Гузно ми е.

Не се притеснявай, всичко ще се нареди и един ден дъщеричката ти ще те разбере 

На запад масово жените излизат в майчинство само за 3 до 6 месеца. Това не им пречи да имат прекрасни деца, които ги обичат силно.   

А на мен майка ми винаги ми е липсвала. Като се върнеше пък започващше едно готвене и чистене....Затова обичах да съм при баба, постоянното й присъствие ме успокояваше.

Спокойно, работиш за да и осигуриш по-добър живот. Не си клатиш краката по цял ден нали?
Сигурна съм, че няма да има проблем.

Аз ще съм самотният глас в темата Има за какво да ти е гузно. Дете на тази възраст има нужда преди всичко от майчината любов и присъствие. Аз лично също съм изоставила работата временно, за да бъда с детето си в тези първи месеци от живота му. Ако финасово не издържаш, ок, работи, положението сега е такова, че няма много избор човек, но нека все пак ти остава повече време за детенцето. Това с майчинството на запад по 3 месеца не ми го пробутвайте, да не ви казвам аз пък какъв процент от порасналите вече такива деца изпитват трудности в общуването, социалната адаптация, посещават психотерапевт и гълтат лекарства, за да се справят със стреса Да речем че не е само и единствено затова, че са тръгнали на ясла на 3 месеца, но има ли доказателства и че това не допринася? Та - крушката си има винаги опашка
Формирането на детската психика, отношението към света и себе си, определя после целия живот на човека. Мисля, че си заслужава да не работя една-две години по този повод

Това май ни е проблем на вси4ки работеЩи майки... А3 сега специално понамалих работата, 3а да сьм пове4е вкьщи с дьщеря ми.

Напълно съм съгласна с мнението на belinda. Да,вярно,че парите са много важни,но едно дете има много повече нужда от любовта,грижите и присъствието на родителите си и най-вече на мама.

А някоя от вас, предани майки, да си гледа семейството с 300-400 лв на месец? Или всички в България живеят в София и имат заплати над 1000 лв или мъжете им имат собствен бизнес? Много ви е стеснен хоризонта, бих казала, до вашия собствен случай и този на познатите ви в сходно на вашето положение. Доколкото знам, Белинда, твоя мъж е заможен? Е, може би е добре да допуснеш, че има и самотни майки, или пък жени на които мъжете печелят доста по-малко.

Нещо не ми стана ясно кои са тези близки и какво ти пука за тяхното мнение.

Съншайн, ако една жена е принудена да работи, за да изхрани детето си, няма да си задава тези въпроси.

Напротив, според мен винаги ще си ги задава, защото й е мъчно за детето и е нормално. Но понякога се налага да правиш жертви.

 На мнението на belinda съм. Откакто имам дете почти не съм работила. Съпругът ми няма собствен бизнес и не е заможен, но можем да живеем прилично с неговата заплата. Просто преценихме, че за нашето дете е най- добре да си стоя вкъщи и никога не съм съжалявала за взетото решение.
 Всеки си знае положението и възможностите и действа според собствените си нужди.

Да, най-вероятно ще се случи, за съжаление.

Е то майчинството е 240 лв минимум, значи бащата трябва да работи за 60 лв, така ли? Споменатите суми са невъзможни просто.  


Така ли?  
Кадърните мъже, според мен, винаги ще печелят добре. Не казвам много, а достатъчно.

според мен а важно ти как се чувстваш - дали смяташ, че ще си по-пълноценна майка като си всеки ден и всеки час с дечко? Дали това би било така, ако се налага да броите стотинките и дали това би те изнервило или в името да детето би се примирила с по-малко пари (разбира се ако твоята заплата не е въпрос на оцеляване)?

Аз се върнах на работа откъщи на половин ден когато синът ми беше на около половин година - имах детегледачка и баба. Тръгна на ясла на 1.5 години и е безкрайно щастлив да ходи там - смятам, че това е идеалният период едно дете да тръгне на ясла (стига яслата да е читава такава, да се занимават с децата, да са малки групи и т.н.). Моето лично решение не беше свързано с пари, а с това че се определям не само като майка, но и като професионалист (не ме интересува какво е мнението на другите за това) - т.е. изнервях се да работя откъщи, не мога да се посветя на семейството единствено и само. Живея във въпросната Западна Европа и да, особено в институцията, където работя много бебета тръгват на ясла на 6 месеца. Ако имам второ дете, вероятно ще тръгне на ясла преди годинката.

Смятам за меко казано безумни твърденията, че ранното връщане на майката ги обрича на емоционални проблеми - по-скоро от значение е атмосферата вкъщи. Не мога да разбера как в емоционален и психологичен аспект една майка би отгледала щастливо дете, ако виси до него нон стоп, но пък е фрустрирана. Имам милион примера както в БГ, така и извън БГ на фрустрирани дами отглеждащи децата си вкъщи 'щото така трябва'. Разбира се имам и поне толкова примера на дами, посветили се с огромно удоволствие на това си призвание. Т.е. всичко е индивидуално, стига да можете да оцелеете без оглед кое решение взимаш.

Не смятам да влизам в каквито и да е спорове за и против, това е моето мнение по темата.