Подаръците "отбий номер"

    Съгласна съм!

  Как тогава подаряващият може да разбере,че е подарил непотребен подарък?
  Може,както Роси или Мирама или други,като тях ,да влага много старание в избирането на подаръка,който  пък изобщо да не отговори на очакванията на този,който ще го получи......и да влезе у получателя в категорията "отбий номер".

   Значи,хем не е възпитано да покажеш недоволството си,когато получаваш,хем не можеш да си сигурен в 100% удоволствие на отсрещната страна,когато подаряваш.....

   Извод:хайде просто да подаряваме подаръци от сърце и получаваме с радост,без да копаме много в детайлите.А с позитивния си настрой към света винаги ще притегляме по- добреотнасящо се към нас обкръжение!

Има разлика м/у подарък - избран специално за теб,вярно не по вкуса ти,ама вложено старание...тогава взимаш подаръка и гледаш да нараниш този с/у теб - тва е благородна лъжа...
И подарък- подхвърлят ти нещо системно,колкото да се пише,че са донесли нещо,с цел разкарване на старите им дрехи от децата примерно,преподаряване на ненужна им вещ,първия боклук от магазин за лев....еее това си е неприятно...

Аз винаги много старателно избирам подаръка като понякога предварително дискретно(надявам се) подпитвам за да разбера от какво имат нужда. Не обичам да давам пари и много се дразня когато на мен или на децата дадат пари. Мисля, че след като човекът ми е толкова близък, че да го поканя на РД, той трябва да знае от какво имат нужда децата и да може да отдели време да потърси подходящия подарък. За мен няма значение какъв е - дали е от магазин за 1 лев или пъзел, какъвто вече имаме 2 броя. Ценя това, че човекът си е направил труда да потърси САМ подарък и го е направил с желание.

Всеки е получавал такъв подарък . Приемам го с усмивка и после забравям за него.

Аз мразя да измислям и избирам подаръци. Просто ненавиждам този момент, винаги изпадам в дълбока чуденка на какво би се зарадвал отсрещния човек, как да не изглежда, че отбивам номер, как да измисля нещо, което ще му е полезно и ще му хареса. Мога да обикалям с часове магазините и нищо да не ми влезе в око, никаква идея да не ми дойде. Приемете, че има и такива хора. В никакъв случай не искам да изглеждам незаинтересована и отбиваща номера, просто не умея да избирам подаръци.

Ситуацията "отбий подаръка" е комплексен проблем. Няма едно лице, както и еднозначно решение. Показват го и различните мнения в темата. Въпросът е в това, че има разлика между бабата, която е изплела терлици за близките си и ги е увила в стар вестник, завързвайки ги с червен конец, и незаинтересовата роднина, която демонстративно хвърля в лицето някакъв боклук, при това с надменната поза на човек, който прави едва ли не жертва в името на ближния. Аз лично бих се разтопила от удоволствие на първия вид подарък. Не е важна стойността на дареното, а жестът, вниманието, мисълта, с които е направен този подарък. В това мисля, че всички сме на едно мнение. Обидно е по-скоро отношението на подаряващия, а не толкова сумата, която той ще похарчи. Изплетените терлици са изключителен подарък, защото в тях бабата е вложила душата си. Аз поне така го разбирам. Бих се радвала да получавам такива подаръци.
За мен типичен пример за "отбиване на номера" е да подариш кутия цигари на човек, който никога през живота си не е пушил, при условие, че знаеш много добре, че този човек не пуши. И давайки му "подаръка" да заявиш: "Купил съм ти цигарки. Нищо, че не пушиш. Ще се научиш, ще се научиш". Или друг пример: да подариш за 40-ия ден на внучето си тесте сиви мъжки чорапи на ромбчета от онези, които циганките продават за левче и след като изумената мама ги отвори и види, че са 46 номер, да заявиш непукистки: "Ааа, те били големички. Ама нищо де, тъкмо като порастне, ще си има".  

Да, съгласна съм с горното мнение.
Аз освен друго ами и забравям понякога кой какво е подарил! За бебка като получих веднъж разни подаръци и я обличам с нещо от тях, викам на дечко пред свеки - ето това е от баба, и тя - "А нееееее, това не е от мен! "..................
Ми не си спомням всяко парцалче кой го е подарявал!
За подаръци, които са неизползваеми - лятото получихме 3 басейна надуваеми! То е ясно, че бяха купувани от Била набързо. И какво от това?

Аз лично си познавам хората и много добре ми е ясно от кой какво ще получа. По-скоро никога не разчитам да получа подарък, който ще влезе в употреба (за мен по-скоро), а ако влезе - тогава съм приятно изненадана. За беба като цяло или ме питат, или купуват дрешки.

Това сериозно ли? Егати наглите хора дето трябва да са за да подарят цигари на непушач и свръх големи чорапи на бебе.

Аз си спомням само един такъе случай -идва свекъра ми след изписването ни с Крис от болницата и подарява гоблен, увит в някаква хартия. И мъжа ми му вика -този ли е, дето го носи в Германия и не можа да го продадеш? Не знам каква физиономия съм направила, но от тогава вече 3 години и половина и една вафла не е купил на детето. Аз съм доволна- по-добре от колкото да отбива номера с боклуци.

Аз на бебе никога не подарявам подаръци според месеците. Винаги взимам за поне 3-4 месеца по - голямо. Не, че подарявам на малкият дрехите. Просто смятам, че покрай щастливите роднини на дали на детето му трябват още дрешки с неговите размери.
Ако трябва да съм честна, въоще не ми дреме дали ще ми подарят нещо подарено. Тоест ако на по - голямо дете са му подарили дреха, която му е малка, но не е носена и после дойде при нас. Нищо против това нямам. Няма да се хвърли я.

Анелиз, няма майтап в тая работа.  Ако знаеш само колко мъжки чорапи подари на 2-годишния ми син свекито, то направо магазин да отваряме.  Ама мен вече ми е забавно, честно казано. 

Мисля,че подаръците са били по-скоро за сина й,отколкото за внука.

За мен "дрешки" просто не е подарък за дете. Нищо, което не е играчка, не би моглод а бъде.

Имах случай с приятелка, в детските години, подарих и книга за рождения ден. А, тя ме удари с нея по главата и ми вика "Защо не ми взе парфюмче?". Отивам на следващата година, с парфюмче. А тя: "Какво е това? Мислех, че ще ми вземеш втората част на книгата!" Ами да беше казала, че ти харесва..
Аз на харизан кон зъбите не гледам  . Обаче се  озадачих, когато роднини подариха на бебето дрешки втора употреба. 

Това много си зависи от детето. Синът ми има едно приятелче, за което съм убедена, че ако му подаря дреха, много ще се радва. Момче е, но пък е малко суетен, харесва си всички дрехи, пази си ги, носи ги с кеф.
Има и деца, които се радват на книги, дъски за рисуване, магнитни дъски, материали за рисуване и т.н.

Тези са към играчките в моята книга... т.е. "дрехи" и "книги" не са подарък за дете по някакъв повод - тях ги подаряваш просто, понеже трябва да ги има - първите и има нужда от тях, както и ти - имаш нужда детето ти да има книги, да се развива... не "по повод". Виж, инструментите за рисуване са си играчки, рисуването си е игра...