Бих била "настоятелна" в този случай само ако имам готовност да бъда самотна майка. Вие дори не живеете заедно, не умеете да разговаряте - какви бебета, какви 5 лева.
- Публикувана: 2 септ. 2009, 00:05 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2009, 12:04 ч.
Колко настоятелна да бъда!?
Бих била "настоятелна" в този случай само ако имам готовност да бъда самотна майка. Вие дори не живеете заедно, не умеете да разговаряте - какви бебета, какви 5 лева.
Така мисля и аз
Zдравей,С Надежда!
Два основни съвета:
1. не си втълпявай, че не можеш да имаш деца. Както описваш ситуацията, това е на психическа основа. А и - минали ли са поне 2 години в безуспешни опити? Едва тогава би могло да се говори за диагнози.
2. за да бъдат нещата добре, нужно е търпение и последователност.
Най-напред създайте условия вие двамата да се чувствате добре заедно : в малкото моменти, когато сте заедно, да общувате пълноценно и удовлетворяващо, да не се вторачвате в служебни проблеми, или пък ако е необходимо, да ги обсъждате спокойно, със загриженост и градивно - до вземане на решение и справяне. След което да имате своите сладки мигове заедно. Обурудвайте си полека жилището ( без бързане, но системно) с нужните неща, така че да стане уютно гнезденце и на всеки от вас да е приятно да се връща там. Създайте спокойна и мила атмосфера, нищо, че не се виждате всеки ден. Поживейте така само двамата, защото на вас двамата ви е добре заедно. Ще си проличат и ще се утвърдят вашите взаиомотношения.
Почти съм сигурна, че такава спокойна и любяща среда на бебчето ще му хареса и то само ще се появи
.
Говоря от опит и на базата на достатъчна квалификация в алтернативната медицина и психология.
Два основни съвета:
1. не си втълпявай, че не можеш да имаш деца. Както описваш ситуацията, това е на психическа основа. А и - минали ли са поне 2 години в безуспешни опити? Едва тогава би могло да се говори за диагнози.
2. за да бъдат нещата добре, нужно е търпение и последователност.
Най-напред създайте условия вие двамата да се чувствате добре заедно : в малкото моменти, когато сте заедно, да общувате пълноценно и удовлетворяващо, да не се вторачвате в служебни проблеми, или пък ако е необходимо, да ги обсъждате спокойно, със загриженост и градивно - до вземане на решение и справяне. След което да имате своите сладки мигове заедно. Обурудвайте си полека жилището ( без бързане, но системно) с нужните неща, така че да стане уютно гнезденце и на всеки от вас да е приятно да се връща там. Създайте спокойна и мила атмосфера, нищо, че не се виждате всеки ден. Поживейте така само двамата, защото на вас двамата ви е добре заедно. Ще си проличат и ще се утвърдят вашите взаиомотношения.
Почти съм сигурна, че такава спокойна и любяща среда на бебчето ще му хареса и то само ще се появи
.Говоря от опит и на базата на достатъчна квалификация в алтернативната медицина и психология.
Zдравей,С Надежда!
Два основни съвета:
1. не си втълпявай, че не можеш да имаш деца. Както описваш ситуацията, това е на психическа основа. А и - минали ли са поне 2 години в безуспешни опити? Едва тогава би могло да се говори за диагнози.
2. за да бъдат нещата добре, нужно е търпение и последователност.
Най-напред създайте условия вие двамата да се чувствате добре заедно : в малкото моменти, когато сте заедно, да общувате пълноценно и удовлетворяващо, да не се вторачвате в служебни проблеми, или пък ако е необходимо, да ги обсъждате спокойно, със загриженост и градивно - до вземане на решение и справяне. След което да имате своите сладки мигове заедно. Обурудвайте си полека жилището ( без бързане, но системно) с нужните неща, така че да стане уютно гнезденце и на всеки от вас да е приятно да се връща там. Създайте спокойна и мила атмосфера, нищо, че не се виждате всеки ден. Поживейте така само двамата, защото на вас двамата ви е добре заедно. Ще си проличат и ще се утвърдят вашите взаиомотношения.
Почти съм сигурна, че такава спокойна и любяща среда на бебчето ще му хареса и то само ще се появи .
Говоря от опит и на базата на достатъчна квалификация в алтернативната медицина и психология.
Два основни съвета:
1. не си втълпявай, че не можеш да имаш деца. Както описваш ситуацията, това е на психическа основа. А и - минали ли са поне 2 години в безуспешни опити? Едва тогава би могло да се говори за диагнози.
2. за да бъдат нещата добре, нужно е търпение и последователност.
Най-напред създайте условия вие двамата да се чувствате добре заедно : в малкото моменти, когато сте заедно, да общувате пълноценно и удовлетворяващо, да не се вторачвате в служебни проблеми, или пък ако е необходимо, да ги обсъждате спокойно, със загриженост и градивно - до вземане на решение и справяне. След което да имате своите сладки мигове заедно. Обурудвайте си полека жилището ( без бързане, но системно) с нужните неща, така че да стане уютно гнезденце и на всеки от вас да е приятно да се връща там. Създайте спокойна и мила атмосфера, нищо, че не се виждате всеки ден. Поживейте така само двамата, защото на вас двамата ви е добре заедно. Ще си проличат и ще се утвърдят вашите взаиомотношения.
Почти съм сигурна, че такава спокойна и любяща среда на бебчето ще му хареса и то само ще се появи
.Говоря от опит и на базата на достатъчна квалификация в алтернативната медицина и психология.
Само да допълня, това, че човека не говори какво мисли, не е индикатор, че не те обича.
Моят съпруг беше такъв като се оженихме и ми трябваха няколко години да го науча да говори, но и сега има моменти когато трябва да прилагам какви ли не подходи, за да разбера за какво иде реч... но това не означава, че не ме обича.
Може да пробваш да пиеш Жен-шен, не е скъп и ако нямаш запушване на тръбите мисля, че може да го докараш и до близнаци.
Има много мъже, които не поемат инициативата и само изчакват. Добри са, внимателни, нежни, но не правят необходимите крачки. Ти за себе си си решила, че на тази възраст и при тези условия може и искаш да имаш дете, но не срещаш същия ентусиазъм. Според мен преди да преминете към детето може да опиташ готовността му с планиране на обвързване, скючване на брак например, ако не искате го заменете с някакъв друг ритуал, за да видиш готовността му да заяви намеренията си пред близки и приятели, после започнете съвместно съжителство и тогава ще си наясно какво е отношението му. Работата е само оправдание и ако е наистина заблуден ти можеш с няколко въпроса и изясняване на приоритетите му в живота да помогнеш на него и на себе си. Не настоявай и не изисквай, поставяй въпроси, за да се изясни той сам на себе си. Виждала съм много мъже, които не се занимават с приготовленията около сватбата, не се впускат в домакинството и не дават ясна представа до колко са готови за деца, а в последствие трудно свикват и с идеята, че са бащи, но са внимателни, грижат се за семейството си и участват в семейните дейности, въпреки че не показват ентусиазъм.
И аз не разбрах той всъщност какви точно ангажименти има към теб?
На колко години е той?
Жилището дето още не е обитаемо на кой е?
Когато не сте заедно къде живеете?
Много трудно ще го накараш да заговори за това. Той е от добре познатия ми тип .... хайде да не ги обиждам...
Лично я приех темата малко и ще пиша по -късно,но да знаеш няма степени на настояване, когато някой ти е най-близкия човек... той битрябвало да те разбира,да вижда,че се скапваш, да чувства,че копнееш за това и да ти го даде, а не да .... Натисни го здраво и ако не подаде да знаеш,че не си загубила нищо!
И ти не си "такава"! Ти си нормален човек с проблем,който за съжаление имат не малко хора.
Ще намериш друг човек и той ще иска да ти помогне истински и да бъде до теб-тогава ще видиш разликата
Знам точно от какво се страхуваш. Че си на 32 г. ,а ако се разделите те първа ще търсиш човек,който да искаш за баща на децата си. Че времето върви и не знаеш кога ще го намериш и няма ли да е късно за решаване на проблема от медицинска гледна точка.... не ги мисли тези неща. Живей си щастливо,настоявай си за деца,настоявай си за съвместно съжителство..... настоявай си!
На колко години е той?
Жилището дето още не е обитаемо на кой е?
Когато не сте заедно къде живеете?
Много трудно ще го накараш да заговори за това. Той е от добре познатия ми тип .... хайде да не ги обиждам...
Лично я приех темата малко и ще пиша по -късно,но да знаеш няма степени на настояване, когато някой ти е най-близкия човек... той битрябвало да те разбира,да вижда,че се скапваш, да чувства,че копнееш за това и да ти го даде, а не да .... Натисни го здраво и ако не подаде да знаеш,че не си загубила нищо!
