Публикувана: 12 септ. 2005, 16:20 ч.
Последно мнение: 15 септ. 2005, 17:26 ч.

Кога е добре вече да се похвалим с бременността?

1 613
38
1

1
2
3
Всички

12 септ. 2005, 16:20 ч.

В сърцето на любимите мъже!
Мнения: 1 040

Питам, защото хем нямам търпение, хем ме е страх да не избързам.

Миналата година по това време пак бях бременна и пак в същата седмица и разказах на всички колеги и приятели, на родителите... смених си длъжността във фирмата, тъй като предишната (макар и любимата ми работа) беше опасна. Месец по-късно изгубих бебето.

Месеци по-късно всички ме питаха как съм, как е бебето и т.н.
Ужасно неудобно и болезнено е.

Сега все още си трая - знаят само съпругът ми, брат ми и една близка приятелка. Но се чудя, най-вече за родителите и за шефката ми - кога е добре да ги информирам.

# 1 12 септ. 2005, 16:25 ч.

Мнения: 651

Ти сама трябва да прецениш на кого и кога да кажеш.Един съвет не се вслушвай в суеверия,щото каквото ти е писано то ще стане независимо дали си казала или не.
Пожелавам ти леко бременеене,да се пазиш и само положителни емоции! bouquet

# 2 12 септ. 2005, 16:28 ч.

Sofia
Мнения: 1 365

И аз се чудя също, на шефа незнам и не ми се мисли как ще му казвам, като знам как ще реагира #Crazy

на майка ми казах снощи, защото се бяхме събрали с повод, та поне удвоихме повода Simple Smile

иначе много от хората, които ме познават се досещат, защото пушех, а сега всеки се чуди как така ги отказах от раз, в резултат на което и напълнях Sick

ще поотложа още месец мисля и тогава ще изплюя камъчето Grinning

# 3 12 септ. 2005, 16:44 ч.

Мнения: 46 520

Аз казах веднага, после в 11 седмица прокървих и като се започнаха едни обаждания как съм що съм, направо щях да полудея. Слава Богу не загубих бебето, но следващия път ще кажа чак в 5-ти месец, иначе много се натоварвам от вниманието на близки и познати, не че го правят нарочно, но ... Confused

# 4 12 септ. 2005, 16:57 ч.

Мнения: 541

Аз казах горе-долу в тази седмица която си и ти.
Казах на родителите си, а после на шефа а от там научиха и всички колеги. Но аз имах проблеми. Прокървих и 2 седмици ги изкарах на легло, че когато занесох болничния на работа, казах и на шефа, че ще отсъствам най малко месец и каква е причината.
Така, че за мен зависи от ситуацията. Най- близките естествено трябва да нучат първи, но по далечните и колегите, когато ти прецени. Но имай предвид, че точно сега трябва да се пазиш най-много от нерви, притеснения и т.н. и едно натоварване в работата може да не ти повлия добре на бременността.

# 5 12 септ. 2005, 17:15 ч.

Мнения: 3 423

аз казах на мама и тате след прегледа при гинеколога ,на близките приятели към 2рия месец а на по далечните тия дни откак имам плацента Simple Smile

аз се страхувах да кажа на една приятелка която скоро загуби бебче защото си мислех ,че ще я натъжа но тя го прие прекрасно и се радва за мен. Hug

на мен вече много ми личи коремчето и всички жени се вторачват в него по улиците и особено когато някоя циганка ме зяпне -умирам от страх ,така че и аз явно неискам хора които ми мислят лошо да знаят

# 6 12 септ. 2005, 17:20 ч.

Мнения: 592

Аз казах, на близките когато бях сигурна, че зародиша има сърдечен пулс (около 8-10 седмица непомня добре), а на останалите, когато ми пролича. така, че моя съвет е да се казва до преди да ти проличи Laughing

# 7 12 септ. 2005, 17:31 ч.

Мнения: 3 537

Мъжа ми разбра веднага,а майка ми разбра когато отидохме заедно на лекар 1,5 месеца.Каза,че разбрала по погледа ми,че има нещо"очичките ми светели някак странно"
А на останалите казах когато бях в 3-тия месец бременна. Wink

# 8 12 септ. 2005, 17:37 ч.

По принцип е най-добре да изчакаш рисковите три месеца. Аз влязох в четвъртия и тогава уведомих в работата само колежката ми и шефка просто, за да не научи от ключи, защото вече ми личеше. Близките разбраха веднага.

