Публикувана: 2 септ. 2009, 00:05 ч.
Последно мнение: 3 септ. 2009, 12:04 ч.

Колко настоятелна да бъда!?

2 971
28
1

Гост

1
2
Всички

2 септ. 2009, 00:05 ч.

Аз съм жена, неомъжена, на 32 години. С партньора ми съм от близо 2 години. Професията му е такава, че е адски зает наистина! През 4, 5 вечери от седмицата се опитваме да съжителстваме в общо жилище. Казвам "опитваме" защото там почти нямаме лични вещи, най вече дрехи, обувки...Не се и нанасяме, защото според него жилището не е функционално /в нова кооперация, все още не населена, все се каним да сменим някои мебели, зимата трудно се отопля и т.н...../ Правим опити за бебе от година и половина. Излязоха и проблеми, очевидно нещата няма да станат по нормален начин, или поне не лесно. Аз все повече се измъчвам. Той се държи така, все едно няма проблем. Изразява съмнения при всяко изследване /няма нужда да се правят, няма смисъл/. Опитах се да поговорим по конкретните проблеми- за бъдещето ни, за липсата на бебе, за предприемане на някакви процедури...Конкретен отговор не получих, всъщност- никакъв отговор не получих. Каза, че не знае какво ще иска утре. По принцип при всеки сериозен разговор е такъв /свива се някак си в себе си и млъква/. Това какво е, бягство от отговорност, незрялост, или!?
Аз обичам този мъж, но и се измъчвам, тази несигурност ме плаши! Иска ми се да каже, че и утре ще ме обича, че ще бъде до мен, че ще успеем да имаме деца! /всичко това съм казвала, че имам нужда да го чуя/.
А може би просто вече е минала еуфорията на лудата любов и той незнае дали иска да е с мен!? Може би просто вече не ме обича...така, или никак!? Колко настоятелна трябва да бъда, да настоявам ли да живеем заедно, да настоявам ли за конкретно действия относно бебето!? На сила хубост не става си мисля, пък и мъжете са крехки същества, не обичат да бъдат притискани! Много ми е объркано и адски страдам, че съм от жените, които нямат щастието /лесно/ да станат майки! Ставам все по-уплашена, все по-депресирана....защо някой трябва да ме харесва и обича такава!?
Знам, че в нета няма готови отговори, нито някой може да ми каже конкретно: да, така трябва да направиш, или -не, не бива така....Но ще се радвам да прочета мненията ви, особено мъжките мнения...На всички ви пожелавам много споделена любов! Heart Eyes

# 1 2 септ. 2009, 00:33 ч.

София
Мнения: 18 679

Не мога да ти кажа докъде да си настоятелна, нито познавам човека, нито имам личен опит в подобна ситуация. Но едно искам да ти кажа - ако въобще си струва да настояваш за каквото и да било, нека да е защото го искаш и обичаш, а не защото никой друг не би могъл да те обича "такава" Tired

# 2 2 септ. 2009, 05:06 ч.

Plovdiv->Toronto
Мнения: 1 361

Ехей, не е така изобщо, как така мъжете са крехки същества и не обичат да бъдат притискани ? Кой го притиска, това общо решение или само твое, защото ако е само твое няма да стане.
Мисля че много удобно си му наредила живота, много е зает, пристига, изслушваш го, обслужваш го, дава ти инструкции кое как е Shocked

...
Ако на мен ми се каже че няма да знае някой си какво ще иска утре, никак няма да поиска да знае какво мисля аз по въпроса, най сериозно, след 3 секунди съм затворила вратата. Защо твоето мнение по никой въпрос няма значение?
Удобна си му, и безгласна. Ако ти стиска, извикай с човешки глас, изисквай уважение и истина. Ако е по-важно кой колко пари прави и колко е зает, продължавай да бъдеш единствения мебел в жилището. Не си престаряла, намери си някой който ще те обича Crossing Arms

. Ако останеш ще ставаш още по-депресирана, защото се виждаш през неговите очи - недостойна

.
Ако не е така, а просто си кара по течението на поне половината български мъже, избий му го от главата.

# 3 2 септ. 2009, 06:09 ч.

Мнения: 183

Всъщност вие имате ли съвместен живот?
От познати знам, че процедурите за зачеване са доста болезнени и както знаем често при успешен край се раждат близнаци или тризнаци. Той заслужава ли го? Можеш ли да му се довериш и да разчиташ на него?

