Когато мъжът никога не е доволен... и кога ще спре да ми пука....

  • 10 500
  • 91
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 721
мила, така ще бъде до тогава до когато не спреш да се опитваш да му угодиш на всяка прищявка/забележка.защо се дразниш толкова от това, че направил изречение за банята след всичко друго което си свършила.просто му кажи, че не е измита защото си нямала време или желание да го направиш днес.ако толкова държи да се почисти днес, той да го направи.свиркай си и да не ти пука.той може никога да не спре да мърмори, просто спри да се тормозиш за подобни неща

# 16
  • Мнения: 5 710
Една измислена история:
Мъж и жена, неговия брак е втори, след като е овдовял.
Каквото и да прави новата съпруга, той все казва "абе, хубаво е, но не е като на покойната".
Тя какви ли не чудеса върти в кухнята, няма угодия. Все " не е като на покойната".
Един ден новата жена забравя тенджерата, манджата загаря ....
обаче нямало какво да ядат, преглътнала, че пак ще има вметки...
Като седнал юнака хапнал и казал " е, браво! сега е точно като на покойната!"

Така че единият извод е, че  може би е добре да спреш да се стараш и угаждаш на всяко нещо, та току си получила и похвала ...
а мъжът ти е непоносимо прасе

# 17
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Хе-хе, този твоят мъж голям разбирач, бе!  Twisted Evil
Явно си много мека и отстъпчива и той си позволява повече, отколкото е нормално. Не мисля, че решението е да спреш да се връзваш на забележките му. Решението е ТОЙ да престане с тях. Но за това се иска твърдост и не толкова благ характер. И аз си имам в къщи един, дето не е от най-инициативните мъже, но не мрънка, защото знае какво ще последва след това. Mr. Green
Като за начало спри да готвиш за него. Щом е толкова добър в дегустирането, да задобрее и в приготвянето.
Макар, че...... май наистина е късничко за генерални промени, но не пречи да опиташ.
Успех и здрави нерви!

# 18
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Никога не е късно да отстояваш себе си.

# 19
  • София, Бургас
  • Мнения: 1 727
Наистина е много много е лошо, че не оценява това, което вършиш. Познавам такива семейства и много съчувствам на жените, че не са оценени. Имах роднина, който се държеше така с жена си. Когато той почина, тя не знаеше какво да прави. Беше в стрес не от загубата му, а от това, че няма някой, който да и казва какво да прави и да и се кара за всичко. След една -две години, тя разбра колко много неща е пропуснала от живота. През цялото време се е опитвала да угоди на някой, който така и не беше удовлетворен до края.
Не мога да ти дам съвет как да постъпиш, но според мен с времето забележките ще станат по-обидни и едва ли ще свикнеш с тях.  Sad

# 20
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Никога не е късно да отстояваш себе си.
Не е късно да започне да отстоява себе си, но е късно да очаква някакви, съществени промени в поведението на мъжа си. Изпуснала е момента, според мен.

# 21
  • София, Бургас
  • Мнения: 1 727
Никога не е късно да отстояваш себе си.
Не е късно да започне да отстоява себе си, но е късно да очаква някакви, съществени промени в поведението на мъжа си. Изпуснала е момента, според мен.

И аз мисля, че е прекалено късно за промени в мъжа.

# 22
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Никога не е късно да отстояваш себе си.
Не е късно да започне да отстоява себе си, но е късно да очаква някакви, съществени промени в поведението на мъжа си. Изпуснала е момента, според мен.
Съгласна съм, че е трябвало още в началото да се покаже, че такова поведение е недопустимо. Но не мисля, че е късно да се бори за живот без вредни забележки и заяждания Simple Smile Всяко поведение би могло да се коригира. Третият закон на Нютон.
Но преди всичко промяната трябва да започне отвътре, от самата авторка. Според мен тя донякъде смята, че мъжът й има право да се държи така с нея. Ако не е така, още в самото начало би пресякла подобно поведение от корен.

# 23
  • Мнения: 884
Цитат
Следващия път,като ти каже ,че не му допада яденето ,чинията в мивката и  "Сготви си сам,като можеш!"
И така ,за всичко.
Случка от първите дни /буквално/ на съвместния ни живот. Подейства моментално! Вече 13 г подобни изцепки не е правил!

# 24
Ех, мила....
Като четох твоята история, все едно че аз съм я разказвала, но преди -найсе години.
Рецепта не мога да ти дам как да го промениш, или по-точно, да промениш ситуацията вкъщи.
Мога да ти разкажа какво се случи с мен след -найсе години брак и две поотраснали деца.
Тръгнах си, с децата, с един сак дрехи и сега сериозно мисля за развод.
Допускала съм много грешки, сигурно. Така и не станах "идеалната домакиня" като мама.
Но, друга е по-голямата ми грешка според мен, която грешка допускаш и ти. Не мрънкаш, не изискваш. Мълчиш и се товариш с всичко възможно, само мир да има.
А един познат мъж ми подшушна, че мъжете искат да им мрънкат, да изискват от тях.
Дали е така наистина, кой да ти каже......
Аз така и не се научих, затова ще продължа сама.
Ти имаш още шанс да го направиш, не го пропускай.

# 25
  • Мнения: 5 710
Според мен, ако тази жена започне да мрънка, ситуацията по-скоро ще се усложни.
Аз бих пробвала лека полека отдегляне от перфектността. Така или иначе той все не е доволен, защо да се старая?

# 26
  • Мнения: 22 473
След поредната забележка му теглиш една хубава майна и му заявяваш, че щом не му харесва това, което си направила да заминава при майка си, щом е толкова перфектна домакиня.
Аз не бих могла да търпя някой постоянно да мрънка, че и забележки да ми прави за храната и т.н.
Ти защо изобщо мълчиш???

# 27
  • Мнения: 48
Но, друга е по-голямата ми грешка според мен, която грешка допускаш и ти. Не мрънкаш, не изискваш. Мълчиш и се товариш с всичко възможно, само мир да има.
А един познат мъж ми подшушна, че мъжете искат да им мрънкат, да изискват от тях.

да споделя и аз - напълно съм съгласна и мои познати това ме съветват, имах същото "чудо" във вкъщи, но не издържахме и се разделихме бях с малко дете - от товага мина доста време и той осъзна грешките си и уж сме на етап да опитаме отново, но този път аз съм тази с големите претенции, мрънкам, недоволствам и както се изразявам аз съвсем съзнателно го тормозя с моите женски капризи - и той ужасно доволен се върти на пета - не знам дали ще е временно, но аз за себе си видях, когато се стараех да бъда перфектна все недоволстваше, сега когато аз изисквам, мрънкам и поставям условията и правя забележките, той доволен и ме слуша - не знам кое е право и кое криво просто това е моят опит

# 28
  • Мнения: 431
Възхищавам ти се на търпението. На такъв психически тормоз и постоянни обиди бих отвърнала с агресия. Този човек ти тъпче по самочувствието и достойнството, помисли какво да направиш, за да се съхраниш, последиците могат да са сериозни.

# 29
Разбирам те прекрасно. Hug
Колкото повече се стараеш толкова повече ти се качва на главата.До като бях по майчинство беше "по цял ден си в къщи и нищо не правиш".
Почнах работа и след работа си стоя с детото на площадката а то не иска да се прибира.Кото се стъмни наготвям нещо на бързо оправям детото и лягаме.Чистене и угаждане на ядене събота и недяля.И ги слушам пак същите приказки като преди ама поне не се трепя по-цял ден и после да ми мърморят.
И по не ме е яд.

Общи условия

Активация на акаунт