно и не му се виждаше нито лицето нито нищо.. Втренчих се в него за 10 минути, много се уплаших и реших да се скрия зад някоя кола .. Броях точно до 3, и пак излязох да видя дали е там, но него го нямаше.. А до края на улицата оставаше много, нямаше просто как да изтърчи за 3 секунди и да завие зад ъгъла.[/glow]
Утре ще разкажа и други случки... сега ме мързи! :Д Лека от мен!
Веднъж в 00:20/40 отивах до магазина, за път към магазина се минава през една детска градина, беше много тъмно, докато минавах покрай нея, видях силуети на коне... много се уплаших и продължих.. на връщане, погледнах пак, на същото място на което съм видяла конете и нямаше нищо..
След около месец, един приятел ми разказа за една случка с коне, точно до детската градина.
Майка му се е прибирала от работа (в 02:00 часа) , и минавайки покрай тази детска градина... зад нея се чули шум от копита .. обърнала се и за нея имало два коня.. Тя отишла, погалила ги и решила че са се изгубили и тръгнала по обратната посока от където е дошла да търси стопанина им, може някой да ги е изгубил и да ги търси. те я водели по обратния път точно към реката. Един съсед случайно минавал, а тя ходела и се радвала на конете, галела ги и им се радвала.. Той я спрял и я попитал какво й има помислил че е пияна. Тя отговорила че намерила коне и искала да ги върне, той не виждал никакви коне, хванал я за ръката и я завел в тях. Разказал й как , понякога до детската градина се появявали коне, които примамвали деца и възрастни, при реката, и винаги ги намирали удавени... а от конете нямало и следа.
Лично аз като ми разказваха тази история настръхнах цялата..
---------------
Веднъж се скарах с приятеля си и то си метна телефона някъде в храстите... той се прибра в нас а аз се върнах да го търся, и докато вървях (прав път) почти на края на улицата под светлините на лампата седеше човек, висок, целия в черно и не му се виждаше нито лицето нито нищо.. Втренчих се в него за 10 минути, много се уплаших и реших да се скрия зад някоя кола .. Броях точно до 3, и пак излязох да видя дали е там, но него го нямаше.. А до края на улицата оставаше много, нямаше просто как да изтърчи за 3 секунди и да завие зад ъгъла.[/glow]
Утре ще разкажа и други случки... сега ме мързи! :Д Лека от мен!
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=797119.0;all
тези истории маѝ са за тук
Така на мен ми се е случвало нещо, но незнам дали не съм сънувала, защото бях малка и сега ми се струва нереално. Значи имахме къща в моята стая имаше бюро което беше на сестра ми. Аз постоянно се криех под него и майка ми беше в хола в другата част на къщата. От антрето се влизаше в моята стая и след това се влизаше в хола и аз си играя там под бюрото и по едно време гледам една жена в роба цярата в мръсотия застана погледна ме и тпъгна към кухнята. Аз изтичах при майка ми и веднага я питах коя е тази жена а тя ми отговори, че няма никой освен нея, а тя стои там от един час. След време пра баба ми ми разказваше как като е бира малка и са живеели там имала сестра която починала на 17 не съм сигурна дари наистина се е случило или си втълпявам, но кой знае казват че малките деца виждат духове...
X
Реклама