Възпитание на.... мъжовете ви?

ние сме се "възпитавали" винаги взаимно. за мен правилната дума е "опознаване", не "възпитание". бяхме доста млади и зелени като започнахме връзката, а той преди мен не е имал сериозна връзка, та слава богу поне не беше обременен от минали истории. но определено имахме и имаме още много да учим един за друг. винаги съм била инициатор да се говори много, за всичко, защото вярвам че не сме медиуми и няма как да гадаем в дадена ситуация какво му е на другия в главата. нито го оставям него да гадае защо се цупя този път - директно си му казвам на момента (ако не сме с хора разбира се) и го обсъждаме. по този начин смея да твърдя, че никога не сме имали скандали, а разговори. аз съм гореща кръв, той е прекалено спокоен и дори беше затворен първите няколко години, но с много труд и усилия и взаимно споделяне и "ръчкане" нещата в момента са просто близо до перфектните. много се уважаваме и слушаме.
абе изобщо аз не вярвам в това с "възпитанието" на половинката - хората се развиват и променят всеки ден, просто трябва да сме винаги в крачка и да се побутваме един друг, за да не се изгубим. работата е взаимна. аз колко съм научила от мъжа ми не е реално. смея да твърдя че и той се научи на много неща от мен.
по въпроса как става - вече казах, с много, ама много, ама ужасно много говорене. понякога е влудяващо, имало е теми и проблеми, които сме ги дъвкали буквално с години, все едно и също, и е ужасно изпитание за търпението. но ако си търпелив наистина, си печеливш, резултатът рано или късно идва. никога не съм му давала да се измъква от разговор, докато не изясним положението и чувствата. в началото много се дърпаше но резултатът наистина е много задоволяващ - сега се разбираме почти без думи.
не вярвам в методите на повечето жени - мрънкане, цупене, неговорене, както и онова демонстриране на власт върху мъжа, което ме дразни безумно. ние сме партньори и то е ясно че имаме власт един над друг, не е необходимо да показвам на приятелките ми как съм го дресирала да ми разтрива крачетата или как мога да го накарам да ми "лази в краката". въпрос на взаимно уважение и любов, ако обичаш някой истински ще си чувствителен към неговите желания и нужди и винаги той ще е на първо място, не ти. така и двамата като се поставят всеки другия на първо място, става много приятна взаимна грижа.
разбира се искат се много и искрени усилия от двете страни. 

а виж, аз "моичкия" не съм го "научила" да пуска прахосмукачка, може би трябва да ме запознаеш с тази твоя приятелка или поне с методите й 

В една връзка всеки се превъзпитава малко или много, а в семейство още повече. Обикновено нито един от двамата няма семейни навици. Когато се омъжих освен да изпържа картофки друго не можех да сготвя. Свикнала на живот и мъже, трябваше да преосмисля някои ценности. Така е и с мъжа. Има отговорности във връзката като отношение, има още повече отговорности в семейството. И ако някой от двамата не го е разбрал, трябва ясно да му се даде да го разбере. С разговори, някъде с помощ и подкрепа...женската интуиция винаги подсказва нужния подход. А той за всеки човек е строго индивидуален в зависимост от характера и нагласата му.

Че е нужно "възпитание" от първия ден, с това съм абсолютно съгласна. Още от самото начало в опознаването, човекът трябва да получи представа за вашите принципи и нагласи, за това какво харесвате и какво не одобрявате категорично. Трябва да му се даде да разбере че ако не съответства на представите ви, ще последва разочарование.

Все се чувствам странно, като прочета "мъжо", "мъжовете".... Това някакво умалително ли е?
 Не смятам, че мъжа ми има нужда от възпитание. Взех си го достатъчно възпитан    С годините определено се промени, както и аз. Това с превъзпитанието не ми харесва, ами ако той реши да ме превъзпитава? И двамата с годините пораснахме, научихме се кой какво и кога да върши. С разговори основно. В началото и сръдни е имало, но целта ми не е била определено превъзпитание, а по-скоро напасване.