# 9 12 септ. 2005, 17:39 ч.

Мнения: 1 613

На бабите и дядовците казахме веднага, но на приятелите след 3-тия месец.

# 10 12 септ. 2005, 18:06 ч.

Мнения: 2 609

Веднага след прегледа казах на майка ми(с нея се видях първо),след това на мъжа ми,а на свекитата на другия ден(бях в началото на втори месец).На колегите,може би месец по-късно Wink

# 11 12 септ. 2005, 18:47 ч.

Мнения: 2 099

Ние изчакахме до към края на 2-рия месец, тъй като лекаря така ни препоръча.

# 12 12 септ. 2005, 20:35 ч.

Мнения: 5 577

Аз разтръбих веднага, и съжалявах много.

И аз като Никол, следващия път в 5 месец.

Междудругото, кога ще е това? Crazy

# 13 12 септ. 2005, 20:42 ч.

Мнения: 233

Ама какви са тия глупости.Как сте търпели толкова време да не се похвалите(особено на приятелките си)На това аз му викам суеверие.Аз пък казвах радостните новини веднага след положителният тест.Всичко е БОЖА работа.

# 14 12 септ. 2005, 20:48 ч.

Мнения: 1 541

И от суеверие и от чиста практичност мисля, че освен на близките (родители и братя/сестри имам предвид) на други преди 12-14 седмица, тоест някъде към края на 3-ти месец не е нужно да се казва. Макари трудно и аз удържах да не кажа на другите до тогава и съм доволна от това. Но в крайна сметка всеки сам преценява.

# 15 12 септ. 2005, 21:47 ч.

Мнения: 5 299

И аз раздухах веднага на всички възможни познати и непознати Mr. Green

Не ми е минавало през ума, че може да се случи нещо, и не се случи Grinning

# 16 13 септ. 2005, 00:35 ч.

Мнения: 804

Аз вече се похвалих на най-доверените ми дружки. Казах и на менъджърката си, тя е много готина, а и исках почивен ден за да отида на лекар. Все още не съм споделила с родителите си, но изчаквам само да мине първия преглед, който е след 2 седмици. Така че тогава всички ще узнаят Peace

Гледам да не мисля за лоши неща, така само се придизвикват, така че никакво суеверие coolcool

Радостно ми е и не мога да стискам newsm68

, каквото има да става ще стане, нищо не можем да променим, нека мислим позитивно!

# 17 13 септ. 2005, 00:39 ч.

Мнения: 7 186

И аз не съм крила умишлено. Не съм суеверна, а реалист, то в крайна сметка неприятен инцидент може да се случи по всяко време на бременността, не само в началото, да не дава Господ де. Praynig

# 18 13 септ. 2005, 07:21 ч.

Мнения: 528

Аз казах на 20 минута от теска на мъжът ми.Сред няколко часа казах на свеки защото живеехме при нея.След това вечерта на мама и тати.Било е или 6 ил 7 седмица.Чак когато ми потвърдиха след една седмица лекарите казах на брат си и снаха си.На колеките казах когато започна леко да си личи,защото започнаха да разпитват на ляво и на дясно.Бях притеснена как ще регира шефа и колегите,но останах изненадана от поведението им.

