Колко време се заиграват малките ви деца сами?

Пълен абсурд!
Оставяне да реве с цел детето само да заспива съм го чувала, ама да реве за да се научи да си играе само - 
Аз я оставям да си играе, но първо и измислям играта и я показвам. Като се заиграе отивам да свърша нещо в другите стаи.
Ако на около 10 минути се сменят заниманията и игрите на детето, предполагам че няма да се изнервя и ще се заиграва

Тц, като се присети за мен, вече не иска да седи да си играе.
Тя не може да ходи още и предполагам, че след това ще е по-самостоятелна.

Апропо, и Марулката е Михаела

Като проходи, като започнат крачетата да я водят, където поиска ще и бъде много по-интересно 
Лично на мен никога не ми е пречило да я оставям да си играе в стаята, в която имам да върша нещо.
Е, мотае ми се в краката, но поне ми е пред очите

п.с. А името Михаела явно е станала много актуално. В парка има три Михаели и една Микаела 

Не съм го оставяла да реве, но е минал през различни периоди относно заиграването. Докато пълзеше, му беше много интерсено да обикаля стаите и да се изправя по мебелите. Между 1г.и 1.6г.въобще не се заиграваше нито сам, нито с мен. Само мрънкаше и трябваше едва ли не да се изправям на глава, за да му измислям занимания. От 1.6г.стана много самостоятелен. Заиграва се сам и вкъщи и навън в пясъка и с децата. Ще видим нататък как ще е.

Преди да проходи, заниманията винаги бяха общи. Не можеше да става дума и за минутка самостоятелни игри. Но след като проходи, с часове си играе самичка. Измисля си разни занимания. Единственото условие е да ме вижда. Изляза ли от стаята следва изразително недоволство.

И аз не виждам нищо положително.Щом плаче, значи има нужда от нещо, а кой друг да помогне, освен мама?Мисля, че откликвайки на желанията им, наистина стават по-уверени дечица и изграждаме доверие между нас и децата.И т.н. положителности.
При нас синът ми се заиграваше сам от бебе, а дъщеря ми винаги ме е търсила.Като поотраснаха-малката на 2, а брат и на 4-започнаха да си измислят и организират игри сами.Вече почти година почти не съм нужна за игрите, а само за книжките, рисунките, пластелините/не могат сами да рисуват и искат да им показвам кое как се прави/.

Чак на две години започна да се заиграва, но рядко за повече от 20тина минути. Най-много си играе сама ако й дам леген с вода и две-три купички и я оставя на терасата    Момиченцето ти е твърде мъничко, сама казваш, че още не може да ходи добре - как да се забавлява само? Ще дойде и периода, в който и да искаш, няма да те допуска в заниманията си, така че се наслаждавай сега и не се връзвай толкова на външни коментари. Лично моето разбиране е че детенце на тази възраст не трябва да бъде просто оставяно "да се наплаче", освен да се почувства игнорирано и изоставено, не виждам какво друго може да "научи".

Не бих оставила детето да реве с цел да се заигра, намирам го за алогично. Иначе при нас е лесно, защото са двама и като се заиграят двамата... рай настава. Лошото е че баткото предпочита да гледа телевизия.

Мда, моите съображения са г/д същите, ама майка ми все припява, че аз на тазя възраст съм си играела сама, а тя си работела в другата стая. Което ме навежда на мисълта, че затова съм на такъв хал сега  и освен това ми навява асоциации с кампанията на УНИЦЕФ.

Аз не се чувствам разколебана или нещо подобно, просто страшно се изморявам от вечните словесни битки и натяквания за характера на бебето и способите на неговото отглеждане.

Аз оставях моите деца сами в стаята, обаче пък и те не протестираха. Заиграваха се. Ако започнеха да протестират, ги взимах в стаята, в която съм аз /обикновено хола или кухнята/ и там също си играеха с нещо, най-често вършеха някоя беля, но ги оставях да си вилнеят на воля. Просто заключвах вратичките на някои шкафове, в които не исках да ровят.
Но това е въпрос на навик от първия им ден вкъщи - имат си самостоятелни стаи и никога не им е хрумвало, че могат да спят в моето легло или пък да ми висят на врата денонощно.

Дребен изкарва около час играейки си сам в креватчето. ( на 8 месеца) Каката по същото време и 5 мин. не можеше сама да стои, НО това си беше мой грешка. Тя като първо дете и аз като "нова" мама все се чудех какво занимание да  й измисля. Като дойде бавачката, когато Рада навърши годинка и аз бременна с второто ми "отвори очите" да не прекъсвам заниманията на детето колкото се може по-дълго и така вече на 2 години около 20-30 мин. може да прекара сама със себе си. Друг е въпроса, че вече рядко е сама. А с бебчо стана от само себе си, просто нямам толкова време да му обръщам внимание  и то "завалийчето" се научи да си играе самичко.
Сега ,ако ги оставя двамата сами сигурно няма въобще да ме потърсят, ако първо не се удушат от гушкане и посинян и оскубят преди това 

На тази възраст заиграването е краткосрочно, както са отбелязали и другите. Оставянето да реве не е възпитание в самостоятелност. Най-малкото ти надува главата

Откакто дъщеря ми стана с 7-8 месеца, започна невероятно дълго да си играе сама. Събужда се, яде, играе си два часа!!! сама в кошарата за игра с разни играчки, активна гимнастика или просто като обикаляше, държейки се за ръба, без изобщо да се сети за мен през това време. Аз бях в същата стая, но си вършех нещо друго. Понякое време чувах, че е настъпила тишина и като погледна в кошарката - тя се излегнала блажено и заспала.
Това продължи не много дълго, към десет месечна проходи и трябваше да ходя след нея на всяка крачка, за да съм нащерк какво ще докопа и изяде. Лапаше абсолютно всичко, което и попадне и то със светкавична скорост
До към година и три - четири месеца си играеше сама много - буташе количка за кукли, возеше се на кола от тези, които се бутат с крака, ходеше от стая в стая да разглежда какво има по шкафовете. Като наближи година и половина и се лепна за мен с неестествен плам. Просто е като ваденка, много пъти ако се спра внезапно или се обърна неочаквано, тя се блъска в мен. Абсолютно немислимо е да сме в различни стаи. Ако баща и я вземе да си поиграе с нея, докато аз правя нещо в другата стая - ще пищи кански или просто ще блъска по вратата, докато не и отворя и нищо не може да я разсее. Изобщо не съм се опитвала да се боря с това. Щом иска при мен - при мен.
Имаше един период, в който само като чуе да и казвам, че отивам да разбъркам манджата и започва да пищи, така че сега я взимам с мен да бъркаме манджата заедно, умира си от кеф.
В последно време е започнала да се заиграва отново сама. Направо бях забравила какво е това. Сега стои на столчето си и рисува с цветни моливи и от време на време с тържествуващ глас ми съобщава какво е нарисувала.
В крайна сметка работата ми е да се грижа за детето и когато има нужда от внимание, да му го давам. Тези периоди не са безкрайни, но си имат своя смисъл и детето трябва да мине през тях.

Зависи от детето. Голямата се "заигра" сама, чак след като се научи да чете - беше на 5 години. Дотогава все искаше компания, избираше игри, които се играят от двама. Малката от бебе си играе сама или с кака си. По половин ден може да изкара сама в стаята си, аз ходя да я поглеждам и си върша работата. Възпитавам ги еднакво, подходите ми са едни и същи. Но насила не става.