В момента в който се запознахме ми направи много силно впечатление, но мисля , че по- късно се влюбих. Бяхме толкова малки, че за банкови сметки и дума не може да става, но пък сега можем заедно да се грижим за тях 
- Публикувана: 21 окт. 2009, 10:10 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2009, 18:54 ч.
Любов от пръв, втори и n-ти поглед...
Изобщо не му обърнах внимание в началото. Тъкмо бях приключила една връзка и изобщо не ми се започваше нова. Той обаче беше упорит, пък и много мил, успя да ме спечели с търпение и увереност. Освен това изтърпя ужасния ми характер, по онова време бях особено гадна, сега като се замисля. Любовта дойде постепенно при мен, но пък се оказа трайна и дълбока.
Никога не съм се влюбвала от пръв поглед. Пожелавала съм мъж, но не и да се влюбя.
Никога не съм се влюбвала от пръв поглед. Пожелавала съм мъж, но не и да се влюбя.
За мен са еднакво неприемливи сценарии
а'ла Сватбата на най-добрият ми приятел
и да силегнеш с най-добрият ти приятел и след
това да си останете същите приятели.
Човек се учи да обича,но не и да се влюбва.
Така мисля аз,така беше при мен.
Запознах се с мъжО в най-гадният период от живота
му(в следствие на "бизнес начинание" беше останал
без една стотитка).Няма големи очи,едни такива кафяви,
мънички и хитрички са очите му (пак ме хвана яд сега,че
детето е цялото на него,а исках да наследи само две мои
черти-устата и очите),никога не е бил поет,носът му е крив
(даже казва,че сега носът му е много по-хубав от рожденният
му нос,кйто са му счупили при сбиване).Но дори при най-първата
ни среща,когато за първи път го видях,ми се сви корема(чувството е
същото,като когато се спускаш с гондолата в старите лунапарци).
Химия.Много пъти съм го казвала аз
Всеки си има своята
половинка,но не всеки си я намира.
п.п.Темата не е ли за под-форум Дом и семейство?
п.п.п.Имало е вече безброй такива теми,не мога да разбера
защо никой още не го е споменал?
а'ла Сватбата на най-добрият ми приятел
и да силегнеш с най-добрият ти приятел и след
това да си останете същите приятели.
Човек се учи да обича,но не и да се влюбва.
Така мисля аз,така беше при мен.
Запознах се с мъжО в най-гадният период от живота
му(в следствие на "бизнес начинание" беше останал
без една стотитка).Няма големи очи,едни такива кафяви,
мънички и хитрички са очите му (пак ме хвана яд сега,че
детето е цялото на него,а исках да наследи само две мои
черти-устата и очите),никога не е бил поет,носът му е крив
(даже казва,че сега носът му е много по-хубав от рожденният
му нос,кйто са му счупили при сбиване).Но дори при най-първата
ни среща,когато за първи път го видях,ми се сви корема(чувството е
същото,като когато се спускаш с гондолата в старите лунапарци).
Химия.Много пъти съм го казвала аз
Всеки си има своятаполовинка,но не всеки си я намира.
п.п.Темата не е ли за под-форум Дом и семейство?
п.п.п.Имало е вече безброй такива теми,не мога да разбера
защо никой още не го е споменал?
Aз съм чувала за любов от първа свирка.....
Що ли ми се струва, че такваз любов отгоре-надолу ще протича...
За първи път го видях като позвъни на вратата ми, през шпионката 
И нещо ми трепна. Стори ми се прекрасен. После не успяхме много да говорим, защото у нас беше една колежка, правехме курсова работа. Та, мъчех се да обърна внимание и на двамата. Уговорихме се да ме вземе за разходка с джипове из гората след два дни. Беше невероятно преживяване, страхотен ден. Много си говорихме, както и през всеки един от следващите дни. Очаровах се от ръцете му, все още ги обижавам. След месец приятелка ме попита (след един куп словоизлияния от моя страна) дали мога да се омъжа за него. Отговорих Да. И го направих. И съм много щастлива вече осем години!
