Нашият син се адаптира бързо- за 2-3 дена, не е плакал неистово, по-скоро мрънкаше. Тръгна на ясла на 2 години и 3 месеца. Незнам дали възрастта оказва влияние, мисля, че по-скоро зависи от детето.
- Публикувана: 25 септ. 2009, 09:01 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2009, 16:39 ч.
За колко време се адаптираха децата ви в яслата?
Водила съм малката с мен при подаване на документите, с моя съседка да вземе детето си и винаги е имало ревящи деца по терасите. Но мисля, че това беше добър старт за нея, защото поне малко се запозна с обстановката.
1-ви-ден - два часа и половина престой без плач
2-ри ден - пак същото време, но я заведох по-късно и я оставих да обядва там, пак без плач
3-ти ден - оставих я да спи, пак без плач
4-ти, 5-ти, 6-ти ден - започнах да я водя все по-рано и вече я оставям в 08.00, плаче на вратата, но се успокоява бързо, спи там и я взимам в 14.30-15.30.
Не знам колко време ще й е нужно, но при нас адаптацията тепърва започва. Първите дни й беше любопитно и интересно, затова и не плака. По принцип е много контактна, обича децата и това беше причината да я пусна на ясла. Зимните дни у дома щеше да е мъчение и за нея и за мен след като познатите деца са на градини и ясли. Надявам се сутрешния рев да не се превърне в целодневен, защото тогава ще се сдухам.
1-ви-ден - два часа и половина престой без плач
2-ри ден - пак същото време, но я заведох по-късно и я оставих да обядва там, пак без плач
3-ти ден - оставих я да спи, пак без плач
4-ти, 5-ти, 6-ти ден - започнах да я водя все по-рано и вече я оставям в 08.00, плаче на вратата, но се успокоява бързо, спи там и я взимам в 14.30-15.30.
Не знам колко време ще й е нужно, но при нас адаптацията тепърва започва. Първите дни й беше любопитно и интересно, затова и не плака. По принцип е много контактна, обича децата и това беше причината да я пусна на ясла. Зимните дни у дома щеше да е мъчение и за нея и за мен след като познатите деца са на градини и ясли. Надявам се сутрешния рев да не се превърне в целодневен, защото тогава ще се сдухам.
, спи и се храни и денем е спокойна
Нашата кака тръгна на ясли почти на 2 год. Нямаше никакъв проблем с адаптацията 
Тя си знаеше къде отива и дори нямаше търпение. Но тогава се падна в група с малко по-голями деца от нея. Тя обича да си играе с по-голями. Това беше до края на първата ни пролет в яслите.
След лятните месеци, когато ние не ходихме, септември месец вече имаше нови деца в нейната яслена група. И всичките бяха много малки - около годинката. А тя беше вече на 2,5 год. И сутрин започна и тя да реве
Просто не искаше да ходи при малките деца. Ама то беше такава лудница от ревящи бебета сутринно време, че и аз не бих искала да ходя в такава обстановка 
Това беше първия месец, докато започнаха да идват и нейните наборчета. После не сме имали проблеми. Но продължаваше да се оплаква колко ревят бебетата
Сега вече е в градинска група и е много по-добре
Тя си знаеше къде отива и дори нямаше търпение. Но тогава се падна в група с малко по-голями деца от нея. Тя обича да си играе с по-голями. Това беше до края на първата ни пролет в яслите. След лятните месеци, когато ние не ходихме, септември месец вече имаше нови деца в нейната яслена група. И всичките бяха много малки - около годинката. А тя беше вече на 2,5 год. И сутрин започна и тя да реве
Просто не искаше да ходи при малките деца. Ама то беше такава лудница от ревящи бебета сутринно време, че и аз не бих искала да ходя в такава обстановка Това беше първия месец, докато започнаха да идват и нейните наборчета. После не сме имали проблеми. Но продължаваше да се оплаква колко ревят бебетата
Сега вече е в градинска група и е много по-добре
Ние вече ходим от месец, на 1г 9 м е човечето. Цяла седмица беше до обед, после по цял ден. Не е плакал въобще.
Аз си го приспивам с кърмене и мислех че ще има проблеми със спането, но само ден-два е искал от лелята да ляга до него и да суче.
Водим преди закуската , той обича да яде и влиза без рев.
Другите нови деца плакаха 2-3 седмици, но и най-тежките случаи вече влизат сами.
Големия ми си беше в същата група преди 7 години, и тогава децата не плачеха. Бе хубава си ни е яслата, жалко само че догодина ще сме аут.
Аз си го приспивам с кърмене и мислех че ще има проблеми със спането, но само ден-два е искал от лелята да ляга до него и да суче.
