ЗА или ПРОТИВ бебето да се оставя да плаче?

Против оставянето на бебе/дете да плаче. Моето реве все по-рядко. Научил е, че винаги може да разчита на мен. Доста спокоен е. Е, до годинката си спеше и заспиваше сам, но после го мъчиха зъбки (8 наведнъж ) и от тогава спи при мен. Не се оплаквам - вярвам, че е период и ще мине. 
Гушкай си детенцето, че ще порасне и няма да дава. 

Аз също не мога да оставя Бобо да плаче - за нищо на света, направо ми се къса сърцето. От 7 месеца повече от 3 часа без прекъсване не съм спала през ноща, но пък си казвам, че всичко е до време, а и като се замисля, че на бебо му няма нищо, а просто си плачка, защото е малък или от зъбки съм щастлива, защото представете си всичко това, но и детенцето ви да е болно, както майка ми едно време с брат ми. Той беше много болнав заради болнична инфекция при раждането. Майка ми не е спала по цели седмици. Така, че докато имам сили ще си го гушкам

Аз съм твърдо против! В по-горните постинги има достатъчно обяснения по въпроса със стреса и няма да ги повтарям. Всеки сам избира за себе си и детето си. Аз просто не мога да издържа да слушам как плаче.

Това е методът на д-р Ferber, на прилагането на метода му казват ferberizing  . Не мисля оба4е, 4е помага при вси4ки деца. Някои просто се нау4ават, 4е като реват известно време, мама идва, и реват по много  .
На мен пове4е ми харесаха методите на Supernanny (и при вас би трябвало да го има предаването). Слагаш бебето/ детето в леглото му и сядаш на земята близо до леглото му, но без да гледаш детето. Така то те вижда, 4е си там, и е спокойно. Пак има рев, по-големите деца стават от леглото и отиват при майка си. Първия път, като стане детето, майката му казва, 4е е време за сън, слага го пак в леглото, и сяда на земята. Детето съоветно пак реве, пове4е от яд, 4е майка му не му обръща внимание, и ако е по-голямо, пак става от леглото. От втория път нататък, майката само го слага в леглото, без да му говори и да му обяснява каквото и да било. И пак сяда не земята, без да гледа детето си, примерно с наведена глава и поглед в пода. Детето се нау4ава да заспива, като знае, 4е майка му е в стаята.
В продължение на 1-2 седмици майката постепенно увели4ава разстоянието между нея и леглото на детето, докато след време направо слага детето в креват4ето му и излиза от стаята.
Струва ми се, 4е този метд е по-добър, особено при по-малки деца, защото така те виждат майка си, спокойни са, 4е не ги е оставила, и с времето свикват да заспиват сами в креват4ето си. Все пак, и проу4ванията, за които ви писах, се основават на метода, детето да се остави само в стаята си да пла4е, да е отделено от родителите си. Докато тук, родителите отделят 1-2 седмици (малко по-дълго време), но това определено е по-добро за детето.
И все пак, не знам, дали бих приложила такъв метод  . Трябва да съм много изтормозена от безсъние, за да прибягна към нещо такова.

И "за" и "против" съм, не мисля,че може да се отсече така - зависи от детето, от това защо плаче, от майката.Всеки си преценя според ситуацията, а и майчиният инстикт винаги си казва думата...Аз преди време бях писала за нашия проблем с гушкането, Ема беше свикнала да е нон-стоп в ръцете ми, просто гушкането беше придобило нездрав характер (ходила съм да тоалетната с нея в ръце, мила съм пода пак с нея в ръце)...
Еми, принудих се когато се уверя,че плаче защото иска да е в мен да я оставям да плаче, плакала е много, ама много наистина...сега пак си плаче, не че е спряла, но е доооста по-краткотрайно, и като отида до нея и и заговоря почва да ми  се хили и да хвърчат едни плюнки...
За през ноща-все още се събужда да папка-взимам я при мен и я кърмя-нямам намерение да я отучвам с вода или с биберон, когато сама се откаже тогава. Приспивам я с кърмене в нашето легло и после я премествам в нейното.

Аз пък съм ЗА това да се вслушваме в педиатрите! Първо - ние сме отгледали по едно-две деца и се мислим за големи специалисти, а в същност те са хората, които са учили и имат опит с много деца. Така, че ако педиатъра ти е човек, на който можеш да се довериш - послушай го, а ако не - смени го!
Личното ми мнение също съвпада с това на педиатъра ти, защото дори и в тази крехка възраст, децата могат да бъдат доста хитри и когато забележат, че с рев всичко се постига, тогава започват да реват за всяко нещо. И моят син се опитва така да прави, но като види, че никой не му се връзва и спира. Ако си сигурна, че нищо му няма на детенцето, а плаче за да го гушкаш, то тогава спокойно може да пробваш да не му се даваш. И на мен понякога ми се къса сърцето, ама това е по-добрия вариант и за детенцето, иначе ще стане много лигаво и в края на краищата ще си изпати от това.

Против, но честно казано не мога да се поставя на мястото на мамите, чиито бебоци заспиват само на ръце и на гуш. Нашето синче плаче само, когато му е скучно, засега само през деня, тогава с удоволствие си играя с него, а после той си заспива сам /уви, с палец в устата.../
Като/ако започне да плаче през нощта най-вероятно ще ставам да го гушкам като увеличавам интервалите... пък дано има ефект.

точно такъв метод се опитах да приложа на Елина.
Заспиваше...да:)
Но когато се събуди и види, че не съм в стаята целия вход разбираше...а когато стана по-голяма просто започна да си идва при нас.
Няма универсален метод...
Подхода винаги трябва да е според темперамента на детето и родителя...

Здравей,
Според мен цялата работа е, че се приспивате на ръце. Така като се събуди през нощта очаква пак да я приспиш по познатия начин  и реве. Нормално е. Научи я първо да заспива сама пък тогава мисли за нощните ревове.
Успех в избора  .

Много си права! И аз си мисля, че проблема идва от приспиването на ръце. Сега първо ще се пробвам да я науча да заспива сама, а един път научи ли се, мисля че няма да има нужда от мен (гушкане), като се събуди посред нощите. Дано е така 

аз съм ПРОТИВ,просто не ми дава сърце да го оставя да реве,една приятелка беше рещила да оставя неиното да пореве но излиза6е от апартамента ,и стоеше пред вратата,верно 4е се нау4и за една седмица да заспива сам ,но с каква цена няма му нищо на детето,но само тя си знае какво й било 

И аз мисля, че е важно да се научи да заспива първо без държане на ръце, а после и сам в леглото и стаята. Но няма магически рецепти - трябва нежност, разбиране и постоянство.
Ние сме го взимали на ръце, само когато го боли нещо.
Инъче се стараех да го приспивам в креватчето. В началото, като беше мъничък, го милвах по главичката и му давах бибата докато се успокои и заспи. Но то тогава си имаше и колики.
После къто пораснахме малко към 5-6 месеца започнахме да се възпитаваме. Оставяла съм го да плаче, като се събуди, но не повече от 10 мин. Гледах часовника, стисках зъби и не ставах докато не минат. Той много често си проплакваше просто 1-2 мин до 5 и заспиваше. Ако продължи след 5 мин, давам водичка и пак си лягам. Ако продължи повече от 10, вече си знаех, че детето си има някаква причина и независимо дали мога да му помогна трябва поне да усети, че съм до него. Но на ръце само в краен случай.
Отне извесно време, но се научи да заспива сам. Сега в 90% от случаите просто го слагам в леглото след като сме си поиграли. Пускам нощната лампа. Казвам му лека нощ и чао-чао и др. вълшебни думички и го оставям сам в стаята. И дребчо си заспива.
Нощем като се събуди си търси водата и като си я намери, пийва малко и пак си заспива. А аз се правя, че не го усещам, защото усети ли, че съм будна и започва да си иска внимание
Така, че аз мисля, че може да се оставя да плаче, но само по няколко минутки, максимум 10. Но трябва да има система. 
Разбира се, това си е съвсем индивидуално решение и ако някой предпочита да си го гушка бебчо през ноща - няма лошо.
Така или инъче няма да усетим кога ще пораснат мъничетата и няма да дават да ги гушкаме и целуваме

Аз съм против.  Може да е преобуто, нахранено и да  изглежда, че няма причина за плача му, но това едва ли е така. Според мен винаги има причина за плача на едно дете. То може да се чувства самотно. Плача на детето е единственият начин да общува с околните, опитва се да каже нещо и ако родителите му не обърнат внимание на  онова, което то се опитва да съобщи, детето ще се почувства изоставено. Според мен не е психически здравословно да се оставя едно бебе да плаче и задължението на родителят е да открие каква е причината за това.
Ради спи в самостоятелна стая и вечер заспива сам, но се буди нощем по 4-5 пъти, може би това е от зъбките. Давам му водичка и отново заспива.

Оставяла съм го да плаче 3 вечери подред, когато беше на 5 месеца. Дотогава 2 месеца го приспивах на ръце и въпреки това се дереше от рев! Оттогатва заспива сам. Ако хленчи или плаче - отивам, галя го, говоря му и излизам като не затварям вратата. Ако не се успокой, след 5 минути пак влизам  и повтарям процедурата. Повече от 1-2 влизания не ми се налага да правя.
Ако се събуди и плаче през нощта - давам му да суче. Незнам какво щях да правя, ако не сучеше!!! Случва се по веднъж на нощ и го отдавам да никненето на зъби. Не го оставям да плаче през нощта, защото спи в стая сам и вече предполагам, че са го налазили страховете.
Не спи при нас поради факта, че много се върти и се изнервя допълнително като му се изпречим на пътя