Питам, защото хем нямам търпение, хем ме е страх да не избързам.
Миналата година по това време пак бях бременна и пак в същата седмица и разказах на всички колеги и приятели, на родителите... смених си длъжността във фирмата, тъй като предишната (макар и любимата ми работа) беше опасна. Месец по-късно изгубих бебето.
Месеци по-късно всички ме питаха как съм, как е бебето и т.н.
Ужасно неудобно и болезнено е.
Сега все още си трая - знаят само съпругът ми, брат ми и една близка приятелка. Но се чудя, най-вече за родителите и за шефката ми - кога е добре да ги информирам.
Миналата година по това време пак бях бременна и пак в същата седмица и разказах на всички колеги и приятели, на родителите... смених си длъжността във фирмата, тъй като предишната (макар и любимата ми работа) беше опасна. Месец по-късно изгубих бебето.
Месеци по-късно всички ме питаха как съм, как е бебето и т.н.
Ужасно неудобно и болезнено е.
Сега все още си трая - знаят само съпругът ми, брат ми и една близка приятелка. Но се чудя, най-вече за родителите и за шефката ми - кога е добре да ги информирам.
на майка ми казах снощи, защото се бяхме събрали с повод, та поне удвоихме повода 
иначе много от хората, които ме познават се досещат, защото пушех, а сега всеки се чуди как така ги отказах от раз, в резултат на което и напълнях 
ще поотложа още месец мисля и тогава ще изплюя камъчето 
на мен вече много ми личи коремчето и всички жени се вторачват в него по улиците и особено когато някоя циганка ме зяпне -умирам от страх ,така че и аз явно неискам хора които ми мислят лошо да знаят 
