Любов от пръв, втори и n-ти поглед...

  • 6 754
  • 124
  •   1
Отговори
# 30
  • Italia
  • Мнения: 1 059
Лично аз предпочитам комбинация от двете (ама хич не съм максималистка hahaha ) Любовта от пръв поглед е страхотна, но доста често след първата среща (или втората) осъзнаваш, че с този човек нямате нищичко общо.  Друго си е хем да ти трепне още в  първия момент, хем да споделяте общи интереси, влечения, занимания (нямам предвид интереси като пиенето до безпаметност и ходенето по жени)

# 31
  • София
  • Мнения: 3 099
... А спазимте в корема (моля без да се отклонявате от темата Crazy) ...

А, що?! Баш си е по темата! Ти го мислиш за любовен трепет, то най ми било връхлитаща диария (примерно)!

# 32
  • София
  • Мнения: 7 097
... А спазимте в корема (моля без да се отклонявате от темата Crazy) ...

А, що?! Баш си е по темата! Ти го мислиш за любовен трепет, то най ми било връхлитаща диария (примерно)!

А, моля ви се, по въпроси за диарията - в другата тема за "детето, дето иска да а.а у Ники"  Laughing

# 33
  • Мнения: 35
Аз се влюбих след като заживяхме заедно, преди ми беше "всьо равно".
Имаше симпатия или по-скоро интерес. Но истински се влюбих след като станахме по близки.

# 34
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 712
От пръв поглед, но се сваляхме дълго и упорито няколко години, докато стана на 17, а той се увОлни. И да, помни как съм била облечена при първата ни среща, както и аз.

# 35
  • Мнения: 2 175
Яко сексуално, а при мен и интелектуално привличане си беше от пръв поглед..
Нито го знаех кой е, нито какъв е..
Обаче..направо се загубих в черните му изгарящи очи..
И така - няколко години..
Щото само се засичахме служебно и си мяткахме безумни погледи..
После телефонно се закачахме няколко години и накрая се престрашихме..
А след първия секс..стана страшно.. Embarassed

И, да - и той помни как съм била облечена при първото ни засичане (не среща).. Sunglasses

# 36
  • Мнения: 503
Още щом я видях и се влюбих в нея. Казах си че искам да бъда с нея (и в нея), без дори да съм разменил и дума - не ме интересуваше нито характера, нито интелекта, нито темперамента. Беше ми достатъчно, че изглежда по този начин. Ожених се за нея и не сбърках.
На мен ми прилича на най- обикновен нагон. Но ти явно си от късметлиите, щом продължавате да сте заедно.

При нас нещата се случиха след 2-3 години познанство. Без хладнокръвно пресмятане и без компромиси с външност, излъчване или интелект. Междувременно, за удобство, бяхме приключили със серия неуспешни връзки.
А как изглеждах, когато ме видя за първи път ли?  Mr. Green Силно запотена, в спортен екип.

# 37
  • Мнения: 44
Мноооо яка темичка  Laughing  Та по отношение на въпроса аз все още не съм омъжена, макар че нещата май на там върват. С мойто мило се запознахме преди четири години по една щастлива случайност и по-късно се оказа, че и двамата сме лудо влубени от "пръв поглед". Особено на миличкият много му личеше, че гори от желание да сме заедно (на места дори пелтечеше от притеснение  Laughing ) и не се наемаше да направи т.нар. първа крачка. Ама аз няква такава в началото студена и се права че нищо не разбирам, и едва ли не искам да бъдем само приятели. Но накрая се "предадох"и си признахме, че не можем един без друг (виновни за това бяха подкосените ми крака и пърхащите пеперуди в корема  hahaha ). Когато ми поиска телефонния номер, дадох му го на драго сърце и до ден днешен се чудя защо аз не взех неговия. А за капак от горе той от притеснение изпуснал да напише последната цифра и объркал изцяло нещата. После се е отчаял, че не сам го харесала и съм му дала фалшив номер. Зачудих се защо няколко дни не ми звъни и си помислих, че пък той не ме иска. ooooh!  И така после се намерихме по скайп, разяснихме си нещата, видяхме се и сега сме неразделни.  Hug

# 38
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 712
 Laughing И Златния ми поиска телефона, но така и не ме попита за името ми. Аз пък така и не му го казах. Обеща, че ще звънне в десет на другия ден. Звънна, точно когато радиото отмерваше сигнала за "точен час". Беше проучил за името ми (оказа се, че съм била доста популярна в училището, в което бях учила)

# 39
  • Мнения: 4 586
Мен Вълчицата ме свали. Трябва да я питам кое, как. Не, че не бях я забелязал, но
ми се виждаше прекалено крехка за селянин, страхувах се да не я потроша.
Носех я до четвъртия етаж по стълбищата на ръце. Никакъв проблем, тогава заработвах на пристанището като докер нощни смени.
В  интерес на истината, помня цели диалози от първите ни срещи, а тя - не.

# 40
  • Мнения: 4 555
От пръв поглед.

# 41
  • Мнения: 2 175
В  интерес на истината, помня цели диалози от първите ни срещи, а тя - не.

Много сладко..

Странно (явно типично женско) - аз също почти не помня първите разговори..а само онова възторгнато усещане.. Rolling Eyes
Но от мига, в който осъзнах че го обичам - всяка дума, жест или действие.. Peace

# 42
  • Майничка
  • Мнения: 12 623
От пръв поглед, мдам.
Обаче аз на първи погледи вяра нямам, та първо бая походихме, после поживяхме заедно, преди да се заженим.
И двамата завършвахме, когато се запознахме, та банкови сметки не съм гледала, по-скоро отношение, хъс и възпитание.

# 43
  • Мнения: 608
Ама като ми приказвате за тоалети-аз какво да кажа?!  newsm78 Запознахме се в ортопедичното отделение на окръжна болница и двамата с едни безумно грозни пижами..Моята беше розова (ненавиждам този цвят), а неговата раирана..синьо-бяла. Представили сме се в "най-блестящата" си светлина  Joy Joy

Последна редакция: ср, 21 окт 2009, 16:14 от elica676

# 44
  • София
  • Мнения: 3 447
Ама като ми приказвате за тоалети-аз какво да кажа?!  newsm78 Запознахме се в ортопедичното отделение на окръжна болница и двамата с едни безумно грозни пижами..Моята беше розова (ненавиждам този цвят), а неговата раирана..синьо-бяла. Преставили сме се в "най-блестящата" си светлина  Joy Joy

Според мен, сте имали дежа-вю.
Да видиш мъжа си като след тридесет години съвместен живот.
Или в най-лошия сценарий.
В раиран костюм.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт