Публикувана: 3 окт. 2009, 11:21 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2009, 14:12 ч.

как да си дам детето???

6 562
119
1

3 окт. 2009, 11:21 ч.

Мнения: 60

С моя "скоро-да-бъде-бивш" имаме спор. Много гаден спор! Това което той иска, аз не си го представям и обратното...и така не можем да се разберем....защото не можем да разчленим детето на пърчета....
Много ми е нужно вашето мнение Praynig

Искам да знам права ли съм в моето твърдение или някъде греша. Ето ги и фактите:
Не живеем заедно от три години. Той е в друга страна, има престижна работа. Развеждаме се. Той ПРЕДЛАГА медиация! Условията му - иска "дъщеря ни да ПРЕКАРВА по ДВА-ТРИ МЕСЕЦА в ГОДИНАТА при него!!?? Не когато порасне и може сама да решава къде иска да бъде или учи, а СЕГА!!??"
Ето моите становища и притеснения - ако беше предмет да му го давам за по 2-3 месеца в годината да го ползва, а може и за повече....но тук иде реч за дъщеричката ни на 5 годинки, която е много умна и чувствителна и аз като нейна майка знам, че ще се разбие психиката на детето ми, ако ние започнем така да си я прехвърляме, защото я познавам най-добре от всички и мога да предвидя какво би станало в бъдеще; тя не е живяла с него от три години; тя е била постоянно с мен и моите родители и е свикнала с нас; тя има социални контакти с приятелчета тук (не ги създава лесно); тя ходи на предучилищна; тя не знае другия език; тя не е свикнала с баща си и не иска да е само с него - тя иска мами и тати заедно в БГ!!!; тя изпитва страх да не я принудим да отиде при него там (напоследък има и кошмари нощем, за което посещаваме детски психолог, защото бащата е много настоичив и постоянно по телефона това й говори, че тя трябва да отиде при него); от друга страна той е много бизи и много пътува - ще оставя детето на гледачка Shocked

когато тя в БГ си има поне десет близки човека да са до нея постоянно; той няма и постояннен дом там - как да знам къде ще се подвизава детето ми?; и още много и много майчини грижи и притеснения и въпроси имам.....
Но бих искала да чуя и вас - защото според него съм егоистка и не съм имала право да решавам съдбата на детето самостоятелно...

# 1 3 окт. 2009, 11:26 ч.

Мнения: 2 553

Аз съм на мнение, че в повечето случаи майката е тази, която най-добре знае кое е добре за нейното дете. За това , съжалявам, но решението си е твое , борбата след него-също. Не бих си дала детето за 3 месеца да седи някъде си с някаква си бавачка, само защото баща й иска да си начеше крастата ... особено пък ако съм убедена, че на малката не й е добре там ...

# 2 3 окт. 2009, 11:27 ч.

Да бе, да. Без постоянен адрес. Ще я дава на гледачка ... Я не му се връзвай на глупостите.

# 3 3 окт. 2009, 11:32 ч.

Мнения: 22 473

Щом се развеждате всички тези въпроси ще бъдат упоменати в бракоразводното дело.
Едва ли някой съд ще се съгласи, дете на 5години да прекарва по 2-3месеца при баща, който не е виждало от 3години и то в чужбина.

# 4 3 окт. 2009, 11:33 ч.

Мнения: 153

Аз те подкрепям - това не е предмет, а дете.Още повече щом не е живяла с него от 3 год.Бори се. Дано всичко завърши по най-добрия начин Praynig

# 5 3 окт. 2009, 11:34 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Като е толкова бизи защо иска детето?! Така и така пътува- да идва и до тук и да я вижда, аз не бих я пуснала.

# 6 3 окт. 2009, 11:41 ч.

Мнения: 429

Аз пък не мога да разбера как изобщо си се замислила по въпроса с ИСКАНИЯТА на БНД?!
Той може да си иска, ти за какво ще му се връзваш? Ако аз правех всичко което е поискал БНД още да сме "заедно" и да му търпя безумията.
Има съд, развеждате се, съда определя режим на свиждане и това е . Медиатори - дрън-дрън. Ако сега отстъпиш и за напред ще го правиш, т.е. ще играеш по свирката на човек с когото не искаш да си.
Аз не бих се съгласила на описания от теб вариант.
Успех
Да си допиша : И след като толкова иска детето , какво е това което предлага , и което ти да не можеш да осигуриш?

# 7 3 окт. 2009, 11:41 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 708

Ако иска да я вижда, да идва при теб тук. Можеш спокойно да му откажеш да пуснеш детето. Ще има дело, ще назначат режим за свиждане. Без деклерация от теб, той не може да я изведе от БГ и ако иска да я вижда, ще се наложи да идва в БГ. Ако реши да води дело за попечителство, докато трае делото, детето по закон остава тук. Ако делото се води от чужбина, може да продължи с години. Не си длъжна да я пускаш с него извън страната и не се връзвай на глупости.

# 8 3 окт. 2009, 12:16 ч.

Мнения: 60

Много ви благодаря за отговорите bouquet

Вие подтвърждавате моето становище - че не трябва да се съгласявам.
И аз му предлагам да идва тук и да я вижда (той това е правел и преди, но сега се е запънал - има си гадже и май не му се иска да я оставя (хич не ме интересува, само предполагам)).
Той е свикнал да ме манипулира (правел го е с години) и сега се опитва отново....Мисля да не му минава номера този път - той не е по-важен от детето ми!!
За мен единствено е от значение детето ми какво иска и чувства, а не бащата, но той пак използва манипулации - съда щял да отреди детето да прекарва с него ваканциите си, а това правело 2-3 месеца в годината newsm78

, "затова дай да се разберем с медиация, а не други хора да определят съдбата ни".
Но, да, детето ми е по-важно от всичко друго! Няма да се съглася!
Интересно обаче съдът има ли впредвид какво искат децата - знам 4е думата не има се дава до 10 или 12 годишна възраст???

# 9 3 окт. 2009, 12:19 ч.

Мнения: 765

Не искам да звуча поучително, но от моя гледна точка двамата сте допуснали грешки, които ще объркат детето ти много повече, отколкото това да прекарва 3 месеца в годината с баща си.
Неговата грешка е, че сега се е сетил да поиска да прекарва това време с нея. Ако от самото начало бяхте възприели тази практика, детето щеше да го приема естествено. Няма значение, че е била на 2-3 години, ако бащата е отговорен.
Твоята грешка е, че си създала страх в детето си от смяна на средата и то се чуства комфортно само с теб и родителите ти. Дори сега ти не виждаш положителната страна на временната смяна на средата, факта че може да научи друг език, например, различните хоризонти, които може да развиеш в нея. Влагаш личностно, егоистично отношение и някой ден детето може да ти иска сметка за това. Не, то не е предмет и точно за това ти трябва да мислиш как да развиваш отношението му към света. А отношение тип "баща ти за нищо не става и гледа на теб, като на предмет" е нездравословно, според мен.
Двамата трябва да си оправите нещата, защо мислиш, че сънува кошмари, заради баща си, а не заради това, че се чуства разкъсвана между вас? Ами ако детето иска да отиде, но се страхува, че ще те нарани, чуството за вина при деца на разделени родители е основното, което изпитват. Започнете пробно - прати я за малко, виж как ще го възприеме, адаптивността ще е много важна в живота на дъщеря ти занапред, ти може да и помогнеш. Как да приеме раздялата нормално, при положение, че ти си на ръба на истерията и без да искаш я учиш, че няма по-лошо нещо от това да е с баща си? Ако той не е побойник, алкохолик, наркоман, какъв е проблема? Ти може да я научиш, че хората се срещат и се разделят, и не е задължително това да бъде драма.

# 10 3 окт. 2009, 12:19 ч.

Мнения: 589

Цитат на: nelly_dor в сб, 03 окт 2009, 12:16

Интересно обаче съдът има ли впредвид какво искат децата - знам 4е думата не има се дава до 10 или 12 годишна възраст???

Иска се становище на социалните работници , мисля.Гледай да ги спечелиш на своя страна.
Напълно съм съгласна с Барбалекс.

# 11 3 окт. 2009, 12:22 ч.

Мнения: 197

Бори се, но не забравяй, че като баща на детето и той ма права върху него. Каквото и да реши съда, а аз вярвам, че той ще се произнесе в твоя полза, ако все пак реши обратното , мога да ти дам един съвет : " Ако не ти се случва онова, което харесваш, научи се да харесваш онова, което ти се случва". Детето ти сънува кошмари, защото преживява твоите страхове,които съзнателно или не, му впояваш денем, при това всеки ден. Погледни на нещата по друг начин, бивш или не, той й е баща, няма да я нарани. Освен това, колко деца има, които са лишени от баща, дори и от разстояние, понеже липсва всякаква заинтересованост от негова страна. Лошо ли е детето да опознае друга култура, друг език? Знам, че сега може би ще ме нападнете, но според мен, трябва да я пускаш от време на време, да, 2-3 месеца са много, може би седмица - две ще са достатъчни... Детето ти трябва да се социализира, и да свиква да се оправя само в най - различни ситуации, не мисля , че " отглеждането в саксия" сред едни и същи познати хора, в позната среда спомага за това. Приеми го като шанс, чрез който и ти , и дъщеря ти ще израснете и ще се научите да се разделяте, това така или иначе е неизбежно.

# 12 3 окт. 2009, 12:31 ч.

Мнения: 593

Жалко за детето.
И моята дъщеря расна без баща си в периода 1г 2м - 3 години, но през цялото време съм й говорила колко много я обича тати и как няма търпение да отидем при него. Често й показвах неговата снимка и я поощрявах да говори с него по телефона, дори и да не му говори, само да му слуша гласа. И нашата раздяла беше по причина на работата му. Когато се събрахме отново, тя го прие толкова бързо, все едно никога не са се разделяли. Сега мога да кажа, че е привързана към него точно толкова, колкото и към мен. И ако, не дай си Боже, някой ден с него тръгнем да се развеждаме, никога няма да лиша детето от контакти с бащата. Детето има нужда и от двамата си родители, това винаги е било мнението ми по въпроса.
Peace

# 13 3 окт. 2009, 12:34 ч.

Мнения: 60

Цитат на: барабалекс в сб, 03 окт 2009, 12:19

Аз не говоря на детето срещу баща му - аз съм дете на разведени родители и знам колко е мъчително това. Изобщо не й обременявам психиката с каквито и да било епитети за него.
Това което сънува ми го разказва - освен страшните животни които преди понякога я стряскаха, сега са едни чичковци които искат да я сложат в кола и да я отведат и тя да не може да се върне....Незнам как да го тълкувам това, но е факт че се появи след "Асеновградската история с дечицата" и след последните месеци обаждания на баща й.... newsm78

Не искам да звуча "егоистично" както той го нарича - темата ми е тук, за да бъда обективна.
Ние всички сме майки - ние искаме най-доброто за децата си. Ако детето ми каже, че иска да бъде с баща си, тогава нямаше да имам тази тема тук и щеше да е толкова по-лесно....

# 14 3 окт. 2009, 12:36 ч.

Мнения: 589

Като намесваш асеновградската история- не виждш ли, че децата са добре при майка си в крайна сметка?

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Има ли любовта срок на годност?

Защо искате деца ?

Съвет относно трудно решение

Причина:

Причина: