Още щом я видях и се влюбих в нея. Казах си че искам да бъда с нея (и в нея), без дори да съм разменил и дума - не ме интересуваше нито характера, нито интелекта, нито темперамента. Беше ми достатъчно, че изглежда по този начин. Ожених се за нея и не сбърках. Очевидно на това му казват „любов от пръв поглед”.
От друга страна имам приятели, които са работили или учили с бъдещите си съпруги в една стая в продължение на години, без да си обърнат грам внимание и чак после, след години, дали по повод на пиянски секс или на задълбочени размисли, са решили, че отсрещния човек им допада и са се оженили. Аз лично това да си пет години до една жена и да не трепнеш, а после изведнъж да „пламнеш” по нея не го разбирам. Може би са разбрали, че това е тяхната половинка по характер и са готови да преглътнат компромис с външния и вид?
При вас как беше? Любов от пръв поглед или плод на дълъг анализ и тънки сметки? По външен вид ли си избрахте партньора или заради неговия благ, скромен характер, a може би съчетан с очарователна банкова сметка?
От друга страна имам приятели, които са работили или учили с бъдещите си съпруги в една стая в продължение на години, без да си обърнат грам внимание и чак после, след години, дали по повод на пиянски секс или на задълбочени размисли, са решили, че отсрещния човек им допада и са се оженили. Аз лично това да си пет години до една жена и да не трепнеш, а после изведнъж да „пламнеш” по нея не го разбирам. Може би са разбрали, че това е тяхната половинка по характер и са готови да преглътнат компромис с външния и вид?
При вас как беше? Любов от пръв поглед или плод на дълъг анализ и тънки сметки? По външен вид ли си избрахте партньора или заради неговия благ, скромен характер, a може би съчетан с очарователна банкова сметка?
...нямам думи 
Не сме съжалявали и за секунда за избора си. Мисля, че някаква силна интуиция и привличане ни събра. 
При "първия" поглед фиксирах обекта като евентуален партньор, но на втория и третия поглед (буквално след излизане на кафенце) - просто текнаха флуидите! 
