Възпитание на.... мъжовете ви?

Има разлика, разбира се.
Едно е в един нов дом да се създават собствени порядки, а съвсем друго да се опиташ да префасонираш мъжа си в свой образ и подобие.
В първия случай и двамата се адаптират един към друг и този процес е двустранен.
Във втория случай е форма на агресия и опит само единият от двойката да се адаптира към другия, докато дресьорът се опитва да запази статуквото от собственото си възпитание и битов ред, с който е свикнал.

Не бих си и помислила за превъзпитание. Имам до себе си личност, която уважавам и заедно градим семейство. Съвместният живот започва от първите дни. Избрала съм човек, с който да споделя живота си, а не съм си прибрала дете в къщи. Постоянно се отварят теми за домакинството и се определя като нещо изключително тежко. Бъдете директни- не ви се прави нещо, не го правете, не поемайте цялата отговорност и всички задължения, никой няма да ви уважава или да ви благодари за това. Уважавайте и обичайте себе си и се грижете за себе си, тогава всичко ще е много по- приятно и красиво. Около мен има жени, които са приели като мисия да гладят, перат, чистят, готвят за мъжете си и мъжете им очакват това от тях, правят им забележки дори, имат дори нахалството да недоволстват. Не мога да го разбера това. Аз съм от жените, които още в началото заявяват- да не се очаква нищо от тях и после го показват с действия, без изключения, грижа се само емоционално и душевно за човека до себе си. Не подценявам никога нито себе си, нито работата си. Обществото разбира се е наложило модел, който мъжът приема и налага с удоволствие, но по- интересното е, че има жени, които продължават да го следват, и дори самите те се възмущават и съдят еманципираните жени. В нашия дом не съм наложила господството си, правя неща, каквито и когато поискам. Съпругът ми е поел задължения на неща, кото на мен не са ми приятни и някои, които сам си е подбрал- не съм го карала. Не се цупя и не мърморя. Избягвам дори да казвам, какво трябва да се свърши. Никога не правя забележки, как е свършено нещо. Някой сподели, че казал на мъжа си да изхвърли боклука, а той поискал бира, аз бих седнала до него и бих се заела с някоя разкрасителна процедура или някое от хобитата ми и така цял месец.

Значи той прави това, което на тебе ти е неприятно, а ти правиш само това, което ти е приятно...странно съжителство...Аз ако правех само това , което ми е приятно - детето ми щеше гладно да си остане, неизпрано и да ми тъне къщата в мръсотия. Щото не ми е приятно на мен това да го върша, предполагам и на моя не му е любимо...и кво става?

... взимаш си домашна помощница.

...докато започне да прелива боклук от прозорците и вратите.

И тя ли ще набута залъка в устата ми - щото ме мързи и да ям понякога

И не само, но и това:


На една жена също


Всеки си взима любимите, а за гадните се редуват.
В крайна сметка този дом е общ и се събират за си поделят задълженията и отговорностите, не да се трупне още гъз за чистене  

Домашните помощници са друг въпрос. При двама здрави и прави, ако нямат желание 30 мин. на ден да си направят уюта, няма кой друг да им го направи.

Добре, де, ти защо толкова се ядоса на нейния пост?
Аз споделям до голяма степен подобна житейска философия.
Ако ми е приятно да домакинствам- домакинствам, ако ме натоварва или ми е много неприятно- ще си взема домашна помощница.

Ако си в мързелива фаза и те мързи да се храниш, има две основни обяснения- едното е вероятна преумора и необходимост от почивка, а другото обяснение е, че си мързелива по природа.
Съдейки по предишните ти постове по темата, съм по-склонна да предположа, че се преуморяваш.

Аз, Никол, казах, че бих вкарала в приключение всеки, който би се опитал да ме превъзпита.

Не съм се ядосала, всъщност това към мен ли е или към viliko?

Към viliko.
Извинявам се, че пропуснах обръщението.

А, стига бе. ти съвсем ме разби. И домашните помощници ли са низверганти.

Не, напротив, това е професия, както всички останали има си хора, които по една или друга причина ги предпочитат, сигурна съм, че качеството е по-добро, но просто моето усещане е такова, че не ми е уютно, отделно от това, че отношенията клиент - изпълняващ услуга са на съвсем различно ниво (без значение кой от двамата е "отгоре), а в основата на връзката е партньорството и нарушаването му ме кара да се чувствам не на място. Същото е и по отношение на отгглеждането и възпитанието на детето, което пак е част от темата 

Много е права приятелката на авторката-мъжът се "възпитава"още в съвсем началото на връзката.От начало трябва да му се покаже как ще седят нещата,какви отговорности ще има.Нали знаете,че желязото се кове,докато е топло?
На първата ни "любовна"среща мъжът ми дойде у нас на гости,а аз бях забравила да измия няколко чинии и си седяха кротко в мивката.Докато се оправях да излизаме,той мнооого старателно ги беше измил. Още тогава разбрах,че ще вдигнем сватба за чудо и приказ.

Ааааа, добре. Защото това решава много неща относно битовизмите. Това за кой е отгоре много ми хареса 

Оффф, чудни представителки на матриархата се извъдихте...
Що не вземете още малко тупалката за килими, па да им хвърлите един бой на тия мъже пред блока, ей така, за назидание на съседите?
А после го дръжте окован в мазето...
Аман от тая мания някой да доминира, да казва другия точно какво и как да го прави... 
десинка, ще ти измия чиниите на първа любовна среща и след това и с gps няма да ме намериш!