Гузно ми е.

Не се притеснявай, всичко ще се нареди и един ден дъщеричката ти ще те разбере 

На запад масово жените излизат в майчинство само за 3 до 6 месеца. Това не им пречи да имат прекрасни деца, които ги обичат силно.   

А на мен майка ми винаги ми е липсвала. Като се върнеше пък започващше едно готвене и чистене....Затова обичах да съм при баба, постоянното й присъствие ме успокояваше.

Спокойно, работиш за да и осигуриш по-добър живот. Не си клатиш краката по цял ден нали?
Сигурна съм, че няма да има проблем.

Аз ще съм самотният глас в темата Има за какво да ти е гузно. Дете на тази възраст има нужда преди всичко от майчината любов и присъствие. Аз лично също съм изоставила работата временно, за да бъда с детето си в тези първи месеци от живота му. Ако финасово не издържаш, ок, работи, положението сега е такова, че няма много избор човек, но нека все пак ти остава повече време за детенцето. Това с майчинството на запад по 3 месеца не ми го пробутвайте, да не ви казвам аз пък какъв процент от порасналите вече такива деца изпитват трудности в общуването, социалната адаптация, посещават психотерапевт и гълтат лекарства, за да се справят със стреса Да речем че не е само и единствено затова, че са тръгнали на ясла на 3 месеца, но има ли доказателства и че това не допринася? Та - крушката си има винаги опашка
Формирането на детската психика, отношението към света и себе си, определя после целия живот на човека. Мисля, че си заслужава да не работя една-две години по този повод

Това май ни е проблем на вси4ки работеЩи майки... А3 сега специално понамалих работата, 3а да сьм пове4е вкьщи с дьщеря ми.

Напълно съм съгласна с мнението на belinda. Да,вярно,че парите са много важни,но едно дете има много повече нужда от любовта,грижите и присъствието на родителите си и най-вече на мама.

А някоя от вас, предани майки, да си гледа семейството с 300-400 лв на месец? Или всички в България живеят в София и имат заплати над 1000 лв или мъжете им имат собствен бизнес? Много ви е стеснен хоризонта, бих казала, до вашия собствен случай и този на познатите ви в сходно на вашето положение. Доколкото знам, Белинда, твоя мъж е заможен? Е, може би е добре да допуснеш, че има и самотни майки, или пък жени на които мъжете печелят доста по-малко.

Нещо не ми стана ясно кои са тези близки и какво ти пука за тяхното мнение.

Съншайн, ако една жена е принудена да работи, за да изхрани детето си, няма да си задава тези въпроси.

Напротив, според мен винаги ще си ги задава, защото й е мъчно за детето и е нормално. Но понякога се налага да правиш жертви.

 На мнението на belinda съм. Откакто имам дете почти не съм работила. Съпругът ми няма собствен бизнес и не е заможен, но можем да живеем прилично с неговата заплата. Просто преценихме, че за нашето дете е най- добре да си стоя вкъщи и никога не съм съжалявала за взетото решение.
 Всеки си знае положението и възможностите и действа според собствените си нужди.

Да, най-вероятно ще се случи, за съжаление.

Е то майчинството е 240 лв минимум, значи бащата трябва да работи за 60 лв, така ли? Споменатите суми са невъзможни просто.  


Така ли?  
Кадърните мъже, според мен, винаги ще печелят добре. Не казвам много, а достатъчно.

според мен а важно ти как се чувстваш - дали смяташ, че ще си по-пълноценна майка като си всеки ден и всеки час с дечко? Дали това би било така, ако се налага да броите стотинките и дали това би те изнервило или в името да детето би се примирила с по-малко пари (разбира се ако твоята заплата не е въпрос на оцеляване)?

Аз се върнах на работа откъщи на половин ден когато синът ми беше на около половин година - имах детегледачка и баба. Тръгна на ясла на 1.5 години и е безкрайно щастлив да ходи там - смятам, че това е идеалният период едно дете да тръгне на ясла (стига яслата да е читава такава, да се занимават с децата, да са малки групи и т.н.). Моето лично решение не беше свързано с пари, а с това че се определям не само като майка, но и като професионалист (не ме интересува какво е мнението на другите за това) - т.е. изнервях се да работя откъщи, не мога да се посветя на семейството единствено и само. Живея във въпросната Западна Европа и да, особено в институцията, където работя много бебета тръгват на ясла на 6 месеца. Ако имам второ дете, вероятно ще тръгне на ясла преди годинката.

Смятам за меко казано безумни твърденията, че ранното връщане на майката ги обрича на емоционални проблеми - по-скоро от значение е атмосферата вкъщи. Не мога да разбера как в емоционален и психологичен аспект една майка би отгледала щастливо дете, ако виси до него нон стоп, но пък е фрустрирана. Имам милион примера както в БГ, така и извън БГ на фрустрирани дами отглеждащи децата си вкъщи 'щото така трябва'. Разбира се имам и поне толкова примера на дами, посветили се с огромно удоволствие на това си призвание. Т.е. всичко е индивидуално, стига да можете да оцелеете без оглед кое решение взимаш.

Не смятам да влизам в каквито и да е спорове за и против, това е моето мнение по темата.

И аз съм съгласна с belinda, ако не ти е приятно и не искаш да сотиш вкъщи или става дума за крайна финансова нужда (да няма какво да сложите на масата), тогава - да, работи. Но иначе все ще издържите още 2 г. без луксозни стоки.
До 3 г. детето - вкъщи.


Не е вярно.
Платеното майчинство наистина е за такъв период, но след това съвсем малко се връщат на работа.

Напълно те разбирам,правиш го за да задоволяваш нуждите ви
все пак.Но честно казано сериозно си мисля,че дългото отстъствие
на родителя вкъщи след време си оказва влияние.
Все пак успокояващото в случая е,че тя е още много малка и само
на теб ти липсва,но като порастне след няколко години,вече ще
е различно.
Дано дотогава нещата при теб да се пооправят и да имаш повече
време за детето.

Напротив, наемат си бавачка в общия случай. Какъв е източника на информацията ти, че си остават в къщи и напускат работа?

Аз оставих беба на 6 месеца в ръцете на бабите, почнах работа. Не съм особено горда от този факт, но ми се наложи. Има много време пред вас да се изгради изключително силната връзка - майка - дете. Любовта не може да се промени, заради факта че не ни до детето си! Няма начин!!!  
Айде тия които много знаят и опъват тука теории и заучени фрази - няма нужда от това.

Обичай си детето, прекарвай всеки свободен миг с него, то ще го усети, ще го оцени. С времето се градят отношенията деца-родители.



Ти пък много информация имаш нещо, а?

Имам доста познати - чужденци и са просто прекрасни хора - стабилна психика, много интересни, дисциплинирани и комуникативни. Имам и доста познати българи - в голямата част завистливи и озлобени. Да ходиш на психиатър е по-скоро признак, че се грижиш за психическото си здраве, а не че имаш конкретен сериозен проблем (тук в Бг често ролята на психиатър играе някой близък, на който изливаш една словесна помия и наричаш това споделяне).
Аз самата ще искам да си гледам детето възможно най-дълго, от егоизъм най-вече и без да имам свръх самочувствието, че по-добре от мен никой няма да се справи (има чудесни бавачки с много опит и знания и влагащи обич в работата си).

Валери, разбирам те напълно   но няма как и вълка да е сит, и агнето цяло   Помисли как ще  се чувстваш, ако някой ден ти се наложи да купиш лекарства за дъщеря си и нямаш пари?
По принцип Белинда е права, но написаното от нея се отнася повече за белите държави, където не е проблем да си гледаш детето в къщи, без да се притесняваш как ще си покриеш елементарните нужди

за къде точно се отнася информацията и на базата на какво я имаш? живяла съм в три държави и в нито една не е вярно това повсеместно (не изтъквам факта като такъв, а в контекста на това как има тази информация - не съм била на почивка и не съм слушала преразкази по картинка как е 'на запад'). Нямам време и желание да се ровя за статистики, та споделям лични наблюдения.

Гузно ти е,
и момичетата тука те разбират. Хубаво е да си повечко време със детенце, не казвам цял ден, но неможе ли поне да работиш на 2 места а не на 3? Не ти знам финансовото положение, но щом работиш на 3 места и си направила компромис да оставяш детенце толкова дълго време със друг човек, значи положението не е розаво. Мога само да ти съчувствам и да ти пожелая когато имаш, поне малко свободно време да бъдеш със детенцето. Толкова бързо порастват, че направо не е истина. Просто не го виждаш как расте и се променя.......