# 4 2 септ. 2009, 08:09 ч.

Мнения: 924

Според мен недей да настояваш до степен да го притискаш Thinking

Относно несигурността, за съжаление сигурни неща няма, за това радвай се на момента, обичайте се и решението да живеете заедно и да имате детенце ще дойде от само себе си.
Ако прекалено много настояваш, може само да го отблъснеш. Rolling Eyes

той явно не е готов все още на по- сериозна стъпка и затова избягва ,,сериозните разговори''
Дай му време, но първо определи време за себе си колко можеш да го изчакаш, за да не си разочарована накрая и от него и от себе си Peace

# 5 2 септ. 2009, 08:11 ч.

Мнения: 608

Решението за бебе би трябвало да е взаимно. Всъщност това не би ли трябвало да се решава след като и двамата искат да са заедно, да създадат семейство, да желаят да споделят всичко? По разказа ти оставам с впечатление, че той не е сигурен какво иска. А какво ще стане, ако бебето/та са на път, а партньора ти се уплаши и дръпне на задна? Аз лично бих искала първо да имам сигурността , че ме иска и обича с всичко, което съм. Да изградим общ дом и тогава с общи усилия да се борим заедно. Хубаво е да сподели с теб резервите си, че с това "не знам какво искам утре" аз бих се засегнала и отдръпнала. Готови съвети наистина няма как да получиш, то всеки човек е отделна вселена...
Опитай с още няколко разговора и си направи изводите-дали да залагаш всичко в тази връзка. Успех Hug

# 6 2 септ. 2009, 08:23 ч.

Мнения: 10

Аз си мисля, че той си задава същите въпроси като теб..., но на себе си.Мъжете не споделят, а сами се опитват да разрешат проблемите.Заетостта му в работата не му позволява да мисли и затова вкъщи го прави.Имате необзаведен апартамент, който трябва да е дом на вашето бебе. Човекът също е в стрес, явно свиква с мисълта че трябва да е глава на семейство. Не го притискай, но явно идеята за бебе не му е узряла още. Подкрепяй го, от това има нужда. Наистина мъжете са крехки същества, а емоционално лесно рухват.
Ти работиш ли? Виждаш ли в някакъв срок да се нанесете в жилището?

# 7 2 септ. 2009, 08:31 ч.

Мнения: 1 559

Според мен човекът или не е готов(узрял)да се гмурне в семейния живот....или все още има чуденки дали този семeeн живот да бъде с теб. Tired

Лесно му е,удобно му е...не си настоятелна,не задаваш много въпроси.Показваш може би ,че ситуацията ти харесва,само и само за да не го ядосаш,за да не го изгубиш.
Мога да ти кажа,какво бих направила аз,повтарям лично мое мнение...
Не бих се борила за такъв човек,за който няма "утре" с мен.Който незнае дали ще ме обича до края(дори и метафорно да звучи).Обичам да се чувствам обичана...обичам да се чувствам единствена и вечна...

# 8 2 септ. 2009, 09:32 ч.

Мнения: 1 507

Не твърде настоятелна, мисля си аз. Нещата би трябвало да се случват леко и естествено (нямам предвид зачеването в случая, а съвместното ви желание да сте заедно, да подреждате живота си, да правите крачки напред) и за съжаление напълно разбирам ситуацията, в която се намираш. Скоро прекъснах подобна връзка - аз бях готова за съжителство, той явно не чак толкова, много, много ангажиран Sad

... не се получи. Незнам кои са правилните отговори на въпросите, които задаваш, но съм сигурна, че в една връзка и двамата партньори трябва да са удовлетворени и щастливи, а когато единият не е, той е склонен тихо да свикне със самотата си, да преживява всяка вечер страховете си, да разиграва различни сценарии в главата си... не се превръщай в сянка на жената, която искаш да бъдеш Peace

# 9 2 септ. 2009, 09:41 ч.

Мнения: 26

Цитат на: с надежда в ср, 02 сеп 2009, 00:05

Защо винаги жената прави първата крачка? И какво означава колко да си настоятелна? Ми като не иска , не иска.. оставяш го ! какво сега? Ще седнеш да му се молиш ли ? И за кое по-точно? Затова да го караш да седи при теб ли? Тези неща на сила не стават... Човек или го иска или не...
Щом не предприема мерки, то значи не иска... колкото и да го обичаш на сила нещата не стават...
Толкова ли нямате, или айде една много голяма част от жените, капка самочувствие? Толкова ли ви харесва да лежите в краката на мъжете ви и да се унижавате до такава степен?

Извинявам се ако съм крайна, но аз самата съдя по себе си. Била съм винаги твърда, не съм се оставяла да попадам никога в такива ситуации и толкова ниско под земята. И това определено не ми е навредило, щастлива съм ....

# 10 2 септ. 2009, 10:45 ч.

Мнения: 158

Успокой се първо, и не насилвай нещата, ако прекалено много бременността ти е фикс идея, може и от това да не става. Въобще изследвания правила ли си, за да знаеш дали има проблем при теб, може да е при него. А ако не иска да живеете заедно, просто търсиш друга сродна душа. Повярвай ми винаги ще се намери някой който да те обича такава каквато си, просто понякога изпускаме шанса или не е дошъл момента. Не си стара в никакъв случай, жени раждат на 40 г. когато дойде, не винаги нещата стават така както искаме ние. Успех ти пожелавам! Hug

п.п. Мъжете не са толкова крехки същества, нали те са силния пол, а незнам защо се получава винаги така че ние да теглим. Избий си го от главата. Съгласна съм че и те са хора като нас, но чак да ги глезиш и съжаляваш постоянно...

# 11 2 септ. 2009, 11:18 ч.

Мнения: 81

Поредният мъж, който задочно получи тежката, форумска "секира".
Да, когато имаме проблем, ние мъжете се затваряме в себе си и започваме усилено да търсим изход. Така че е нормално при тези разговори той да се "свива и да става умислен".

Не прочетох никъде да пие, бие, хойка, не дава пари и прочие житейски чудесии.
Напротив, прочетох че бачка здраво, урежда ново жилище и се опитва да направи бебе. Така че, по-полека с изказванията какво "иска или не иска" човекът...

с надежда, прояви търпение и настоятелност да си направите изследвания. Кажи му, че спермограмата е даже приятно изследване ( Mr. Green

)... Така или иначе по нашите ширини битува здраво максимата "не ходя на доктор, да не ми открият нещо", затова с такива хора трябва внимателен подход.
Това, ако наистина изпитваш чувства. Защото ако наистина обичаш някого, ще си с него, ако трябва и деца да си осиновите.
Ако не го обичаш, друга тема...

# 12 2 септ. 2009, 11:20 ч.

Мнения: 34

Цитат на: pronobis в ср, 02 сеп 2009, 11:18

)... Така или иначе по нашите ширини битува здраво максимата "не ходя на доктор, да не ми открият нещо", затова с такива хора трябва внимателен подход.
Това, ако наистина изпитваш чувства. Защото ако наистина обичаш някого, ще си с него, ако трябва и деца да си осиновите.
Ако не го обичаш, друга тема...

Пак сме на едно мнение Sunglasses

# 13 2 септ. 2009, 11:25 ч.

Мнения: 275

Аз никъде в описанието ти не видях връзка, камо ли съвместно съжителство, за плановете е ясно........
Какво значи- няма условия да се живее? След като е толкова зает значи може и да си позволи да купи нови мебели и да направи обитаемо жилището. За това си има начини. Crossing Arms

Не мога да разбера защо млада, интелигентна мадама позволява по този начин да бъде използвана и докога смяташ да чакаш? #Crazy

Преди време и аз имах подобен вечно "мислещ и размислящ" индивид. #2gunfire

Сега чакам дете от човек, който ми доказа, че ако обичаш някого истински и силно можеш да зарежеш всичко заради тази връзка и да започнеш отново, съобразявайки се какво ще е най- удачно за "нас".
Извинявай, ако съм била рязка, исках само да помогна. Пожелавам ти, каквото и да решиш да бъдеш много, много щастлива. bouquet

# 14 2 септ. 2009, 11:35 ч.

Мнения: 12 674

Честно казано, чудно ми е как правите опити, та дори и изследвания и лечение, без да сте сигурни, че искате да живеете заедно. Като стане бебето, какво - изведнъж ще се решат всички проблеми. Ако искаш да си по-настоятелна, единствено мога да ти кажа - заживей в това жилище, направи го дом и виж как ще потръгнат нещата.

# 15 2 септ. 2009, 11:40 ч.

Мнения: 431

Бих била "настоятелна" в този случай само ако имам готовност да бъда самотна майка. Вие дори не живеете заедно, не умеете да разговаряте - какви бебета, какви 5 лева.

# 16 2 септ. 2009, 11:44 ч.

София
Мнения: 17 322

Цитат на: Лизбет в ср, 02 сеп 2009, 11:40

Така мисля и аз Peace

# 17 2 септ. 2009, 11:47 ч.

Мнения: 348

Zдравей,С Надежда!
Два основни съвета:
1. не си втълпявай, че не можеш да имаш деца. Както описваш ситуацията, това е на психическа основа. А и - минали ли са поне 2 години в безуспешни опити? Едва тогава би могло да се говори за диагнози.
2. за да бъдат нещата добре, нужно е търпение и последователност.
Най-напред създайте условия вие двамата да се чувствате добре заедно : в малкото моменти, когато сте заедно, да общувате пълноценно и удовлетворяващо, да не се вторачвате в служебни проблеми, или пък ако е необходимо, да ги обсъждате спокойно, със загриженост и градивно - до вземане на решение и справяне. След което да имате своите сладки мигове заедно. Обурудвайте си полека жилището ( без бързане, но системно) с нужните неща, така че да стане уютно гнезденце и на всеки от вас да е приятно да се връща там. Създайте спокойна и мила атмосфера, нищо, че не се виждате всеки ден. Поживейте така само двамата, защото на вас двамата ви е добре заедно. Ще си проличат и ще се утвърдят вашите взаиомотношения.

Почти съм сигурна, че такава спокойна и любяща среда на бебчето ще му хареса и то само ще се появи Simple Smile

.

Говоря от опит и на базата на достатъчна квалификация в алтернативната медицина и психология.

# 18 2 септ. 2009, 12:45 ч.

Мнения: 1 849

Цитат на: white s. в ср, 02 сеп 2009, 11:47

.

Говоря от опит и на базата на достатъчна квалификация в алтернативната медицина и психология.

Само да допълня, това, че човека не говори какво мисли, не е индикатор, че не те обича.
Моят съпруг беше такъв като се оженихме и ми трябваха няколко години да го науча да говори, но и сега има моменти когато трябва да прилагам какви ли не подходи, за да разбера за какво иде реч... но това не означава, че не ме обича.
Може да пробваш да пиеш Жен-шен, не е скъп и ако нямаш запушване на тръбите мисля, че може да го докараш и до близнаци. Peace

# 19 2 септ. 2009, 13:38 ч.

Мнения: 59

Има много мъже, които не поемат инициативата и само изчакват. Добри са, внимателни, нежни, но не правят необходимите крачки. Ти за себе си си решила, че на тази възраст и при тези условия може и искаш да имаш дете, но не срещаш същия ентусиазъм. Според мен преди да преминете към детето може да опиташ готовността му с планиране на обвързване, скючване на брак например, ако не искате го заменете с някакъв друг ритуал, за да видиш готовността му да заяви намеренията си пред близки и приятели, после започнете съвместно съжителство и тогава ще си наясно какво е отношението му. Работата е само оправдание и ако е наистина заблуден ти можеш с няколко въпроса и изясняване на приоритетите му в живота да помогнеш на него и на себе си. Не настоявай и не изисквай, поставяй въпроси, за да се изясни той сам на себе си. Виждала съм много мъже, които не се занимават с приготовленията около сватбата, не се впускат в домакинството и не дават ясна представа до колко са готови за деца, а в последствие трудно свикват и с идеята, че са бащи, но са внимателни, грижат се за семейството си и участват в семейните дейности, въпреки че не показват ентусиазъм.

# 20 2 септ. 2009, 16:55 ч.

Мнения: 2 109

И аз не разбрах той всъщност какви точно ангажименти има към теб?
На колко години е той?
Жилището дето още не е обитаемо на кой е?
Когато не сте заедно къде живеете?
Много трудно ще го накараш да заговори за това. Той е от добре познатия ми тип .... хайде да не ги обиждам...
Лично я приех темата малко и ще пиша по -късно,но да знаеш няма степени на настояване, когато някой ти е най-близкия човек... той битрябвало да те разбира,да вижда,че се скапваш, да чувства,че копнееш за това и да ти го даде, а не да .... Натисни го здраво и ако не подаде да знаеш,че не си загубила нищо! bouquet

И ти не си "такава"! Ти си нормален човек с проблем,който за съжаление имат не малко хора.
Ще намериш друг човек и той ще иска да ти помогне истински и да бъде до теб-тогава ще видиш разликата
Знам точно от какво се страхуваш. Че си на 32 г. ,а ако се разделите те първа ще търсиш човек,който да искаш за баща на децата си. Че времето върви и не знаеш кога ще го намериш и няма ли да е късно за решаване на проблема от медицинска гледна точка.... не ги мисли тези неща. Живей си щастливо,настоявай си за деца,настоявай си за съвместно съжителство..... настоявай си!

