Помощ! - Баткото ревнува от бебето. Как да се справим?

  • 860
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 183
Здравейте мили майчета  Hug

Имаме си момченце на 2 г. и половина. В общи линии всички, които го познават, казват че е кротък.
Обаче сега си имаме и бебе. От 2 седмици вече сме си с бебето вкъщи. Баткото много й се радва, но започна да прави почти непрекъснато бели и съвсем нарочно като кажем не, той ни гледа в очите и прави точно това. После ние му се скарваме, а той започва да реве, докато не го гушнем.
Когато аз му обръщам внимание, всичко е наред, но това става само когато бебето спи и аз нямам нещо домакинско за правене. Ако гушкам да приспивам бебето, той започва да крещи, пуска музика от количката си, или прави друга беля.
И това ако не е ревност ....

Моля ви кажете ми какво да правя. Хич не ми харесва толкова да му се караме и той толкова много да не слуша.

# 1
  • Мнения: 1 879
Опитай се да го включиш в нещата, които правиш за бебето - уж, да ти помага. Да ти подаде, например, памперс, да погали бебето, докато ти го преобличаш и подобни дребни "задачки". Обясни му колко много ти помага, колко цениш неговата помощ и той ще се почувства важен. Според мен ревността се появява, когато човек се притеснява, че другият не оценява неговото значение - и това усещане въобще не зависи от възрастта.

# 2
  • Мнения: 9 904
ние говорехме все за "нашето" бебе, колко е хубаво, страхотно, само за нас, как ще го пазим и ще се грижим за него. Представях ситуацията като абсолютен подарък за всички ни. Баткото се чувстваше все едно това бебе е родено специално за него Simple Smile Но няма как да се мине без изтърпяване на капризите - при нас например като почнех да кърмя, на баткото му се прихождаше до тоалетна или нещо друго неотложно. Няколко пъти му обясних, че докато кърмя, не мога да правя нищо друго, два пъти се напика насред хола, поседя с мокри гащи докато свърша с кърменето, и дотам бяхме с ревността.
Домакинска работа вършим всички "заедно", те винаги са край мен в кухнята, обезопасила съм колкото може. Тогава започнах да поръчвам и готова храна от близка пицария, за да не се занимавам с такива неща.
сега сам идва да се гушка, натиска се заедно с бебето да се катери по мен или да ги прегръщам Simple Smile

# 3
  • Мнения: 183
Познато ми е. Досега баткото твърдеше, че е мъж и даже се затваряше сам в тоалетната да ака. Но откакто се прибрах с бебето, иска аз да му свалям гащите, да го слагам на гърнето и после да го чакам  Outta Joint

# 4
  • London,Istanbul,Varna
  • Мнения: 30
Опитай се да го включиш в нещата, които правиш за бебето - уж, да ти помага. Да ти подаде, например, памперс, да погали бебето, докато ти го преобличаш и подобни дребни "задачки". Обясни му колко много ти помага, колко цениш неговата помощ и той ще се почувства важен.
Peace

 Ако имаш възможност,отдели време за това,което сте правили заедно преди бебето-разходки из парка,игри разни,четене на книга...Таткото също може да помогне и се включи,ако има достатъчно време. Успех!

# 5
  • Мнения: 183
Засега там е проблема, че таткото поема почти цялата грижа за баткото, а аз съм вързана с бебка.
Като започнем разходките навън с количката (тя сега е още много малка), ще излизам и аз навън....

# 6
  • Мнения: 1 924
Дори и докато се занимавам с някое от бебетата,обръщам внимание и на батко им-говоря му,закачам го...също и го включвам в грижите по бебчовците-разбира се,като на игра и само по-лесните и приятни неща:да им пусне музикалната играчка,да им дрънчи с дрънкалки,да ги милва...

# 7
  • Мнения: 12 670
Засега там е проблема, че таткото поема почти цялата грижа за баткото, а аз съм вързана с бебка.
Като започнем разходките навън с количката (тя сега е още много малка), ще излизам и аз навън....

Ами там е проблемът. Изведнъж се оказва, че нямаш време за него.

# 8
  • Мнения: 280
И  при нас разликата в годините е толкова.Когато се прибрахме с бебето веднага включихме баткото в обгрижването.Не изтъквах по никакъв начин, че бебето е причина да му забраня нещо. Ако да речем трябва да е тихо , му казвах "Не вдигай толкова шум с тази кола, че съм изморена.По- тихичко, мамо си играй.",  а не "Ще събудиш бебето, пази тишина.". Нека не остава с чувството , че това бебе става център на света.Постепенно ще се научи да се съобразява.
Освен това аз или таткото отделяхме време да сме само с баткото и да правим любими неща.
Важна е дори интонацията, с която говориш на бебето и за бебето.Нека не се набива на очи едно непрекъснато бдене и суетене.
Имало е случаи да правим нещо с баткото и бебето се разплаква.Баткото казва: "мамо, бебето плаче", а аз му отговарям :"Татко ще го погледне този път, защото мама е заета!".Абе опитвахме се да неглижираме обгрижването в очите на баткото.И непрекъснато му казвахме как само след година то ще порастне толокова, че ще си има компания за игрите в къщи.
Надявам се да съм била от полза с споделеното.

# 9
  • София
  • Мнения: 401
И  при нас разликата в годините е толкова.Когато се прибрахме с бебето веднага включихме баткото в обгрижването.Не изтъквах по никакъв начин, че бебето е причина да му забраня нещо. Ако да речем трябва да е тихо , му казвах "Не вдигай толкова шум с тази кола, че съм изморена.По- тихичко, мамо си играй.",  а не "Ще събудиш бебето, пази тишина.". Нека не остава с чувството , че това бебе става център на света.Постепенно ще се научи да се съобразява.
Освен това аз или таткото отделяхме време да сме само с баткото и да правим любими неща.
Важна е дори интонацията, с която говориш на бебето и за бебето.Нека не се набива на очи едно непрекъснато бдене и суетене.
Имало е случаи да правим нещо с баткото и бебето се разплаква.Баткото казва: "мамо, бебето плаче", а аз му отговарям :"Татко ще го погледне този път, защото мама е заета!".Абе опитвахме се да неглижираме обгрижването в очите на баткото.И непрекъснато му казвахме как само след година то ще порастне толокова, че ще си има компания за игрите в къщи.
Надявам се да съм била от полза с споделеното.
Peace Точно по същия начин постъпвам и нямаме проблеми!
А и сведи домакинските задължения до минимум!

# 10
  • София
  • Мнения: 2 658
и аз ще подкрепя казаното от момичетата до тук. Peace
Аз започнах още докато бях бременна да и обяснявам как ще правим всичко заедно за бебето и колко много то я обича. Също така не съм настоявала да се отделя от мен.(чак от миналата седмица пожела да ходи на гости на бабите си за по 2-3 часа). Първите две седмици беше много разстроена, въпреки, че се стараех да и обръщам много внимание. Но наистина я подканях да участва във всичко, което касае грижите за бебето и лесно преминахме този период. Освен това я наблюдавам, че винаги, когато говоря на бебето или го целувам, тя наостря уши. Затова винаги включвам и нея в това, което говоря на бебето. Не я ограничавам да го целува и прегръща от самото начало, само винаги и обяснявам много да внимава с него. Оставям ги за 10-тина минути сами, каката вече дава памучета да бърша дупето на бебето, хвърля стария памперс, участва в къпането, сега иска и тя да му слага памперса. Отделно винаги го занимава, говори му и му пее. Продължавам и да повтарям, колко много я обича бебето.

# 11
  • Мнения: 502
Вие сте още в началото на пътя ... Истинската ревност идва, когато бебето стане на 9- 10 месеца, т.е. заприлича на човек.  Laughing Тогава вече е ясно на баткото, че не е само той дете в семейството. Започват и борбите за играчки и внимание.

# 12
  • София
  • Мнения: 2 437
След появата на бебето и дълго време след това вниманието и грижите са основно за по-голямото дете.
Бебето идва малко м/у другото.

Голямото трябва да се чуства още по-обичано и обградено с нимание от преди това.

Също така се опитай да го изтъкваш и хвалиш за сметка на бебето...ако трябва и с малко ироничен тон - как се храни сам, пък бебето не може; как той говори, а бебето не; как можеш да си играеш с него, пък с бебето не..ей такива работи. Включи го и да ти помага, но не като задължение, а като равен на теб. Хвали го, когато ти помага..как си щяла да се справяш без него?!? Simple Smile

Такива работи, но...това е много маловажно. Постарай се да го накараш да се чуства награден с появата на бебето- още по-обичан и желан. Голямото дете е основната грижа в момента.

И така, докато бебето порастне...после вече, когато и то започне да изисква внимание ще балансираш.

Общи условия

Активация на акаунт