За колко време се адаптираха децата ви в яслата?

ами зависи може да е 2-3 сецмици може и да е 3-4 месеца.
В групата на синът ми има момченце (родено в анчалото на 2004, т.е. разликат аим е почти 1 година), започало е 1ва група в ОДЗто още подсмърча сутрин.

И моето дете е на 1г и 3 месеца. От две седмици е на ясла.
1 ден- престой 4 часа - непрекъснато плач.
2 ден-престой 1час - непрекъснато плач.
3 ден- 4 часа - заиграва се.
4 ден-1 час - плач.
Вече се заиграва и при едната сестра стои до обяд без проблеми, но при колежката й непрекъснато плаче и  стои по  час - час и половина, след което тя ме моли да си го взимам че не издържала да й плачат децата на главата 
Сутрин го храня вкъщи, в яслата категорично отказва и закуска и обяд.
Така , че  от персонала зависи и адаптирането на детето.

Дъщеря ми е на ясла от 15.09, днес е седмият й ден там. От вчера я оставям да спи в яслата, вече не плаче, когато я водя и взимам, започна да яде и днес е заспала без проблем. Надявам се, че вече се е адаптирала   Тя по принцип е много общителна, досега не съм я оставяла на друг да я гледа. Но съм сигурна, че голяма роля в бързата й адаптация имат сестрите и лелките и огромното им търпение и мило отношение към децата.

Мина с доста рев. Обаче не плачеше по цял ден. Първият ден не беше яла, намерих я подпухнала като мекица. После личеше, че не е плакала, но като ни видеше, веднага ревваше.
Така около два месеца. И сега сутрин плаче, понякога доста драматично, обаче аз не се разстройвам и спокойно я избутвам навътре. Ревът трае буквално, докато прекрачи прага.
При нас адаптацията беше тежка от гледна точка на нощния сън. Будеше се към 3-4 ч през нощта и не искаше да заспи, стояла съм до леглото до 6 сутринта и при всеки опит да се измъкна, истерично ревеше. Отделно болезнено се залепи към мен и дори влизането в банята беше проблем. Постепенно (разбирай няколко месеца) нещата си дойдоха на мястото и сънят се нормализира. Ако имах избор да не ходи на ясла, нямаше да търпя тази адаптация,щях да я спра, но нямах избор.
Един съвет - повечето деца реват сутрин, дори и в малките градинските групи. Това не значи, че непременно детската градина е тормоз  и мъчение за тях. Повечето реват в момента на раздялата и после изкарват един нормален ден. В началото винаги има стрес, дори и да не реве така драматично. Дай му малко време и сама ще си наясно дали там е добре или зле.

Да, и ние имаме проблем с нощния сън. Първата вечер почти не спа, врътя се, проклаква, изяде я тази биберона, снощи поспа няколко часа, да видим тази нощ. Че и аз съм като върколак на работа после.....

Вече имаме "стаж" от три дена:
1-и ден: с голямо желание тръгнахме (два пъти преди това го бяхме водили с нас - при подаването на документите и после за самото записване. Още тогава беше много ентусиазиран). Когато трябваше да влезе искаше и ние да сме с него, по-точно баща му. Аз се скрих предвидливо. Влязоха, заиграл се след 2-3 мин. и се измъкнахме с мъжа ми. Чухме, че проплака - но само толкова. Стояхме под прозореца - нямаше плач...Заплакал малко след събуждането от следобедния сън, понякога и вкъщи е кисел и нищо чудно. Когато отидох да си го взема (реших да го оставя през целия ден)ми го изведоха червен като рак, с изкривено лице - аха да заплаче, имаше вид на треснат с мокър парцал, с ледено студени ръце и крака. Попитах такъв ли е бил през целия ден - мълчалив и сериозен, казаха да,... той по принцип е много приказлив, чак досаден, вечно усмихнат и весел. Докато го обличах настрението му се върна и ръцете и краката му се стоплиха - това последното си го обяснявам със стреса. В къщи каза, утре искам пак. Спа спокойно.
2-и ден: Влизаме в двора и започва да мрънка не искам, не искам.... когато го подадох  на лелката се разрева сериозно, но щом влязоха и млъкна. Следобед не искаше да си тръгва, че се беше заиграл. Вечерта каза, че обича детската и лелките, да спи с децата...
3-и ден: Щом наближихме сградата почна с мрънкането, като влязохме в двора се разплака сериозно, плака през цялото време докато го преобличах. Когато лелката го взе и затвори вратата млъкна и извади въпросника: това какво е, тате къде е, кака къде е.... аха, всичко е ок... следобед поискал допълнително от закуската. Тази вечер заяви, че не иска детската.
На фона на много други сме цвете, но все ми е свито...
Малко дълго стана.

Хайде и аз в болната тема.
Дъщеря ми е на 1 г. и 9 м. и от 4 дни ходи на ясла. Резултатът е: първия и втория ден влиза без рев, вчера ревна докато я преобличах, днес още като видя яслата  .
За сега е само до обяд, от понеделник ми казаха да почна да я оставям да спи там .
За яденето тя няма проблем, както и за сега с нощния сън.

Ох, мили мами, то май наистина проблемът е най вече в родителите...След една седмица ще тръгваме на ясла - моята принцеса е на 23 месеца.Принципно е много адаптивна, но за съжаление е в група, където повечето са по малки и днес като отидох да видя какво е положението - една малка сравнително стая и вътре 20 деца на около година и нещо се късат от рев - и това в 9 часа, когато се предполага че са закусили, а не току що оставени. Аз щях да се разрева на момента. Представих си моето усмихнато момиче, което е свикнало да играе навън с децата, много е самостоятелна - как ще се сащиса като я набутат в тази мрачна стая с толкова ревящи дечица....Направо се разревавам, като чета как други дечица викат :"Мамо, не ме оставяй.." аз ли съм толкова зле незнам - направо се побурквам от мисълта....А дори не сме тръгнали още... Тя си казва ,когато и се пишка, прилично може да се храни и сама, но дали ще има кой да и обърне внимание, ако никой не я чуе - може и да се напикае....Просто незнам - вече почвам да се чудя дали да не си пусна неплатен отпуск до 3 години - въпреки че адски се деквалифицирам, да не говорим че и социално съм се изолирала в такава степен.....Като цяло финансово може би ще се справим, но дали това ще е добър вариант - просто незнам...Извинявайте за може би неясния пост - още ми е тъжно като се сетя за тези дечица....Струва ми се че ако е при по големи деца ще е по различно, а сега се опасявам че ще се върне назад в развитието си...Как сте се справяли в подобна ситуация? Да не говорим, че акълът ми ще е тотално при нея , а не на работа....Ох, гадна работа...

записвам се да следя темата

Renjaki, напълно те разбирам, мила, споделеното от теб прилича на терзанията ми миналата зама, когато се чудех дали га го пускам, т.е. да кандидатстваме за яслата.
Като цяло категорично съм против яслите, но... на тази възраст, ако майката прецени може да се направи компромис. Мисля също, че ходенето там има както негативи (болестите в началото, дай Боже, да се сведат само до хрема без температури и т.н. "екстри" и стреса за детето). Ние не сме педагози, поне мнозинството от нас, и това, което ще получат там, вкъщи не можем да им го дадем. Е, убедена съм, че ще има мами, които ще са абсолютно несъгласни с мен, но това беше моето мнение за моето дете.
Още след втория ден забелязах положителна промяна - заиграва се, а не е залепен за мен и не ме врънка за щяло и нещяло (когато сме вкъщи), бърза след игра да си прибере играчките. Проблемът заспиване отпадна - ляга и започва да шепти, като си приказва сам също е шепнешком. Иначе мрънка, крещи и постоянно ме вика, "пика" му се, "ака" му се и нещо изведнъж започва да го "боли" и др. разсейващи процедури, та дано отложи заспиването.
Днес, четвърти ден, тръгнахме отново без проблем. Като стигнахме градината не се разплака като предния ден, само когато сестрата го пое се разплака, защото не му разреших да внесе буталката - беше мръсна, но щом вратата се затвори и той млъкна. Иначе вчера беше категоричен, че не иска да ходи вече на ясла.
Проблем ни е обаче връщането от градината - щом излезем от двора и започва страшно да се лигави и истерясва. ... Пътят ни е около 15 мин пеша, но се връщаме за около час, заради сцените... гледам да не му обръщам внимание, защото като му се скарам по-лошо става.

