Аз съм жена, неомъжена, на 32 години. С партньора ми съм от близо 2 години. Професията му е такава, че е адски зает наистина! През 4, 5 вечери от седмицата се опитваме да съжителстваме в общо жилище. Казвам "опитваме" защото там почти нямаме лични вещи, най вече дрехи, обувки...Не се и нанасяме, защото според него жилището не е функционално /в нова кооперация, все още не населена, все се каним да сменим някои мебели, зимата трудно се отопля и т.н...../ Правим опити за бебе от година и половина. Излязоха и проблеми, очевидно нещата няма да станат по нормален начин, или поне не лесно. Аз все повече се измъчвам. Той се държи така, все едно няма проблем. Изразява съмнения при всяко изследване /няма нужда да се правят, няма смисъл/. Опитах се да поговорим по конкретните проблеми- за бъдещето ни, за липсата на бебе, за предприемане на някакви процедури...Конкретен отговор не получих, всъщност- никакъв отговор не получих. Каза, че не знае какво ще иска утре. По принцип при всеки сериозен разговор е такъв /свива се някак си в себе си и млъква/. Това какво е, бягство от отговорност, незрялост, или!?
Аз обичам този мъж, но и се измъчвам, тази несигурност ме плаши! Иска ми се да каже, че и утре ще ме обича, че ще бъде до мен, че ще успеем да имаме деца! /всичко това съм казвала, че имам нужда да го чуя/.
А може би просто вече е минала еуфорията на лудата любов и той незнае дали иска да е с мен!? Може би просто вече не ме обича...така, или никак!? Колко настоятелна трябва да бъда, да настоявам ли да живеем заедно, да настоявам ли за конкретно действия относно бебето!? На сила хубост не става си мисля, пък и мъжете са крехки същества, не обичат да бъдат притискани! Много ми е объркано и адски страдам, че съм от жените, които нямат щастието /лесно/ да станат майки! Ставам все по-уплашена, все по-депресирана....защо някой трябва да ме харесва и обича такава!?
Знам, че в нета няма готови отговори, нито някой може да ми каже конкретно: да, така трябва да направиш, или -не, не бива така....Но ще се радвам да прочета мненията ви, особено мъжките мнения...На всички ви пожелавам много споделена любов!
Аз обичам този мъж, но и се измъчвам, тази несигурност ме плаши! Иска ми се да каже, че и утре ще ме обича, че ще бъде до мен, че ще успеем да имаме деца! /всичко това съм казвала, че имам нужда да го чуя/.
А може би просто вече е минала еуфорията на лудата любов и той незнае дали иска да е с мен!? Може би просто вече не ме обича...така, или никак!? Колко настоятелна трябва да бъда, да настоявам ли да живеем заедно, да настоявам ли за конкретно действия относно бебето!? На сила хубост не става си мисля, пък и мъжете са крехки същества, не обичат да бъдат притискани! Много ми е объркано и адски страдам, че съм от жените, които нямат щастието /лесно/ да станат майки! Ставам все по-уплашена, все по-депресирана....защо някой трябва да ме харесва и обича такава!?
Знам, че в нета няма готови отговори, нито някой може да ми каже конкретно: да, така трябва да направиш, или -не, не бива така....Но ще се радвам да прочета мненията ви, особено мъжките мнения...На всички ви пожелавам много споделена любов!
...
. Ако останеш ще ставаш още по-депресирана, защото се виждаш през неговите очи - недостойна 
.
той явно не е готов все още на по- сериозна стъпка и затова избягва ,,сериозните разговори''
... не се получи. Незнам кои са правилните отговори на въпросите, които задаваш, но съм сигурна, че в една връзка и двамата партньори трябва да са удовлетворени и щастливи, а когато единият не е, той е склонен тихо да свикне със самотата си, да преживява всяка вечер страховете си, да разиграва различни сценарии в главата си... не се превръщай в сянка на жената, която искаш да бъдеш 
)... Така или иначе по нашите ширини битува здраво максимата "не ходя на доктор, да не ми открият нещо", затова с такива хора трябва внимателен подход.
