Имам нужда да си излея душата

Човек си мисли, че любовта идва веднъж в живота. Ако я отминеш, рискуваш никога повече да не я срешнеш. Има хиляди примери за двойки, които са семейство и са нещастни, защото са направили неправилния избор някога, но нямат смелостта да прекратят брака си заради деца, заради общото жилище и т.н. Други се чувстват сами като авторката на темата, дори когато не са сами в буквалния смисъл на думата. Нещата никога не са толкова черни или толкова бели, както изглеждат отстрани. Спомням си един филм с Деми Мур, в който тя, омъжена за някого, когото не обича, започва връзка с един свещеник, ражда момиченце, казва: "Кой може да каже какво е грях в очите на Господ?".

Подкрепям напълно мнението на Пасинет /не ми е за първи път/. Ако авторката на темата реши да поговори с някого, който би я разбрал, но в никакъв случай не би я съдил, може да ми пише.

Моя приятелка така подари 14 години на един мъж!Съжалява за този" подарък",а на всичкото отгоре  той замина и за Канада, и се започна близо година телефона любов.....до момента,в който срещна настоящия си съпруг,но е късно за дете.
Истории много ,мила,но часовникът тиктака.Така че,стига толкова подаръци!

Благодаря на всички, които ме накараха да се почувствам по-добре. Понякога има неща, които са по-силни от нас, по-силни от разума. Толкова пъти се опитвах да го забравя, да сложа край и да продължа напред. Крачка напред и после две назад. Той беше, човека който ме накара да изживея по различна емоция от онези, който познавах. Живота ми премина в непрекъснат страх от бащината агресия, от вечни скандали, в това да гледаш как баща ти пребива майка ти. И преди да го срещна съм имала ухажори, но нищо не ми е трепвало. Защо точно в него се влюбих незная. И до сега си задавам този въпрос. В началото незнаех, че е семеен. Той е човека, който допуснах до себе си. Сякаш травната от баща ми породи в мен недоверие в мъжете. Хванах се като удавник за сламка. Само за едно нещо немога да си простя в този живот-това че създадох и отнех живот. Мъчно ми е. И сега докато пиша, плача. Когато отидох на доктор ми казаха, че е плода е едричък. А аз дори не се хранех, неможех да спя, но малкото същество е било малко юначе. Майка ми не ме подкрепи. Каза че това за нея е голям срам, който няма да може да понесе.
Не искам бъда съжалявана. Все пак живота не е само черен, нито само розов.
Желая на всички ви здраве и всичко онова, от което имате нужда за да се чувствате щастливи.

Мда,тази история силно ми напомня моята.Повече от 10год.връзка.Както казваш по-силна от мен и от всичко друго.Безброй опити за раздяла.Неуспешни.За развод никога не беше ставало дума,от самото начало бях наясно с това и мисля,че този факт ме караше да го обичам още повече.Някак си не си падам по мъжкари дето с лесна ръка си сменят семействата.Накрая когато всичко се изчерпа и преекспонира,(а любовта все още я имаше)аз трябваше да си тръгна.Просто вече нямаше смисъл.Усещах го със сърцето си,а нямах сила да го направя.За мен беше равносилно на това да ампутирам половината си мозък.Да захвърля 10 год.от живота си,и да ги забравя,сякаш не съм живяла.Сякаш тази безумна,изгаряща ме любов никога не е била.По-зловещо нещо от това не можех да си представя.При самата мисъл,в душата ми зейваше огромна пустота и изпитвах неистова нужда да крещя.Знаех,че искам да имам дете от въпросният човек(винаги го бях искала,но мислех,че той няма да е съгласен)За моя изненада,когато му казах,че нямам сила да си тръгна ей така,че искам да знам за какво е било всичко.той ми отговори,че и той винаги е искал да имаме дете...и така.Малкия е на 2,5год.Разделихме се малко след като родих.Той не е Бг.Кризата го удари,и предполагам,че му стана невъзможно да ми помага с финанси(преди го правеше,даже апартамента в който живеем с малкия е купен с пари на таткото,ама тва преди)Сега пари няма,две големи деца,студенти,сватби сигурно предстоят Абе,не го мисля.Да е жив и здрав,аз ще се оправя и без него.Но никога не съм му се сърдила.Даже съм му благодарна,че се отдръпна.Приех го като"връщане на свободата"Знам,че и на него не му е лесно,но честно казано не ми пука.Аз взех най-хубавото от тази любов и това ми стига. Разбирам те и ти съчувствам,но решение за ситуацията можеш да вземеш само ти.
п.с Не се тревожи за аборта.Няма смисъл.Станалото,станало...