Докога с този запад, бе хора.  Когато ни е изгодно - на запад така, когато не ни е - кофти.  "На запад" детски градини, гледачки са скъпи.

Според мен не трябва да ти е гузно , ако от парите ,които изкарваш зависи издръжката и благосъстоянието на детето ти.  Естествено , че е най-добре детето да е с майка си , и смятам , че няма бавачка на света,която да даде на детето това, което може да му даде майката , но в крайна сметка любов не се яде, и колкото и да е тежко , понякога трябва да се направи някаква жертва.

Аз лично избрах да си гледам детето колкото е възможно по-дълго. Не страдам от болни амбиции да се доказвам пред някой си каква съм работна и професионална. В момента , в който съм решила да имам дете ,  съм прежалила две-три години , които ще отделя на него , а не на висенето в някой офис.

  Това, че мъжът ми бил заможен, мноого ми хареса Съншайн, ще ни запознаеш ли

Вижте сега, девойки. За всички е очевидно и очевадно кое е добро за едно малко дете. Ако можеш да си го позволиш - правиш го. Ако можеш, с известни ограничения - налагаш си ги. Ако не можеш - стискаш зъби и дерзаеш. Ама да се правим, че за едно 6-месечно бебе е по-добре или все едно да го гледат чужди хора, а не собствената му майка - айде, нема нужда
Това за чужденците и антидепресантите - малко преувеличих, признавам си, но то беше с цел да си илюстрирам тезата по-цветно Писна ми с тези примери от "на запад". Сериозно ли си мислите, че всичко там е по-добро от тук? Ето, например по-дългият отпуск по майчинство според мен си е наше социално постижение, за което могат само да ни завиждат!

Здравейте мили дами,
 
 Да внеса малко уточнения: Живея в прословутия Запад, наемите и таксите въобще , са доста  високи,(то и в България си е така), но въпреки всичко ,не мога да се оплача ,че нещо е липсвало на семейството ми , преди да се юрна да печеля милиони. Но тук всички страдаме от една болест:ПАРИ: и банкови сметки:-).   Ако ви кажа как си мечтая да сам в България, да се мотам безцелно с детето и да бъбря с другите майки.  Та , ако намаля работата , ще трябва да лиша детето си от някои глезотии  и пари ,които му се внасят месечно  на сметката ,  а не искам.
  Напълно съм съгласна с belinda ,  самата аз съм  отгледана почти от баба ми и майка ми винаги ми е липсвала , вероятно  за това ми е гузно , че повтарям грешката на родителите си.
 Вярно е ,че тук,където живея, децата са от  3 месечна възраст по ясли.
  Благодаря на всички за вниманието.

Да, при нас ситуацията беше даже доста по-зле, когато синът ми беше до 3 годишен. И сета положението ни с парите не е розово, защото гледам да имам работа, която ми позволява да прекарвам време с него, а за такава работа много пари не дават.
Смятам за неправилно да се работи на 3 места - едно става, разибра се, но почти да не си виждаш детето преди 1 годинка ми се струва неправилно, дори психолоците го посочват като такова.
За мен, да пропускам мигове от живота на детето, които са невъзвратими, е нещо, което не мога да понеса, затова съм се отказвала от доста предложения за работа, едва сега тръгнах на втора (и пак с по-малко работно време и опция да работя и у дома).

Напълно съгласна съм.
Аз работя на половин работен ден и печеля по-малко пари,отколкото ако си бях останала в къщи и безработните ми плащат,т.е съм на загуба от това,че работя,но...Аз избрах това,което смятам е добро за мен и детето ми.Ходи на ясла с удоволствие,там ги занимават с неща,които аз даже и няма да се сетя,има контакти с деца.Аз от своя страна се откъсвам от еднообразното ежедневие практикувайки професията си.Важно е човек на намери равновесието в себе си.
Аз също няма да влизам в спорове за или против,но съм сигурна,че ако отглеждах детето си в Бг може би щях да мисля по друг начин.

