Допълнителни, но "задължителни" помагала в училище!?

  • 11 440
  • 92
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 164
Подкрепям мнението на авторката  -  много излишни неща.Всичко,което се изисква го купуваме и какво от това,като аз уча с детето?/втори клас/ Госпожата дори не проверява домашните и естествено, как детето ще има стимул да се старае?Не се държи на краснопис,а в доста от помагалата/специално сборник по математика/не е посочено условие на задача,пример и т.н. и действително у дома гадаем ,какво се изисква като решение.Само по БЕЛ имаме общо 8 тетрадки!Питам - многото помагала и тетрадки,правят ли децата ни по-грамотни?
А,колкото до фитнеса с раницата на гръб - мисля,че се бърка с тежката атлетика.

# 16
  • София
  • Мнения: 62 595
Ееех, мъчат ви нещата в първи, втори и трети клас, обаче знаете ли какво ви чака в пети? Някои учители вече искат тетрадки голям формат, а не тъничките малки тетрадки от по двадесетина листа! И учебните тетрадки си ги купихме, а без тях няма как да се работи. Доброзорните помагала още не сме ги получили, че за тях събирахме пари накуп.
И това с домашните тепърва ще има да го сърбате. Ще се наложи и задачи от помагалата да обяснявате, защото са разнородни и няма как учителката да ги обясни всичките в клас. без допълнителните помагала няма как да се мине материалът още от втори клас, защото иначе децата не могат да покрияк тестовете и изходните нива. Абе, не си е работа!

# 17
  • Мнения: 620
Е, що така стряскаш момичетата?!
Така или иначе след 4 клас повечето мами не могат да помагат. Не поради липса на време и желание. Но това е за другата тема, онази с раниците.
 Wink

# 18
  • Мнения: 2 164
Ще се справя с материала след 4 клас,но не е там въпросът.
Въпросът е  от необходимостта на допълнителните помагала и правят ли те децата ни по- грамотни.

# 19
  • Мнения: X
Ще се справя с материала след 4 клас,но не е там въпросът.
Въпросът е  от необходимостта на допълнителните помагала и правят ли те децата ни по- грамотни.
   Зависи от помагалата,зависи от децата, зависи и от учителя.
   Откакто синът ми е навършил три годинки, вкъщи харчим доста пари за подходяща литература и помагала, извън това, което изискват в детската градина и училище( изключвам книжките, прочетени далеч преди това). Лично аз виждам ползата и от използването на това, което аз съм избрала, и от онова, което госпожата е препоръчала(разбирайте закупили сме за училище).
   Едно помагало само по себе си не може да направи някого грамотен. Важно е как то се използва, как се работи с него.

# 20
  • Мнения: 620
Ще се справя с материала след 4 клас,но не е там въпросът.
Въпросът е  от необходимостта на допълнителните помагала и правят ли те децата ни по- грамотни.
Не, не ги правят. Именно затова още в първия постинг по темата споменах, кои тетрадки/ помагала са задължителни за часовете, но не се осигуряват безплатно. В крайна сметка родителите си ги купуват, убедени, че са учителска прищявка. Все пак добре поне, че безплатно получавате учебните тетрадки, понеже имаше един период, в който безплатни бяха само учебниците. А още по-рано се купуваха и самите учебници. Така, че спокойно, прогресът е налице.

# 21
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако бяха учителска прищявка щеше да е чудесно. Обаче не са. В тези, доброзорните помагала има материал, който е от задължителната програма и по него се правят текущите тестове и изходните нива. Съответно този, уж, по прищявка на учителите материал в помагалата е част от основните знания, които са нужни като минимум, за да се справи детето в горния клас. Лошото е, че уж учебниците безплатни, обаче те не са достатъчни. Какво безплатно образование като всяка година за "здрасти" ни връчват списък с помагалата!

# 22
  • Мнения: 131
Нормално е всеки родител да желае да помогне на детето при подготовката му. Но дали си даваме сметка каква част от времето му след училище е за подготовка на домашни и уроци?

Разбира се, че има учители, които провеждат качествен образователен процес. И тук не става дума за това.

Става дума за порочната практика да се въвеждат абсолютно необосновано допълнителни помагала, които натоварват децата и родителите им след училище. Домът се превръща в едно продължение на училището. Вместо да е място за кратко упражнение и някакво творческо занимание или спорт.  У децата постепенно се загубва ентусиазмът и интересът за учене. След 2-3 години децата нямат желание да четат и  да се занимават допълнително, защото са отегчени. Защото им е безинтересно и скучно да пишат само домашни и да наизустяват уроци. Това е едно възпроизвеждане, без никакво творчество. Сух дидактизъм, като толкова сух е още в първи клас.

Именно защото всяко дете има свой темп на развитие, считам използването на  тези допълнителни помагала за обременяващи. И къде остава индивидуалният и диференциран подход? На този, който може да пише, са му излишни двете страници бастунчета. А на детето, което пише бавно, са му достатъчни 3 реда, но написани качествено. Именно тук се проявява майсторството на учителя, като се възлага домашна работа, която не  е проформа и самоцелна.
Но това е една друга тема...

# 23
  • Мнения: X
Нормално е всеки родител да желае да помогне на детето при подготовката му. Но дали си даваме сметка каква част от времето му след училище е за подготовка на домашни и уроци?

Разбира се, че има учители, които провеждат качествен образователен процес. И тук не става дума за това.

Става дума за порочната практика да се въвеждат абсолютно необосновано допълнителни помагала, които натоварват децата и родителите им след училище. Домът се превръща в едно продължение на училището. Вместо да е място за кратко упражнение и някакво творческо занимание или спорт.  У децата постепенно се загубва ентусиазмът и интересът за учене. След 2-3 години децата нямат желание да четат и  да се занимават допълнително, защото са отегчени. Защото им е безинтересно и скучно да пишат само домашни и да наизустяват уроци. Това е едно възпроизвеждане, без никакво творчество. Сух дидактизъм, като толкова сух е още в първи клас.

Именно защото всяко дете има свой темп на развитие, считам използването на  тези допълнителни помагала за обременяващи. И къде остава индивидуалният и диференциран подход? На този, който може да пише, са му излишни двете страници бастунчета. А на детето, което пише бавно, са му достатъчни 3 реда, но написани качествено. Именно тук се проявява майсторството на учителя, като се възлага домашна работа, която не  е проформа и самоцелна.
Но това е една друга тема...
   С това вече съм съгласна. Едно е да се въвеждат необходими за учебния процес помагала, а друго - да се закупува нещо ненужно, само защото да речем две учителки си " мерят" помагалата или защото някой е решил да товари децата с множество допълнителни домашни.
   Проблемът е, че в нашето училище май се търси унифициране, а не диференциране. Не е тайна, че има деца, които могат да четат, пишат и смятат още преди да тръгнат на училище и такива - които не могат. Как на входа се проверяват възможностите и знанията на децата, постъпващи в първи клас  на масовите училища? Никак. Защо не са разделени на групи според своите знания и умения? Вероятно, защото идеята е, че всички трябва да покрият някакъв образователен минимум. Оттам нататък - всеки да се оправя сам.
 

# 24
  • София
  • Мнения: 34
 И аз подкрепям мнението,че част от помагалата са излишни и допълнително натоварват децата и родителите в това къде,как и какво да се напише.Синът ми е първокласник и само по математика има 6 тетрадки-за работа в клас,самостоятелна,домашна работа,ЗИП и 2 учебни.По БЕЛ е същото.За сборниците съм съгласна,но кому са нужни останалите излишества?Като се прибере настъпва пълен хаос,докато се разбере какво има за домашно и точно в коя тетрадка или помагало  да пише.
 Понякога ми е манавала мисълта,че има някаква договорка между училищата и издателите на такива "помагала",защо иначе толко ще се държи да ги имаме?!Една обикновена тетрадка за 20-30ст.върши същата работа,само си правиш моделите вътре и готово.

# 25
  • Мнения: 131

Относно въпроса за търговския интерес при закупуване на помагала-считам че не е толкова голям и не е водещ. Става дума обикновено за някаква отстъпка в размер на около 10 % еднократно. По-скоро е една безумна инерция и презапасяване с помагала, защото са полезни. Въпросът е - за кого са по-полезни и необходими? Облекчават учителя да подава домашно, което да е обмислено съобразно свършената работа в клас, съобразно уменията и знанията на децата в класа. Какъв е смисълът детето да ходи на училище, след като всичко е готово и личността на учителя се губи някъде между страниците на помагалата...?

От другата страна стоят обаче родителите, които покорно и понякога възторжено приветстват допълнителните помагала. Доверяват се на професионализма на учителя и в името на образованието на децата си.

Несъмнено има ценни сборници. Определено обаче в чантата на детето има излишни помагала, задължително използвани в училище и дома по изричното желание на учителите. Те превръщат усмихнатото ни дете още в първи клас в подтиснато и уморено първолаче.

# 26
  • Мнения: 24 467
Освен, че изразявам съгласие с писаното от авторката, поради което е безсмислено да го повтарям, само да допълня и тетрадките за "домашна работа". Още когато аз бях ученичка съм се чудила кому е нужно да се мъкнат хамалски тетрадки за работа в клас и домашна работа, след като просто в една тетрадка може да се напише и работеното в училище и домашната работа, като последната се отдели само със заглавието "домашна работа". Малко мисъл се иска, не много. И нищо не струва, напротив. Струва само изоставяне на безсмислени и стари схеми.
Лейди, аз пък не помня някой у нас някога да е поставял официално като цел диференцирания подход, който пропуск е огромен цирей на образованието ни. Децата, напреднали или с талант в една област, тъпчат на място, докато не бъдат убити и желанието и талантът им. Никога не съм можела да си обясня какво пречи на добрия математик да се поставят задачи поне степен по- сложни от задачите за общата маса и когато той решава текстови задачи, други да си решават примерчетата до усвояване на съответните аритметични действия. Като имат сборници нищо не пречи да се дадат различни задачи. Какво пречи на децата, които пишат и четат в пъти по- добре от съучениците си /в класовете има вопиющи различия между децата в различните области/ да имат за домашно не да преписват, а да съчиняват, дори да напишат реферат, докато останалите преписват текст или поправят грешки от диктовка.
А къде отидоха СИП-овете и училищните кръжоци? При нас имаше избор, добър, при това. Знам, че нямало пари. Но липсата на допълнителна подготовка на надарените деца спъва престъпно развитието им. Липсата на допълнителни часове за обяснение на изоставащите- също. Навремето имаше практика по предмети по- силните ученици да помагат на по- слабите. Чудесна практика, наследена от взаимоучителната метода, незнайно защо днес непрактикувана.
А на сборниците, учебните тетрадки и тем подобни помагала, ако са толкова необходими, за мен мястото си е в училище. Вкъщи трябва да се довършват само започнатите, но недовършени в клас задачи и да се научат новите уроци. Ако детето има интереси- ще работи допълнително в областите, които са му интересни. Няма да си оставя децата без интересни енциклопедии и книги, карти по стените в стаята им и глобус, само че да се размъкват излишно ката ден е недомислица.

Последна редакция: нд, 04 окт 2009, 14:10 от Judy

# 27
  • София
  • Мнения: 62 595
Дидева,
Идеята на масовото образование по целия свят е точно да бъдат обхванати масово, т.е. по възможност максимално количество деца, които да покрият едни минимални общообразователни изисквания. Нормално и логично е при такива цели да има унифициране, а не диференциране. Диференцирането започва след основно образование, което също е логично, защото децата са натрупали сравнително достатъчно количество и качество знания и житейски опит и биха могли поне грубо да се ориентират какво искат като специалност.