И нещо ми трепна. Стори ми се прекрасен. После не успяхме много да говорим, защото у нас беше една колежка, правехме курсова работа. Та, мъчех се да обърна внимание и на двамата. Уговорихме се да ме вземе за разходка с джипове из гората след два дни. Беше невероятно преживяване, страхотен ден. Много си говорихме, както и през всеки един от следващите дни. Очаровах се от ръцете му, все още ги обижавам. След месец приятелка ме попита (след един куп словоизлияния от моя страна) дали мога да се омъжа за него. Отговорих Да. И го направих. И съм много щастлива вече осем години! 
Нито от първи, нито от амнайсти поглед беше Познавахме се от бая години - поне девет. Аз го намирах за хубав и свестен, но без никакъв интерес. Той общо взето не ме понасяше 
В последствие, докато и двамата се разделяхме с половинките си започнахме да се виждаме често и да разговаряме. Останах очарована от характера му и начина му на мислене, но пак без да имам каквито и да било мераци към него. Един ден, както си лафехме и пиехме бира просто се влюбих. Гръмотевично. Почти се свлякох от силни емоции.
Още ми е много странно, но пък съм щастлива та дрънкам
Вче 9 години сме заедно, имаме прекрасна дщеричка на близо 4 години...
Значи се познаваме от около 18 години и през половината време не сме се забелязвали...
Познавахме се от бая години - поне девет. Аз го намирах за хубав и свестен, но без никакъв интерес. Той общо взето не ме понасяше В последствие, докато и двамата се разделяхме с половинките си започнахме да се виждаме често и да разговаряме. Останах очарована от характера му и начина му на мислене, но пак без да имам каквито и да било мераци към него. Един ден, както си лафехме и пиехме бира просто се влюбих. Гръмотевично. Почти се свлякох от силни емоции.
Още ми е много странно, но пък съм щастлива та дрънкам
Вче 9 години сме заедно, имаме прекрасна дщеричка на близо 4 години...Значи се познаваме от около 18 години и през половината време не сме се забелязвали...
И двете са ми са се случвали...
В бившия си съпруг се влюбих от пръв поглед, той в мен също.
Няма друг човек на земята, с когото да си приличам толкова...и в това ни беше част от проблема.
С ...бившия
ми приятел бяхме колеги 2 години, преди да го харесам...
Той ме е харесвал, ама аз нали омъжена
После случайно се заговорихме за нещо повече от здравей и така...
В бившия си съпруг се влюбих от пръв поглед, той в мен също.
Няма друг човек на земята, с когото да си приличам толкова...и в това ни беше част от проблема.
С ...бившия
ми приятел бяхме колеги 2 години, преди да го харесам...Той ме е харесвал, ама аз нали омъжена
После случайно се заговорихме за нещо повече от здравей и така...
При мен влюбването стана от n-ти поглед. Познаваме се от детската градина и сме съседи. Съпругът ми е приятел на брат ми и винаги съм го приемала като брат. Никога не бях го оглеждала даже като евентуален обект за връзка. Ходили сме по купони заедно, напивали сме се заедно като студенти, всеки си е имал връзки, познавали сме си гаджетата... Докато една нова година преди 5 години ме целуна спонтанно и двамата се изумихме от реакцията си 
Никога не съм се влюбвала толкова безумно както в него. Всеки ден е пред мен и още като го видя ми се свива корема.Изненадахме и доста хора 
Толкова време е бил пред мен и аз пред него, но и двамата не сме гледали един в друг. Не съм гледала и сметката му, нито той моята... други неща ме привлякоха 
Никога не съм се влюбвала толкова безумно както в него. Всеки ден е пред мен и още като го видя ми се свива корема.Изненадахме и доста хора Толкова време е бил пред мен и аз пред него, но и двамата не сме гледали един в друг. Не съм гледала и сметката му, нито той моята... други неща ме привлякоха
Ходех с най-добрия му приятел...На една новобранска остана да спи у нас,"приятелски" ...сутринта вече не беше същото 
. След по-малко от месец вече бяхме гаджета. Преди десетина дни ме изуми с признание , че помни първия път преди 20 години , в който ми е казал "обичам те", с всичките му подробности. Бях толкова влюбена и безразсъдна, че не ми беше до банковите му сметки, макар че, беше единствения в компанията, който караше ладата на татко си След години почнах да си правя майтап, че съм се оженила за него, за да ми отпадне разпределението за община Кирково А каква кадъна щях да съм, леле майкоооооооо .
. След по-малко от месец вече бяхме гаджета. Преди десетина дни ме изуми с признание , че помни първия път преди 20 години , в който ми е казал "обичам те", с всичките му подробности. Бях толкова влюбена и безразсъдна, че не ми беше до банковите му сметки, макар че, беше единствения в компанията, който караше ладата на татко си След години почнах да си правя майтап, че съм се оженила за него, за да ми отпадне разпределението за община Кирково А каква кадъна щях да съм, леле майкоооооооо . 
. 
Seltakis, не се чуди как доскоро си познавал даден човек и в един момент откриваш любовта- хората се променят, израстват, развиват определени качества, девойката изглежда по един начин, а жената носи друго излъчване...
Моят не ме помни от ученическите години, учили сме в основното училище, в един и същи випуск. Баща му ми беше преподавател, майка му- класна на брата, затова аз го познавах още по онова време (беше пълничък с форма на пумпал ,връзкар 
). След около 15 години обща приятелка не спираше да говори за него и така се разбра, че аз знам кой е, но опитите "да ни засече" все пропадаха. Дойде моментът, в който се видяхме ( много жени казват, че като се запознали с половинките през мисълта им преминала ясната мисъл "Той е!", не Петър Стоянов де .) Видях един строен, висок мъж пред себе си, нищо общо с онова пумпалче (не помня гласът в онзи момент да ми е направил впечатление, но на телефон звучи убийствено...), който подаде ръка, леко се усмихна с плътните си устни и ме погледна с тъмните си изразителни очи- изпепеляващ поглед... С тоя ще сме като два остри камъка 
- ми проговориха звездите.....Е прави бяха 
Така аз го видях, за него не знам
Моят не ме помни от ученическите години, учили сме в основното училище, в един и същи випуск. Баща му ми беше преподавател, майка му- класна на брата, затова аз го познавах още по онова време (беше пълничък с форма на пумпал
,връзкар ). След около 15 години обща приятелка не спираше да говори за него и така се разбра, че аз знам кой е, но опитите "да ни засече" все пропадаха. Дойде моментът, в който се видяхме ( много жени казват, че като се запознали с половинките през мисълта им преминала ясната мисъл "Той е!", не Петър Стоянов де .) Видях един строен, висок мъж пред себе си, нищо общо с онова пумпалче (не помня гласът в онзи момент да ми е направил впечатление, но на телефон звучи убийствено...), който подаде ръка, леко се усмихна с плътните си устни и ме погледна с тъмните си изразителни очи- изпепеляващ поглед... С тоя ще сме като два остри камъка - ми проговориха звездите.....Е прави бяха Така аз го видях, за него не знам
Човек се учи да обича,но не и да се влюбва.
Така мисля аз,така беше при мен.
Така мисля аз,така беше при мен.
И двата пъти си беше любов от пръв поглед. Първият ми съпруг като влезе в офиса и спрях да дишам. Осем години беше любов. Пак бих я изживяла.
Когато срещнах вторият, бях все още женена, но като го видях- трепнах. Казах си: "Ей, ама аз съм щастливо омъжена. К'во ми става?" Две години не бях мислила за него. Когато пак се срещнахме, а аз вече бях разведена, пак спрях дадишам. И той си казал: "Каква жена,ама омъжена..." Е, имали сме предчувствие...
При мен беше от пръв поглед. Мисля че и при него.Дойде при мен като клиент и при първото "Добър ден" на мен стомаха ми се обърна.Продължи да идва и да си измисля глупави поводи да ме посети на работа докато не му дадох номера на телефона си.И на раздяла след първото кафе ми каза"Ако ти дадеш всичко от себе си с теб ще създадем едно прекрасно семейство" .Вече пета година сме семейство.Никога не съм желала друг мъж по- силно от него, и до сега е така.
Мисля че и при него.Дойде при мен като клиент и при първото "Добър ден" на мен стомаха ми се обърна.Продължи да идва и да си измисля глупави поводи да ме посети на работа докато не му дадох номера на телефона си.И на раздяла след първото кафе ми каза"Ако ти дадеш всичко от себе си с теб ще създадем едно прекрасно семейство" .Вече пета година сме семейство.Никога не съм желала друг мъж по- силно от него, и до сега е така.