Добре имам един въпрос немогa да направя цитат, обращам се към авторката на тази тема.Какво правиш ти при женен мъж 9 години?Една или две годинки даа но девет са твърде много.Затова сега напред и главата високо и гледай да не попаднеш на следващият женен мъж.  

За развод никога не беше ставало дума,от самото начало бях наясно с това и мисля,че този факт ме караше да го обичам още повече.Някак си не си падам по мъжкари дето с лесна ръка си сменят семействата
 
konstantin2007  и аз затова въпреки всичко му правя чест. Той също не е от този тип мъжкари.
И въпросния човек не живее тук в БГ.  Радвам се за теб, че си имала силата да направиш това, което сърцето ти е искало.

Защо пък трябва да захвърля тези 9 г., защо да са подарени на някой мъж. Сигурно е имало много хубави неща. Но явно вече гежестта идва в повече.
Аз пък хич не уважавам такива мъже, които поддължават дългогодишни странични връзки. Ако е мъж, ще има смелостта да реши.

по никакъв начин не защитавам паралелните връзки, любовните триъгълници и т. н., но няколко пъти съм чувала довода: 'изборът е на двама, не е вини само един', което е особено валидно в случаите, когато любовницата си знае, че ще остане такава ... какво да решава мъжът, той е решил, че положението е достатъчно добро за него, тя е съгласна, защо да го променя, т. е. да се поставя пред избор 'или едната, или другата' 

Имало едно време , мисля че знаеш какво трябва да направиш.
Колкото и да обичаш някого, когато една връзка носи само страдание и не сте свързани с брак и деца, защо ти е да страдаш ? Той дали изпитва подобни чувства ?
Някъде навън те чака правилния човек, намери го ! 
 

Ако всички са щастливи и доволни, няма лошо. Но в такъв случай обикновено и тримата се измъчват. 

да, но изборът никога не е само на един, поне на двама е, а често и трима 

Права си. Съпругата избира да търпи, любовницата се прави на благородна - аз никога съм искала да се разведе.

да,и аз мисля,четова е ключо от палатката.когато си уверен в себе си  и знаеш какво правиш,една промяна не би трябвало да те плаши. но авторката явно не е на това мнение. пак се повтаря историята ,да оправдаваш виновника. в случая този да авторката. както и факта,че никога не е виновен само едния за застоя или проблемите в една връзка.но според мен авторката просто си губи и е загебила доста време от живота  си.

Кого заблуждаваш не мога да разбера, себе си или нас?Не вярвам че щом си го обичала не си искала да се разведе,не вярвам че щом си го обичала си махнала детето му.Не ти вярвам че си го направила за да не страдат другите,по-скоро наистина си е мазохизъм.

Да не съм искала да се разведе. Но това го знаем само аз и той и най-близките ми хора разбира се. Това дали някой друг ще ми повярва няма никакво значение. Ако това бях искала мисля че нямаше да минат 9 години. А относно детето няма какво да се обяснявам. Болката си е само и единствено за мен. Не го пожелавам на никой. Трудно е да обясниш емоциите и чувствата си. Някой момичета от форума мисля, че ме разбраха. Това ми стига. Благодарение на тях се почувствах по-добре.
БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ И СМЕЛИ!