Това е повече тема, за да се оплача и споделя. Знам къде е решението, но не мога да се преборя със себе си, не ми е в характера.
Омъжена съм, колко щастливо, колко не, имам чудесно детенце. И един вечно мрънкащ мъж. Никога нещата не са както той ги иска. Винаги нещо е пропуснато. Винаги злобни забележки и заяждане. Винаги, ако направя нещо и искам да споделя радоста си с него- следва злобно подмятане. Купих на детето панталонки - що на мен не си ми купила нищо; поръчвам масата за която говорим - а що не си купила и столовете.
Вкъщи е винаги мръсно, той няма какво да облече, а манджите все не са докарани както трябва. Ако имат сол - им е малко магданоза, или .. измисля си нещо, само за да ме дразни.
А аз съм чувствителна и тези забележки ме засягат много. Защото влагам страшно много старание да му угодя и да го видя усмихнат. А той сякаш напук не вижда моите усилия, а само пропуските.
Не го закачам абсолютно за нищо. Гледам си къщата и детето сама, ходя на работа, човечето е на ясла. Водя, прибирам, пазарувам, усмихната, доволна и искаща една хубава дума.
Получавам злобни забележки, 4е въпреки 3-те сготвени манджи и десерта не съм измила банята. Ами нямам време просто, но това за него не е извинение.
В допълнение съм ужасна майка и нищо за детето не е направено правилно - а татко му почти не се грижи за него.
Разбирам, че той никога няма да е доволен, и защо продължавам да се опитвам да му угаждам? Все си мисля, ето още малко ще се постаря, още малко, още малко. Как да се науча да не обръщам внимание на това държание, да не очаквам нищо и да не позволявам да ме разстройват забележките му. Не знам, но ми е много криво.
Благодаря, че можах дa сe "изсипя" тук. Близки приятелки нямам, защото съм на разположение на семeйството си. Колко си заслужава е отделен въпрос.
П.С. излишно е да казвам, че майка му е перфектната домакиня, и е експерт в гледането на деца - най-полезния обяд за малък малчуган е баничка с пастичка, а супата от карфиол на мама е отрова.
Омъжена съм, колко щастливо, колко не, имам чудесно детенце. И един вечно мрънкащ мъж. Никога нещата не са както той ги иска. Винаги нещо е пропуснато. Винаги злобни забележки и заяждане. Винаги, ако направя нещо и искам да споделя радоста си с него- следва злобно подмятане. Купих на детето панталонки - що на мен не си ми купила нищо; поръчвам масата за която говорим - а що не си купила и столовете.
Вкъщи е винаги мръсно, той няма какво да облече, а манджите все не са докарани както трябва. Ако имат сол - им е малко магданоза, или .. измисля си нещо, само за да ме дразни.
А аз съм чувствителна и тези забележки ме засягат много. Защото влагам страшно много старание да му угодя и да го видя усмихнат. А той сякаш напук не вижда моите усилия, а само пропуските.
Не го закачам абсолютно за нищо. Гледам си къщата и детето сама, ходя на работа, човечето е на ясла. Водя, прибирам, пазарувам, усмихната, доволна и искаща една хубава дума.
Получавам злобни забележки, 4е въпреки 3-те сготвени манджи и десерта не съм измила банята. Ами нямам време просто, но това за него не е извинение.
В допълнение съм ужасна майка и нищо за детето не е направено правилно - а татко му почти не се грижи за него.
Разбирам, че той никога няма да е доволен, и защо продължавам да се опитвам да му угаждам? Все си мисля, ето още малко ще се постаря, още малко, още малко. Как да се науча да не обръщам внимание на това държание, да не очаквам нищо и да не позволявам да ме разстройват забележките му. Не знам, но ми е много криво.
Благодаря, че можах дa сe "изсипя" тук. Близки приятелки нямам, защото съм на разположение на семeйството си. Колко си заслужава е отделен въпрос.
П.С. излишно е да казвам, че майка му е перфектната домакиня, и е експерт в гледането на деца - най-полезния обяд за малък малчуган е баничка с пастичка, а супата от карфиол на мама е отрова.
. Аз съм се постарала и за себе си знам, че проблема е от другата страна. Но не мога да съм егоист и да мисля само за себе си. По друг начин съм възпитана, други са ми ценностите. Ама ми е време да мисля за нас двамата с малкия, а който не му харесва- как беше - яденето в/у главата. 