Да и аз съм съгласна,че от първия ден трябва да се ,,възпитава,,един мъж.От начало трябва да свиква с навиците и потребностите на новото си  семейство,а може би донякъде зависи и от мама и тате как са го възпитавали.Изпуснеш ли го в началото за жалост ще се наложи ти да свикваш  с неговата свобода,да, по-скоро ти да се възпиташ.Не го допускай.Бъди либерална,но в рамките на нормалното.

Мъжете ни взимат с надеждата, че няма да се променим, ние ги взимаме с идеята да ги променим. Обикновено и двете страни остават излъгани.

Не вярвам в такава промяна.
Това е бавен и дълъг процес, който протича в детството.
После вече не - е, може в периода на "пеперудите" в корема да играе някаква роля, но който е възпитан, че мама бърше дупето, а детето само ходи на "училище", излиза с приятелчета "да рита" и т.н., така си кара.
Мрънкането и караниците само усложняват нещата.
Но и аз да съм мъж и да има кой да ми се върже, няма да се дърпам - докато има кой да им дава баница, ще папкат 

Абсолютно съгласна и от моя опит
Все повече правех паралел на неговия начин на мислене с неговото семейство, колкото повече го опознавах. Сама стигнах до извода, че има хора, които могат да живеят в семейство, и хора, които не могат(както мъже,така и жени). Както и раждането на дете не прави родителката майка.

Изказванията на някои от дамите в темата оставят в мен приятното чувство, че не живеете съвсем в тотална заблуда...
Няма възпитание на мъжовете ви... Има такава заблуда, Трещерица го е казала.

Има напасване на характери, дъра-бъра и още две торби такива клишета, но са факт.
Всякакви други опит от типа "аз ще си го шлайфам както ми уйдисва", завършват криво.
'Щото ако ние пък тръгнем да ви превъзпитаваме, в ДиС като порой валят теми "той ме тормози психически" и т.н. прУстУтии...

Не, не съм го възпитавала, взех го готов възпитан от майка му с възпитание, което ме устройва.
Дори се учудвам на това колко трудно го изкарват някои хора съвместното съжителство, нали в семейството в което израстваме също сме живели с други хора от деца.

Моят извод ли визираш? Гледам да съм кратка, иначе мога да се обоснова,какво имам предвид.

За мен напасване и подобни свидетелстват именно за наличието на превъзпитаване или допълнително възпитание. Според мен най-подходящите методи са разговори и личен пример!
Само да добавя, че в много от семействата този процес на превъзпитаване е абсолютно несъзнателен, а другаде е осмислен поне от едната страна.

Не, изобщо не визирам твоя извод, дори не го бях прочела като си пишех поста.  
Аз в общи линии съм съгласна, че има хора дето стават за това и такива,които не стават. Но пък се чудя защо не следват това, което им иде отвътре, ами се мъчат да се вместват в рамка, за която разбират, че не са. Или може би късно го разбират.  

Мисля, че грешката идва от един грешен нашенски манталитет-човек непременно трябва да се ожени/омъжи и да създаде деца. Или мъжката работа е мъжка, а женската-женска. Имам приятелки, които не са омъжени (осъзнато) и напълно ги разбирам и уважавам техния избор. И мъже, които се ожениха, защото мама така иска и чака внучета от сина. Е, направо ми е жал а техните семейства. Виждам го, че не е за семейство, инфантилен чак , но и съпругата като че ли е с нагласата "хванах последния влак". Но друго е, когато женитбата е след една изпепеляваща страст и привличане. Затова съм на мнение, че с децата трябва да се поизчака.

При нас пък, с времето и с любовта и обичта и мъжът ми и аз се превъзпитахме - и двамата бяхме "диви", "глезени" и обичащи свободата и липсата на органичения .... Елате сега след 7 години брак и две деца да видите как се правят домашни сладки - от мен! и се коват первази от него .... има и други фрапиращи примери, казвам "фрапиращи", защото който и да е от приятелите/родинините да ни види - ни се учудва и радва ...