Разбирасе и моята исторя започна в селото ми. Обичахме вечер да се събираме в детската градина аз още една прятелка и 3 момчета. Беше юни месец адска жега дори и в 10 вечерта беше топло. Спомням си, че решихме да се разхождаме и отидохме до един хъл на който имаше манастир. Имаше пълнолуние и си спомням невероятната гледка как луната угряваше само манастира на хълма. Беше невероятно не може да се опише чувството. Този манастир беше малък. Отдавна беше изоставен. До него имаше гробище. Разказвали са ми исторята на този манастир. Отдоло имало мазе където се събирали монасите и правели някви гадни неща с котки за да не умират. Аз не вярвах чесно казано. Те отначало ходели и ловяли котки и ги изяждали. По късно почвало да не им стига и крадяли на хората овцете. Но не се задоволявали и с това и започнали хора да изчезват. По скоро било секта или нещо такова. Когато почнали да умират ги погребвали до манастира. Всички хора знаели, че те са виновнизите за изчезването на хората но не смеели да им кажат нищо от страх. Когато останали трима монаси се самоубили. Ние с зерия ни акъл решихме да отидем да видим дали наистина има таква мазе. Беше голяма грешка. Качихмесе до манастира беше станало към 11 влязъхме и търсехме някаква врата. Най накрая намерихме една много малка врата. Беше тъмно. Слязъхме долу. На едното му стана лошо и падна на земята. Почна да повръща кръв и припадна. Веднага звънахме на възрасти и излязохме. Доста време ги чакахме отвън. Закарахме момичето в болница. Когато я свестиха тя каза че не била припаднала а била в транс и някакъв човек целия в черно я гонел. Каза и че видяла някъв човек да стои над едно от момчетата. След 3 седмици разбраха, че това момче има рак и още се бори вече втора година с рака... След като снана това в манастира и отидохме в детската градина и към 11 вечерта си тръгнахме. Някакъм човек целия в черно ходеше след нас и викаше по момчето ние избягахме и сред като се обърнахме и да видим дали е още там него го нямаше.
- Публикувана: 3 авг. 2009, 18:23 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2021, 23:28 ч.
Страшни истории и градски легенди
Една прятелка ми е разказвала, че едно време преди тя да се роди тяхните почнали да строят къща. Преди тях имало друга къща на някакъв турчин. Тя била бутната и дълги години мястото било пусто и на държавата. Дядо и го купил от държавата и почнари да строят. Построили основите и трябвало да спят на двора. От страни на къщата имало градина обрасла естествено. Веднъж към 00:30 баба и станала да отиде до тоалетна светнала лампата и видяла жена в градината която копала с моника. Бабата решила, че е майката на прятелката ми и я извикала по име защото се очудила кво прави по това време тогава момичето пуснало мотиката, минало през зида и изчезнало. Мотиката си стояла така захвърена. Естествено бабата веднага се развикала събудиа всичи разказала на всичи какво е станало, а мотиката наистина била ей така захвърлена и естектвено я изгорили. Когато пазпитали съседи те им разказали една легенда. Там живеел турчин с семейството си. Жена му необичайно за турците изчезнала. Хората мислели, че той я е убил от ревност защото бил много ревнив и пиел постоянно. А имал дъщеря. Тя била на 15 и той я карал след изчезването на жена му да върши всичко. Уженил се повторно и довел новата жена в къщи заедно с нейтата дъщеря. Момичето имало психични отклонения и веднъж докато първородната дъщера на утивала до тоалетна, а то трябвало да се мине през градината защото е била въжшна доведената дъщеря и отрязала гравата с братва. Често след 00:00 се чували писаци, а през ноща момичето се явявало и ходело да копае защото често баща и я карал, а и обичала растенията. А по залез слънце ако някой се разхожда сам из гората можел да я види на брега близо до една малка река да се разхожда. Тя не била страшна или без глава а просто в робата с която са я погребвала и винаги тъжна, но никога никому не правила лошо. Тя просто искала да живее и за това не си тръгвала от тук.
Преди 15-тина години жена в малко българско градче се събужда една сутрин, прикована на леглото си, без да може да мръдне. Може единствено да говори. По външните стени на къщата ѝ се появяват от само себе си изображения на икони. Местните хора се опитват да ги заличат с вода, но след като бъдат измити, иконите се появяват отново и отново.
Здравейте, от няколко дни следя темата ви. Лично не си падам по истории тип Дама Пика, Кървава Мери и т.н. , но наистина много се афектирам от уж реални истории, които звучат толкова зловещо,че не ти се иска да повярваш.
На 21 години съм и от малка имам страх от тъмното. Винаги подлагам всичко, което чуя на съмнение, но съм склонна да вярвам в паранормално, духове и подобни.
