Публикувана: 16 авг. 2009, 18:11 ч.
Последно мнение: 15 ноем. 2009, 20:13 ч.

Моята дилема...

8 954
117
1

# 15 16 авг. 2009, 19:29 ч.

Мнения: 160

[...

Ако наистина толкова страдаш, премести се при него. Никой няма да ти плати за страданието и изхабените нерви, най-важно е спокойствието.
[/quote] Страх ме е да рискувам работата си , да не объркам и дъщеря ни с това местене. Дори и собствената ми майка смята, че така е по добре. Явно толкова съм се хванала за сигурното, че не ми стиска да зарежа всичко и да тръгна към неизвестното. Не мога да събера смелост да рискувам и май само хленча и се оплаквам. Приятели и колеги казват - всичко ви е наред какво толкова като сте разделени - нали сте толково щастливи през уикендите - любовта искала жертви...

# 16 16 авг. 2009, 19:38 ч.

София
Мнения: 3 099

Представи си ситуация в София: ти - изнервена, сприхава, без приятели. Седиш у дома и се грижиш за стресираното дете, което се опитва да се втъкне в новата среда. Подсъзнателно започваш да виниш него и сладката ти мъка по любимия се изпарява...Дразги, битовизми, редуващи се депресии... Милото се прибира в трафика по един час (в добрия вариант), понякога дори не иска да говори - гледа едни новини и заспива.

Струва ми се, че не си даваш сметка колко щастие има в мъката ти!

# 17 16 авг. 2009, 19:38 ч.

в очите на дъщеря ми
Мнения: 1 787

С риск да бъда оплюта ще споделя. Crossing Arms

...писна ми от мрънкането и хленченето на авторката по разни теми из форума Whistling

.В такава ситуация има хиляди, да не кажа милиони, семейни двойки, на които им се налага да живеят разделени от разстоянията, в този живот човек трябва да се научи да се справя с много трудни моменти и според мен този не е от най-трудните. Naughty

Дамата се държи като разглезено дете, искам да го пипна , да го гушна,да се разхожда с мен, ама ако може и "разкош" да има......ееееее стига...

Последна редакция: нд, 16 авг 2009, 19:48 от усмивка08

# 18 16 авг. 2009, 19:42 ч.

Мнения: 2 556

Да, а какво да направят разведените жени, които нямат на кого и скандал да вдигнат, на тях да не им е по-леко да гледат сами по 1 или 2 деца.

Наистина е прекалено да се мрънка при положение, че всички са здрави и имат добра работа - това е най-важното все пак.

# 19 16 авг. 2009, 19:53 ч.

Мнения: 1 809

Цитат на: Tess в нд, 16 авг 2009, 19:42

Наистина е прекалено да се мрънка при положение, че всички са здрави и имат добра работа - това е най-важното все пак.

Абсолютно! Peace

По темата: намери си някакви занимания ,а не да разчиташ само на мъжа ти като си дойде.Вместо да висиш по терасите,отиди на фитнес,почети книга,виж се с приятелка...Освен това като си запълваш времето с нещо по-градивно за теб,няма да имаш време да мислиш,да се депресираш и т.н.Това загубено време в теразния,никой нама да ти го върне.Използвай го!
Ако толкова не издържаш,заминавай при него.Момичетата са ти нарисували картинката,която те очаква.Тогава обаче друго ще те депресира.

# 20 16 авг. 2009, 19:54 ч.

Мнения: 651

Цитат на: Tess в нд, 16 авг 2009, 19:27

Това дори не мога да си го представя, честно Confused

След като имаш доволно свестен мъж, който всеки път те успкоява как ще си живеете занапред и т.н и прави всичко това за вас, ти ревеш, защото не можеш да изкараш 5 дена без него?? Основния проблем е, че не искаш да се разходиш само с дъщеря ти, което според мен би било супер приятно, а седите у дома и ти висиш на терасата, защото го няма мъжа ти? Непонятно ми е. Ами вдигнете се с детето за уикенда и идете до София - по-добре от всички тези ревове и драскане по каледари.

Уф, че хубаво казано Peace

А и на мен ми звучи историята, не толкова като любов, а като обсебване Thinking

Авторката, отпусни веригата пък вземи и я излъскай Mr. Green

# 21 16 авг. 2009, 20:41 ч.

Мнения: 804

Умишлено не прочетох мненията на писалите преди мен.
Тежко е четири дни в седмицата да си сама, но пък е хубаво, че в останалите три сте "като младоженци".
Хубаво е да сте всеки ден заедно, но ако парите не стигат...
Само във филмите семейството се сплотява в мизерията и тя си продава плитките, а той часовника.
Никой от нас не може да ти даде съвет. Всеки от собствената си камбанария съди. Аз не бих сменила Търново за София, а и София отдавна не е място за отглеждане на деца. Ама коя пък съм аз, че да ти казвам какво да правиш!
Моят съвет е да си намериш хоби. Четири дни се забавляваш и си почиваш правейки нещо, което ти доставя удоволствие.
В останалите три - ти си знаеш.

# 22 16 авг. 2009, 20:46 ч.

Мнения: 212

Цитат на: mimito7676 в нд, 16 авг 2009, 18:11

Как да продължа? Да слушам сърцето или разума си ? Писала съм няколко теми за семейството си. Сега се разкъсвам между София и В.Търново. Мъжът ми работи в София вече 1 година прибира се в петък и е с нас до понеделник, понякога и до неделя. Имаме дъщеря на 10 години, оттолкова сме и семейсвто. Той си смени работата за повече пари - сега живеем едва ли не в разкош, позволяваме си много повече неща, пътувания, но на мен ми писна 4 нощи в седмицата да съм сама. Вярно е , че се скапва от работа и си прекарваме времето заедно като младоженци, но докога ще издържим... Нямам смелост да си зарежа работата , жилището, спокойствието в Търново и да тръгна към Голямата София да съм на квартири и без работа. Дъщеря ни сигурно ще свикне, но дали ще е по-добре за семейството ни? Приятели, роднини,колеги и дори мъжът ми казват, че за тримани е по-добре това положение - да си изкарва големите пари в София, а да си ги харчим заедно. Но на мен ми липсва и то много. Вече незнам дали немога или неискам да свикна с този начин на живот. Лошото е , че не се знае догога - трябваше тази пролет да си направи офис в Търново, но заради кризата нестана. Сега чакам догодина - но съм вечната песимистка и вече не ми се вярва...Какво бихте предприели Вие на мое място?

Като за начало,аз не бих поставяла себе си над нуждите на другите! С други думи-работа винаги се намира,особено ако си професионалист в това,което правиш! Друго-ако искаш семейството да е заедно на едно място го правиш! Трето-ако пък все пак поставиш своите желания и страхове над другото оставате в Търново и свикваш 4 нощи в седмицата да спиш сама! Не е толкова страшно,но пък не знам колко време може да се издържи!

# 23 16 авг. 2009, 21:21 ч.

София
Мнения: 233

Моят мъж е в командировка поне шест месеца в годината.
Ако една седмица не се видим, на втората си стягам багажчето и заминавам при него за уикенда, независимо къде.
И от опит знам, че да седиш сама като кукувица е ужасно. Няма нужда да си обясняваме каква утеха е детето. Двете неща нямат нищо общо, несъизмерими са.
Мислила съм си много по въпроса. Ако беше командирован трайно в някаква локация щях да се преместя при него, категорично.
Когато обичаш един човек, ако предпочиташ да ядеш хляб и чубрица с него и да си щастлив, вместо да тънеш в разкош от който да ти е абсолютно безразлично, няма такава заплата, която да ти плати загубеното време.
Позволявам си да съм толкова крайна, защото прекрасно познавам и едното и другото. Wink

# 24 16 авг. 2009, 21:24 ч.

София
Мнения: 4 029

Цитат на: mimito7676 в нд, 16 авг 2009, 18:11

бих се преместила в София! Peace

# 25 16 авг. 2009, 21:26 ч.

Мнения: 804

Цитат на: svetoslava_d в нд, 16 авг 2009, 21:21

.......Когато обичаш един човек, .... предпочиташ да ядеш хляб и чубрица с него и да си щастлив ...

Туй с чубрицата е една от най-тежките заблуди, ама темата е за друго, та няма да се опитвам да те оборвам.

# 26 16 авг. 2009, 21:33 ч.

Мнения: 608

Бих ти казала,че ако толкова те тормози дадената ситуация,да си представиш една друга.
Той се връща в Търново за постоянно,закъсвате я яко с парите.На закуска му се озъбваш,че няма пари за ядене,той сърдит се тръшва да гледа телевизия.Време за съвместни разходки ще има,но желание-не.Страстта се стопява някъде,дразгите се увеличават..Дори детето се измъчва от кавгите и обострените отношения. Та..май не е много розова картинката?
И виж-или вземи решение да се местиш в София или не се дръж като разглезено дете. Няма човек, на който да му е поднесено всичко.

# 27 16 авг. 2009, 21:35 ч.

Мнения: 2 160

Този вариант много ми харесва ! Какво по-хубаво от това да имаш няколко дни без постояното тичане по пазар,въртене около печката и др.ежедневни битовизми.Използвай тези дни за образование,срещи с приятелки,грижи за себе си.Ако това не те задоволява винаги можеш да го последваш!Важно е да се обичате.Моят девер с месеци не се прибираше в България/международен шофьор/,но си заслужаваше,а при теб е въпрос на няколко дни.

# 28 16 авг. 2009, 21:36 ч.

тук-там
Мнения: 4 274

нашата история е от началото на май. не се прибира за по 2-3-4 вечери на седмица- както дойде. в началото в главата ми бяха все някакви девойки - работи на морето с колеги, които са специалисти в тази област.дааааже и сълзи съм пускала. в момента , в който за себе си приех, че това се е случило - без доказателства и т.н. - просто реших че изневярата е факт - все пак сме женени от 18 г - заедно сме от 22. - и някак си ми олекна.
втора фаза - взе да ме дразни моето си поведение, че преди господинът да се прибере проверявах - изчистино ли е ,манджата по вкусът ли му е, обезкосмена ли съм навсякъде прилично - все неща, които, така или иначе са част от моето ежедневие...
трета фаза - още от събота започвам да си мисля - кога ще дойде тази сряда...че да се отдам на живот и разгул.. Mr. Green

объркано прозвуча, но в момента ми е много криво - без причина - сигурно утре няма да мисля това, което съм написала сега, но факт е, че от такива раздели страдат и нервите...най-вече тези на жените...
относно парите - не виждам да сме по-богати, но от гледна точка на кризата може би щяхме да сме по-зле от колкото сега.

да добавя - две деца на 17 и 10 - въобще не забелязват отсъствието- най- лошото е, че и аз свикнах с него и някакси вече не ми е тежко, а би трябвало

# 29 16 авг. 2009, 21:37 ч.

Мнения: 54

Моят мъж от три месеца работи в София,аз съм във Варна, виждаме се по 5 дена на месец.Очертават се поне две такива години.Той няма как да идва по-често.Аз няма как да ходя при него за по други 5 дена примерно,защото съм с едно бебе,и едно малко по-голямо бебе.По-голямото повръща при пътувания на разстояния,по-малкото няма на кого да го оставя,защото е кърмаче.Той иска да се преместим при него,ако нещата му се уредят със сигурност.Мисля по въпроса.И все пак за сега съм по-склонна да оставя така нещата.Много ми липсва,но не съм по мелодрамите. Времето ще покаже.

Препоръчани теми

Детска маса със столчета

15
На пазар

Хедонин при психични заболявания

Лаелонов ПортОКалски прЪвУписТен тромбов либит под прЕкритие - 113

120 000 българки са били изнасилени през изминалата година

Причина:

Причина: