Трагичен инцидент с 6 годишно момиченце

Не съм във водата, но съм на ръба на басейна и наблюдавам тренировката.

Когато аз се учех беше по-различно - първият ми басейн беше около 50см дълбок. Положително родителите ми са се притеснявали после по лагери (особено майка ми, която не може да плува), но добрата организация им е давала увереност предполагам.

Аз го научих. След това близо три години край него бяхме аз, баща ми и съпругът ми. Едва миналата година го записахме на уроци по плуване, за да оправи стиловете, но имаше 4 години плуване зад гърба си с нас. Въпреки това сега, когато бяхме на почивка, не съм го пускала сам на морето, край басейните беше с някой от нас.
Когато сме на тренировка край басейна има доста родители, особено за малките деца и начинаещите.
На морски лагер сме бягали и сме ходили да се къпем на скалите /Поморие/. Имали сме още по- лоши изпълнения на планински лагер /натровеното с алкохол момче беше на такъв/ и на ученически екскурзии. Просто много деца на едно място и малко учители, отговарящи за тях, свободен режим, възраст на децата- това са предпоставки нещо такова да се случи.
Нашата класна в края на тази учебна година ни разказа защо под никакъв предлог не води деца на лагер, настръхнах направо.

Много ми е мъчно за момиченцето и родителите.

Но това, че се случват ужасяващи неща, не може да бъде причина да си затворя детето у дома.
Мен са ме пускали на лагер от 5г. възраст, никакви изпълнения не е имало, никога. Просто беше абсолютно ясно кое може, кое - не. Ако имам доверие на дъщеря си и съм проучила внимателно условията, познавам съответните възрастни и други деца - бих я пуснала, може би от първи клас (6г.)
Със сигурност ще се постарая да може да плува дотогава.

Арлин, едни неможещо да плува дете може да загине и в бебшкия басейн. Изобщо не е достатъчно изискването басейнът да не е по-дълбок от ръста на децата.

Лека му пръст на детето.
Няма нужда да спорим и при комунизма е имало такива  случаи, но не се разчуваше.
И тогава  са ставали поразии с деца и на лагери, и на бригади, и на военно обучение.
Но сега нещата  са ескалирали. За мене виновни са учителите. Независимо къде работят - учителския манталитет не ги напуска. Убиват се да събират деца за всякакви пътувания. Обществена тайна е, че от тур. фирми им дават по 20 лв. на записано дете, отделно  има издръжка на водач. Та за няколкостотин лева и безплатно живуркане 3-4 дни те са готови да шантажират родителите за записване на всякакви зелени, сини, пембени у-ща.
Преди  няколко год. с дъщеря ми бяхме в евтин хотел в Китен, повечето стаи бяха за лагер на  ученици от софийско у-ще. У-щето е държавно, но се води от най-добрите. Направо се потресох от поведението на даскалиците. След  настаняването децата от 5 до 9 кл. бяха оставени на самоотглеждане. Изхарчиха си парите много бързо за глупости и после започнаха разговори с родителите колко е лоша храната - да им пратят запис за да си купуват закуски.
Даскалиците бяха като отвързани, тия лелки сякаш мъж не бяха виждали от години - такова сваляне и лензене пред всякакви китенски боклуци. Децата денонощно сновяха насам-натам, влизаха в морето когато и където  си искат, пиеха, понякога се носеше характерна миризма на марихуана. Управителя се видя в чудо, но  даскалиците не реагираха. На петия ден към обяд 1 дебела даскалица обикаляше по стаите и по плажа да търси девойче от 9 кл. Било на дискотека, последно се запознало с момчета от Разград и на другия ден  на обяд отговорната   се усетила, че не се е прибирало. Бяха позеленяли и само въртяха очи паникьосано. 
Вярно, лошото бързо идва и може да си до детето и пак да не  успееш да помогнеш. Но просто имайте предвид как отговорниците за вашите деца  правят всичко друго, но не и да ги наглеждат. Помислете дали ще ги пускате пак с  недо.....ни даскалици.

Инциденти могат да станат и дори ако си плътно залепен за детето. Това лято влязохме в един закрит басейн на хотел с дъщеря ми (на 4.5 г., не може да плува). Аз я бях гушнала и стояхме на плиткото - около 120 см. Направих една крачка и изведнъж потънахме, както я държах - нивото се променя рязко. На всичкото отгоре в този момент ми се схвана кръста. Измъкнахме се за секунди на плиткото, аз бях ни жива, ни умряла от притеснение, едвам се качих по стълбата. Спасителят стоеше на 2 метра и не реагира, дори не стана от стола. Аз го попитах дали е видял, че имаме проблем, а той каза - "Ми видях, но там е само 160 см. и мислех, че ще се оправите". Аз се стреснах от пропадането и се опитвах да задържа детето над водата, а не да стъпя, защото всичко стана за секунди и като не усетих дъно под краката си, реших че е по-дълбоко. Някак си за учудване на спасителя в момента не четях табелите, на които пише нивото.
В случая аз постъпих глупаво и безотговорно, защото съм имала глупостта да вляза в басейна с детето без да проуча къде каква е дълбочината и ако не дай си Боже се беше случило нещо, отговорността щеше да е моя.
Дано в случая с момиченцето виновните да понесат отговорността си. Родителите са изпратили детето си, като са имали доверие на учителите. Все пак е имало и спасител с тях, вероятно са си говорели глупости, докато децата са били на самотек във водата.

Днес стоях на една пейка с бабата на момиченце, които също са били на това зелено училище. Разказваше за инцидента. Възмущаваше се, че басейна в който е станал инцидента е бил за възрастни. До последно са казвали на всички, че детето е стабилизирано и има пулс...  Не прочетох дали е опоменато тук, починалото момиченце е била там със сестричката си близначка.

Да, инциденти стават и когато са при нас. Миналото лято сме двете сами на почивка в хотел с минерален басейн и джакузита. Та седим си двете в едно джакузи, тя си пее нещо, аз зяпам настрани и изведнъж спира да пее...поглеждам към нея, а тя сгъната на две и на дъното на джакузито...а то не беше дълбоко. Не помня как я извадих, обърнах, тупах по гърба, тя кашля, плюва вода и много трудно пое въздух. През това време виках и за помощ, всички ме зяпат само..накрая се появява управителя на хотела и ми се накара, че съм щяла да стресирам детето така и после никога нямало да може да плува...е Господ беше с нас в този ден...

Колко ги пазят учителите не ми се коментира, миналата учебна година ходеше на плуване, изпуснала си дъската и потънала...пак са я вадили, оправила се е...никой не ми разказа обаче какво точно е станало, само от нея каквото разбрах. Каза само, че с тях учител във водата не е влизал, стояли отстрани облечени, даже не и по бански и си приказвали.
Тези дни ми каза, че не иска да я записвам да плува. Мисля и да не го правя като чета какво се случва...направо се ужасявам...и на лагер няма да я пусна още, нямам идея до кога, сигурно винаги ще ме е страх...

За трагедията нямам думи, не стигат...каквото и да каже човек няма да го върне детето. Съболезнования и много сила на родителите.

Смразяваща история...

И не само защото имам страх от вода, а защото преди няколко месеца точно това си представих, когато няколко седмици подред ме "увещаваха" да си пусна първокласника на синьо училище ...в огромен хотелски комплекс с два-три басейна и над 400 легла. Плюс фитнеси, сауни, СПА, дневен бар, нощен бар, мини-барове (естествено заредени), кабелна (а след полунощ?) ..... Много било изгодно!!!
Никой от "водачите" не можа да ми отговори смислено на няколко прости въпроса:
Кой и с какви автобуси ще извози децата? ("Ние всяка година си работим с тази фирма, много сме доволни...")
Колко деца се падат на 1 възрастен? ("Ама разбира се, ще има педагог с децата!")
Ще има ли медицинско лице с групата и колко деца ще обслужва? ("Е то в комплекса има аптека... май")
Колко деца най-много ще наброява групата? ("Е вижте, минималната бройка ни е 15..." -- Аз ли не питам правилно, те ли не разбират български?!)
Как ще следят и контролират децата, при положение че няма да бъдат настанени в отделен комплекс, а ще се смесват с останалите няколкостотин летуващи? Още повече, че хотелът беше разположен на оживен булевард?