И ти не си "такава"! Ти си нормален човек с проблем,който за съжаление имат не малко хора.
Ще намериш друг човек и той ще иска да ти помогне истински и да бъде до теб-тогава ще видиш разликата
Знам точно от какво се страхуваш. Че си на 32 г. ,а ако се разделите те първа ще търсиш човек,който да искаш за баща на децата си. Че времето върви и не знаеш кога ще го намериш и няма ли да е късно за решаване на проблема от медицинска гледна точка.... не ги мисли тези неща. Живей си щастливо,настоявай си за деца,настоявай си за съвместно съжителство..... настоявай си!
Мисля, че поставяш каруцата пред коня. Винаги съм била на мнение, че двама души трябва задължително да поживеят заедно, преди да решат да правят каквато и да била по-сериозна крачка.
В момента вие не живеете заедно, не виждам да има и мерак да го правите, а ти седиш и чакаш отговори за бебета, изследвания и т.н...Написаното ми звучи като една амортизирана връзка, а дори още не сте стартирали реалното съжителство...
В момента вие не живеете заедно, не виждам да има и мерак да го правите, а ти седиш и чакаш отговори за бебета, изследвания и т.н...Написаното ми звучи като една амортизирана връзка, а дори още не сте стартирали реалното съжителство...
От описанието ти оставям с впечатление, че липсва взаимност, любов и елементарно семейно съжителство.
За мен подобен начин на живот би бил мъчителен. Поне аз не си представям семейството по описания от теб начин. А това, че приятелят ти не знае утре какво ще иска, думи нямам. Що за живот е това
За мен подобен начин на живот би бил мъчителен. Поне аз не си представям семейството по описания от теб начин. А това, че приятелят ти не знае утре какво ще иска, думи нямам. Що за живот е това
Здравейте,
благодаря за вниманието и мненията на всички!
Първо малко уточнения: той е лекар, на 35, живее с майка си- вдовица. Всъщност единственото ми оплакване е, че просто не прави нищо, а изчаква....Може би така трябва, знам ли.... Още на първия месец от връзката ни решихме, че искаме да опитаме да имаме бебе- лудост ще кажете вие, така мислех и аз първоначално....но пък силно го исках ..... за съжаление не се получава! Добре, че не изчаквахме и да си мисля, че всичко е наред!
Правили сме изследвания, разбира се, проблемите /уж незначителни, нооооо/ са у мен! Спермограмата е добра! Не го виня, може би не иска да се обвързва с жена като мен! Няма пълно щастие! Може би аз трябва да се променя, а не да чакам някой да се промени заради мен! Възможно ли е да съзирам проблем където го няма!? Съмнявам се! А може и така да е- просто не съществува такъв идеален мъж, вероятно! 
благодаря за вниманието и мненията на всички!
Първо малко уточнения: той е лекар, на 35, живее с майка си- вдовица. Всъщност единственото ми оплакване е, че просто не прави нищо, а изчаква....Може би така трябва, знам ли.... Още на първия месец от връзката ни решихме, че искаме да опитаме да имаме бебе- лудост ще кажете вие, така мислех и аз първоначално....но пък силно го исках ..... за съжаление не се получава! Добре, че не изчаквахме и да си мисля, че всичко е наред!
Правили сме изследвания, разбира се, проблемите /уж незначителни, нооооо/ са у мен! Спермограмата е добра! Не го виня, може би не иска да се обвързва с жена като мен! Няма пълно щастие! Може би аз трябва да се променя, а не да чакам някой да се промени заради мен! Възможно ли е да съзирам проблем където го няма!? Съмнявам се! А може и така да е- просто не съществува такъв идеален мъж, вероятно!
Може би аз трябва да се променя, а не да чакам някой да се промени заради мен!
Една стабилна хармонична връзка се гради на това, че всеки приема другия на 100% и не се надява да го промени.
Зарежи я тая нагласа за промяната.
той е лекар, на 35, живее с майка си- вдовица.
На твое място първо - не бих си внушавала, че това че аз имам някакъв проблем със забременяването, ме прави лоша партия. Когато двама души се обичат, проблемите се решават. Второ - бих му поставила ребром въпроса да заживеете заедно (не сте на 18 години, че да се срещате по квартири), иначе той никога няма сам да реши да "зареже" мамчето. Ако избере нея, поне ти ще си свободна да търсиш любовта другаде.
И последно - много добре си помисли, дали искаш точно него, понеже "мама" винаги ще присъства и ще бъде на преден план.
X
Реклама