ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА

И аз като Алиса не виждам как на базата на един неизяснен случай (личи си, че пишещият е с философско образование, нищо не се разбира) могат да се правят генерални изводи за  "шинелния дух на французите". Един съвет - ако наистина искате да постигнете някаква публичност на този случай (въпреки, че май твърдите обратното?), то опишете кратко, точно и ясно, с имена, дати и цитати от реални документи, какво точно се е случило. В не повече от страница. Не "този бил казал това на базата на каквото си мислел, че аз съм казала, ама аз всъщност това не съм го казвала, а те така са си помислили". Не ми разбирайте критиката погрешно, но с философски разсъждения доникъде няма да стигнете.

А за моста от частното към обобщението - нямам думи. Съчувствието е първосигнална емоция. То не може да се базира на обобщения. Тук друго освен съчувствие (и евентуално телефони на адвокати) няма да получите - ако се опитвате революция да вдигате срещу закостенялата френска съдебна система, български онлайн форуми никаква работа няма да ви свършат.

За кого са травмиращи посещенията? За родителя? Сигурно. Особено пък за нас източноевропейците както имаме навика да смятаме, че децата са ни собственост и само ние знаем кое е най-добре за тях.

А и как да разберат социалните колко е голямото злото без да дойдат да те посетят и да те поразпитат?! Ако един родител си позволява два шамара на улицата, представи си кво си позволява у дома...

За цялото семейство, оттам и за децата. Хиър, мойте уважения към гледната ти точка, но няма да я разисквам в тази тема. Ако ти се спори за това - отвори нова. 

Не съм и чувала за духа на французите,но Тук във Финландия като нищо могат да ти вземат децата и без донос! Нито пък е необходимо родителите да са алкохолно зависими,наркомани и да тормозят децата психически или сексуално.Не...Представяте ли си случай,в който момче на 6 години е отнето от родителите си,само защото е прекалено буйно и не се подчинява на волята им,с една дума,родителите не успяват да го контролират въобще.
Тази ситуация се счита за реална заплаха за по..нататъшното развитие и възпитание на детето.Родителите се оказват"негодни"да отглеждат собственото си дете.Тогава социалните преценяват,че детето трябва да бъде отгледано и възпитано в приемно семейство.Недай си боже да се противопоставиш на социалните!

Оф, мира не ми дава поканата да си "пофилософстваме" ей така, по принцип. Понеже няма място за никакво философстване.

Има само две неща.

Едното е провериш дали е спазена процедурата, дали имаш право на апел и какво очакват социалните служби от теб, за да ти върнат децата. Ако някой има нужда от психическо лечение, а друг- от терапия да се научи да се справя с яростта: да я получат и да мислят през цялото време как са допуснали да им отнемат децата, къде са сгрешили и как да се променят.

Другото е да поддържаш контакт с тези дечица, да им пишеш непрекъснато, че всеки ден, всеки час и всяка минута мислиш за тях, да им кажеш, че ще направиш всичко, което е нужно, за да можеш скоро да дойдеш да ги вземеш.

И това е, събуждаш се сутрин с тази мисъл и заспиваш вечер с нея; търсиш какво да направиш; като ти кажат "скачай" просто питаш "колко високо"; търсиш вината в себе си и как да я изкупиш, за да си с децата си.

Другото са глупости. Играта "открийте десетте разлики между Франция и Либия" е нелепа; кой с какво образование е- ирелевантно и писането на блогове е пилеене на време и енергия.

Напълно съм съглгласна с Алис а

ОК. Тема няма да си отворя, щото съм писала преди, че съм изключително нетолерантна към балканския манталитет на шамарене и "социалните да не ми се бъркат". В България няма ефективни социални служби и много деца растат с осакатена психика и живот докато съседите, учителите, приятелите на семейството си обръщат главата на другата страна.