Тормозиха детето ми повече от седмица с ежедневни подпитвания и подмятания "Майка ти пуска ли те вече", "Говори ли с мама", "А ти защо не искаш да дойдеш, знаеш ли колко е хубаво", "Каза ли на майка ти, че сме удължили срока за записване", "Ти нали щеше да идваш, какво става"...
Възмутена съм от натиска, който ни приложиха тогава.

От една страна, искам синът ми да бъде самостоятелен.
От друга, когато притесненията ми са по-скоро разумни, отколкото плод на хроничната истерия при бременните, предпочитам детето ми да ми се сърди 2-3 седмици, наместо 10 дни да сънувам наяве всяка минута всички ужасни неща, които могат реално да го сполетят.
Защото учителите не успяха да ме убедят, че мога да им се доверя.

Нямам думи да изкажа колко страшно ми стана като чух за случая по радиото.
Да загубиш дете е най-ужасното нещо. Да го загубиш по такъв нелеп начин - не мога да си представя колко сила трябва да намерят тези двама души, за да продължат напред с другото си детенце.

Още повече, че тепърва предстои към скръбта им да се добави и горчивината от поведението на (без)отговорните фактори - учители, туроператори, хотелиери.
Вече започнаха да си прехвърлят горещия картоф, без сянка от срам и достойнство.
Явно за съжаление няма значение колко плащаш на някой да свърши една работа  добре (защото училището е частно, а родителите далеч не са социално слаби) - защото някои хора още от едно време карат по системата "да замажем системната мърлявщина с комсомолски ентусиазъм - колкото повече пари ни давате - толкова по-силно ще ви издекламираме светлото бъдеще".

 

Ако изместим въпроса на "Кой следва да носи отговорността?", то няма спор- разбира се че това са онези, които е следвало да контролират децата, а не са си свършили работата.
Само че авторката пита друго. В този ред на мисли, joannna, задаваните от теб въпроси са повече от резонни, особено по колко деца се падат на възрастен. Ако децата са 150, а общият брой учители- 6, следва да имаме предвид, че контролът няма нищо общо с онзи контрол в училище, който е за по 6-8 часа и децата са в училище, а не пуснати свободно из курортен комплекс. Значи от тези 5-6 учителки за 8 часа вероятно ефективен контрол осъществяват най- много половината, 3-4 души.
Aisha, това ни разказа и нашата класна, но се въздържах да пиша. Тя не ни препоръчва този тип "почивка" за деца поне до V клас, а при подобна "организация" аз не я предпочитам и за след V клас. Сега се замислих още по- сериозно.
Да, инциденти стават навсякъде, но рискът при тази ситуация по начало е в пъти по- голям от отиване на двете ми деца на море с мен, баща им и дядо им, например, както процедирахме тази година. И избрахфме затворен комплекс, да не ги държа за ръка непрестанно, където няма автомобили, а алеи за разходка и огради. Многото деца на куп, без контрол и достатъчно количество възрастни, е много по- голям риск. Определено предпочитам в пъти по- малкия.
Ако ще е лагер виждам нещата така- затворен комплекс, група от по 8, максимум 10 деца с двама души, които са непрестанно около децата, защото отговорността е голяма. Детето не е възрастен и не е нормално да се разчита, че може да предвиди опасностите и да се предпази както един възрастен, колкото и да ни се ще. Децата си играят, разсейват се, не винаги предвиждат опасността от игрите си. Чета из темите- редица деца не са пускани да играят още сами край блока, на площадката, да ходят и да се връщат от училище и изведнъж- на лагер с огромна тумба други такива. Прескачат се доста стъпала на самостоятелност, което не е в ничия полза. А това благо се предоставя постепенно, на порции, в последователност.

В нашата градина на три (или четири, не помня точно)  деца се падаше по един преподавател- да е с тях денонощно.
За мен това е разумно и с очудване чета от вас нещо различно.

