маймунската тема

Права си, Джейд, така е.
Аз понеже си мислех, че раждането е, когато влезеш в родилна зала и те сложат на магарето, по едно време в предродилна, попитах доктора "А раждането кога ще започва?" и той ми вика: "Ами то отдавна почна...още малко", "А после ще боли ли?" - питам аз. "Не,"- казва "остана по-лесното".
И така...може би това, че си мислех, че сериозната работа едва предстои ми помогна да не усетя болка при напъните, докато се покаже главичката...

Ееее,не!Не мога да го осмисля това за безболезнените контракци!Бях с преждевременно изтекли води и адски болезнени контракции на 5 мин.,опасана със системи и монитори на легло.Как така е възможно да не боли?Аз ли нещо не съм наред? .

Благодаря за чудесните разкази Деси!
Рамечтах се и ми се прииска и аз да раждам така някога...
Сина си (преди 14г) го видях за миг и го гушнах и накърмих 6 часа след раждането. Дъщеря ми я гушнах за 5 минути веднага след раждането и я накърмих 4ч след това. С тези темпове може и да раждам като теб петото или шестото си дете.
Защо бягаме от природата си всъщност? Колкото по-хитри се мислим, толкова повече патим. Цивилизация!:xarms:

Aз този въпрос го зададох на акушерката по време на бременността ми с малкия. Имам същото предизвикано раждане с изтекли роди и с мониторите, системите, по гръб, немърдането... Тогава тя ми отговори,че всичко е в главата и ни прати на курс за нови родители(с тези дето чакат 1во дете)....Обесни ми,ч е дори в да ми изтече водата ще ме чакат 24 часа да започне спонтанно раждането, а ако това не стане, чак тогава ще ме предизвикат. И предизвиканото тук винаги е с епидурал.... Е, но както виждаш от разказа ми - аз пак се панирах и си крещах УПОЙКАААААААА на входа на родилното

Деси,направо като те чета(защото следя темата с огромен интерес) ми се приисква  и второ детенце-нещо,което доскоро беше тема табу за мен,поради ужасните и все още пресни спомени.Дай,Боже,повече жени да раждат така!

Я аз да питам и за някои еретични за България advanced options по отношение на раждането - имате ли си birth plan,в който са описани желанията ви как да протече раждането(с или без епизиотомии,с или без упойки и т.н.)?И каква е политиката по отношение на храна и напитки по време на раждането (това питам с особено любопитство,тъй като точно когато раждах бебата - в буквалния смисъл,по това време усетих контракциите - водех ожесточен онлайн спор с две...да ги наречем вдъхновени традиционалистки - които вдигаха страшен вой,че било недопустимо да се яде и пие,когато зараждаш и че щяло да доведе до едни страшни работи и усложнения,което е абсурд,предвид че в много страни е разрешено; а и аз си бях яла и пила цял ден съвсем нормално,вечерях си,отидох в болницата 2ч след това и родих без грам проблеми,даже лошо не ми е ставало).

Деси, много благодаря, че ни разказваш с такива подробности!    Като прочетох първия ти постинг щях да се разплача - кога и в нашата страна ще има такива условия и отношение? 

Следя с голям интерес темата. Често казано не съм си мислела, че може да има такава практика да родиш без да те "бърникат", тук е толкова често практикувано, че се приема за нещо нормално (въпреки че за всяка родилка е доста неприятно).

А когато се очаква голямо бебе (4 кг. и нагоре) пак ли се действа по същия начин? И как наистина си имала сили веднага след раждането да станеш да се изкъпеш, като знам аз два дни не можех да стана, докато не ми вляха кръв?

Оффффф като 4ета ме хваща яд за много неща. На мен ми пукнаха мехура, щото така трябвало. Изтекоха водите, оба4е раждане няма. Аз се 4увствах добре, но се реши, 4е пове4е от 6 4аса не могат да ме 4акат и ме пъхнаха в операционната. После казаха, 4е Маги била си оплела кра4етата в пъпната връв и затова не слизала. А дали е така, само те си знаят. И ей така много пъти ми се е приисквало да имам по-скоро второ детенце, за да докажа, 4е нещата могат да проте4ат по друг на4ин и 4е ще се справя тоя път и с кърменето.

