А как казахте на колегите? Аз още не съм и ми е много притеснено. Хем са ми много симпатични (повечето), хем не са ми толкова близки, че да споделя с охота....Знае само една колежка, а на другите просто не мога да измисля как да кажа.....От понеделник нося една кутия бонбони в чантата си и уж чакам подходящ момент...Бях решила да е днес, обаче шефа го няма, а пък не искам да научи от някой друг. Та така...чувствам се тъпо, но това е, не мога да измисля начина....
- Публикувана: 12 септ. 2005, 16:20 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2005, 17:26 ч.
Кога е добре вече да се похвалим с бременността?
Питам, защото хем нямам търпение, хем ме е страх да не избързам.
Миналата година по това време пак бях бременна и пак в същата седмица и разказах на всички колеги и приятели, на родителите... смених си длъжността във фирмата, тъй като предишната (макар и любимата ми работа) беше опасна. Месец по-късно изгубих бебето.
Месеци по-късно всички ме питаха как съм, как е бебето и т.н.
Ужасно неудобно и болезнено е.
Сега все още си трая - знаят само съпругът ми, брат ми и една близка приятелка. Но се чудя, най-вече за родителите и за шефката ми - кога е добре да ги информирам.
Миналата година по това време пак бях бременна и пак в същата седмица и разказах на всички колеги и приятели, на родителите... смених си длъжността във фирмата, тъй като предишната (макар и любимата ми работа) беше опасна. Месец по-късно изгубих бебето.
Месеци по-късно всички ме питаха как съм, как е бебето и т.н.
Ужасно неудобно и болезнено е.
Сега все още си трая - знаят само съпругът ми, брат ми и една близка приятелка. Но се чудя, най-вече за родителите и за шефката ми - кога е добре да ги информирам.
Сега нямам абсолютно никакво желание да казвам на когото и да било и почти никай не знае. Постъпи така, както го чувстваш. Моя език е завързан...
А как казахте на колегите? ...шефа го няма, а пък не искам да научи от някой друг.
Аз казах на майка ми и сестра ми веднага след като ме прегледаха. На свекърва ми - няколко дни по-късно. На приятелите около 3 месец.
В офиса съобщих доста по-късно - първо на шефката /насаме/, а после и на колегите по време на обедната по4ивка. С шефката /австралийка/ бяхме в много добри отношения. Доволна беше от мен и работата ми и искрено се зарадва. Всъщност, тя обяви на всеослушание 4е съм бременна, по време на обедната по4ивка /след като попита за моето съгласие/.
Аз на близките казах веднага щом разбрах, не от теста, а от лекаря. Шефа ми, тъй като сме в една компания ме попита един ден "Абе кака може ли да те питам нещо?Ти в кой месец си?" и аз си казах почти четвърти. Приятелите ни се досещат, щото не пуша много имам коремче и не пия 
А моя като го попитат "Кога ще си имате бебе?" той казва "Има време не бързаме." Незнам защо е така може би още го държи от миналата година когато правих аборта. Когато и да кажеш няма разлика. Каквото ще става ще става. Ти така го казваш все едно ти си виновна до някаде за аборта си. Неси!!! Дебелей си на воля, а пък ако искаш казвай ако искаш не. Пожелавам ти лека бременост и много "грозно" и здраво и енергично бебче.
А моя като го попитат "Кога ще си имате бебе?" той казва "Има време не бързаме." Незнам защо е така може би още го държи от миналата година когато правих аборта. Когато и да кажеш няма разлика. Каквото ще става ще става. Ти така го казваш все едно ти си виновна до някаде за аборта си. Неси!!! Дебелей си на воля, а пък ако искаш казвай ако искаш не. Пожелавам ти лека бременост и много "грозно" и здраво и енергично бебче. 
Имам няколко съвета:
1. На много близки хора - кажи веднага, ще имаш нужда от разбиране, от помощ, от това да споделиш какволи не! Радвай се с някого! Казахме на всички близки, веднага след прегледа (а не след теста)
2. В работата - на шефа, при първа възможност (даже и медицинско си дай в счетоводството или отдел кадри, ако имате) - трябва да знае, че си вече по--специална, ОСОБЕНО в тези първи месеци!!! На някоя колежка, ако имаш по-близка, също кажи - дето се вика "да те пази" от останалите! Казах на шефа след няколко дни, като го видях в по-така настроение, а ан 2 колежки - ми те си знаеха от месец преди това - заедно правихме теста! На останалите колеги, след 12-тата седмица, като ми откриха картон в Шейново официално!
3. На други, както прецениш, но не е нужно да се бие барабана - то в един момент вече е ясно че не си си просто хапнала добре! Виж, в транспорта и в осми месец ме гледаха и се правеха, че ме виждат просто двойна, ама си казвах (ама то яко си личеше!!!)
Не бъди суеверна - няма такива работи! Радвай се на бременността си и говори с другите! Знаеш ли колко е хубаво и когато всичко вече е очевидно! Всички са по-мили към бременните! Леко бременеене!
1. На много близки хора - кажи веднага, ще имаш нужда от разбиране, от помощ, от това да споделиш какволи не! Радвай се с някого! Казахме на всички близки, веднага след прегледа (а не след теста)
2. В работата - на шефа, при първа възможност (даже и медицинско си дай в счетоводството или отдел кадри, ако имате) - трябва да знае, че си вече по--специална, ОСОБЕНО в тези първи месеци!!! На някоя колежка, ако имаш по-близка, също кажи - дето се вика "да те пази" от останалите! Казах на шефа след няколко дни, като го видях в по-така настроение, а ан 2 колежки - ми те си знаеха от месец преди това - заедно правихме теста! На останалите колеги, след 12-тата седмица, като ми откриха картон в Шейново официално!
3. На други, както прецениш, но не е нужно да се бие барабана - то в един момент вече е ясно че не си си просто хапнала добре! Виж, в транспорта и в осми месец ме гледаха и се правеха, че ме виждат просто двойна, ама си казвах (ама то яко си личеше!!!)
Не бъди суеверна - няма такива работи! Радвай се на бременността си и говори с другите! Знаеш ли колко е хубаво и когато всичко вече е очевидно! Всички са по-мили към бременните! Леко бременеене!
Аз не съм суеверна 
(пазарувах предварително, не използвам червени и други конци, заклинания ... е имам си метла де 
).
Не казах за бременността (освен на родителите) до 4-ти месец от практична гледна точка. Няколко месеца преди това кумата ми пометна във 3 месец. Беше се похвалила вече на всички и седмици на ред трябваше да отговаря на въпроси и да обяснява как се чувства. Много неприятно и не исках да го преживявам, ако се наложи.
Пожелвам ти леко и щастливо бременеене Iggiberry
(пазарувах предварително, не използвам червени и други конци, заклинания ... е имам си метла де ). Не казах за бременността (освен на родителите) до 4-ти месец от практична гледна точка. Няколко месеца преди това кумата ми пометна във 3 месец. Беше се похвалила вече на всички и седмици на ред трябваше да отговаря на въпроси и да обяснява как се чувства. Много неприятно и не исках да го преживявам, ако се наложи.
Пожелвам ти леко и щастливо бременеене Iggiberry
Интересен въпрос...аз дълго не се чувствах спокойна, за да споделям с радост тази новина....При мен даже имаше "леко" неразбиране от страна на бъдещия татко за неохотата, с която потвърждавах новината, сервирана предимно от него, на близките му още първия месец на бременността /майка, баби,лели и т.н./, че ще ставаме родители. Дори стигнахме до неприятни скандали, за това, че не се радвам видимо, че ще ставам мама.... Поддържана критика спрямо мен и от "свекървата", сложена в "", защото не сме женени. 
А Аз си мислех, че е естествено да ме разбират - и страховете ми, че може нещо да не е наред /на лекар ходих едва преди 2 седмици/ и объркването от усещането, че всичко в живота ми тръгва в различна посока, та дори и страха, че ще имам дете от човек, който познавам физически по- малко от година, а все пак тази отговорност се поема от двама... А аз примерно виждам и у него последния страх... но не го критикумвам... С други думи, за да не се отплесвам повече в душевните си терзания, аз лично смятам, че е добре майката да съобщи на близки, приятели и познати, когато се почувства готова за това, без да бъде "Притискана". Мисля, че всеки сам усеща кога на кого да каже.
На шефа и колегите казах още в началото на 2-я месец. Нямах такова намерение но...независимо, че работата ми е зад бюро, чат-пат, когато ни притискат срокове, им помагам в производството /работя в рекламна фирма/, където понякога се работи с бои, мастила и други, не особено подходящи за бременни материали.
А Аз си мислех, че е естествено да ме разбират - и страховете ми, че може нещо да не е наред /на лекар ходих едва преди 2 седмици/ и объркването от усещането, че всичко в живота ми тръгва в различна посока, та дори и страха, че ще имам дете от човек, който познавам физически по- малко от година, а все пак тази отговорност се поема от двама... А аз примерно виждам и у него последния страх... но не го критикумвам... С други думи, за да не се отплесвам повече в душевните си терзания, аз лично смятам, че е добре майката да съобщи на близки, приятели и познати, когато се почувства готова за това, без да бъде "Притискана". Мисля, че всеки сам усеща кога на кого да каже. На шефа и колегите казах още в началото на 2-я месец. Нямах такова намерение но...независимо, че работата ми е зад бюро, чат-пат, когато ни притискат срокове, им помагам в производството /работя в рекламна фирма/, където понякога се работи с бои, мастила и други, не особено подходящи за бременни материали.