Въпроса ми е следния: Трябва ли софиянци да имат толкова голямо самочувствие само защото са от София?С какво са повече от останалите хора? Искам да знам всеобщото мнение,защото работя в 1 фирма във София от 2 години,както можете да се досетите -аз съм от дъъълбоката провинция,и отношението им към мен е все същото:презрително за тези 2 години,именно заради този ми статут на провинциалистка..То не са погледи от високо,то не са подмятания,сещате се ,в правото ли са си тези хора да се държат по този начин?
- Публикувана: 8 окт. 2009, 12:15 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2009, 02:11 ч.
Трябва ли софиянци.......
... работя в 1 фирма във София от 2 години...
Добре, че не работиш в 2 фирми от 1 година, досега щеше да си се бъгнала окончателно.
Едва ли проблемът е че си от провинцията 
Не, не трябва.За щастие това явление вече е и
все по-рядко.Ако трябва да бъда честна,аз също
съм правила злобни изказвания за живеещи в София,
но произхождащи от друго място;с течение на времето,
помъдрявайки (глупости,това не се е случило),стана
така,че да се срамувам от думите си и да мисля в съвсем
различна посока.
Аз работя в голяма организация,в чиято централа 70% от
служителите са от други градове.Ни най-малко не съм
забеляза отношението към тях да е обидно.Други са
критерийте,които определят специалистът/човекът.
И нали знаете приказката,че е лесно да изкараш човек
от село,но невъзможно да се изкорени селото от човекът.
все по-рядко.Ако трябва да бъда честна,аз също
съм правила злобни изказвания за живеещи в София,
но произхождащи от друго място;с течение на времето,
помъдрявайки (глупости,това не се е случило),стана
така,че да се срамувам от думите си и да мисля в съвсем
различна посока.
Аз работя в голяма организация,в чиято централа 70% от
служителите са от други градове.Ни най-малко не съм
забеляза отношението към тях да е обидно.Други са
критерийте,които определят специалистът/човекът.
И нали знаете приказката,че е лесно да изкараш човек
от село,но невъзможно да се изкорени селото от човекът.
ernestina1, подозирам, че половината от същите тия, са от твоя край... или някой друг край...
К'во ти дреме? Чистите софиянци няма изобщо да ти се надуват, онези дето искат да се претопят, те го правят...
В тази връзка, след още 1 година, като дойде при теб да работи някой, току-що пристигнал, спомни си тази тема...
К'во ти дреме? Чистите софиянци няма изобщо да ти се надуват, онези дето искат да се претопят, те го правят...
В тази връзка, след още 1 година, като дойде при теб да работи някой, току-що пристигнал, спомни си тази тема...
Въпроса ми е следния: Трябва ли софиянци да имат толкова голямо самочувствие само защото са от София?С какво са повече от останалите хора? Искам да знам всеобщото мнение,защото работя в 1 фирма във София от 2 години,както можете да се досетите -аз съм от дъъълбоката провинция,и отношението им към мен е все същото:презрително за тези 2 години,именно заради този ми статут на провинциалистка..То не са погледи от високо,то не са подмятания,сещате се ,в правото ли са си тези хора да се държат по този начин?
по същата логика,мога да те попитам и аз,трябва ли всички хора от провинцията,да са такива прости селяндури? 
Кратко и ясно - ДА!
Сега се сетих да добавя нещо.Започнах работа веднага
щом детенце навърши 10 месеца.Работа,за която нито съм учила,
нито имам представа.След обучението,в офиса,в който ме изпратиха
всички колежки бяха от провинцията.Плакала съм в тоалетната
сутрин,обед и вечер.Чувала съм много подигравки зад гърба си,
и то неприкрити.Бях на ръба да се откажа,но стисках зъби.
Една година по-късно след започването ми,същите колежки си
бяха на същото място.И аз все още работя за въпросната организация,
но съм на друга длъжност.
Умен човек никога не би те обидил,никога не би могъл да те накара да
се чувстваш зле без причина,това е присъщо само на глупакът.
щом детенце навърши 10 месеца.Работа,за която нито съм учила,
нито имам представа.След обучението,в офиса,в който ме изпратиха
всички колежки бяха от провинцията.Плакала съм в тоалетната
сутрин,обед и вечер.Чувала съм много подигравки зад гърба си,
и то неприкрити.Бях на ръба да се откажа,но стисках зъби.
Една година по-късно след започването ми,същите колежки си
бяха на същото място.И аз все още работя за въпросната организация,
но съм на друга длъжност.
Умен човек никога не би те обидил,никога не би могъл да те накара да
се чувстваш зле без причина,това е присъщо само на глупакът.
темата и питането ти са просто убиец...Не мисля, че има нещо такова...
Така че - ти сама предполагам си предизвикала такова отношение към себе си...
А всичко зависи от хората, от тяхното възпитание и семейна среда...
Т.е. ако се имаш за повече от другите, би трябвало да оставиш останалите да го твърдят за теб, а не ти сам да се биеш в гърдите колко си велик... независимо от причината...