Да - правим такъв план - какво и как искаме - аз наскоро правих подобен за едно от момичетата от януарския форум, защото и е за 1ви път и незнае какво да иска.
Всичките въпрсои се обсъждат а акушерките, те ти дават мнението си и ти решаваш.  За епизотомиите(те тук са МНОГО ама МНОГО рядко срещани и то само при неправилно предлежание на главичките или  бебета над 4.5кг)  акушерките са категорични, че натураното разкъсване зараства много по-бързо от срязването. Това което  в Бг твърдят точно наобратно. Възстановяването от епизотомия го имам сега на брощурите си от консултацията - как 4-5 пъти на ден да си вземаш вана с топла вода, в която си разтворила 1 чаша сол.  Пише че се съзстановяваш от 1 до 2 седмици(това сравнено с Бг опита ми - епизотомията с форцеп ми се възстановява повече от месец - неможех да си седна на Д-то) Другото е че като се разкъсваш натурално обикновенно това става към дупето, а не настрани към краката. Аз всъщност се изненадах, защото като е към дупето има място накъде да се разкъсаш и после на това място "не дърпа" и е предпочитаното място ако се налага епизотомия да се реже, като се има и предвид, че това местенце не е толкова чувствително после. Е, обаче не дава на лекаря тази свобода като страничното рязане... На мен шевицата от раждането ми е към двата крака, може би заради форцепса да е така - нямам представа. Белезите още са си там. та толкова за това - не е популярно тука
За яденето и пиенето незнам - никога не са ми казвали, че неможе да се яде и пие, ама съм виждала родилки дето ходят насам натам със започнали контракции с бутилки минерална вода. При мен нямаше време да ям или пия. незнам как стои въпроса ако си на системи или с епидурал или спинална(секцио), ама това, че никой не ми е казвал, че не се пие/.яде ме кара да мисля, че може да се яде и пие.
Ще питам да другата си консултация изрично може ли

Да не ме разберете само погрешно - и тука има жени дето раждат с епидурал или секцио по желание. Това всичко което пиша е за Активното раждане като избор на опция при раждането(най популярната тук)

За активното примерно в плана си избираш какво ще ползваш като "обезболяване"
-масаж, петидин, кислород, поза, джакузи, раждане на пода ...ей такива неща - повече за да те отпуснат и облекчат за да си произвеждаш сама ендорфина. Ако работата се закучи и се стигне до секцио примерно нямаш много алтернативи - там можеш да избираш койе да е с тебе в операционната и до там - упойката обикновенно е спинална, ама по преценка на лекаря - може да реши и да е друга- сама неможеш да избираш. Иначе ако си будна пак слагат бебето на гърдите ти, засуква и т.н.таткото може да е от страната на паравана или на главата - където иска.

основното нещо в плана за раждане е Доулата - Човека който ще е с теб. Трябва да познава всички етапи на раждането, техниките, всички пози които са добри, съответно лоши, какво трябва или не трябва да правиш, какво са контракциите, колко продължават, как точно бебето се изхлузва от майакта, защо се аспирира, какво е инджекцията за отлепяне на плацентата и т.н. и т.н. Обикновенно това е таткото и като се готвиш за активно раждане той ходи на курса с теб.  Това е човека който "комуникира" между теб и акишерката. Човека който те расмива и който хапеш и ругаеш. Човека, който ще ти върне спокойствието(съответно ендорфина)

Ами не бърникат - мен преди да ми провери разкритието(а те трябва да го направят за да знаят раждаш ли наистина) ме изчака да спрат контракциите и акушерката чакаше да и кажа кога. Ама аз докато кажа кога и почна нова, та си почака... бях на колене на пода като го направи.
После имам още деднъж намеса- като спука водите, ама там не е бъркала с пръсти а само с клечката. Пак чака да премине контракцията и не болеше. В БГме болеше щото точно като е контракцията проверяват и то по 100 пъти - незнам защо.
забравих да напиша - тука не бръснат, не правят клизми. Както виждате нито се насираш, нито напикаваш заради това нещо (съжелявам за израза). Това което на мен ми направи впечатление, е че не кървих по врем ена разкритието, което ми се случваше в БГ - може би защото проверявайки те акушерките натискат шийката повече и тя се разранява- незнам. Може и заради друго да е.
Проверката става с един студен гел като желе - незнам какво е.

А за това,че съм имала сили -  Ами ако не крещиш и не се гърчеш от болка, няма и да се измориш. С първото ми раждане от мното напъване цялото ми лице и очи беше в кръвоизливи, корема с синини от това,ч е скачаха по него - сега такова нещо нямаше. Но тука не напуваш като кажат, напъваш когато искаш. Става за повече време, но мисля, че затова и има време перинеума да се отпусне. главичката се показва и скрива  няколко напъна докато излезе. И всички чакат наоколо без да те докосват - когато ти си готова.   бебето няма как да остане вътре. Когато главичката излезе мъжа ми каза че му бутнали вратлето на бебето - може би за да проверят дали има пъпна връв там - това ако се брои за "бъркане" евентуално. И масажа на перинеума може би (ама това е по желание) и то масажа няма нищо общо с бъркането и не боли. По скоро да дава упора на кожата докато главичката прорязва.

Еееех, размечтах се!!!

Мен най ме мъчеше леженето по гръб! И то като се има предвид, че отидох в предродилна с 8 см разкритие, т.е. не съм се залежавала толкова! И като се замисля защочна да ме боли баш накрая, въпреки че лекарят каза, че страшното е минало! Може би, защото малко се ошашках точно накрая!

И аз бях с изтекли води и страшно болезнени контракции... 12 часа  -  умрех, загинах... Не се виждам да съм изкарала 24 часа при това положение. Та се смилиха над мен и ми пуснаха епидурална и нещо си за усилване на контракциите (тези 2 неща и тук в Дания вървят в комплект). Та така след 6 часа и половина родих. Има нема 2 часа след вкючване на епидуралната не ме боля. После пак си почнаха яки болки... епидуралната не действала в последната фаза... 
Та след всичко това... честно... не мога да си представя безболезнено раждане... Казаха, че при изтекли води боляло повече, ама чак пък изобщо да не боли при неизтекли... Дано имам късмет да пробам и този вариант един ден...

та така де - ражда се бебочко и какво следва.

Ми прибвахме си се ние у дома увити вместо с одеалцето в плажната хавлия ама Мама шемет, бебчо и той шемет.....
Разходките почнаха веднага, по цял ден не се прибирахме  и миткахме по паркове, резервати, планини и морета. Кърмехме се на поискване - постоянно понякога, понякога бебочко спеше с часове непробудно. Нощем спеше на гърдите ми, не съм се будила, не съм уригвала  Първите седмици званях на консултанката по кърмене честичко, няколко пъти ходех и на събиранията които организираха, запонаха се с мами които са осиновили бебенца и кърмят. Но някак си всичко ставаше спокойно - това,че бебо ядеше когато и колкото иска помогна за това да има кърма постоянно и никакви проблеми. Ригади този път нямах - вече знаех как се слага бебето на гърдата и не се получиха. Млякото ми дойде на 4тия или 5тия ден, майка ми беше убедена, че това бебе гладува, но пък кантара на една седмица като стана показа,н е само,ч е не е свалил след раждането(което се приема за нормално да загуби до 10% от теглото си) а и беше наддал цели 350 грама.... както нямаше мляко и допълнителна добавка - МНОГО ХРАНИТЕЛНА вода
беше горещо лято, бебето не се обезводни обаче от моя инат, че това бебе вода няма да пие(най големия кошмар на българската баба)...та така времето минаваше - имах едно спокойно бебе, и същата баба каза:"Е трябваше ли да дойда на края на света, че да разбера, че можело да се ражда без болка, да се стане от родилното легло веднага и да се хукне по улиците и да се гледа дете леко и без проблеми"....тогава с нея коментирахме, че бабите навремето дето са раждали по нивите са си работели, раждали после вързвали бебето "под крушата" и са си продължаали да работят - не им е трябвало възстановяване от раждането, кърма са имали в изобилие(щото явно не се е продавала хумана ) и бебето е сучело когато изплаче... Спели са с бебетата и децата си накуп, кърмели са до късно, захранвали са точно педагогически - когато детето е достатъчно голямо само да посяга и да си взема...
Ми така е- щото нито пасатори са имали да правят пюрета, нито биберони и шишета да дават вода.
разликата между децата естествено се е регулирала заради кърменето - повечето жени не им се възстановява овулацията докато кърмят на поискване.
В моя случай - с първото дете и 3часовия режим и нощни паузи мензиса ми започна на 30тия ден след раждането и от там насетне всеки месец. А малкия - върна се месец след като спрях да кърмя.
Кърмила съм 8 и половина месеца, сама го отбих, не защото нямах мляко, просто тогава прецених че аз съм готова да го направя. Мъжа ми беше почнал да се притеснява от галенето на гърдите от детските ръчички и малко или много и аз го усещах. Беше травмиращо и гадно - после съжалявахме и двамата. Но и до ден днешен малкия спи с нас в леглото.

Сега семейния съвет е решил да се скърмим дай Боже поне до 3-4 годинки Е как няма да го решим след всичките гадни спомени от това как се топли мляко нощем, колко пари отиват за сухи млека, запеците, рева на бебето да се стопли млякото...оказа се МНОГО трудно да се храни бебе с беберон и сухо мляко. А пък за смяната на хилядите млека няма да говоря - докато нацелим,ч е трябва да е без лактоза за да му понася (интересно, че към крмата нямаше такива реакции а тя също има лактоза).здравното състояние на бебето също се влоши като спях кърменето и почна да боледува повече. Вече обаче в интензивното го хранеха с тръбичка, не го хранех от гърдата.  Никой никога не ме е обвинил защо кърмя или некърмя от лекарите. Единственото което получавах беше подкрепа.
Сега си признавам, че се поддадох и отбих рано бебето, а не е трябвало, ама то по добре късно да ти дойде акъла отколкото никога

АБСОЛЮТНО!!!

Направо ме насълзяват разказите ти. Хем се радвам ,че си преживяла толкова хубави неща и ще ги преживееш пак, хем ми е мъчно за тукашната ситуация
Дано поне за дъщерите ни положението се оправи и да успеят да раждат и кърмят естествено и непринудено. Искрено се надявам

А дават ли вече преположения какво ще е бебето или там това не е практика?

А виж за това не се бях сетила да пиша. Ама затова питайте де, че аз не се сещам

Тук като е нормална бременността(демек не е рискова) проследяването става  като в Бг до 36та седмица - на 6 седмици като се започне от 13-та - урина, килограми кръвно - такива ми ти работи. Ако имаш течение ще го погледнат. Ако имаш причина да мислиш че хемоглобина е нисък - ще го погледнат. има 2 излседвания на захар - първа консултация и после някъде последния триместър пак.

След 32ра седмица се ходи на 4 седмици, след 36ма на 2, след 38ма всяка седмица до 42ра включително.
имаш един видеозон - на това дето викате морфология - 20-24 седмица - там ако се види пола - види. Ако се следиш на частно може повече прегледи на видеозона да имаш но те не са необходими ако всичко е наред. идеята е колкото може по малко да се стресираш и да не се чувстваш болен. Тоновете се чуват всеки път с доплер апаратче, гледа се къде е главичката, мери се матката със сантиметър...

С малкия освен морфологията имах накрая и още един видеозон защото бебо беше седалищен и искаха д ами правят ECV - това е обръщане на бебето през корема - не се практикува в БГ. Носи си някакъв риск, затова се прави в болницата с бойна готовност за спешно секцио ако нещо се обърка. Седалищните бебета се раждат само секцио. Няма лекар дето да се навие на вагинално - риска за тях е Огромен.
така де - аз отидох на ECV ама се уплаших като ме заболя и се отказахме и подписах за секцио. Ама бебчо е маймунка и се завъртя в последния момент и се роди нормално.

Сега имам 157328754987652839872093 видеозона направени - нали нали съм в рисковата бременност.... пола засега не се е видял.
Сега ми правиха и това с гънката, ама то щото съм рискова. Пола не се видя, иначе на 13 седмици може да се види ако всичко е нормално. в 23 седмица ще ходя на морфология, може там да го видим Ама като влизаш в кабинета питат искаш ли да знаеш - тук повечето родители искат да е изненада. Аз не съм сигурна искам ли да знам след 2 момченца Очакването си е също тръпка моето чувство е за момче.

тук не "задържат" - т.е. не изписват наляво надясно но шпа и дуфастон. Мерят прогестерона, ЧХГто - ако са в норма не се дава дуфастон. Това не пречи процента на спонтанните аборти да е същия като в БГ и навсякъде другаде. Антибиотците тука са табу, но когато има инфекция ги изписват. Аз досега бременна съм пила 3 пъти точно заради инфекции. правят антибиограми ако ще ги изписват обаче първо. Така и за децата - не се дават насляпо. Настинките и гриповете не се лекуват с антибиотици. Дава се САМО парацетамол и то САМО ако има Т докато се свали. После се чака да се оправи детето само.

та за бременността - имаш и веднъж правене на цитонамазка , ако не е правена последните 6 месеца. Другата е като родиш.
Вагинални прегледи не се правят ако не кажеш примерно че имаш течение или кървене. тазове не мерят с пергели - тук се смята, че таза на жените колкото и да са тесни ще се отвори до раждането. ако това не стане бебето си остава високо и въобще не "слиза" и раждането е секцио и се знае от по рано. ама това в 0.5% от случаите сигурно. можеш и по желание да избереш секцио, може да искаш да ви вържат при секциото тръбите и т.н.

Амницинтеза и трипъл теста са по желание. След 35 години или при история лекаря може да го препоръча, но ти обесняват, че това е вероятностен тест и не е 100%тов. Амнио се прави в болниците, аз имах показания, ама лекаря ми препоръча да не го правя. За амниото първо питат дали ще запазиш детето ако му има нещо - ако отговориш да - никой няма да ти направи амнио. Разбира се можеш да си платиш и да го направиш ако искаш.

хайде малко по ксъно за недоносените бебета