Tanushev, напълно ти вярвам за ролята на доноса в днешните цивилизовани бели общества... Както съм писала и преди, доносът е издигнат в култ в много бели държави...
Вярвам ти също и затова, че много често за отнетите деца се избират не най-подходящите приемни родители. Имам близък поглед върху едно дете от класа на сина ми и доста изчетена информация за деца, които се прехвърлят непрекъснато по една или друга причина в различни приемни семейства, които много често им нанасят повече психични травми от техните собствени родители. А също и доста споделен опит от приятелка и позната, която след 4 години работа като социален работник (работеше с деца), започна да изпада в кризи и завинаги загърби тази професия... Думите й бяха, че ако човек наистина обича децата, по-добре е да стане учител и в никакъв случай социален работник... И смятам, че с най-голямата мръсотия се занимават точно социалните служби... Трябва да си достатъчно безчувствено същество, за да оцелееш в тази мелачка...
Съвет не мога да ти дам, но ти пожелавам успех... Дано правото и справедливостта са на ваша страна...

Абсолютно подкрепям мнението ти...

Г-н Танушев,
Аз продължавам да не разбирам целта на писанията ви тук!Помощ ли търсите,съчувствие ли?Оставам по-скоро с впечатлението,че имате нужда от "трибуна" за дисекциите ви на френското общество!Ами има много лесен начин-върнете се в България!Тук социални работници почти няма,свободен сте да правите каквото ви хрумне с децата си.
Ако все пак търсите помощ ви предлагам да изложите точно,ясно и накратко обвиненията срещу вас от френските соц.служби.Доколкото разбирам последните са насочени най-вече срещу вас???
С коментарите си за фр.държава лично мен не можете да впечатлите.Да,имат си хората проблеми,но за разлика от бг ,там има нещо,което се казва "гражданско общество" .След дълго отсъствие от Бг,последните 4 месеца прекарах в София...Струва ми се,че тук е ненормалната ситуация,а не във Франция!

А в случай,че най-важната кауза в момента са децата ви и никой не може да ви помогне,вкл.и Бг посолството и адвокатът ви,обадете се в " Sans Aucun Doute".Но имайте в предвид,че това са разследващи журналисти и ще изкарат всичко на повърхността!

Нищо не мога да добавя  Много нелепа и тъжна история; Алиса, както обикновено е на 100% права...Дано имате добър адвокат и да има легален начин да се направи най-доброто за децата.

Кажете как може да изпратим нещо на децата: писъмца, картички, книжки.

Аз пък не мога още да проумея как е възможно държавата да е собственик на собствените ни деца (както е за съжаление в съвременното общество) и тя да решава кога може да ни остави да си гледаме децата и кога не. Това за мен е олицетворение на пълната несвобода (или свобода само на думи) на съвременния човек.
Вече съм споменавала във форума как двама полицаи в Канада бяха направили проверка в дома на мои приятели по донос на съсед. Бяха нови имигранти, едното им дете (на 3 години) имаше рожден ден и не беше получило подаръка който е искал, а друг. Беше плакало с цяло гърло около 15 минути. При което следва сигнал в полицията, идват полицаите, майката която в момента е сама с децата и не знае добре езиците си глътва езика, разпитват детето и по-голямото им братче в с стая без присъствието на майката, накрая казват "Сори" и си отиват, все едно че нищо не е станало. Родителите след това бяха като болни и едва не си заминаха обратно. Как така чужд човек ще ти влиза в дома и ще ти разпитва децата само защото някой се е  обадил и е казал че детето ти плаче силно? Неприкосновеност на личното пространство? Аз разбирам че има крайни случаи (като изнасилвания на деца от страна на бащите и т. н.), когато намеса се налага, ама къде е границата, когато обществените органи имат право да се намесят? За мен тази граница е дала прекалено много свобода на властите по отношение на личността.

Не мога да повярвам, че чета такова нещо Разбира се, че трябва да има контрол над родителите. Има толкова случаи, в които родителите издевателстват над децата си, трябва ли да бъдат оставени да го правят само защото са биологически родители 
А това за доноса и полицията в канада е смешно - дори в България се нарича "сигнал". Аз съм правила такива ДОНОСИ срещу едни келешчета от втория етаж на блока, които в 23 ч. през нощта свиреха на ел. китара и барабани. Дали и техните роднини няма да се оплачат тук?

Ами предполагам, за да не им е криво на такива като твоите приятели, полицаите не трябва да се намесват при сигнал за силен детски плач. Изнасилваните - да се оправят, може би сами да се обадят на полицията? Битите и те. Само дете у дома, наранено?! Еее, как така ще влиза полиция, да се оправя туй дете само.

На мои познати им се случи същото. Оставили си децата в колата сами. Дошла полицията и им пратили социални, които разпитали децата и си тръгнали, край на случая. Майката ми разказваше историята с такова възмущение. Как смеели те да й разпитват децата. Все едно децата бяха нейна собственост.

Добре, явно пак ще трябва се обяснявам за „Френски магистрат ...” и се надявам да е за последно. Но подред. Това, което написах е наистина един хибрид, както някой ме обвинява, и може би не в този форум му е мястото. Първоначално в материала имаше единствено обясненията как, кога, защо и т.н. всичко това се случи със семйството ми (20 страници текст). Още миналата година го предоставих на външно м-во (без отговор),  на бг посолството в Париж (те са заринати с материали по случая), и на някои в-ци в Б-я – без резултат до този момент. Търсех разбира се помощ по този начин. Наивно или не смятах, че някаква гласност на случая ще помогне. Когато обаче повече от година си оставен единствено да разчиташ сам на себе си, или почваш да зацикляш, или си задаваш малко по-общи въпроси – за действителния характер на едно общество отвъд рекламните му брошурки. И честно казано, аз предпочитам откровената простащина на об-вото пред прикритата, коята ме кара да се съобразявам освен с насилието, но и с лицемерието. Чудесно е, когато нещата се разрешават „отгоре”, когато това ни устройва – намесата на фр. Президента в Либия, но това е и манталитет идващ от практиката във фр. об-во, и това позволява на съдията, както това е в моя случай, да взима произволни решения без да се съобразява с фактите, тъй като едновременно не се страхува от евентуални последствия (затова и дадох примера с „Утро”) а и чака „отгоре” реакция, че ако трябва нещо наистина да се промени, да му се шушне да го направи, стига да има т.н. „политическа воля” за това. Е, воля няма нито там нито тук и затова реших малко да се „разтоваря” върху французите като използвам един съдебен материал единствено като повод за статия, чиято цел  вече не е толкова „зов за помощ” (нищо против обаче ако някой ми подхвърли идея) а по-скоро „едно на ум” за тези, които ще имат (не)щастието да отидат да живеят с децата си във Франция.
Колкото до възможността да се върна в Българияя, да желая го отдавна, но ми бе заявано, че децата ми няма да бъдат върнати ако семейството ми си замине, напротив, ще бъдат сметнати за изоставени и дадени за осиновяване!
Няколко думи и за доноса. В него жена ми, която има лека форма на ендогенна (т.е. с вътрешен причинител) депресия и е напълно работоспособна, се изкарва за болна с тежка форма на екзогенна депресия (т.е. с външен причинител) и разбира се като такъв причинител съм сочен аз. Наглостта на съдията стигна до там, че прие, че факта, че жена ми отрича че аз имам нещо общо със заболяването и, всъщност и говорил, че тя е развила „психика на жертвата”! Аз бях препоръчан за лечение при психиатър и след като все пак успях да докажа, макар и косвено, че съм психически здрав, беше ми заявано, и това вече съм го написал – че няма да видя децата си докато отхвърлям заключенията му. Да изпратиш здрав човек на психиатър само защото е несъгласен със службите, това според вас няма ли връзка със съветската практика?
И накрая за тези, които не чупят рекорди по писане във форума, ще добавя, че децата ми са отнети по член 375 от фр. ГК http://www.legifrance.gouv.fr/initRechCodeArticle.do   //  Code civil   „за  подложени на опасност здраве, сигурност и морал на непълнолетен, или пък когато условията за неговото възпитание или пък физическо, душевно, емоционално, интелектуално и социално развитие са сериозно подкопани” – от присъдата  на фр. съд обаче не става ясно коя точно от подточките е нарушена.