За колко време се адаптираха децата ви в яслата?

  • 3 265
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 182
Синът ми е на година и 3 месеца. От няколко дни ходи на ясла, но сутрин много плаче.Засега всички деца са нови, защото яслата беше в ремонт. Сутрин е такъв рев,че и да не ти се реве, ще ревнеш...Как мина адаптацията при вас?За колко време?Засега не спим, не ядем...по много малко, нощем също е много неспокоен.

# 1
  • София
  • Мнения: 8 283
ами зависи може да е 2-3 сецмици може и да е 3-4 месеца.
В групата на синът ми има момченце (родено в анчалото на 2004, т.е. разликат аим е почти 1 година), започало е 1ва група в ОДЗто още подсмърча сутрин.

# 2
  • Мнения: 130
И моето дете е на 1г и 3 месеца. От две седмици е на ясла.
1 ден- престой 4 часа - непрекъснато плач.
2 ден-престой 1час - непрекъснато плач.
3 ден- 4 часа - заиграва се.
4 ден-1 час - плач.
Вече се заиграва и при едната сестра стои до обяд без проблеми, но при колежката й непрекъснато плаче и  стои по  час - час и половина, след което тя ме моли да си го взимам че не издържала да й плачат децата на главата  Shocked
Сутрин го храня вкъщи, в яслата категорично отказва и закуска и обяд.
Така , че  от персонала зависи и адаптирането на детето.

# 3
  • Мнения: 326
Дъщеря ми е на ясла от 15.09, днес е седмият й ден там. От вчера я оставям да спи в яслата, вече не плаче, когато я водя и взимам, започна да яде и днес е заспала без проблем. Надявам се, че вече се е адаптирала  Mr. Green Тя по принцип е много общителна, досега не съм я оставяла на друг да я гледа. Но съм сигурна, че голяма роля в бързата й адаптация имат сестрите и лелките и огромното им търпение и мило отношение към децата.

# 4
  • Мнения: 545
Мина с доста рев. Обаче не плачеше по цял ден. Първият ден не беше яла, намерих я подпухнала като мекица. После личеше, че не е плакала, но като ни видеше, веднага ревваше.
Така около два месеца. И сега сутрин плаче, понякога доста драматично, обаче аз не се разстройвам и спокойно я избутвам навътре. Ревът трае буквално, докато прекрачи прага.
При нас адаптацията беше тежка от гледна точка на нощния сън. Будеше се към 3-4 ч през нощта и не искаше да заспи, стояла съм до леглото до 6 сутринта и при всеки опит да се измъкна, истерично ревеше. Отделно болезнено се залепи към мен и дори влизането в банята беше проблем. Постепенно (разбирай няколко месеца) нещата си дойдоха на мястото и сънят се нормализира. Ако имах избор да не ходи на ясла, нямаше да търпя тази адаптация,щях да я спра, но нямах избор.
Един съвет - повечето деца реват сутрин, дори и в малките градинските групи. Това не значи, че непременно детската градина е тормоз  и мъчение за тях. Повечето реват в момента на раздялата и после изкарват един нормален ден. В началото винаги има стрес, дори и да не реве така драматично. Дай му малко време и сама ще си наясно дали там е добре или зле.

# 5
  • Мнения: 182
Да, и ние имаме проблем с нощния сън. Първата вечер почти не спа, врътя се, проклаква, изяде я тази биберона, снощи поспа няколко часа, да видим тази нощ. Че и аз съм като върколак на работа после.....

# 6
  • Мнения: 182
И моето дете е на 1г и 3 месеца. От две седмици е на ясла.
1 ден- престой 4 часа - непрекъснато плач.
2 ден-престой 1час - непрекъснато плач.
3 ден- 4 часа - заиграва се.
4 ден-1 час - плач.
Вече се заиграва и при едната сестра стои до обяд без проблеми, но при колежката й непрекъснато плаче и  стои по  час - час и половина, след което тя ме моли да си го взимам че не издържала да й плачат децата на главата  Shocked
Сутрин го храня вкъщи, в яслата категорично отказва и закуска и обяд.
Така , че  от персонала зависи и адаптирането на детето.


При нас няма проблем с оставането. От първия ден стои до 17 часа, така ме посъветваха в яслата. Реве , не реве...чакат ме...И да го взема, трябва да е на работа с мен...какво да го правя...

# 7
  • Мнения: 911
Вече имаме "стаж" от три дена:
1-и ден: с голямо желание тръгнахме (два пъти преди това го бяхме водили с нас - при подаването на документите и после за самото записване. Още тогава беше много ентусиазиран). Когато трябваше да влезе искаше и ние да сме с него, по-точно баща му. Аз се скрих предвидливо. Влязоха, заиграл се след 2-3 мин. и се измъкнахме с мъжа ми. Чухме, че проплака - но само толкова. Стояхме под прозореца - нямаше плач...Заплакал малко след събуждането от следобедния сън, понякога и вкъщи е кисел и нищо чудно. Когато отидох да си го взема (реших да го оставя през целия ден)ми го изведоха червен като рак, с изкривено лице - аха да заплаче, имаше вид на треснат с мокър парцал, с ледено студени ръце и крака. Попитах такъв ли е бил през целия ден - мълчалив и сериозен, казаха да,... той по принцип е много приказлив, чак досаден, вечно усмихнат и весел. Докато го обличах настрението му се върна и ръцете и краката му се стоплиха - това последното си го обяснявам със стреса. В къщи каза, утре искам пак. Спа спокойно.
2-и ден: Влизаме в двора и започва да мрънка не искам, не искам.... когато го подадох  на лелката се разрева сериозно, но щом влязоха и млъкна. Следобед не искаше да си тръгва, че се беше заиграл. Вечерта каза, че обича детската и лелките, да спи с децата...
3-и ден: Щом наближихме сградата почна с мрънкането, като влязохме в двора се разплака сериозно, плака през цялото време докато го преобличах. Когато лелката го взе и затвори вратата млъкна и извади въпросника: това какво е, тате къде е, кака къде е.... аха, всичко е ок... следобед поискал допълнително от закуската. Тази вечер заяви, че не иска детската.
На фона на много други сме цвете, но все ми е свито...
Малко дълго стана.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 020
Хайде и аз в болната тема.
Дъщеря ми е на 1 г. и 9 м. и от 4 дни ходи на ясла. Резултатът е: първия и втория ден влиза без рев, вчера ревна докато я преобличах, днес още като видя яслата  Rolling Eyes .
За сега е само до обяд, от понеделник ми казаха да почна да я оставям да спи там Praynig.
За яденето тя няма проблем, както и за сега с нощния сън.

# 9
  • Мнения: 104
Ох, мили мами, то май наистина проблемът е най вече в родителите...След една седмица ще тръгваме на ясла - моята принцеса е на 23 месеца.Принципно е много адаптивна, но за съжаление е в група, където повечето са по малки и днес като отидох да видя какво е положението - една малка сравнително стая и вътре 20 деца на около година и нещо се късат от рев - и това в 9 часа, когато се предполага че са закусили, а не току що оставени. Аз щях да се разрева на момента. Представих си моето усмихнато момиче, което е свикнало да играе навън с децата, много е самостоятелна - как ще се сащиса като я набутат в тази мрачна стая с толкова ревящи дечица....Направо се разревавам, като чета как други дечица викат :"Мамо, не ме оставяй.." аз ли съм толкова зле незнам - направо се побурквам от мисълта....А дори не сме тръгнали още... Тя си казва ,когато и се пишка, прилично може да се храни и сама, но дали ще има кой да и обърне внимание, ако никой не я чуе - може и да се напикае....Просто незнам - вече почвам да се чудя дали да не си пусна неплатен отпуск до 3 години - въпреки че адски се деквалифицирам, да не говорим че и социално съм се изолирала в такава степен.....Като цяло финансово може би ще се справим, но дали това ще е добър вариант - просто незнам...Извинявайте за може би неясния пост - още ми е тъжно като се сетя за тези дечица....Струва ми се че ако е при по големи деца ще е по различно, а сега се опасявам че ще се върне назад в развитието си...Как сте се справяли в подобна ситуация? Да не говорим, че акълът ми ще е тотално при нея , а не на работа....Ох, гадна работа...


















# 10
  • Мнения: 9 973
записвам се да следя темата

# 11
  • Мнения: 911
Renjaki, напълно те разбирам, мила, споделеното от теб прилича на терзанията ми миналата зама, когато се чудех дали га го пускам, т.е. да кандидатстваме за яслата.
Като цяло категорично съм против яслите, но... на тази възраст, ако майката прецени може да се направи компромис. Мисля също, че ходенето там има както негативи (болестите в началото, дай Боже, да се сведат само до хрема без температури и т.н. "екстри" и стреса за детето). Ние не сме педагози, поне мнозинството от нас, и това, което ще получат там, вкъщи не можем да им го дадем. Е, убедена съм, че ще има мами, които ще са абсолютно несъгласни с мен, но това беше моето мнение за моето дете.
Още след втория ден забелязах положителна промяна - заиграва се, а не е залепен за мен и не ме врънка за щяло и нещяло (когато сме вкъщи), бърза след игра да си прибере играчките. Проблемът заспиване отпадна - ляга и започва да шепти, като си приказва сам също е шепнешком. Иначе мрънка, крещи и постоянно ме вика, "пика" му се, "ака" му се и нещо изведнъж започва да го "боли" и др. разсейващи процедури, та дано отложи заспиването.
Днес, четвърти ден, тръгнахме отново без проблем. Като стигнахме градината не се разплака като предния ден, само когато сестрата го пое се разплака, защото не му разреших да внесе буталката - беше мръсна, но щом вратата се затвори и той млъкна. Иначе вчера беше категоричен, че не иска да ходи вече на ясла.
Проблем ни е обаче връщането от градината - щом излезем от двора и започва страшно да се лигави и истерясва. ... Пътят ни е около 15 мин пеша, но се връщаме за около час, заради сцените... гледам да не му обръщам внимание, защото като му се скарам по-лошо става.