Ще ви споделя от първо лице история,в която никой освен мен и моя приятелка не вярва. Тя си звучи невероятно
, толкова че самата аз вече започвам да се съмнявам в спомените си (минали са толкова години), но винаги, когато си спомня усещам онова - неприятното гъделичкане в стомаха и чувството, че "не съм сама в стаята". Историята ми е следната:
Бях 2 или 3 клас. Живея в малък град. Имах 4 приятелки от класа,с които живеехме близо една до друга. Един ден след училище, прибирайки се, стигнахме моя блок и се спряхме да си говорим. С часове. в един момент реших, че е време да се прибирам (мноооого ми се пишкаше
) и казах,че тръгвам. Едно от момичетата ме хвана за ръка и ми каза: "Изчакай да мине този, че изглежда много страшен"
Обърнах се и видях мой съсед, който дълго беше болен. Беше висок, с много бледа кожа, много слаб и леко прегърбен. НОСЕШЕ КОФА С БОКЛУК И Я ИЗХВЪРЛИ В КОНТЕЙНЕРА ПРЕД ВХОДА (пиша го така,защото никога няма да мога да си го обясня). Та видях го аз и продължих да си говоря с момичетата - и го забравих. След още около час реших,че е време да се прибера и се разделихме. Колкото и клиширано да звучи и извадено от някоя страшна историйка за сплашване на хлапета, е факт, че влизайки във входа на блока почти умрях от ужас виждайки некролога на човека с надпис "40 дни без....."
Качих се вкъщи ревяща с глас, като малко бебе и се обадих на момичето, което също го видя. Тя, нормално, не ми повярва, но след много молби от моя страна, дойде. Стигна до входната врата, аз я чаках долу, погледна некролога, разплака се и си тръгна.
Много години след това, изгубихме контакт със старите дружки. В гимназията случайно се засякох с въпросното момиче. попитах я дали помни случката - тя ме погледна със страх и насълзени очи и каза: "НЕ"
Не целя да ви плаша! Това е случка, която едва ли не преобърна живота ми. Логично, никой възрастен не ми повярва - нито тогава, нито сега. Но аз знам, че се случи и винаги ще помня как човека си изхвърли боклука
и страха в очите на моята приятелка. Дано не съм ви отегчила и извинете за дългия пост.
На 21 години съм и от малка имам страх от тъмното. Винаги подлагам всичко, което чуя на съмнение, но съм склонна да вярвам в паранормално, духове и подобни.
Ще ви споделя от първо лице история,в която никой освен мен и моя приятелка не вярва. Тя си звучи невероятно
, толкова че самата аз вече започвам да се съмнявам в спомените си (минали са толкова години), но винаги, когато си спомня усещам онова - неприятното гъделичкане в стомаха и чувството, че "не съм сама в стаята". Историята ми е следната:Бях 2 или 3 клас. Живея в малък град. Имах 4 приятелки от класа,с които живеехме близо една до друга. Един ден след училище, прибирайки се, стигнахме моя блок и се спряхме да си говорим. С часове. в един момент реших, че е време да се прибирам (мноооого ми се пишкаше
) и казах,че тръгвам. Едно от момичетата ме хвана за ръка и ми каза: "Изчакай да мине този, че изглежда много страшен"Обърнах се и видях мой съсед, който дълго беше болен. Беше висок, с много бледа кожа, много слаб и леко прегърбен. НОСЕШЕ КОФА С БОКЛУК И Я ИЗХВЪРЛИ В КОНТЕЙНЕРА ПРЕД ВХОДА (пиша го така,защото никога няма да мога да си го обясня). Та видях го аз и продължих да си говоря с момичетата - и го забравих. След още около час реших,че е време да се прибера и се разделихме. Колкото и клиширано да звучи и извадено от някоя страшна историйка за сплашване на хлапета, е факт, че влизайки във входа на блока почти умрях от ужас виждайки некролога на човека с надпис "40 дни без....."
Качих се вкъщи ревяща с глас, като малко бебе и се обадих на момичето, което също го видя. Тя, нормално, не ми повярва, но след много молби от моя страна, дойде. Стигна до входната врата, аз я чаках долу, погледна некролога, разплака се и си тръгна.
Много години след това, изгубихме контакт със старите дружки. В гимназията случайно се засякох с въпросното момиче. попитах я дали помни случката - тя ме погледна със страх и насълзени очи и каза: "НЕ"
Не целя да ви плаша! Това е случка, която едва ли не преобърна живота ми. Логично, никой възрастен не ми повярва - нито тогава, нито сега. Но аз знам, че се случи и винаги ще помня как човека си изхвърли боклука
и страха в очите на моята приятелка. Дано не съм ви отегчила и извинете за дългия пост. 