Водим преди закуската , той обича да яде и влиза без рев.
Другите нови деца плакаха 2-3 седмици, но и най-тежките случаи вече влизат сами.
Големия ми си беше в същата група преди 7 години, и тогава децата не плачеха. Бе хубава си ни е яслата, жалко само че догодина ще сме аут.
Здравейте мами,извинявайте че поста ми няма да е по-темата,пиша тук защото ви е по-прясно.
Чревното изследване,като записвахте децата си ли го занесохте или може по-късно,защото моята госпожица не ака всеки ден,паразитоложката идвала само във вторник и четвъртък в нашата поликлиника и незнам дали до петък ще успеем с изследването.Обаждах се в градината,а там бяха категорични,че до петък трябва да зенеса всичко.Чудя се какво да правя?
Чревното изследване,като записвахте децата си ли го занесохте или може по-късно,защото моята госпожица не ака всеки ден,паразитоложката идвала само във вторник и четвъртък в нашата поликлиника и незнам дали до петък ще успеем с изследването.Обаждах се в градината,а там бяха категорични,че до петък трябва да зенеса всичко.Чудя се какво да правя?
Акото може да стои 24 часа в хладилника и така да понагласиш, доколкото е възможно, нещата между паразитоложката и детето ти. Ние чакахме една седмица, докато ни станат изследванията и не ми е ясно как така ще ти дават зор от детската 
Друг е въпроса, не ме разбирай неправилно, как са ви допуснали без изследванията... без кръв/урина може на компромис, докато ги направите, но без чревните - не би трябвало.
Друг е въпроса, не ме разбирай неправилно
, как са ви допуснали без изследванията... без кръв/урина може на компромис, докато ги направите, но без чревните - не би трябвало.
Здравейте, момичета! И аз при вас. Моето детенце (1г. 7 мес.) ходи на ясла от вчера. Заведох я в 9 часа - зверски рев. Сърцето ме заболя. Лелята ми я грабна и всичко стана толкова бързо, че малката се ошашави и разказите ми за деца, игри, играчки и т.н. отидоха на кино. Стоях 5 минути пред вратата, за да чуя, че спира да плаче, но нищо подобно - рев, рев, рев. Накрая се разревах и аз и си тръгнах. Едва дочаках 12 часа да отида да си я прибера. Тя излезе доста спокойна, разказа ми, че е играла с децата, с "баба" (така си е преценила да нарича едната лелка 
) и дори искаше да се върне "на ига" (игра). Лелките казаха, че е плакала час и половина и после се е успокоила и започнала да си играе. Отказала храна. Вкъщи се нахрани обилно и спа дълго и спокойно. Цял следобед говорихме колко е хубаво на ясла, колко деца има... "Искаш ли утре пак?" - "Да!". Тази сутрин я заведох в 8. Беше спокойна по пътя, но щом приближихме и видя другите ревящи дечица, започна и тя. Стисна ме здраво и плака, плака. Групата им е на втория етаж, излизайки от сградата я чувах как вика "мама".
Много ми е мъчно. Прибрах се вкъщи, пусто ми е, празно и нищо не ми се прави. Надявам се да свикнем бързо - а тя, и аз.
А вашите постове много ми помогнаха да се успокоя... Всяка майка преживява тежко тази първа раздяла с детенцето си. Дано са здравички дечицата ни и бързо да отмине този тежък период на адаптация. Желая успех на всички ви!
) и дори искаше да се върне "на ига" (игра). Лелките казаха, че е плакала час и половина и после се е успокоила и започнала да си играе. Отказала храна. Вкъщи се нахрани обилно и спа дълго и спокойно. Цял следобед говорихме колко е хубаво на ясла, колко деца има... "Искаш ли утре пак?" - "Да!". Тази сутрин я заведох в 8. Беше спокойна по пътя, но щом приближихме и видя другите ревящи дечица, започна и тя. Стисна ме здраво и плака, плака. Групата им е на втория етаж, излизайки от сградата я чувах как вика "мама". Много ми е мъчно. Прибрах се вкъщи, пусто ми е, празно и нищо не ми се прави. Надявам се да свикнем бързо - а тя, и аз.
А вашите постове много ми помогнаха да се успокоя... Всяка майка преживява тежко тази първа раздяла с детенцето си. Дано са здравички дечицата ни и бързо да отмине този тежък период на адаптация. Желая успех на всички ви!
Много ми е мъчно. Прибрах се вкъщи, пусто ми е, празно и нищо не ми се прави.
Точно така се чувствах и аз докато свикна (за около 6-7 дена) - мотаех се вкъщи като муха без глава и ми беше едно празно и подтиснато.
Дано се адаптира бързо.