Какво ми става напоследък незнам. Не ми се говори, нещо ме е стегнало в гърдите, постоянно ме избива на рев. А живота си минава забързано покрай мен. Чувствам се объркана. Търся се, а не се намирам. Не спирам да се обвинявам, да се упреквам, да се терзая че не оправдавам очакванията на близките ми хора. От 9 години имам връзка с женен мъж. Забранена, грешна любов, но по силна от мен, по силна от разума ми. Аборт по желание от въпросния човек. Е това последното вече ме съсипа, въпреки че аз сама съм си виновна. Детето беше желано от него. Решението беше мое. Реших, че така може би по-малко хора ще страдат. Бях ужасно объркана след като разбрах, че съм бременна. Не спирам да си задавам въпроса дали някой ден отново ще имам този шанс-да бъда майка. Сърцето ми копнее за това, толкова много искам вече. Всичко мина нормално, но душата ми няма да има покой. Все ще се съмнявам дали няма да имам проблеми със забременяването в бъдеще. Не мога да си простя. На моменти се поуспокоявам, на моменти просто имам чувство, че ще откача. Искам да се махна от всичко и всички.
- Публикувана: 21 окт. 2009, 15:19 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2009, 14:10 ч.
Имам нужда да си излея душата
Еее, пък и ти! Да се махнеш от всичко и всички!
Защо не се махнеш от забранения мъж като начало? Пробвай. Толкова години все забранен, явно не иска да е с теб толкова много, отколкото с жена си, а ти искаш ли да си с него тогава?
Той искал детето, ти си го махнала заради него и заради всички (за да не страдат), а май страдаш единствено ти. Защо ис причиняваш това сега? Отмини нататък, влюби се в някой друг, направи си дете с него и този път го запази за себе си.
В живота пред теб има повече шанс да бъдаш щастлива като загърбиш миналото и продължиш по-смело напред.
Защо не се махнеш от забранения мъж като начало? Пробвай. Толкова години все забранен, явно не иска да е с теб толкова много, отколкото с жена си, а ти искаш ли да си с него тогава?
Той искал детето, ти си го махнала заради него и заради всички (за да не страдат), а май страдаш единствено ти. Защо ис причиняваш това сега? Отмини нататък, влюби се в някой друг, направи си дете с него и този път го запази за себе си.
В живота пред теб има повече шанс да бъдаш щастлива като загърбиш миналото и продължиш по-смело напред.
9 години! изгубени години! каква е тая любов бе хора, какво е това чудо... мазохизъм направо 
би трябвало,но малко хора имат смелостта да го направят.
а според мен е нужна много по-голяма смелост да загубиш 9 години в безперспективна връзка и един ден да осъмнеш в състоянието на авторката с разбити нерви и в депресия. За мен да се махна от този мъж би било инстинкт за самосъхранение, но явно при доста жени такъв липсва....
любов... каква любов е това? понякога си мисля че има хора за които любов=страдание. Тъжно е.
9 години на него му е било изгодно ( удобно) .... , не е помислил ти как се чувстваш , защото е достатъчно , че го обичаш а щом го обичаш значи ще си с него въпреки , че е женен ...
Помисли за себе си - 9 години са много време за губене на време , ( пък каквото и хубаво да си изживяла с него то е без переспектива)
Помисли за себе си - 9 години са много време за губене на време , ( пък каквото и хубаво да си изживяла с него то е без переспектива)
Ох...... 
Много мъчно ми стана.
При мен няма женен мъж,няма и аборт,няма нищо подобно.
Странно но се чувствам като теб - искам да избягам от всичко и от всички.
Много е лесно да кажеш ,,Махни се,, , много е трудно да го преодолееш - 9 години са си 9 години.....
Но разумното е наистина това.Очаква те по-голяма борба отколкото предполагаш.Но си струва да потърсиш своето собствено щастие,дете,семейство,мъж,който ще бъде до теб и по празниците и в делниците....
Желая ти много вяра - ако имаш нея ще вървиш напред и ще успееш !!! Не се предавай !
Много мъчно ми стана.При мен няма женен мъж,няма и аборт,няма нищо подобно.
Странно но се чувствам като теб - искам да избягам от всичко и от всички.
Много е лесно да кажеш ,,Махни се,, , много е трудно да го преодолееш - 9 години са си 9 години.....
Но разумното е наистина това.Очаква те по-голяма борба отколкото предполагаш.Но си струва да потърсиш своето собствено щастие,дете,семейство,мъж,който ще бъде до теб и по празниците и в делниците....
Желая ти много вяра - ако имаш нея ще вървиш напред и ще успееш !!! Не се предавай !