Копирай си историята в темата"Случи ми се нещо странно" .
http://m.bg-mamma.com/index.php?topic=797119.0
http://m.bg-mamma.com/index.php?topic=797119.0
минутки се чуло някакво драскане по тавана ,момичето се уплашило много и изпаднало в депресия.
Не се сдържах
За съжаление вече не помня градските легенди, които си разказвахме като малки
И аз не мога да се сдържа. Благодаря за тази "депресия", благодарение на нея забравих всички страхотии, които изчетох! 
Първия пост,втората история - стана ми много интересно и не само за нея,ами и за други истории,които са разказвани от трето лице,как знаят какво се е случило.
Специално за историята на Крис...родителите й са я намерили мъртва..т.е тя не е била жива,за да разкаже какво се е случило...и,че чува тропане по стълбите ...през цялото време е говорила по телефона и е разказала случката ли
Специално за историята на Крис...родителите й са я намерили мъртва..т.е тя не е била жива,за да разкаже какво се е случило...и,че чува тропане по стълбите ...през цялото време е говорила по телефона и е разказала случката ли
Аз съм малко скептично настроена,но знам история,която се е случила наистина и е поучителна да не се подиграваме на неща,които не разбираме.
Историята се е случила в село Орловдол-селото на баба ми,която тогава е била дете.
Моми и ергени по тогавашно време,а сега бихме казали тийнейджъри, се събрали и си разказвали истории за духове и самодиви точно както тук.Една мома казала,че ще отиде на гробището в полунощ и наистина отишла с някои от по-смелите си приятели.Носела нож и го забила до себе си и се смяла,говорила,но,когато се опитала да стане не могла,изпищяла,другите се разбягали от ужас,а момата на сутринта я намерили мъртва,със забит в собствената и пола нож-причината да не може да стане,но в тъмното и страшното никой не се сетил за това
Историята се е случила в село Орловдол-селото на баба ми,която тогава е била дете.
Моми и ергени по тогавашно време,а сега бихме казали тийнейджъри, се събрали и си разказвали истории за духове и самодиви точно както тук.Една мома казала,че ще отиде на гробището в полунощ и наистина отишла с някои от по-смелите си приятели.Носела нож и го забила до себе си и се смяла,говорила,но,когато се опитала да стане не могла,изпищяла,другите се разбягали от ужас,а момата на сутринта я намерили мъртва,със забит в собствената и пола нож-причината да не може да стане,но в тъмното и страшното никой не се сетил за това
Аз съм малко скептично настроена,но знам история,която се е случила наистина и е поучителна да не се подиграваме на неща,които не разбираме.
Историята се е случила в село Орловдол-селото на баба ми,която тогава е била дете.
Моми и ергени по тогавашно време,а сега бихме казали тийнейджъри, се събрали и си разказвали истории за духове и самодиви точно както тук.Една мома казала,че ще отиде на гробището в полунощ и наистина отишла с някои от по-смелите си приятели.Носела нож и го забила до себе си и се смяла,говорила,но,когато се опитала да стане не могла,изпищяла,другите се разбягали от ужас,а момата на сутринта я намерили мъртва,със забит в собствената и пола нож-причината да не може да стане,но в тъмното и страшното никой не се сетил за това
Историята се е случила в село Орловдол-селото на баба ми,която тогава е била дете.
Моми и ергени по тогавашно време,а сега бихме казали тийнейджъри, се събрали и си разказвали истории за духове и самодиви точно както тук.Една мома казала,че ще отиде на гробището в полунощ и наистина отишла с някои от по-смелите си приятели.Носела нож и го забила до себе си и се смяла,говорила,но,когато се опитала да стане не могла,изпищяла,другите се разбягали от ужас,а момата на сутринта я намерили мъртва,със забит в собствената и пола нож-причината да не може да стане,но в тъмното и страшното никой не се сетил за това
Тази история точно съм я чувала в още 4-5 варианта
Поуката е "На страха очите са големи " и да не си втълпявате глупости .
Това е .
Този случай го знам с момче и ножа се забил в дрехата му - помислил ,че нещо го дърпа от гроба . Ако е подходил логично и оттърсен от суеверие и страх - вади си ножа и си тръгва .Това е.
Повече прагматизъм и по -малко драматизъм.
Това е .
Този случай го знам с момче и ножа се забил в дрехата му - помислил ,че нещо го дърпа от гроба . Ако е подходил логично и оттърсен от суеверие и страх - вади си ножа и си тръгва .Това е.
Повече прагматизъм и по -малко драматизъм.