ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА

Не е и срам само. Слабост е. Насилниците са големи манипулатори. Много лесно могат да ти внушат , че ти точно това си заслужил. Там е проблема при голям процент от жените с мъже насилници - липса на самочувствие, липса на алтернатива, липса на подкрепа.
Една от причините, за които съм ядосана на въпросната доносничка - като  е била много загрижена за състоянието на Даниела, с какъв акъл е решила, че като й вземе децата ще й помогне да се  възстанови? Бащата насилник примерно, но защо и тя е на същият режим на "свиждания". Абе, има много несправедливост  и неясност в цялата история. За това не ми дава сърце да се изказвам едностранно.

Ние откъде сме сигурни, че това е точно така?
Аз, докато не прочета материал от френска съдебна инстанция, си ПОЗВОЛЯВАМ да не вярвам на нищо на 100 %.

Единственият неоспорим факт до момента за мене лично е, че децата не са при родителите си. Оттам нататък......е мъгла.

Зачетох се в блога на г-н Танушев и честно казано някой факти ми се натрапиха:

- Двама сравнително възрастни родители (53 и 43 г.),
- без средства,
- без сигурна работа,
- без собствено жилище, (с молба за социално жилище, което получават след 4 г., когато се появява и 4-то дете! - това ли е била целта ?)
- имигранти във Франция, а жената без познания по френски език (започва да го учи четири години след като е стъпила в страната - в момента 4-тото й дете е бебе),

- решават да имат след първите си две деца още две в имиграция - 2002 и 2005 - почти веднага, без да са подсигурили съществуването си там. Имигрират 2001 г. и почти тутакси се появява третото дете!

Това ми напомня за циганите - нямаме средства да гледаме децата си, но пък имаме право да ги имаме. Със сигурност има нещо гнило в Дания. А може би социалните помощи във Франция позволяват удобен живот за многодетни семейства и това е ключът към историята ?

Сега видях 4е и баЩата на Даниела е 4аст от конспирацията,,
"Още повече, че вече беше чула от дядо си (и то в мое присъствие), че аз не мога да й бъда никакъв баща, че той е бил против нашия брак и че майка й сега си има други деца за които да мисли и да се грижи. – това й беше говорено от самото начало в контекста на желанието на дядото и бабата тя да остане да живее с тях (те нямат друго дете освен Даниела) а не с нас във Франция. Дори дядото твърдеше, че сме я искали при нас само за да получаваме социални помощи".  

жестоки предположения
Дано поредната Доброжелателна Дама   не прочете това пред някое от децата-най вече пред голямата дъщеря
Нелепо е да знаеш,че съществуваш само заради плановете на родителите ти-да придобият социален статут
Тъжен старт за един човешки живот........

Дано и самата Даниела не чете това
Даниела-бори се....бори се-не се давай!Всичко е само в твоите ръце-само ти знаеш истината докрай и само ти можеш да е докажеш
Дано по скоро си прибереш децата

По молба на Дани, публикувам тези нейни думи... Според нея те отговарят и на някои от зададените въпроси.

***

"Не влизам във форума, защото това ме връща към болката ми ( все пак форумът не е съд, а и вече сме осъдени, има мнения които ми идват в повече...).
Опитвам се да живея в настоящето и да променя ситуацията към по-добро.
В момента и двамата с мъжа ми се нуждаем от морална подкрепа. Той си мислеше, че форумът ще ни помогне и това донякъде се случи, но никoй не може и при най-добро желание да дойде във Франция и да докаже на социалните служби вместо нас, че можем добре да се грижим за децата си... Трябва да го направим ние двамата - той и аз. Само че мъжът ми има различна гледна точка от моята, затова отидох да живея във фоайе с други жени също в трудна ситуация.
Иначе се виждаме двамата с мъжа ми, но се нуждая и от други хора, за да се справя с болката. Вечер не мога да заспивам без приспивателно. 2 седмици чакам да видя трите си деца, но като се видим час и 1/2 минават много бързо и после когато ги отвеждат чуждите хора, сърцето ми се къса...
Голямата си дъщеря мога да виждам когато е свободна, извън училище, а във Франция децата учат по цял ден и затова се виждаме обикновено сряда или събота, тогава тя е заета до обяд и след като свърши училище обядваме заедно. Xаресали сме си един китайски ресторант. Там е много спокойно, хората са много мили, обстановката е ведра и само за 5 евро си избираме различни китайски специалитети. Тя живее в едно малко селище извън Страсбург и всеки ден през седмицата пътува, за да дойде на училище. Трудно ми е всеки път като се разделям и с нея...
Записах се на компютърен курс - 2 пъти в седмицата по 3 часа. Уча word (и преди съм го използвала),Excel и Axis. Също се записах и на курс по градинарство - садим цветя и зеленчуци, много е приятно и разтоварващо.
Ходя 1 път в седмицата на art-терапия и 1 път на психотерапия в един психо-терапевтичен център, съвсем безплатно (това е истински шанс за мен).
Във фоайето е доста тежко, там има истински добри жени, страданието ги е направило по-силни (една жена от Того, една от Мадагаскар, също и от Франция ...), но има и такива, които си го изкарват на другите (както и навсякъде...)
За да живеем там плащаме 20% от доходите си (може да се каже, че наемът е символичен, защото доходите на повечето от нас не са големи, но все пак е наем).
Също се ангажираме да поддържаме чистотата на къщата, имаме график и го спазваме, ангажираме се да изпълняваме свой личен проект. За всяка от нас той е различен (сами си го избираме, никoй не ни го налага). Моят проект е да  си подобря здравето, да си намеря работа и да докажа, че съм в състояние да се грижа за децата си.
Имам право да остана 6 месеца в къщата и от справянето със задълженията ми зависи дали ще остана още 6. Мога да си тръгна по всяко време.
Фоайето - това е една къща на 2 етажа, където живеем около 20 жени в стаи с по 3 или 4 легла. Има и малка градина. Половината сме с договори за 3, 6 месеца или за 1 година, останалата половина са главно арменки или чеченки, които си уреждат документи за престой във Франция и ги местят непрекъснато от едно фоайе в друго. Има строги правила на колективен живот, които сме длъжни да спазваме, главното правило е уважението."