ZDraвейте мамчета, нека да се включа и аз със скромния ни опит от 4 дена. Бях много положително настроена до преди да тръгне- мислех че ще тича вътре, понеже като види деца и играчки ме забравя и тича към тях без да му пука, навън игаре сам, не е залепен въобще, казва си почти винаги за пишкането. Обаче още първия ден ми го изтръгна сестрата от ръцете, не закусвал, плакал, мрънкал, за час и половина беше страшно изтормозен. Втори ден- закуси в нас, мрънкал малко уж, обядва там, и пак беше много изморен. Базата е стара, децата нямат играчки вътре, понеже лятото нямало килим,изкарват ги навън за час, там имат малко кофички. Имах смелостта да ги наблюдавам отдалеко докато са навън, Алекс се опитваше да се заиграе, но едно по-височко момиче му вземаше играчките и го буташе непрекъснато, в това време лелите пиеха кафе и гледаха към другите групи, той се разплака накрая и отиде да се жалва. ПОсле вече  го видяха пак  паднал до оградата, мислели че паднал сам. Аз им казах всичко, което видях и казаха, че ще следят уж да няма такива неща. Напишкал се даже, явно ги усеща чужди и не е казал, или може би не знае на кого, те са 3 жени там.  Лошото е че говори много малко и не може да разкаже какво става там.  Заварвам ги все строени милите на пейчиците. Вода почти не пие също. На 4-я ден, също плака, казаха обаче че бил спокоен после, като ме видя от вратата на взимане и се втурна, пак един омърлушен... Иначе при нашите минава педагог веднъж в седмицата, но са 6 групи, значи през седмица... От горе на това искат да слагат памперса вън, за да няма инциденти. Не знам, аз съм доста разочарована, все пак ще дам още време на всички ни и се надявам да сме попаднали на хора там ( обрижващия персонал на групата), защото на някои други групи лелките и сестрите викат ужасно грозно на децата, това са го забелязали доста хора просто минаващи покрй оградата. Ще пиша по натам ка върви адаптацията, успех на всички   

Ние вече направихме 5 дни, днес е 6-ти. Сутрин промърква, но плаче само като го предам през вратата. Тази сутрин имаше едно много ревливо дете, и нашия заплака и той. През деня бива...яде, спи, заиграва се. Вечер също плаче като ни види. Но пък през нощта започна да спи, спокоен е. Той е най-малкият в яслите. Базата им е хубава, нова, персонала мисля също е добър. Поне за момента няма от какво да се оплача. Забелязвам само, че има сенки под очите и е малко бледичък, явно не може да си почива така, както в къщи и все още е в стрес. Ноо...с времето ще свикне,че това е неговото ежедневие. Надявам се

Хайде и аз при вас. Ние ходим от 15 септември. Аз кръшкам от овденето сутрин, мъжът ми я води. И при него сякаш плаче по-малко, но и тя всеки ден повтаря ,ч е не иска домчето и не иска 'пожата. Плаче докато я остави и после няма проблем. Поне така казва госпожата. Вечер обаче е залепена до мен. Не мога да свърша нищо от нея. Гушка ме така силно,че на моменти започвам да имам угризения. Нощем се събужда с писъци. От друга страна,това е нещо, скоеот така или иначе трябва да свикне. Какво ще правя след време , ако и за училището имаме същите терзания. Освен тов ами направи впечатление, че на градината по цял ден не се напишква, докато в къщи поне два пъти на ден се скрива някъде и прави белята.  При нас хубавото е, че я записахме  в детска градина на село. От начало имах страшно много предразсъдъци, но с еоказа по-добрия вариант, защото групата е смесена. Всички деца освен нея и още едно дете са по-големи и й помагат да с е адаптира. А така и госспожата има повече време да им обръща внимание. Големите са вече по-самостоятелни. А базата е супер. Детската градина е строена преди няколко години и всичко е новичко и удобно.

Нашият син се адаптира бързо- за 2-3 дена, не е плакал неистово, по-скоро мрънкаше. Тръгна на ясла на 2 години и 3 месеца. Незнам дали възрастта оказва влияние, мисля, че по-скоро зависи от детето.

   Водила съм малката с мен при подаване на документите, с моя съседка да вземе детето си и винаги е имало ревящи деца по терасите. Но мисля, че това беше добър старт за нея, защото поне малко се запозна с обстановката.

1-ви-ден - два часа и половина престой без плач
2-ри ден - пак същото време, но я заведох по-късно и я оставих да обядва там, пак без плач
3-ти ден - оставих я да спи, пак без плач
4-ти, 5-ти, 6-ти ден - започнах да я водя все по-рано и вече я оставям в 08.00, плаче на вратата, но се успокоява бързо, спи там и я взимам в 14.30-15.30.