Не знам, дали няма някъде норматив за тези детски лагери. Преди години за всичко имаше нормативи. Да речем за колко деца колко възрастни отговарят, по кое време се водят на плаж, по колко минути да са във водата, режим и т.н. Спомням си, че на всички лагери режимът беш ееднакъв, което ме навежда на мисълта, че някъде е написано.

Ужасна трагедия,съболезнования за родителите 
По темата-не бих пуснала дъщеря си на лагер,докато не съм сигурна,че може да се грижи сама за себе си.вярно,че инциденти могат да станат по всяко време,но все пак не мисля да рискувам.6г е твърде рано за легар,имайки предвид,че на една учителка се падат поне 30 деца,няма как да има контрол върху всички.

Judy, на лагер работното време за възпитателите трябва да покрива 24ч. На 20 деца според мен 4 добре обучени възпитатели са достатъчно. Ние специално карахме през нощта на 2 смени. Един възрастен имаше винаги в коридора и всички спяха на отворени врати. За по-добър контрол се избира хотел/почивна станция, на която групата може да заеме цял етаж или поне крило, но всички да са заедно, на един етаж. Ако няма отделни WC то тази на етажа е само за лагеруващите. Дебелия германец от ет. 3 няма работа в тоалетната с 6 годишни момченца. Достъпа на другите туристи до децата трябва да е максимално ограничен, дори имахме уговорка храненията да се правят с 60мин по-рано от това на останалите гости в хотела.

Да не говорим за това, че възпитателите трябва да се запознаят с плана за евакуация, да не употребяват алкохол и т.н.

Моите дъщери са на 9.5 години и не смятам, че са достатъчно големи, за да отидат сами на зелено или синьо училище. Аз самата, котаго сме на почивка, не ги откъсвам от поглед, когато са във водата, въпреки че са или с пояси, или с ръкавели, та не мога да си представя как бих ги поверила на чужди хора, които да ги наблюдават във водата. Дори съм решила тази есен да ги записвам на уроци по плуване, защото те не могат да плуват, но не се бях замислила да присъствам по време на трениравките, но след всичко изчетено тук - благодаря Ви за съвета. Аз самата това лято видях как едно русначе на две-три годин щеше да се удави в басейн 50 см пред погледа на собствената си майка, която изпадна в ужас при гледката и се ватича във водата. Спасител не можеше да помогне, тъй като не може да се плува в толкова плитък басейн. Единственото спосение е да бягаш във водата, което не е лесно. За щастие успя да го извади на време.

Това мнение е и мое!
Същият тормоз преживя и дъщеря ми от страна на класната,защото не я пусках никъде-на екскурзии,на лагери........Не издържах и вдигнах скандал на учителката,обясних й ,че загубихме моя племенница  в Лим.И тя с цялото си нахалство се нахвърли върху мен-"ми как,значи ти ми нямаш доверие....".Нямам,на никой учител за съжаление,голямата ми дъщеря е в седми клас,не е ходила никъде сама,няма и да отиде.Тя също преживя ужаса "Лим". Нищо не се е променило за съжаление........

Днес при Милен Цветков бяха няколко родители на деца, които учат във въпросното училище. Разговорът беше ужасен. Умряло е дете, което е жестока трагедия, а тези родители сякаш имаха единствено за цел да реанимират имиджа на училището. Беше безкрайно грозно.

В същото време се проведе разговор и с директорката по телефона. Зададени й бяха съвсем резонни въпроси, на които тя не отгоравяше адекватно. Аз разбирам, че жената може би е силно притеснена /искрено се надявам заради детето, а не заради повереното й училище/, че е травмирана и разстроена, но трябваше да е вече наясно със случилото се и да е способна от позицията на директор на училище да даде ясни, конкретни и адекватни отговори за това какво се е случило, колко възрастни е имало на мястото на инцидента и кой как е действал на място. А тя създаде у мен впечатлението на един неадекватен, объркан и некомпетентен човек.

Не знам какво е станало, явно нелепа случка с изключително трагичен край. Това, което със сигурност разбрах е, че е загинало нелепо дете, а отново, не щеш ли, няма виновен и отговорен за това. А това е безобразие. Този разговор остави много неприятен вкус в устата и направи /поне на мен/ ужасно грозно впечатление.