# 12
  • Мнения: 316
ZDraвейте мамчета, нека да се включа и аз със скромния ни опит от 4 дена. Бях много положително настроена до преди да тръгне- мислех че ще тича вътре, понеже като види деца и играчки ме забравя и тича към тях без да му пука, навън игаре сам, не е залепен въобще, казва си почти винаги за пишкането. Обаче още първия ден ми го изтръгна сестрата от ръцете, не закусвал, плакал, мрънкал, за час и половина беше страшно изтормозен. Втори ден- закуси в нас, мрънкал малко уж, обядва там, и пак беше много изморен. Базата е стара, децата нямат играчки вътре, понеже лятото нямало килим,изкарват ги навън за час, там имат малко кофички. Имах смелостта да ги наблюдавам отдалеко докато са навън, Алекс се опитваше да се заиграе, но едно по-височко момиче му вземаше играчките и го буташе непрекъснато, в това време лелите пиеха кафе и гледаха към другите групи, той се разплака накрая и отиде да се жалва. ПОсле вече  го видяха пак  паднал до оградата, мислели че паднал сам. Аз им казах всичко, което видях и казаха, че ще следят уж да няма такива неща. Напишкал се даже, явно ги усеща чужди и не е казал, или може би не знае на кого, те са 3 жени там.  Лошото е че говори много малко и не може да разкаже какво става там.  Заварвам ги все строени милите на пейчиците. Вода почти не пие също. На 4-я ден, също плака, казаха обаче че бил спокоен после, като ме видя от вратата на взимане и се втурна, пак един омърлушен... Иначе при нашите минава педагог веднъж в седмицата, но са 6 групи, значи през седмица... От горе на това искат да слагат памперса вън, за да няма инциденти. Не знам, аз съм доста разочарована, все пак ще дам още време на всички ни и се надявам да сме попаднали на хора там ( обрижващия персонал на групата), защото на някои други групи лелките и сестрите викат ужасно грозно на децата, това са го забелязали доста хора просто минаващи покрй оградата. Ще пиша по натам ка върви адаптацията, успех на всички   bouquet

# 13
  • Мнения: 182
Ние вече направихме 5 дни, днес е 6-ти. Сутрин промърква, но плаче само като го предам през вратата. Тази сутрин имаше едно много ревливо дете, и нашия заплака и той. През деня бива...яде, спи, заиграва се. Вечер също плаче като ни види. Но пък през нощта започна да спи, спокоен е. Той е най-малкият в яслите. Базата им е хубава, нова, персонала мисля също е добър. Поне за момента няма от какво да се оплача. Забелязвам само, че има сенки под очите и е малко бледичък, явно не може да си почива така, както в къщи и все още е в стрес. Ноо...с времето ще свикне,че това е неговото ежедневие. Надявам се Simple Smile

# 14
  • Мнения: 67
Хайде и аз при вас. Ние ходим от 15 септември. Аз кръшкам от овденето сутрин, мъжът ми я води. И при него сякаш плаче по-малко, но и тя всеки ден повтаря ,ч е не иска домчето и не иска 'пожата. Плаче докато я остави и после няма проблем. Поне така казва госпожата. Вечер обаче е залепена до мен. Не мога да свърша нищо от нея. Гушка ме така силно,че на моменти започвам да имам угризения. Нощем се събужда с писъци. От друга страна,това е нещо, скоеот така или иначе трябва да свикне. Какво ще правя след време , ако и за училището имаме същите терзания. Освен тов ами направи впечатление, че на градината по цял ден не се напишква, докато в къщи поне два пъти на ден се скрива някъде и прави белята.  При нас хубавото е, че я записахме  в детска градина на село. От начало имах страшно много предразсъдъци, но с еоказа по-добрия вариант, защото групата е смесена. Всички деца освен нея и още едно дете са по-големи и й помагат да с е адаптира. А така и госспожата има повече време да им обръща внимание. Големите са вече по-самостоятелни. А базата е супер. Детската градина е строена преди няколко години и всичко е новичко и удобно.

Общи условия

Активация на акаунт