  Не знам колко време ще й е нужно, но при нас адаптацията тепърва започва. Първите дни й беше любопитно и интересно, затова и не плака. По принцип е много контактна, обича децата и това беше причината да я пусна на ясла. Зимните дни у дома щеше да е мъчение и за нея и за мен след като познатите деца са на градини и ясли. Надявам се сутрешния рев да не се превърне в целодневен, защото тогава ще се сдухам.

на ясла е от началото на август, първия месец по-скоро мрънкаше сутрин и вечер, сега следобед ме посреща ухилена до уши, а сутрин си мрънка по-малко , спи и се храни и денем е спокойна

Нашата кака тръгна на ясли почти на 2 год. Нямаше никакъв проблем с адаптацията  Тя си знаеше къде отива и дори нямаше търпение. Но тогава се падна в група с малко по-голями деца от нея. Тя обича да си играе с по-голями. Това беше до края на първата ни пролет в яслите.
След лятните месеци, когато ние не ходихме, септември месец вече имаше нови деца в нейната яслена група. И всичките бяха много малки - около годинката. А тя беше вече на 2,5 год. И сутрин започна и тя да реве  Просто не искаше да ходи при малките деца. Ама то беше такава лудница от ревящи бебета сутринно време, че и аз не бих искала да ходя в такава обстановка 
Това беше първия месец, докато започнаха да идват и нейните наборчета. После не сме имали проблеми. Но продължаваше да се оплаква колко ревят бебетата 
Сега вече е в градинска група и е много по-добре 

Аз имах гомям късмет с големия ми син - тръгна на 2.2год. и не е плакал нито ден. На третия ден госпожите казаха да си го оставя да спи там и тогава не е имало проблем.

Започна да ходи на ясла на 1г и 5м. Адаптира се сравнително за бързо.За около седмица и сутрешното мрънкане отмина.

Тръгнахме на ясла тази есен, на 1 г.10м. Плака 1 сутрин и то докато влезе вътре, после веднага спря.
Ходи с огромно желание и е спокойна.
Пожелавам на всички такава адаптация 

Ние вече ходим от месец, на 1г 9 м е човечето. Цяла седмица беше до обед, после по цял ден. Не е плакал въобще.
Аз си го приспивам с кърмене и мислех че ще има проблеми със спането, но само ден-два е искал от лелята да ляга до него и да суче.
Водим преди закуската , той обича да яде и влиза без рев.
Другите нови деца плакаха 2-3 седмици, но и най-тежките случаи вече влизат сами.

Големия ми си беше в същата група преди 7 години, и тогава децата не плачеха. Бе хубава си ни е яслата, жалко само че догодина ще сме аут.

Здравейте мами,извинявайте че поста ми няма да е по-темата,пиша тук защото ви е по-прясно.
Чревното изследване,като записвахте децата си ли го занесохте или може по-късно,защото моята госпожица не ака всеки ден,паразитоложката идвала само във вторник и четвъртък в нашата поликлиника и незнам дали до петък ще успеем с изследването.Обаждах се в градината,а там бяха категорични,че до петък трябва да зенеса всичко.Чудя се какво да правя?

Акото може да стои 24 часа в хладилника и така да понагласиш, доколкото е възможно, нещата между паразитоложката и детето ти. Ние чакахме една седмица, докато ни станат изследванията и не ми е ясно как така ще ти дават зор от детската
Друг е въпроса, не ме разбирай неправилно , как са ви допуснали без изследванията... без кръв/урина може на компромис, докато ги направите, но без чревните - не би трябвало.

благодаря,никъде не са ме допуснали,аз не съм я записала още,сега я класираха,не ходи още на ясла

Може би за около месец, месец и половина започна да свиква....плачеше много сутрин

три дни плака като го водим и като се разделяме.. не е плакал докато отида да си го взема.. след това не палчеше и като го водя..