***
А това е от мен...
Не знаех, как да пожелая на Дани и Борис "весели празници"... Предполагам, че не са били особено весели, но дано празникът на Възкресението е възродил поне част от вярата и надеждите им, че болката, която сега изживяват, скоро ще има един добър и прераждащ край...
Радвам се, че Дани избягва да чете тук... Защото много момичета, които иначе твърдяха, че й съчувстват, дотолкова се увлякоха в обвиненията си към нейния съпруг, че изобщо не се съобразиха с това, колко болка могат да причинят и на нея...
А едни от основните неписани правила при общуването с жени в беда (без значение дали става дума за сестра, приятелка или дори непозната) са:
Изслушвай повече, говори по-малко. (Или поне я накарай да се чувства достатъчно сигурно и уютно, за да сподели.)
Не я притискай. Тя сама ще говори, когато се почувства готова да го направи.
Мисли със, а не вместо нея.

***
Аз лично благодаря на момичетата, които искрено изразяват съчувствието си към болката на това семейство и намират някакви утешителни и добри думи за тях, без да ги съдят... Специално Даниела наистина има по-скоро нужда от една макар и виртуална прегръдка, не толкова от съвети... Надявам се, че и Борис е запазил надеждата си и ще продължава да се бори за децата си, както и че ще направи всичко възможно, Дани да почувства увереност в самата себе си и любов най-вече към себе си, за да продължат успешно напред... Борисе, тя има нужда и от твоята помощ, въпреки че съм сигурна, че би могла да се справи и сама...
Аз вече съм направила своя избор (и не се срамувам от него), да бъда грешница, която умее да рони и крокодилски и майчини сълзи, пред това, да бъда безгрешница, която хвърля камъни...
Още веднъж ви желая успех и не губете вяра!

Има една китайска поговорка: ВЯРАТА СБЪДВА ЖЕЛАНИЯТА! Дани, Борис ако повярвате, че ще успеете, наистина ще успеете! Стискам ви палци!

Привет,

попаднах на решение на касационния съд на Франция, което дава право на посещения при деца, в приемни семейства на баби, дядовци и други близки и далечни роднини в случай, че родителите не се възпротивяват.

http://www.legifrance.gouv.fr/affichJuriJudi.do?oldAction=rechJu … 765&fastPos=1

На семейство Танушеви искам да кажа, че са винаги в мислите ми и се надявам скоро да ни зарадват с добри новини.

Невена
много полезен материал

Дали има новини от семейството ?
Как е Даниела?


CaveWoman  -ако ни четеш моля те прати поздрави.Има ли нещо ново по случая?

Семейство Танушеви е и в моите мисли

 

http://dartsnews.bg/News/8352

За съжаление нищо не се е променило, четох я още лятото статията 

В България за сметка на това се готвят да ни прокарат един ного хубав "закон за детето" 

http://svobodazavseki.com/images/stories/pdf/bulgaria_memorandum_bg.pdf

fata много дьльг този документ, разкажи на кратко за какво става вьпрос в закона

Ето тук е обяснено по-накратко:

http://sva.bg/81139300

Фата, за този закон има няколко отделни теми, едно то които е тука http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=623663.0

А колкото за линка, на доста хора написаното може да се стори доста недоизпипано, по ред причини, за които хем не ми се спори, хем не е тука мястото.

Благодаря ти за линка, хич не се бях сетила, че форума е вездесъщ