# 19 13 септ. 2005, 08:35 ч.

Мнения: 2 950

Аз веднага започнах да разправям на всички, само с ръководството изчаках малко. Но все пак не трябва много да се бави, защото при мен поне стана така - излезнах много рано в болничен и те трябва да имат време да намерят заместник. Докато намериха заместничка, аз работех в къщи, но все пак не знам каква ти е работата?! newsm78

# 20 13 септ. 2005, 09:10 ч.

Мнения: 2 723

Аз също миналата година загубих едно бебе и бях казала на всичко живо, та при тази бременност, която се моля да завърши успешно след по-малко от два месеца постъпих по-различно.
На майка ми казах още след първия ултразвук в 5 г.с., защото имах нужда да си споделям с някой и реших, че единствената жена на света, която ми мисли само доброто е мама Heart Eyes

Естествено тя е казала на баща ми.
На втория ултразвук, който беше в 7 г.с. видяхме сърдечна дейност и исках да се похваля на всички, обаче ме беше страх.
В 8 г.с. прокървих леко и реших, че докато не изляза от критичния 3 месец няма да кажа на никой.
Та може би към 14 - 15 седмица казах в работата, на приятелите, мъж ми е уведомил свеки, въпреки, че аз си мисля, че и е казал по-рано, но нали все пак трябва да си вярваме Wink

Но ако не си суеверна - хвали се, от това не зависи живота на бебето. Успешна и лека бременност ти пожелавам bouquet

# 21 13 септ. 2005, 09:55 ч.

В сърцето на любимите мъже!
Мнения: 1 040

Благодаря Ви много за отговорите.
Всъщност аз не съм суеверна, не става дума за това. По-скоро имах предвид, че риск винаги има.
И понеже предния път дълго след като изгубих бебето, все ме гледаха познати в корема и ме питаха какво става, и като им кажех почваха да се тюхкат и изобщо... неприятна работа.
Та всъщност тази ситуация ме притеснява, не че си мисля, че като ратръбя на всички, ще се случи нещо лошо.
Все пак засега ще си затрая... пък след още някоя и друга седмица, ще видим къде ще ме удари нетърпението.

# 22 13 септ. 2005, 10:56 ч.

София
Мнения: 8 932

Да ви кажа и аз се притеснявам да кажа на шефа и колегите но иначе приятелите ми (най-близките) знаят, но на мама и свеки не сам казала. Не знам Защо. newsm78

# 23 13 септ. 2005, 11:09 ч.

Мнения: 2 047

Аз също не бързах да казвам освен на мъжа ми , разбира се. Бях чела, че първите 3 месеца са критични , а и изпитвах смесени чувства на страх и радост.

На колегите и шефката въобще нямах и желание да казвам, досетиха се като взе да личи корема.

# 24 13 септ. 2005, 11:12 ч.

Overijse, Belgie
Мнения: 1 131

На родителите ни казахме, когато се установи сърдечната дейност - 8 г.с. На няколко колежки и близките приятели - в началото на 4-ти месец, а останалите колеги разбраха като започна да ми личи - 5 месец.

И следващия път ще казвам късно, защото цялото това внимание и отношение като към болна към бременната ме изнервя Mr. Green

# 25 13 септ. 2005, 11:23 ч.

Мнения: 140

Аз си разказах веднага.Кой ме питал,кой не-изпях си положението.Много съм щастлива и не можах да се сдържа.Естествено,шефката научи последна,но нямаше как-трябваше да се преместя на по-леко място и ...така.Чувала съм от бабите,че за бременност се казва,"когато бебето промърда".Е,аз не устоях.Надявам се от цялото си сърце всичко да е О.К.Свекърва ми е на мнение,че за такава радост не се крие,ако има нещо да става-то ще стане(не дай,Боже)!

# 26 13 септ. 2005, 11:33 ч.

Мнения: 2 952

На майка ми само казахме много рано ...а на вси4ки останали след 3 месец.Дори на родителите на мъжа ми след 3 месец (той се съгласи на майка да кажа много рано , без ревности).