Последна редакция: ср, 02 сеп 2009, 17:02 от Наоми

# 21 2 септ. 2009, 17:20 ч.

София
Мнения: 7 997

Мисля, че поставяш каруцата пред коня. Винаги съм била на мнение, че двама души трябва задължително да поживеят заедно, преди да решат да правят каквато и да била по-сериозна крачка.
В момента вие не живеете заедно, не виждам да има и мерак да го правите, а ти седиш и чакаш отговори за бебета, изследвания и т.н...Написаното ми звучи като една амортизирана връзка, а дори още не сте стартирали реалното съжителство...

# 22 2 септ. 2009, 21:55 ч.

София
Мнения: 23 103

От описанието ти оставям с впечатление, че липсва взаимност, любов и елементарно семейно съжителство.
За мен подобен начин на живот би бил мъчителен. Поне аз не си представям семейството по описания от теб начин. А това, че приятелят ти не знае утре какво ще иска, думи нямам. Що за живот е това ooooh!

# 23 2 септ. 2009, 23:05 ч.

Здравейте,
благодаря за вниманието и мненията на всички!
Първо малко уточнения: той е лекар, на 35, живее с майка си- вдовица. Всъщност единственото ми оплакване е, че просто не прави нищо, а изчаква....Може би така трябва, знам ли.... Още на първия месец от връзката ни решихме, че искаме да опитаме да имаме бебе- лудост ще кажете вие, така мислех и аз първоначално....но пък силно го исках ..... за съжаление не се получава! Добре, че не изчаквахме и да си мисля, че всичко е наред! Sad

Правили сме изследвания, разбира се, проблемите /уж незначителни, нооооо/ са у мен! Спермограмата е добра! Не го виня, може би не иска да се обвързва с жена като мен! Няма пълно щастие! Може би аз трябва да се променя, а не да чакам някой да се промени заради мен! Възможно ли е да съзирам проблем където го няма!? Съмнявам се! А може и така да е- просто не съществува такъв идеален мъж, вероятно! Confused

# 24 3 септ. 2009, 07:53 ч.

Мнения: 12 674

А може би иска бебе като повод да се измъкне от майка си.

# 25 3 септ. 2009, 09:02 ч.

София
Мнения: 17 322

Цитат на: с надежда в ср, 02 сеп 2009, 23:05

Може би аз трябва да се променя, а не да чакам някой да се промени заради мен!

Една стабилна хармонична връзка се гради на това, че всеки приема другия на 100% и не се надява да го промени.
Зарежи я тая нагласа за промяната.

# 26 3 септ. 2009, 09:28 ч.

Мнения: 2 109

Това,че сте правили изследвания,спермограма и т.н. все пак е с желание от негова страна. Лекар-наясно е с това,което ви е проблемно... трябва да заживеете заедно и ще потръгнат нещата или поне ще видиш имали смисъл. Аз отнова съм за-да си супер настоятелна.

# 27 3 септ. 2009, 09:35 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: с надежда в ср, 02 сеп 2009, 23:05

той е лекар, на 35, живее с майка си- вдовица.

Това е тежка комбинация, предполагам, че никога не е бил женен... за мен мъж на 35 г., който живее със самотната си майка е нещо като женен мъж с 2 деца, който трудно ще реши да се разведе с жена си (в случая - с майка си).
На твое място първо - не бих си внушавала, че това че аз имам някакъв проблем със забременяването, ме прави лоша партия. Когато двама души се обичат, проблемите се решават. Второ - бих му поставила ребром въпроса да заживеете заедно (не сте на 18 години, че да се срещате по квартири), иначе той никога няма сам да реши да "зареже" мамчето. Ако избере нея, поне ти ще си свободна да търсиш любовта другаде.
И последно - много добре си помисли, дали искаш точно него, понеже "мама" винаги ще присъства и ще бъде на преден план.

# 28 3 септ. 2009, 12:04 ч.

Варна
Мнения: 801

БЯГАЙ

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

За отношенията между братя и сестри

Възможно ли е да има 2ма мъже кръсници?

Има ли любовта срок на годност?

Причина:

Причина: