ЗА или ПРОТИВ бебето да се оставя да плаче?

Честно казано смятам че Педито е права.
Оставяла съм бебето да реве, в момента просто го оставям в леглото и почва да игра и си заспива. Никакъв проблем, но докато стигнем до тук съм плакала с него, все исках да го гушкам.

Татито беше по твърд и се радвам.

Потърси някъде в архива разисквана е темата и една мама беше описала как оставяла бебчето да поплача преди да го гушне и така увеличавала интервала докато спряло да плаче.

Независимо какво решиш, ти пожелавам успех и по малко будения нощем.

Изрових това от архива, дано ти е полезно

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=35499.msg677131;topicseen#msg677131

Веднъж пробвах, но издържах само 15мин. скъса ми се сърцето направо, а и като я видях как врещи безпомощно в креватчето си ми идеше да се гръмна.

Тя и педито така ми каза - не започвай, ако няма да можеш да го завършиш!

Но определено така не се издържа, с това будене  

ПС Благодаря за линка   

Аз не го оставям да плаче, рискувам и аз да не спя и той. Моя е голям инат реве с часове докато не му се угоди и сега ставам по 30-40 пъти на вечер, защото се буди и плаче, давам му вода люшкам го и пак заспива след особени усилия. Не мога да го оставя да реве нито денем нито нощем. не мога да издържам да го слушам как плаче. Мога да кажа, че е щастливо и весело бебе, много общително и усмихнато. Пък и много ми става жал, подуват му се очичките и се зачервяват, носа му се напълва със сополи и не може да диша и се редят сто реда сълзи, не мога да издържа на тази гледка пък дори и да съм в другата стая, не мога да го слушам как плаче.

Тинка79, абсолютно същото нещо имах и аз впредвид, но педито ме "успокои", че щяло да бъде най-много 2 седмици така и после щяла съм да се радвам и да я споменавам всеки път, като се събуждам наспана.

Аз също много се притеснявам за бебка. И тя е много весело, усмихнато, щастливо и общително детенце и не знам това оставяне да плаче как ще й се отрази...

Твърдо ПРОТИВ.
Когато Ради беше бебе е имало периоди, в които е спала в ръцете ми.
Сега вече я оставям да си поплаче, но е ясно че плаче от инат и смятам, че е различно.
Но да оставиш едно толкова мъничко бебче да плаче ... 
Всеки решава сам за себе си. Това е моето мнение 

След като реве, значи има за какво

О ние сме така от както станахме на 3-4 месеца. И аз се притеснявам да не би да му се отрази зле. Той е щастлив защото се чувства обичан и разбиран от родителите си, не искам да рискувам това да се промени.

Аз лично съм ПРОТИВ! мисля, че по това време се появяваха първите страхове и е добре да успокояваш детето и да го гушкаш повече! Ако мислиш, че твоят сън е по-важен от доброто психическо развитие на детето - прецени сама! има една много хубава книжка "Изкуството да бъдеш родител", потърси я, има я в електронен вариант, може някой да ти пусне линк /аз я имам на хартия/

Предполагам, че това недоспиване наистина те довършва. Аз лично не бих издържала да гледам как бебето реве и се къса. Оставяла съм я да мрънка, но като почне да плаче я взимам. Не съм много компетентна, но и аз мисля, че сигурно има причина за да плаче.

Виж тук:http://www.books.bg/book.php?ISBN=954529129&aid=abc

Против съм.
От време на време го оставям по малко, особено когато мрънка от инат 
Но запла4е ли нощем, го гушкам.
Това ме посъветва да правя и моя педиатър.

Напълно подкрепям!! Може да има много при4ини за това, бебка да се буди и да пла4е.
Наскоро 4етох нещо интересно то4но по този повод, у4ени от университетите Йейл и Харвард са установили, 4е оставянето на бебето да пла4е дълго води до повишаване нивата на хормона на стреса кортизол. Бебета, които са 4есто и задълго отделени от родителите си, вкл. например спят в отделна стая, имат по-високи нива на този хормон. При деца, които са оставяни да се "напла4ат", има 10 пъти по-висока вероятност от ADHD в детска възраст, обикновено в по-късна възраст имат проблеми с развитието на социални умения (от притеснителни до прекалено срамежливи). 2 отделни проу4вания доказват, 4е оставянето на бебето да пла4е дълго, особено само в стая, без да вижда родителите си, води до повишаване на налягането в мозъка, пре4и на кръвта да "излезе" от мозъка (т.е., в мозъка нахлува много кръв, повишава се налягането, и кръвта остава в мозъка, докато бебето не се успокои), повишава хормоните на стреса и намалява притока на кислород към мозъка. Всеки сам да си прави изводите.
Моля никой да не го приема ли4но и да не се обижда, просто споделям, какво съм 4ела по темата. Аз съм отгледана така, в отделна стая, оставяна съм да пла4а от малка и т.н., и до днес съм прекалено стеснителна, трудно завързвам контакти, и вси4ко това определено ми пре4и. Затова моята Мила не е гледана така. Но всеки сам решава, как да си гледа детето, на никого не налагам мнение.
Пове4е по темата - тук.

книгата я има някъде и във вариант .ZIP

Имам я книгата на Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител", имам и другата му "Как да приучим децата на дисциплина". Много ми допада. Точно там пише, че бебето не трябва да се оставя да плаче!

Естествено, че детенцето ми е по-важно от съня   

Исках да чуя и вашите мнения 

mama_p, благодаря за инфото. Бррр... направо настръхнах, като четях.

Май, ще си караме по старому 

Против. Гушкаме си се и това не ми пречи. Ако се събуди през нощта с плач, го взимам на спалнята между нас, той се успокоява и заспива.Не мисля, че трябва да го оставяш да плаче, просто малкото човече иска да се гушне.(Ти не искаш ли някой да те гушка )А всичките тези неща отминават с времето,всичко е на периоди.Така,че - гушкайте се.

И аз с това се успокоявам 

втората я нямам, ще си я взема! благодаря!

Аз също съм против оставянето на бебето да плаче. Нямам предвид при всяко промрънкване да се взима на ръце, но ако през нощта е неспокойно и плаче, вероятно има причина за това - зъбки примерно.

вече толкова съм свикнала с плача на Вики, че имам чувството, че когато плаче за различни неща и плача й е различен-нощем или денем,ако плаче насън или нещо я боли я гушкам много, но след това я оставям в леглото й, защото и двете не можем да спим в едно легло, много ни е трудно, но когато реве от инат я оставям да си мрънка, нека разбере, че не винаги става на нейната

Като 4ета мненията ви, мисля 4е рискувам да ме нападнете и изядете с парцалите  
Оба4е аз с рев нау4их моята 8.месе4на в момента дъщеря да си заспива сама в другата стая  

Аз 4ета д/р Спок, и нямам и представа за книгите към който сте дали линкове да видя, но понеже знам 4е колкото глави, толкова и мнения, и няма една истина на тоя свят... така 4е приемам ги за един от на4ините за гледане и възпитаване на дете, а всеки сам си решава кой метод да избере...

Д/Р Спок пише 4е след 3.месе4на възраст може да се у4и детето да заспива само, 4е до 6. месе4на възраст е най безпроблемното приу4аване, след това не 4е е невъзможно, но е по дълго и трудно приу4аването към самостоятелно заспиване.

много рядко се слу4ва ве4е да реве като я слагам да спи / всъщност само когато иска още да си играе  / но пове4е от 5 мин мноооого отдавна не е ревала... след това си заспива детето, пееее, мрънка нещо, играе си, но аз не ходя да я проверявам или укротявам, 4ак след като е тихо половин 4ас, влизам да я завивам и махам игра4ките....
Не мисля нито 4е е нещастно, нито срамежлива, нито необи4ана, дори напротив   мисля 4е е даже много по жива и комуникативна от връсниците си в нашата градинка, тя ги зака4а, тя търси контактите с децата и много им се радва

Аз го приемам като един вид дисциплина, ляга си към 20.30 сама, в другата стая / без извинения   заспива много бързо даже, просто мисля 4е ве4е много добре разбира 4е има правила който важът за вси4ки, и беба не прави изклу4ение  

Ако се слу4и да се разреве през ноща / един път в месеца я има я не.../ я взема при мен, гушкам я, и или заспиваме и двете и в последствие я връщам в леглото, или тя се разсънва и по4ва даме зака4а да си играеме, при което я връщам веднага в леглото й, и си лягам, тя пееее нещо, бута се пъшка и накрая заспи разбира се 

Първия път седяхме като наказани у4еници с мъжа ми като я оставихме за пръв път сама... то беше рав, то беше 4удо... оба4е много ясно се разли4ава рева от яд и рева когато й има нещо  веднага се усеща другия тон...

За три дена се нау4и / 4есно ви казвам, първия път рева сигурно 45 мин  като луда, но аз не влизам изобщо при нея, втория ден 15/20 мин, на третия 5/10 се опитваше да ни привле4е вниманието, но напразно / и свикна

Моя съвет е да си намериш работа докато реве беба, за да не й се впе4атляваш толкова / глади, мий, ший, нещо си намери

Това е инат на децата, мислят си от каде накаде си позволяваш да не ми обръщаш внимание, като до в4ера ме носеше на ръце по цялата къща   

Имаме познати, на който като казахме 4е нашето бебе си спи само, а те имат мом4е по4ти 4.годишно което спи на спалнята между тях защото ина4е реве, казаха 4е за една нощ се нау4ило да си спи в леглото, но проревало по4ти цялата нощ, те се правили на заспали / колкото могли де/ не отишли при него, на другия ден вси4ко било ок, даже не протестирал като го сложили в собственото му легло 

За финал мисля да кажа, 4е не напразно се казва
ВСЯКО 4УДО ЗА 3.ДНИ 
това важи не само за нас, но и за децата

всеки сам си гледа децата и носи последствията от това, били те положителни или отрицателни, а д-ра Спок не го коментирам

Аз съм против плача!

то4но така
за едните бялото е 4ерно, за другите 4ерното е бяло / и така до безкрай 

Ами гушкай си я. А като проходи и впечатленията станат още повече може пак да почне да се буди посред нощ. Ние също минахме през такъв период. Ставам гушкам го между нас на спалнята - унася се и обратно в неговото легло.
В един момент като свикна с ходенето спря да се буди (освен ако не е болен), а татенцето го научи от раз да заспива сам на около 1 годинка. Без дори гък да каже. Така и до днес (скоро ще направи 3 годинки).
Никога не е оставян да плаче (само ако не е от инат или глезене). Не че си е мойто гардже, но е най-слънчевото дете в нашата махала. А според мен това се дължи на осигуреното му спокойствие. Дисциплина също не му липсва.

Не я оставям да плаче, къса ми се сърцето.

Абе то и това е вярно...нооо Симона до 11м си спеше сама и без проблем....нооооо от точно 2 седмици се промени коренно.

Сега си ляга самичка, спинка си в леглото без проблем, но стане ли 02.00-02.30 и гледай за какво става дума
Нито вода, нито сок, нито мляко...НИЩО
Да не говорим за люшкане, дундуркане и всичките му там магии за заспиване...

Аз също мисля, че е някакъв период, който си изживяват децата....
Не ни пречи да спи между нас...спалнята е достатъчно голяма за трима ни

Eli cz

Няма бе жена...споко...нали затова сме тук...да си казваме, болката и най-вече акъл да даваме..хихи    

Против!
Не може да е добро нещо, срещу което майчиният инстинкт реагира толкова силно. Много повече се доверявам на майчиния си инстинкт, отколкото на който и да е психолог.

Малеее я ме плаши 
ох ... ама що така / зъбки ли ...
Мани мани / да 4укам на дърво 
 

Ееее споко..може пък при вас да не стане точно така.

Мисля, че не са зъби, защото вече избиха 4 на куп...но с Т и рев.

Може нещо да сънува, знам ли ....малко ли играе на вън с дечица, малко ли емоции имат...Толкова много нови неща научава сега

Не смея да се ангажирам със съвети и акъл, защото това си е пример от нашия нощен живот

Не ми се влиза в спорове дали трябва или не трябва, само ще дам един по-оптимален вариант, при който дългия рев се избягва.

Най-разпространения, по-'мек' метод от това да оставиш бебето да реве, е следният: като чуеш, че плаче, отиваш да видиш какво има. Говориш, успокояваш, галиш - но не вземаш детето от креватчето. Казваш лека нощ, излизаш. Ако пак ревне, чакаш 5 минути (по часовник), влизаш, пак успокояваш, галиш и прочее, и излизаш. Ако плаче, чакаш малко повече, примерно 7 минути, пак влизаш. И така докато заспи. Може да отнеме време и трябва да се заредиш с търпение и евентуално кафе, но всичко да става много спокойно и без нерви. Детето да усети, че си там и винаги ще го успокоиш ако има нужда, да не се почувства изоставено, но и да разбере, че времето за сън си е време за сън и няма мърдане.
Всичко това може да отнеме около седмица, примерно. А може и само няколко дена. Но си трябва последователност и мотивация, не си струва да се зареже опитът насредата.

Мдааа и това го пробвахме.....
Даже стигнахме до там, за да не ставам по 10000  пъти.....
Дръпнах нейното креватче до спалнята и махнах едната решетка за да може когато поиска да ме докосне по ръката....но не
Има моменти, в които иска да си легне върху мен...не цялата де...но поне главата и да е на корема ми
Ми да си призная...ПРИЯТНО МИ Е!!!

e това и аз мноооого го оби4ам 
ама не като искам да си ляга, хем я виждам изморена, търка си о4ите, готова е, но се зака4а 
хитра лисица си е тяяяяя 

 

Никой не спори  , всеки си казва мнението   Нали сме за това, да си помагаме  

Благодаря за варианта, който предлагаш . Него също го прочетох в една книжка. А "по-лекия" от този е: Сядаш на един стол до леглото на бебето и с всеки изминал ден си отдалечаваш стола от леглото, но така, че да те вижда, докато едни ден си от другата страна на вратата   Казват, че отнема повече време от колкото този, който ти писала.

Ми щом ти е приятно, няма проблем!
Съвета беше за хора, изтощени от недоспиване и накрая на силите си.
И май става ако детето е в друга стая; ако е в същата, и те чува и усеща, едва ли ще минеш само с някое докосване!

Това за спора го писах, защото сина ми съм го оставяла да плаче след изчерпване на всички други средства, и свърши работа. За около 3 дни. Вече си представях как ме нападат по този повод... 
Но някои деца просто не могат да се успокояват и да заспиват сами, и затова реват до изтощаване - нещо като кола без спирачки, която спира само като и свърши бензина. Но ако нямаш личен опит с такова дете, може да ти се види страшно жестоко да го оставиш да плаче. Според мен всичко трябва да е съобразено с характера и особеностите на детето.
Най-добрата книга по въпроса съм я чела само на английски, казва се Solve your child's sleep problem, но не помня автора.

С дъщеря ми пробвахме всякакви варианти. В крайна сметка решихме, че нощното неспане и рев ще се ирастат, но не виждахме смисъл да си губим и ние съня дотогава. Тка че имаше гушкане, вземане в нашето легло и т.н. И сега е така - сама си идва при нас, заспива, после я пренасяме в нейното легло.
С бебо е почти същото - буди се нощем, и вместо да реве и да буди цялата къща - гушкам го, той заспива, и аз след него. Така, де, няма по цял ден като зомби да ходя

Ей така ме посъветва и нашата педиатърка, ако бебето започне да се буди през нощта. Много добре си го описала   

 

И аз така мисля. Природата си знае работата.
Освен това не искам покорно дете, което се е примирило, че нещата не стават по неговия начин. Това значи да го уча да се отказва още преди да е започнал...
Без да се обяснявам много, мисля че докторът Додсън е прав.

незнам дали ще мога да я оставя да плаче...не ми е ясно как ще се справя

Ами аз я гушкам моята глезотия.... Тя имаше ужасни колики първите три месеца и я гушках нон-стоп с мали паузи, за да си поема въздух или за да пуша  Само тогава съм я оставяла да реве. Ама тя направо се дереше и обикновено дори не си доизпушвах цигарата и пак я гушках.... ужасно ми е жал...
Сега от 1 месец някъде и тя започна да се буди през нощта. Предполагам от зъби...  Ставам, давам вода, гушкам, галя, говоря й. Понякога това се случва по 4-5 пъти на нощ. И това е всяка нощ. При това ходя на работа!!! При това съм бременна!!! Не ме питай как се чувствам, но не съм способна да я оставя да реве. Предпочитам да се занимавам с нея 10-15 минути и пак да спим отколкото да ми реве два часа и да сме в ужасно настроение на сутрина всичките...

Все се успокоявам, че е до време и че ще мине все някога... Ще видим... Реши си сама., но моят съвет е да не го оставяш мъничето да реве. Аз бих се пръснала от жал... 

Прави сте за майчиния инстинкт! Така си е, къса ми се сърцето като плаче 

Снощи не знам какво й стана. Спа си цялата нощ в креватчето. Буди се само 1-2 пъти за бибата и това беше. Спа от 22.00 до 8.00 тази сутрин. Не съм я взимала от креватчето. Наспано бебе и наспана мама 

Аз като заплаче през ноща давам водичка, или чай, погалвам го по главичката, челцето, казвам му нещо успокоително, и той си заспива. С кърпичка в ръцете.

Така си свикнахме от начало, никога не съм го вадила от леглото нощем, но той не и плакал неистово. 

Против оставянето на бебе/дете да плаче. Моето реве все по-рядко. Научил е, че винаги може да разчита на мен. Доста спокоен е. Е, до годинката си спеше и заспиваше сам, но после го мъчиха зъбки (8 наведнъж ) и от тогава спи при мен. Не се оплаквам - вярвам, че е период и ще мине. 
Гушкай си детенцето, че ще порасне и няма да дава. 

Аз също не мога да оставя Бобо да плаче - за нищо на света, направо ми се къса сърцето. От 7 месеца повече от 3 часа без прекъсване не съм спала през ноща, но пък си казвам, че всичко е до време, а и като се замисля, че на бебо му няма нищо, а просто си плачка, защото е малък или от зъбки съм щастлива, защото представете си всичко това, но и детенцето ви да е болно, както майка ми едно време с брат ми. Той беше много болнав заради болнична инфекция при раждането. Майка ми не е спала по цели седмици. Така, че докато имам сили ще си го гушкам

Аз съм твърдо против! В по-горните постинги има достатъчно обяснения по въпроса със стреса и няма да ги повтарям. Всеки сам избира за себе си и детето си. Аз просто не мога да издържа да слушам как плаче.

Това е методът на д-р Ferber, на прилагането на метода му казват ferberizing  . Не мисля оба4е, 4е помага при вси4ки деца. Някои просто се нау4ават, 4е като реват известно време, мама идва, и реват по много  .
На мен пове4е ми харесаха методите на Supernanny (и при вас би трябвало да го има предаването). Слагаш бебето/ детето в леглото му и сядаш на земята близо до леглото му, но без да гледаш детето. Така то те вижда, 4е си там, и е спокойно. Пак има рев, по-големите деца стават от леглото и отиват при майка си. Първия път, като стане детето, майката му казва, 4е е време за сън, слага го пак в леглото, и сяда на земята. Детето съоветно пак реве, пове4е от яд, 4е майка му не му обръща внимание, и ако е по-голямо, пак става от леглото. От втория път нататък, майката само го слага в леглото, без да му говори и да му обяснява каквото и да било. И пак сяда не земята, без да гледа детето си, примерно с наведена глава и поглед в пода. Детето се нау4ава да заспива, като знае, 4е майка му е в стаята.
В продължение на 1-2 седмици майката постепенно увели4ава разстоянието между нея и леглото на детето, докато след време направо слага детето в креват4ето му и излиза от стаята.
Струва ми се, 4е този метд е по-добър, особено при по-малки деца, защото така те виждат майка си, спокойни са, 4е не ги е оставила, и с времето свикват да заспиват сами в креват4ето си. Все пак, и проу4ванията, за които ви писах, се основават на метода, детето да се остави само в стаята си да пла4е, да е отделено от родителите си. Докато тук, родителите отделят 1-2 седмици (малко по-дълго време), но това определено е по-добро за детето.
И все пак, не знам, дали бих приложила такъв метод  . Трябва да съм много изтормозена от безсъние, за да прибягна към нещо такова.

И "за" и "против" съм, не мисля,че може да се отсече така - зависи от детето, от това защо плаче, от майката.Всеки си преценя според ситуацията, а и майчиният инстикт винаги си казва думата...Аз преди време бях писала за нашия проблем с гушкането, Ема беше свикнала да е нон-стоп в ръцете ми, просто гушкането беше придобило нездрав характер (ходила съм да тоалетната с нея в ръце, мила съм пода пак с нея в ръце)...
Еми, принудих се когато се уверя,че плаче защото иска да е в мен да я оставям да плаче, плакала е много, ама много наистина...сега пак си плаче, не че е спряла, но е доооста по-краткотрайно, и като отида до нея и и заговоря почва да ми  се хили и да хвърчат едни плюнки...
За през ноща-все още се събужда да папка-взимам я при мен и я кърмя-нямам намерение да я отучвам с вода или с биберон, когато сама се откаже тогава. Приспивам я с кърмене в нашето легло и после я премествам в нейното.

Аз пък съм ЗА това да се вслушваме в педиатрите! Първо - ние сме отгледали по едно-две деца и се мислим за големи специалисти, а в същност те са хората, които са учили и имат опит с много деца. Така, че ако педиатъра ти е човек, на който можеш да се довериш - послушай го, а ако не - смени го!
Личното ми мнение също съвпада с това на педиатъра ти, защото дори и в тази крехка възраст, децата могат да бъдат доста хитри и когато забележат, че с рев всичко се постига, тогава започват да реват за всяко нещо. И моят син се опитва така да прави, но като види, че никой не му се връзва и спира. Ако си сигурна, че нищо му няма на детенцето, а плаче за да го гушкаш, то тогава спокойно може да пробваш да не му се даваш. И на мен понякога ми се къса сърцето, ама това е по-добрия вариант и за детенцето, иначе ще стане много лигаво и в края на краищата ще си изпати от това.

Против, но честно казано не мога да се поставя на мястото на мамите, чиито бебоци заспиват само на ръце и на гуш. Нашето синче плаче само, когато му е скучно, засега само през деня, тогава с удоволствие си играя с него, а после той си заспива сам /уви, с палец в устата.../
Като/ако започне да плаче през нощта най-вероятно ще ставам да го гушкам като увеличавам интервалите... пък дано има ефект.

точно такъв метод се опитах да приложа на Елина.
Заспиваше...да:)
Но когато се събуди и види, че не съм в стаята целия вход разбираше...а когато стана по-голяма просто започна да си идва при нас.
Няма универсален метод...
Подхода винаги трябва да е според темперамента на детето и родителя...

Здравей,
Според мен цялата работа е, че се приспивате на ръце. Така като се събуди през нощта очаква пак да я приспиш по познатия начин  и реве. Нормално е. Научи я първо да заспива сама пък тогава мисли за нощните ревове.
Успех в избора  .

Много си права! И аз си мисля, че проблема идва от приспиването на ръце. Сега първо ще се пробвам да я науча да заспива сама, а един път научи ли се, мисля че няма да има нужда от мен (гушкане), като се събуди посред нощите. Дано е така 

аз съм ПРОТИВ,просто не ми дава сърце да го оставя да реве,една приятелка беше рещила да оставя неиното да пореве но излиза6е от апартамента ,и стоеше пред вратата,верно 4е се нау4и за една седмица да заспива сам ,но с каква цена няма му нищо на детето,но само тя си знае какво й било 

И аз мисля, че е важно да се научи да заспива първо без държане на ръце, а после и сам в леглото и стаята. Но няма магически рецепти - трябва нежност, разбиране и постоянство.
Ние сме го взимали на ръце, само когато го боли нещо.
Инъче се стараех да го приспивам в креватчето. В началото, като беше мъничък, го милвах по главичката и му давах бибата докато се успокои и заспи. Но то тогава си имаше и колики.
После къто пораснахме малко към 5-6 месеца започнахме да се възпитаваме. Оставяла съм го да плаче, като се събуди, но не повече от 10 мин. Гледах часовника, стисках зъби и не ставах докато не минат. Той много често си проплакваше просто 1-2 мин до 5 и заспиваше. Ако продължи след 5 мин, давам водичка и пак си лягам. Ако продължи повече от 10, вече си знаех, че детето си има някаква причина и независимо дали мога да му помогна трябва поне да усети, че съм до него. Но на ръце само в краен случай.
Отне извесно време, но се научи да заспива сам. Сега в 90% от случаите просто го слагам в леглото след като сме си поиграли. Пускам нощната лампа. Казвам му лека нощ и чао-чао и др. вълшебни думички и го оставям сам в стаята. И дребчо си заспива.
Нощем като се събуди си търси водата и като си я намери, пийва малко и пак си заспива. А аз се правя, че не го усещам, защото усети ли, че съм будна и започва да си иска внимание
Така, че аз мисля, че може да се оставя да плаче, но само по няколко минутки, максимум 10. Но трябва да има система. 
Разбира се, това си е съвсем индивидуално решение и ако някой предпочита да си го гушка бебчо през ноща - няма лошо.
Така или инъче няма да усетим кога ще пораснат мъничетата и няма да дават да ги гушкаме и целуваме

Аз съм против.  Може да е преобуто, нахранено и да  изглежда, че няма причина за плача му, но това едва ли е така. Според мен винаги има причина за плача на едно дете. То може да се чувства самотно. Плача на детето е единственият начин да общува с околните, опитва се да каже нещо и ако родителите му не обърнат внимание на  онова, което то се опитва да съобщи, детето ще се почувства изоставено. Според мен не е психически здравословно да се оставя едно бебе да плаче и задължението на родителят е да открие каква е причината за това.
Ради спи в самостоятелна стая и вечер заспива сам, но се буди нощем по 4-5 пъти, може би това е от зъбките. Давам му водичка и отново заспива.

Оставяла съм го да плаче 3 вечери подред, когато беше на 5 месеца. Дотогава 2 месеца го приспивах на ръце и въпреки това се дереше от рев! Оттогатва заспива сам. Ако хленчи или плаче - отивам, галя го, говоря му и излизам като не затварям вратата. Ако не се успокой, след 5 минути пак влизам  и повтарям процедурата. Повече от 1-2 влизания не ми се налага да правя.
Ако се събуди и плаче през нощта - давам му да суче. Незнам какво щях да правя, ако не сучеше!!! Случва се по веднъж на нощ и го отдавам да никненето на зъби. Не го оставям да плаче през нощта, защото спи в стая сам и вече предполагам, че са го налазили страховете.
Не спи при нас поради факта, че много се върти и се изнервя допълнително като му се изпречим на пътя 

Против
Това е единствения начин на бебето да каже че нещо не му е добре, че му е некомфортно, и т.н. и съвсем естествената и биологично обусловена реакция е да бъде гушнато, погалено, да му се попее, да се полюлее, да му се предложи гърда, водичка и всички останали успокоителни средства. Като при маймунките, които по цял ден и нощ са на корема или гърба на мама ( само за информация - докато бебетата маймунки са още мънички майките им ги носят на корема си и ги придържат с една ръка, а в по-късна възраст когато поотраснат сами се държат за козината на гърба й ). Е ние не сме маймуни, обаче такова нещо, като бебето ме манипулира просто е смешно да се каже
Ето защо майката природа, с която никой не може да се пребори и не би и следвало да й се пречка е направила така, че бебето да плаче (и то понякога доста силно), за да може да бъде чуто от майка си и да бъде удоволетворено

Против!!!
При момченцата има възможност от напъна да развият пъпна херния. Възможно е вечер да плаче заради зъбките. Имали сме периоди когато Силви се е будила на всеки час през ноща, докато не пробие зъбчето. В такива нощи даже съм я взимала при нас на спалнята.

Аз съм и ЗА и ПРОТИВ.
Сама си гледам детето.Когато правя нещо - например съм в банята или готвя , не мога веднага да отида при него и да го утеша.Минава известно време.

Преди да родя смятах, че е много лесно да приучиш детето си към определен навик. Сега мисля така -
и какво ще ми стане като я гушна? Ще ми се намали авторитетът на майка ли, що ли??? И без това сме по цял ден двете сами вкъщи. Че аз ако не се занимавам с нея ще изкукам Разбира се това не означава, че като мрънне веднага е на ръце, но определено не я оставям, за да "проверим кой е по-инат" Аз съм центърът на нейната вселена, а тя на моята

Определено споделям твоето мнение. Та те са едни големи слънчица и просто искат внимание. Я си помислете, ако на някоя от вас и е мъчно и И се плаче , няма ли да се зарадва на внимание и разбиране на проблема който има, същото е и с тях. Така че колкото повече се гушкат толкова по-добре (според мен)

Против.Не мога да се съглася,че едно мъничко и беззащитно бебе плаче с единствената цел да манипулира.Та плачът е единствения начин да покаже ,че не му е комфортно,че нещо го боли,гладно е или просто скучае.Разбира се че ще го гушна.

Като по малък не съм го оставяла да плаче и за 5 мин. Но последно време започна да ми се налага, тогава си поревава и като разбере че няма да го взема спира и започва да ми се хили  Много обичам да си го гушкаш, сега му е времето 

ПРОТИВ - от опит с двата начина.
С първото дете и аз съм чела д-р Спок и съм прилагала разните моменти с невзимането на ръце и реването да си заспи (абсолютен кошмар е детето да реве в креватчето и да протяга ръце,а ти просто да стоиш и да го гледаш и да му говориш - сега въобще не мога да си представя как съм издържала и защо изобщо съм го правила - ама на,авторитети,майка,какво да правиш ).Благодарение на което сега имам 6-годишен син,който беше по-самостоятелен на 3г,отколкото в момента на 6 - така че за мен тези методи са тотално неправилни и неотчитащи естествената необходимост на детето,което определено има отражения в по-късна възраст.
С бебата от самото раждане не я оставям и минутка да плаче - дори ако мия чинии или правя нещо друго - работата няма да избяга,а детето ми има нужда от мен сега и на момента.Реагирам веднага и съм твърдо убедена,че именно на това се дължи факта,че имам невероятно кротко и спокойно бебе,което никога не реве без причина(и изобщо дори рядко хленчи - истински рев не се се случвало да чуя със седмици) и не съм имала нито една безсънна нощ за 9 месеца досега (спи при мен в леглото и суче неограничено нощем - това също си има значение).Нямам притеснения за това как ще я отучвам - тези неща се израстват в един момент.Гледам си я на ръце(е,не точно на ръце,слинга много ми улеснява живота),гушкам я постоянно,щом има желание за това и двете сме спокойни и щастливи така.
Слушай детето и сърцето си - там са отговорите

И ние имаме същия проблем. Даже преди да попадна на тази тема си мислех, че сме някакво изключение, защото до 6-ия си месец Симона си заспиваше без никакви проблеми самичка в леглото точно в 8,30ч!

Изведнъж се промени, започна да се буди нощем, да иска повече време да я гушкам, докато стигне; до сегашното ни положение, в което като се прибера от работа в 18ч до 22-23ч е непрекъснато в моите ръце и миг не ме пуска да я оставя  , не мога даже до тоалетна до отида  , а в краен случай седим двете на пода и си играем с играчките. Научи се също така да спи и при мен, което преди хич не обичаше - пробвала съм я докато кърмех да спи при мен, за да не ставам през нощта, но тогава не искаше. Обяснявам си го, че я е страх да не я изоставя, след като ме е нямало цял ден и така си наваксва общуването с мен.

Сега, след един опит да я оставя цяла нощ да плаче  , вече съм категорично и убедено ПРОТИВ оставянето на бебе да реве самичко в стаята през нощта! Не можах да понеса гледката в 4,50 сутринта (!), когато, след като беше ревала 3 часа, я намерих да дреме права в ъгъла на леглото към стената и от време на време, стряскайки се, да хлипа измъчено!!! В същия миг се отказах окончателно от всякакви възпитателни мерки с цел приучване да спи сама в собственото си легло!!! Чак ме е срам от себе си как допуснах да се поддам на тази идея, даже мъжът ми беше против от самото начало!

В началото се изнервях и даже няколко пъти си позволих да й викам  Сега вече свикнах и точно както по-нагоре повечето майки са писали, реших, че нейното психическо здраве и комфорт са по-важни от някакви си правила, писани от хора, които дори не знам дали някога са имали деца! Надявам се, че този период ще е до време и като проходи, светът ще й стане по-интересен и ще хукне да го изследва! Сега се занимаваме двете вечер, даже е много весело – на колко много неща я научих! Тате готви и ме замества от време на време в игрите, за да свърша някоя домакинска работа. После всички си лягаме на леглото и всичко е мирно и тихо. Наспивам се чудесно и се чувствам спокойна и щастлива!  (И един трик: повечето домакинска работа отхвърлям сутрин рано докато тя още спи.)

Впрочем, защо не пуснем анкета по въпроса, така ще се видят най-добре резултатите?![/color]

Не знам дали има нужда от анкета. Така като чета 98% са против.

няма нужда от анкета 
и без това никой не може да ме убеди 4е мъни4етата нямат представа и незнаят какво е да пла4ат и да се тръшкат от инат или 4е са разлигавени 
Всеки си има свойто мнение, анкетата нищо няма да промени 

ПРОТИВ Не съм оставяла дъщеря си и 5 мин да реве,не смятам че толкова малко бебе може да реве от инат или пък да се оставя да плаче,защото ще се разглези ако веднага го вземеш
Какво ще стане ако го гушнеш и успокоиш?И аз съм ходила като болна по цял ден,но препочитам аз да съм така а дъщеря ми да спи спокойно

Съгласна съм с Ели....
....аз също съм тяърдо ПротИв да се оставя да плаче...моя Вико беше така, е то и сега продължава, но в повечето случай вече не го взимам при нас...събуждаше се по 20 пъти и мрънкаше, плачеше и нищо не помагаше, освен ако не го взема...
Аз мисля, че няма да навреди да си я гушкаш хубавата Зорка  ...нашият почти го израстна това и при вас ще е така.....всичко е на периоди...гушкай и не му мисли  

в никакъв случай не оставяй детето да плаче!!!! всички деца ще се съпротивляват, но някои никога не свикват с това и след дълъг рев дори започват да повръщат. този метод само травмира детето без полза. 
всички подробности за детския плач и как да разберем нашите малки бебета (какво преживяват и кога за какво плачат) научих от една  прекрасна книга - за мен тя е безценна. сложихме край на денонощният рев и неспокойство на дъщеря ми (на 6 мес), защото най-накрая започнах да я разбирам. Препоръча ми я Abadjieva  от този форум, зам което съм и безкрайно благодарна!!! Искам ми се да имам силен микрофон за да мога да посъветвам всички майки (опитни и неопитни) да си я купят и прочетат, за да не се лутат и експериментират с бебетата си като мен. Казва се 'Secrets of the baby whisperer"   на Tracy Hogg. купих я от Амазон. това е една различна книга, която не третира бебето като някакъв премет който яде, спи и плаче, а като човек (като нас възрастните) които говори и комуникира с нас по неговия специфичен начин, но трябва да се научиш да разчиташ какво ти казва.  в нея  има много информация по всички проблемни теми за малки бебета - хранене, спане, създаване на добри навици БЕЗ да се травмира детето и мн други неща. не мога да я преразкажа цялата в форума.
специално за спането, буденето през нощта са отделени поне 30 страници в книгата и те трябва да се прочетат.   Възможните причина са наистина много. не бих се наела с цитати и предложения защото не познавам детето ти. Рабирам  че ти е ужасно трудно и моето дете не спеше нощем,  но за едно съм сигурна: в никакъв случай не го оставяй да плаче. НЕ МУ ПОМАГАШ!
сега нямам мн време, но утре ще се постарая да цитирам откъси от книгата, където надълго и нашироко е обяснено защо НЕ трябва да  се оставя децата да плачат.

Аз лично съм против и почти не го оставям да плаче.Мнооооооооого рядко и за мноооооооого малко!

Това ли е книгата?

http://www.amazon.co.uk/exec/obidos/ASIN/0091857023/202-5335961-7819861

Ще си я взема. Благодаря   

Да тази е книгата. аз тази прочетох най-напред.
авторката е написала 1."Secrets of the baby whisperer - how to calm, connect and communicate with your baby"  ;  2. Secrets of the baby whisperer for Toddlers- how to calm, control and enjoy your toddler
След голям интерес от страна на родителите и молби за повече разяснения тя добавя последната книга: "The baby whisperer solves all your problems by teaching you how to ask the right questions", която съдържа много примери, пояснения и обяснения в детайли за изтормозени и трудновъзприемащи родители като мен. затова и аз самата намерих решение на проблема в нея. съветвам те да си ги купиш и трите.
написани са на  мн достъпен и разбираем език, с шеговит тон - с две думи четат се на един дъх.

по- късно ще потърся откъс с цитат " 'Против' оставяне на бебето да плаче" и ще го
постна

По принцип съм Против, но... да не се стига до крайности и плачът да се превръща в оръжие . Така че зависи от ситуацията и нуждите на детето

Категорично против

Против съм и аз ,особено през ноща,виж през деня когато реве от инат и се мъчи да се налага,я оставям да си похленчи маалко

По принцип съм против да се оставя децата да плачат, защото не издържам дълго на рев, въпреки че от два дни се опитвам да науча малката си дъщеря да заспива сама без да виси по циците ми и естествено си поплаква преди да го направи. Но направо съм ужасена от това което се случва с наши приятели. Малката им дъщеря е на две години и нищо не й се оjказва, защото се започва един рев, които ескалира и в еди момент тя не помни вече за какво реве, а просто крещи докато не й се изтощят батериите /както казва баща й/ защото нищо не е в състояние да я укроти. По същата причина още й зареждат шише с кисело мляко за през нощта. Ако не го получи ще вдигне блока във въздуха, както е направила с хотела в Албена това лято, но по друга причина.  Скоро пътувахме заедно в чужбина и като наближихме границата, тя си видяла снимката в паспорта и веднага си го поискала. Та с риск да го унищожи й го дали иначе щяха да ги арестуват на границата за тормоз на детето. И всичко защото винаги са и угаждали за да не плаче. Не знам може и да е имало други предпоставки за това, но много са го закъсали, мислят да се консултират с психолог, защото виждат, че не е нормално поведение. Та много ме е страх ако при всяко разреваване бързам да я гушна да не ни сполети същото. Може би просто човек трябва да бъде умерен в действията си. Да не се отрича напълно нито едното, нито другото.

Опитвала съм се . Не мога . Къса ми се сърцето .

Някъде четох, а патили мами ми казаха, че към 8-9 месец детето започва да се плаши нощем и не иска да заспива само. При нас стана точно така - от 9 месец някъде до към година и 3 месеца беше кошмар нощем. Спане две-три часа, после рев и мръндене..... Но никога на я измъквах от кревата дребната, понеже ставаше по-зле - заспива на ръце и няма преместване, веднага се буди. Тя тогава още си заспиваше на ръце.....Та за да не реве и да има мир в къщи се бях научила да й говоря и да и давам ръката си да я държи. Това определено помагаше, а и аз можеш да не се събуждам напълно, само да подам ръка до нейното креватче. После с магическа пръчка сякаш тя отказа приспиването на ръце и много бодро помахва за лека нощ и заспива сама! Аз и до сега не вярвам и не разбирам как е станало!
Така че търпение му е майката и явно ако намерм начин да успокояваме бебоците после всичко става по-леко!   

 

Оставяте ли децата си да плачат дълго време и колко?

Не съм я оставяла като по -малка, гушкахме се.
Обаче сега си я оставям, че тя плаче понякога от инат като не и дам нещо, но и много бързо и минава 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=11988.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=42103.0

Оставям я да мрънка, но ако се разплаче - НЕ.

Толкова малко бебче няма да плаче просто така - значи има някакъв проблем. И дори да не разбираш какъв е, трябва да му покажеш, че не е само с болката си. Ти решаваш.

Не я оставям! А и ние имаме ппна херния и съвсем не трябва да плаче!

ами оставям ги иначе само ще храня сменям пампи и гушкам 
това само като знам че от глезотийка плаче иначе не

И аз така... Сърцето ми се свива да я оставя самичка. Разни познати ме критикуват, че ужасно съм я разглезила, но смятам, че съм права като си я гушкам, щом плаче