# 27 13 септ. 2005, 11:39 ч.

Мнения: 300

Две загуби имам. Първия път не казахме на никого, втория -да, макар и по-късно. Т.е. няма закономерност
И въпреки това си мисля, че ако има трети път, даже и на мъжа си няма да кажа............

# 28 13 септ. 2005, 11:43 ч.

Мнения: 2 952

Как няма да му кажеш?Няма ли да види ,4е не ти идва мензиса ?Или е просто израз ?

Успех ина4е ти желая от сърце! bouquet

Успех ....!!!

# 29 13 септ. 2005, 11:43 ч.

София
Мнения: 700

С мъжа ми разбрахме заедно - беше там когато правих теста. След това казах на две близки приятелки.3-4 дни след теста ходих на лекар и след това казахме на родителите и почти веднага след това на всички близки приятели. Единствено в офиса казах по-късно - към края на третия месец като започнах от шефа. Преди това се изкушавах да споделя с някои близки колежки, но не исках шефа да го чуе от клюки. Но по-наблюдателните забелязаха ,че сияя от щастие и съм по-различна преди да разберат.

# 30 13 септ. 2005, 12:06 ч.

In the jungle out there..
Мнения: 1 252

А как казахте на колегите? Аз още не съм и ми е много притеснено. Хем са ми много симпатични (повечето), хем не са ми толкова близки, че да споделя с охота....Знае само една колежка, а на другите просто не мога да измисля как да кажа.....От понеделник нося една кутия бонбони в чантата си и уж чакам подходящ момент...Бях решила да е днес, обаче шефа го няма, а пък не искам да научи от някой друг. Та така...чувствам се тъпо, но това е, не мога да измисля начина....

# 31 13 септ. 2005, 14:48 ч.

Мнения: 316

не можах да се въздържа и го казах на няколко приятелки. На родителите си нямам намерение да казвам докато не ми проличи, както и на родителите на таткото. Тогава ще обявя официално и в службата, живот и здраве. Simple Smile

# 32 13 септ. 2005, 14:55 ч.

Мнения: 582

Цитат на: Iggiberry в пн, 12 сеп 2005, 16:20

Аз преживях абсолютно същото. Най-тъжното беше да казваш на всички за случилото се.
Сега нямам абсолютно никакво желание да казвам на когото и да било и почти никай не знае. Постъпи така, както го чувстваш. Моя език е завързан...

# 33 13 септ. 2005, 14:58 ч.

Мнения: 6 315

Ами ние казахме на приятелите си и семейството веднага..... Аз не съм суеверна.

# 34 13 септ. 2005, 15:02 ч.

Мнения: 5 183

Цитат на: kalaza в вт, 13 сеп 2005, 12:06

А как казахте на колегите? ...шефа го няма, а пък не искам да научи от някой друг.

Аз казах на майка ми и сестра ми веднага след като ме прегледаха. На свекърва ми - няколко дни по-късно. На приятелите около 3 месец.
В офиса съобщих доста по-късно - първо на шефката /насаме/, а после и на колегите по време на обедната по4ивка. С шефката /австралийка/ бяхме в много добри отношения. Доволна беше от мен и работата ми и искрено се зарадва. Всъщност, тя обяви на всеослушание 4е съм бременна, по време на обедната по4ивка /след като попита за моето съгласие/.

# 35 15 септ. 2005, 16:01 ч.

Мнения: 733

Аз на близките казах веднага щом разбрах, не от теста, а от лекаря. Шефа ми, тъй като сме в една компания ме попита един ден "Абе кака може ли да те питам нещо?Ти в кой месец си?" и аз си казах почти четвърти. Приятелите ни се досещат, щото не пуша много имам коремче и не пия Embarassed

А моя като го попитат "Кога ще си имате бебе?" той казва "Има време не бързаме." Незнам защо е така може би още го държи от миналата година когато правих аборта. Когато и да кажеш няма разлика. Каквото ще става ще става. Ти така го казваш все едно ти си виновна до някаде за аборта си. Неси!!! Дебелей си на воля, а пък ако искаш казвай ако искаш не. Пожелавам ти лека бременост и много "грозно" и здраво и енергично бебче.