 Според мен категоризирането и съответно съставянето на класове по степени на възможности и знания на децата още от първи клас е вредно за самите деца. Първо, ако веднъж лепнеш етикет на едно дете, че е в клас на изоставащи, а това неминуемо се получава. Второ, едва ли едно дете, което е било в по-изостаналата група ще успее да навакса. За да има напредък трябва да има и някаква конкуренция. Трето, децата се развиват на тласъци и дори едно дете в началото на първи клас да е било зле с материала, то до края на годината е напълно възможно да навакса. Четвърто, ти може да си мислиш, че твоето дете е от много способните и знаещите и ще бъде в класа за напреднали, но дали щеше да си такъв радетел за разделянето на децата още от първи клас, ако твоето дете беше с обучителни проблеми или просто не беше от "отличниците"? Щеше ли да си готова детето ти да е изолирано в една групичка от деца като него, а другите да пердашат напред?

Децата, които имат по-големи способности и таланти могат да посещават кръжоци, уроци, школи и каквото се сетите, включително след определен клас да отидат в специализирано училище като математическите или училищата по изкуствата и спортните.  И в масовите училища много учители правят някакво диференциране, когато на по-бързите деца по математика им се дават допълнителни задачи. Например, моят син и още няколко деца от класа имат допълнителен сборник по математика, от който учителката им дава задачи като са готови със задължителните в клас.

Това с помагането от по-силнита на по-слабите винаги много ме е дразнело. Разбирам по-силният ученик да го прави на добра воля от време навреме, но да има към него прикачен друг, когото да носи на гърба си не съм съгласна. Още повече, че в един момент този, на когото му се помага започва да се чувстват в правото си да изисква тази помощ винаги и да изнудва другия, че му е длъжен. Да не говорим, че не им е работа на деца да вършат работата на учителите или родителите. Има си дни за консултация и по-слабото дете да се възползва. Ако не родителите да се заемат или да плащат за уроци.

Последна редакция: нд, 04 окт 2009, 13:05 от Andariel

# 28

   Проблемът е, че в нашето училище май се търси унифициране, а не диференциране. Не е тайна, че има деца, които могат да четат, пишат и смятат още преди да тръгнат на училище и такива - които не могат. Как на входа се проверяват възможностите и знанията на децата, постъпващи в първи клас  на масовите училища? Никак. Защо не са разделени на групи според своите знания и умения? Вероятно, защото идеята е, че всички трябва да покрият някакъв образователен минимум. Оттам нататък - всеки да се оправя сам.
 

По принцип проверки на способностите на децата преди записване в първи клас са забранени. А и помисли си колко родители ще приемат спокойно идеята, че тяхното гардже е изоставащо? Такава система просто ще предизвика нова надпревара с частни уроци при 6 годишните. Да не говорим, че това дали едно дете знае да чете на 6 години зависи не само от интелекта му, а и от семейната среда, от идеите на родителите и много други неща. Затова в първите 4 години не бива да има разделяне. След това вече нещата малко или много си идват на мястото и децата вече може да се разпределят.
И да, съвсем вярно е, че системата цели да научи всички на минимума. По-точно на оптимума знания. Тези с ограничените възможности трябва да се напъват и да се борят да наваксат. Тези с по-големите - да се оправят сами или да стоят инертно, докато се изравнят с масата. 

# 29
  • Мнения: X
В тази връзка( макар и доста извън темата за помагалата) как бихте реагирали, ако учител ви каже: " Моля ви, не се занимавайте допълнително с детето си вкъщи. Нека съучениците му го настигнат. Сега не му е интересно, бързо приключва със задачите и няма какво да прави в час, докато останалите работят."?

Общи условия

Активация на акаунт