Здравейте, момичета! И аз при вас. Моето детенце (1г. 7 мес.)  ходи на ясла от вчера. Заведох я в 9 часа - зверски рев. Сърцето ме заболя. Лелята ми я грабна и всичко стана толкова бързо, че малката се ошашави и разказите ми за деца, игри, играчки и т.н. отидоха на кино. Стоях 5 минути пред вратата, за да чуя, че спира да плаче, но нищо подобно - рев, рев, рев. Накрая се разревах и аз и си тръгнах. Едва дочаках 12 часа  да отида да си я прибера. Тя излезе доста спокойна, разказа ми, че е играла с децата, с "баба" (така си е преценила да нарича едната лелка ) и дори искаше да се върне "на ига" (игра). Лелките казаха, че е плакала час и половина и после се е успокоила и започнала да си играе. Отказала храна. Вкъщи се нахрани обилно и спа дълго и спокойно. Цял следобед говорихме колко е хубаво на ясла, колко деца има... "Искаш ли утре пак?" - "Да!". Тази сутрин я заведох в 8. Беше спокойна по пътя, но щом приближихме и видя другите ревящи дечица, започна и тя. Стисна ме здраво и плака, плака. Групата им е на втория етаж, излизайки от сградата я чувах как вика "мама".
Много ми е мъчно. Прибрах се вкъщи, пусто ми е, празно и нищо не ми се прави. Надявам се да свикнем бързо - а тя, и аз.
А вашите постове много ми помогнаха да се успокоя... Всяка майка преживява тежко тази първа раздяла с детенцето си. Дано са здравички дечицата ни и бързо да отмине този тежък период на адаптация. Желая успех на всички ви!

Точно така се чувствах и аз докато свикна (за около 6-7 дена) - мотаех се вкъщи като муха без глава и ми беше едно празно и подтиснато.
Дано се адаптира бързо.

7м 
Но той не се беше отделял от мен.Тръгна на 2г и 1м.
Но после като свикна  Бягаше по коридора и нагоре по стълбите за да влези по бързо.
Сам чукаше на вратата и дори не се обръщаше да погледне като влизаше

Записвам се да ви следя

Не мога да кажа точно колко продължи адаптационния период при синът ми.
За първи път го записахме на ясла на 1г 11м. Ходи 1 седмица, ревеше с ужас в очите. След 5 мес. пробвахме пак, пак плачеше, но сравнително по-спокойно. След 10 дни спря и от тогава ходи с голямо желание.

Нямахме адаптационен период.
Свикна от първия ден.
Но тръгна на ясла по нейно желание на 2 г. и 2 м.

Не знам дали тук да питам за колко време се адаптираха децата ви в здравословен аспект.Чувам от майки,че в началото много боледуват децата.Горе-долу колко е това начало,че моята се скъса да боледува и се чудя има ли край това или да я спирам от ясли.Почти на три г. е.

Не се адаптира,гледахме се до 3 годинки и сега вече ходи на градина и няма проблем.

тръгна на 1 година и 4 месеца, адаптира се за 1-2 седмици!

Тръгна на 1г5м . Адаптацията беше трудна, т.к. цялата група беше от нови деца. Просто за месец и половина създадоха изцяло нова група. Сутрин всички хором ревяха.
Този ужас продължи около 2 месеца.

И на нас непосредствено ни предстои тръгването на ясла и малко се притеснявам как ще свикне. Искам да попитам мамите, чиито дечица плачат на яслата, по ваши наблюдения това на обстановката в яслата ли се дължи или просто на раздялата с мама. Плачат ли дечицата, ако ги оставяте при баба или друг близък да ги гледа или само като ходят на ясла?
Дъщеря ми до момента в случаите, когато съм я оставяла някой друг да ме гледа, много бързо свиква и почти не ме търси, стига да има кой да я забавлява, затова съм общо-взето оптимист за яслата, но се чудя как ще реагира, като разбере, че така е всеки ден и по цял ден

дъщеря ми тръгна на ясли на 1г.8м. и нямаше никакъв проблем,нито плакане нито разболяване често.Тя си е общителна,не е срамежлива.Хранеше се добре и беше станала много пухкава.Но другата год.приеха по-мънички деца в групичката им,и вниманието към тях е по-голямо,а нея са я оставяли сама да се храни ли кво...но вече към края преди да я спра от ясли-беше станала на призрак,изобщо не ядеше там,съответно и имунитета и отслабна и се разболяваше много. И казах "стига"

В това отношение нямах проблем.Гледах детето си без помощта на баби,т.е беше болезнено привързан към мен.На година и пет месеца го пуснах на ясла.Първият ден ми казаха да го взема към 10.30ч.Отидох,но ми казаха,че детето се чусва чудесно и да отида пак към 12-12.30ч.От вторият ден остана и със следобеден сън.Честно казано на мен ми беше по-трудно да свикна без него,първите дни плачех и наобикалях яслата,за да го зърна.На детето толкова много му хареса яслата,че си обуваше обувките и събота и неделя,за да ходи на "гадинката".