# 36 15 септ. 2005, 16:41 ч.

София
Мнения: 2 901

Имам няколко съвета:

1. На много близки хора - кажи веднага, ще имаш нужда от разбиране, от помощ, от това да споделиш какволи не! Радвай се с някого! Казахме на всички близки, веднага след прегледа (а не след теста)
2. В работата - на шефа, при първа възможност (даже и медицинско си дай в счетоводството или отдел кадри, ако имате) - трябва да знае, че си вече по--специална, ОСОБЕНО в тези първи месеци!!! На някоя колежка, ако имаш по-близка, също кажи - дето се вика "да те пази" от останалите! Казах на шефа след няколко дни, като го видях в по-така настроение, а ан 2 колежки - ми те си знаеха от месец преди това - заедно правихме теста! На останалите колеги, след 12-тата седмица, като ми откриха картон в Шейново официално!
3. На други, както прецениш, но не е нужно да се бие барабана - то в един момент вече е ясно че не си си просто хапнала добре! Виж, в транспорта и в осми месец ме гледаха и се правеха, че ме виждат просто двойна, ама си казвах (ама то яко си личеше!!!)

Не бъди суеверна - няма такива работи! Радвай се на бременността си и говори с другите! Знаеш ли колко е хубаво и когато всичко вече е очевидно! Всички са по-мили към бременните! Леко бременеене!

# 37 15 септ. 2005, 17:02 ч.

Мнения: 2 242

Аз не съм суеверна newsm78

(пазарувах предварително, не използвам червени и други конци, заклинания ... е имам си метла де Mr. Green

).
Не казах за бременността (освен на родителите) до 4-ти месец от практична гледна точка. Няколко месеца преди това кумата ми пометна във 3 месец. Беше се похвалила вече на всички и седмици на ред трябваше да отговаря на въпроси и да обяснява как се чувства. Много неприятно и не исках да го преживявам, ако се наложи.

Пожелвам ти леко и щастливо бременеене Iggiberry bouquet

# 38 15 септ. 2005, 17:26 ч.

Интересен въпрос...аз дълго не се чувствах спокойна, за да споделям с радост тази новина....При мен даже имаше "леко" неразбиране от страна на бъдещия татко за неохотата, с която потвърждавах новината, сервирана предимно от него, на близките му още първия месец на бременността /майка, баби,лели и т.н./, че ще ставаме родители. Дори стигнахме до неприятни скандали, за това, че не се радвам видимо, че ще ставам мама.... Поддържана критика спрямо мен и от "свекървата", сложена в "", защото не сме женени. Sad

А Аз си мислех, че е естествено да ме разбират - и страховете ми, че може нещо да не е наред /на лекар ходих едва преди 2 седмици/ и объркването от усещането, че всичко в живота ми тръгва в различна посока, та дори и страха, че ще имам дете от човек, който познавам физически по- малко от година, а все пак тази отговорност се поема от двама... А аз примерно виждам и у него последния страх... но не го критикумвам... С други думи, за да не се отплесвам повече в душевните си терзания, аз лично смятам, че е добре майката да съобщи на близки, приятели и познати, когато се почувства готова за това, без да бъде "Притискана". Мисля, че всеки сам усеща кога на кого да каже.
На шефа и колегите казах още в началото на 2-я месец. Нямах такова намерение но...независимо, че работата ми е зад бюро, чат-пат, когато ни притискат срокове, им помагам в производството /работя в рекламна фирма/, където понякога се работи с бои, мастила и други, не особено подходящи за бременни материали.

Препоръчани теми

Подготовка за малкия човек - тема 25

637
Бъдещи майки

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

414
Бъдещи майки

Първи (ранни) признаци за бременност / Част 2

223
Бъдещи майки

БХС - съмнения за Даун

Причина:

Причина: