Аз пък се очудвам, че 5-годишно дете е запознато с асеновградската история... в каква връзка я знае? И какво за нея знае- едва ли гледа новини... За да сънува кошмари, детето е притеснено, уплашено- замисли се ти как му представяш ситуацията.
- Публикувана: 3 окт. 2009, 11:21 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2009, 14:12 ч.
как да си дам детето???
Аз не виждам как некъв манипулатор ще иска да зима детето за да го възпитава с новата си приятелка по 2-3 месеца. Още повече, че не се знае как тя ще възприема малката. Накрая детето на коя от 2-те ще казва "мамо"?! И за чий авторката ще се притеснява как е детето по 2 месеца докато бившия и ще си гледа живота ?! Няма нужда от подобни дилеми.
Асеновградската история си беше медиина постановка - това го знаем. Но я даваха поне 10 пъти по телевизията с всичките писъци на децата, които ги мъкнеха към колата. И всичко това привличаше вниманието на малки и големи (явно такива които ги вълнуват подобни неща???)Ние сме я гледали много пъти - тя не бе забранена за деца под еди коя си възраст?! Моята дъщеря прекарва с мен и до мен (така тя иска, не аз) много често - когато гледам ТВ, когато работя на ПС, когато съм с приятелки и близки, понякога тихо си играе до нас. Детето е малко и едва ли не забравяш че то е там. може да се е случило да говорим и малките пеленгаторчета да са схванали нещо....Това незнам, само го предполагам....Затова ходим на психолог, за да се избавим от кошмарите...
Аз не виждам как некъв манипулатор ще иска да зима детето за да го възпитава с новата си приятелка по 2-3 месеца. Още повече, че не се знае как тя ще възприема малката. Накрая детето на коя от 2-те ще казва "мамо"?!
Аз мисля, че след като детето има 2ма родители, които искат да се грижат за него трябва да се възползва от този шанс.
Малко ми се струва големичко, за да се решават тепърва някакви неща, които е трябвало още в началото да са факт, но не виждам как ще става по-лесно с бъдещето.
В крайна сметка явно става дума не само за това дали отсега ще прекарва време с баща си, а дали изобщо ще прекарва време с баща си в бъдеще.
Всичко това съвсем принципно, нито познавам хората, нито външни обстоятелства и т.н., за да се изказвам конкретно.
Но си мисля, че за детето ще е добре да прекарва време с баща си в чужбина, да.
Малко ми се струва големичко, за да се решават тепърва някакви неща, които е трябвало още в началото да са факт, но не виждам как ще става по-лесно с бъдещето.
В крайна сметка явно става дума не само за това дали отсега ще прекарва време с баща си, а дали изобщо ще прекарва време с баща си в бъдеще.
Всичко това съвсем принципно, нито познавам хората, нито външни обстоятелства и т.н., за да се изказвам конкретно.
Но си мисля, че за детето ще е добре да прекарва време с баща си в чужбина, да.
Но си мисля, че за детето ще е добре да прекарва време с баща си в чужбина, да.
Така, както описваш детето ти и ситуацията, аз лично не бих го изпратила доброволно при бащата.
Зает и пътуващ татко, когото то не познава добре, някаква неизвестна бавачка... нова приятелка, не, за нищо на света не бих го причинила на детето ми, особено при условие че е толкова чувствително.
Какво печели едно дете, ако отиде в чужбина...
Като "изучила" няколко езика чаааак след 15 годишна възраст мога да кажа, че човек има на разположение целия си живот, за да учи, пътува и опознава нови култури. На 5 г. по-скоро бих била загрижена да предпазя детето си от евентуални травми и неприятни усещания, отколкото да го пратя с надеждата престоят му да му се отрази добре в неопределено бъдеще. Мое мнение, разбира се.
Зает и пътуващ татко, когото то не познава добре, някаква неизвестна бавачка... нова приятелка, не, за нищо на света не бих го причинила на детето ми, особено при условие че е толкова чувствително.
Какво печели едно дете, ако отиде в чужбина...
Като "изучила" няколко езика чаааак след 15 годишна възраст мога да кажа, че човек има на разположение целия си живот, за да учи, пътува и опознава нови култури. На 5 г. по-скоро бих била загрижена да предпазя детето си от евентуални травми и неприятни усещания, отколкото да го пратя с надеждата престоят му да му се отрази добре в неопределено бъдеще. Мое мнение, разбира се.
ами върни се на това , което е написала барбалекс, да не се повтарям.
разни неща, като досег с друга култура, език и хоризонти беше споменала ...
в крайна сметка изглежда ( не се обиждай), че проблемът си ти, а не кошмарите на детето ти.
не искаш на него да му хареса в чужбина, не искаш да се чувства добре с баща си в чужбина.
страх те е един ден да не вземе решения, които няма да ти харесат...
пак казвам, не ви познавам, просто говоря наизуст. ти знаеш какъв е мъжа ти, с какво се занимава
там, къде е и какво може детето да получи реално от нещата, които си мислим, ч еможе да получи прекарвайки 2-3 месеца в чужбина ...
разни неща, като досег с друга култура, език и хоризонти беше споменала ...
в крайна сметка изглежда ( не се обиждай), че проблемът си ти, а не кошмарите на детето ти.
не искаш на него да му хареса в чужбина, не искаш да се чувства добре с баща си в чужбина.
страх те е един ден да не вземе решения, които няма да ти харесат...
пак казвам, не ви познавам, просто говоря наизуст. ти знаеш какъв е мъжа ти, с какво се занимава
там, къде е и какво може детето да получи реално от нещата, които си мислим, ч еможе да получи прекарвайки 2-3 месеца в чужбина ...
Нели, може би греша, но между редовете ти чета, че все още не можеш да преживееш, че е оставил теб в БГ. Че ще спре да идва тук, а иска само малката. Теб не те устройва и искаш да го накажеш.
Предполагам съдът ще разреши казуса в твоя полза, но аз не виждам нищо лошо детенце да прекарва ваканции при тате и в чужбина. Разбира се, стига да може да отделя нужното време и внимание. Споразумейте се за 1 месец ако можете. Ако малката много се страхува, направете нещо като плавен преход - заведи я ти и постой малко, докато се отпусне. Има и дивиденти за теб в тази схема, ще имаш лично време. Съжалявам, че точно аз ти давам такъв съвет, щото дори не пращам децата си на градина, но помисли за бъдещето на малката, "чужбината" и тати могат да отворят повече врати за развитие. А сегашното й емоционално състояние съм сигурна, че може да се справите. Децата са колкото и крехки, толкова и адаптивни и "пластични"
Въпросът е, че ти не искаш да ходи.
Предполагам съдът ще разреши казуса в твоя полза, но аз не виждам нищо лошо детенце да прекарва ваканции при тате и в чужбина. Разбира се, стига да може да отделя нужното време и внимание. Споразумейте се за 1 месец ако можете. Ако малката много се страхува, направете нещо като плавен преход - заведи я ти и постой малко, докато се отпусне. Има и дивиденти за теб в тази схема, ще имаш лично време. Съжалявам, че точно аз ти давам такъв съвет, щото дори не пращам децата си на градина, но помисли за бъдещето на малката, "чужбината" и тати могат да отворят повече врати за развитие. А сегашното й емоционално състояние съм сигурна, че може да се справите. Децата са колкото и крехки, толкова и адаптивни и "пластични"
Въпросът е, че ти не искаш да ходи.
естествено, че ако реши да го 'даде', би трябвало да отиде първият път тя с него, примерно за седмица, да види за какво става в-с, условията какви са, мястото, да помогне за свикването, за добрата атмосфера.
после го оставя за една седмица. и след известно време го изпраща за по-дълго, постепенно.
не просто да се разделят хлипащи на летището...
после го оставя за една седмица. и след известно време го изпраща за по-дълго, постепенно.
не просто да се разделят хлипащи на летището...
Така, както описваш детето ти и ситуацията, аз лично не бих го изпратила доброволно при бащата.
Зает и пътуващ татко, когото то не познава добре, някаква неизвестна бавачка... нова приятелка, не, за нищо на света не бих го причинила на детето ми, особено при условие че е толкова чувствително.
Какво печели едно дете, ако отиде в чужбина...
Като "изучила" няколко езика чаааак след 15 годишна възраст мога да кажа, че човек има на разположение целия си живот, за да учи, пътува и опознава нови култури. На 5 г. по-скоро бих била загрижена да предпазя детето си от евентуални травми и неприятни усещания, отколкото да го пратя с надеждата престоят му да му се отрази добре в неопределено бъдеще. Мое мнение, разбира се.
Зает и пътуващ татко, когото то не познава добре, някаква неизвестна бавачка... нова приятелка, не, за нищо на света не бих го причинила на детето ми, особено при условие че е толкова чувствително.
Какво печели едно дете, ако отиде в чужбина...
Като "изучила" няколко езика чаааак след 15 годишна възраст мога да кажа, че човек има на разположение целия си живот, за да учи, пътува и опознава нови култури. На 5 г. по-скоро бих била загрижена да предпазя детето си от евентуални травми и неприятни усещания, отколкото да го пратя с надеждата престоят му да му се отрази добре в неопределено бъдеще. Мое мнение, разбира се.
Човек ако иска да научи нещо или да види ще го направи и има целия си живот на разположение...
На децата, за да се развиват нормално им трябват ДВЕ основни неща - ЛЮБОВ (може и от разстояние) и СПОКОИСТВИЕ! (Ако някои не е съгласен може да ме обори - не претендирам че мисля най-вярно.)..
Аз лично не искам да напускам станата ни и си имам причини за това.
Детето не е само твое. Има си баща, хубаво е, че се интересува.
И като се позаитересувах малко повече вижте какво адвокатско-съдиино мнение открих без да го цитирам, а само интерпретирам:
"Децата са на тези, които редовно упражняват родителските си задължения", което в моя случай ще рече, че щом бащата не е упражнявал родителските си задължения редовно от три години насам, не може да претендира за такива и не може да изисква детето, към което сме се грижили и възпитавали само ние (доколкото добре или зле е друг въпрос), да бъде дадено на него, само защото, след като е поотраснало той се появява с претенциите да бъде с него за по 2-3 месеца в годината.
Т.е гледаш едно дете ден и нощ, грижиш се за него материално и морално и в един момент идва бащата (биологичния) и ти го взима за колкото време на него му харесва.
Аз дори не се бях замислила над това - просто е коментар...
Т.е гледаш едно дете ден и нощ, грижиш се за него материално и морално и в един момент идва бащата (биологичния) и ти го взима за колкото време на него му харесва.
Аз дори не се бях замислила над това - просто е коментар...
Аз дори не се бях замислила над това - просто е коментар...
Какво искаш да кажеш?
Нито се е обаждал по телефона, нито пари е пращал, така ли?