Къде ми отиде мнението, което написах?
( Моля, ако е било изтрито от модератор да ми напише поне на лс защо )


 И за да не е спам да напиша отново мнението си по темата

aleri08,
 ако не си самотна майка в чужбина с право ти е гузно Всеки сам си преценява приоритетите, но в даден момент парите минават на заден план пред взаимоотношенията.
( Аз например вече два пъти отклонявам предложение за работа, не защото плуваме в пари, а защото с мъжа ми решихме, че детето е по-важно. Наясно съм, че след  няколко години ще ми е много трудно да си намеря работа, но...детето ми е преди всичко)
 

Едва ли е толкова належащо докато имаш бебе да работиш на няколко места. Можеш поне докато навърши 2 год. да намалиш темпото. Първите години с детето са безценни и за него, и за майката. Бих предпочела да ме наричат "мързелана", ако цената е да пренебрегвам малкото същество за което съм целият свят.
Децата винаги са ми били приоритет и не си заменям времето с тях за всички пари на земята.

 

Явно авторката е самотна майка, или се заблуждавам, защото никъде не е посочено таткото да помага по някакъв начин...
И кои по-точно са тези "близки" които коментират, че ако не работиш на три места си мързлана, това е нелепо!!!
И ако не е неудобен въпроса : кой се грижи за детенцето ти , докато ти си на работа?!?

Предлагам да се приберат бичовете за майката, която в името на нещо считано за важно (оцеляване, по-добър стандарт или кариера) е решила или се налага да почне работа!

Спомням си колко депресиращо ми действаше форума с всички заклеймявания на майките-орлици в стил 'няма начин да не отгледаш депресиран наркоман, ако само ти хрумне да се върнеш на работа', когато бях майка на 5-6-месечно бебе с амбицията да се върне на работа около годинката (върнах се на около 6 месеца, но на половин работен ден и от вкъщи). Просто беше ужасно и ...непотребно... занятие да чета тогава и с въпросите които ме вълнуваха към него момент. Жалко че толкова малко теми разискват нещата вълнуващи майките на деца под 3 г. , които майки са се върнали на работа  

Сега осъзнавам, че това с указанията за неотлъчно гледане на детето до 3-годиша възраст са хмм отживелици, важно е майката да намери равновесие между детето и себе си както по отношение на емоционалните (в това число и проф. амбиции), така и по отношение на прагматичните неща (в това число материалните). Доволна майка = доволно дете (в общия случай), изнервена/фрустрирана майка = изнервено/фрустирирано дете, без оглед на ситуацията (на работа, вкъщи и т.н.)

 Здравейте отново,
Не съм самотна майка,(за миг си го помислих ) таткото и той работи  толкова , даже, на него му се вижда ,че малко се трудим. А тези близки са родителите ми , сестра ми и роднини. В общи линии за тук е нормално да тъчеш на няколко стана и ако не го правиш,съответно нещо не е наред. Когато ме няма,  щафетата поема майка ми,баща ми , съпругът ми ,който не е на работа. Не , че спазват точно указанията ми ,но това е друга тема. А  Та  тъй.
    Много е спорна темата,явно, всичко си е до дете  и родител и само годините ще покажат бъркаме ли ние работещите  майки или не. Но и аз мисля, че и липсвам почти толкова,колкото тя на мен . Да не ви занимавам повече с мен,ако искате ,защитавайте тезите си с примери,така е по нагледно .(и ако може илюстративен материал)

Според мен всяка майка е с различна представа за баланс.Ако за теб това е да имаш повече пари-ок.Ако детето ти липсва-намираш вариант да си повече време с него.
Трудно е,но  просто трябва да решиш кое за теб е по-важно и кое можеш да си позволиш.
Моето дете е на 3.Отскоро имам и друго занимание, но не от липса на пари.Ако знаеш как ми липсва бебешкия период,просто съм благодарна,че не ми се е налагло да работя,но ако беше нужно щях да се чувствам и аз като теб.
Пожелавам ти да намериш вариант, който да те удовлетворява- и теб и детето ти!

valeri08, мисля, че правиш грешка. Нищо лошо една майка да е работеща - понякога се налага, дали заради  кариера или финансови проблеми или въпрос на избор, дали поради други причини. Майка ми също е работила, но вечер винаги сме прекарвали няколко часа заедно - вечеря, домашни, малко тв и т.н. Един час на ден с детето и то за глезотийки не го разбирам. Времето неусетно лети, прекарвай повече време с детето си, не само когато е на една, но и на 5, и 10 и т.н. Едва ли материалните неща, които можеш да придобиеш с тази трета работа биха могли да се сравнят със спомените от тези години. Извинявай, но живота не би трябвало да се мери с пари и банкови сметки.
Надявам се поне да не се чувстваш гузно, въпреки мненията тук. Човек като си излее душата му олеква, нали затова си я пуснала тази  

Loreley, предполагам не прекарваш по 1 час на ден с детето си. А и знаем, че в повечето европейски страни като стане 5-6 часа голяма част от хората са се прибрали по къщите, да не говорим за събота и неделя. Никой не е против работещите майки, но не съм сигурна, че всяка цел оправдава средствата.

  Щом ти е гузно,понамали работата.Явно не ви е жизненоважно да работиш толкова много.Мненията на другите извън твоето семейство не би трябвало да те вълнуват,парите не са най-важното нещо.
  Аз лично се съобразявам с това,че имам дете.Преди работех на 2 места, като се върна, ще работя само на едно.Принципно мога да си намеря и мн. по-платена работа,но тази ме устройва именно за да мога да обръщам внимание на детето си,да знам кои ще са и приятелчетата,какво прави през деня,да имаме връзка помежду си.
  Твоето детенце е още по-малко и според мен има нужда от повече време с мама.Не е задължително да приемаме всичко западно като много правилно и да се превръщаме само в консуматори.Човешките отношения поне за мен са на преден план.

Ба..и, как скачате само!

Ключовата дума е, че тя се чувства гузна...
Но щом го прави - значи има реална причина..Не вярвам иначе да го прави за кеф..

Аз пък започнах работа, когато малчо беше на 3 месеца..Не се върнах на старата, а започнах съвсем нова, но по специалността, която бях завършила. За смешно малко пари, но това беше моят шанс..Освен това бях напуснала и БНД..Та и избор много-много нямах..Хем трябваше нещо да работя, хем получих шанс да е това, за което мечтая , но за малко пари..Е, избрах второто..
И никога не съм съжалявала..Бебето ми беше спокойно и усмихнато - винаги.. Връщах се към 18 ч от работа и се мятахме по градинките..сутрин пак имаше поне час-два само за нас..Събота и неделя, когато ми се налагаше да бачкам си го взимах с мен в офиса..
После, на 1,5 г го записах в ясла, а на 2 г в детска градина..
8 г по-късно пак съм убедена, че не съм сгрешила-сега спокойно мога да отглеждам детето си сама..

Ами ,ето ги ключовите думи.Не страдате от лишения,работиш главно ,за да осигуриш глезотийки на детето.
Но на тази възраст,повярвай,то не се интересува от какво шише пие водата или млякото, каква марка му е памперса,или какъв е етикета на гащеризона или играчката.За него е важна прегръдката,ласката, времето с теб...предполагам и затова се чувстваш гузна.Защото не е животоспасяващо за оцеляването ви  да работиш,а ти си предпочела работата пред детето.
Решението си е твое,но лично аз мисля ,че съжаляваш и ще съжаляваш и след време.

По щекотливите теми всеки си ги чете нещата така, както му е изгодно И си дописва, и си поизмисля, само и само да пасне въпросът на собствената му житейска ситуация

Браво, краси.мира  подписвам се и аз под твоето мнение 
Добре че авторката внесе разяснения на 2 стр., защото щях да я успокоявам за взетото решение,
но 
вече искам само да и кажа, че аз съжалявам, че работих много и ако можех да върна времето назад бих отгледала децата си по съвсем друг начин  Сега са големи и ми е мн. трудно да ги превъзпитавам и да моделирам антиконсуматорска ценностна система.

Авторката, въобще имаш ли право на избор? Фамилията иска ли твоето мнение?

Не мисля, че има за какво да ти е гузно. Все пак това което правиш е за благото на семейството и в частност за детето. Много е важно обаче, този, който стои при детето, във времето, когато те няма, да го гледа не просто за да отбие номера, а да влага и някакви чувства. Дори, може би, е по-добре да се гледа едно дете от повече хора, отколкото само от майката. Все пак историята познава много случай, при които майката не работи и гледа децата, при което е отегчена до крайност, а като пораснат децата, са станали големи келеши. Все пак няколко часа на ден, не са малко, стига и през тях да се обръща достатъчно време на детето, защото освен работа навън, има и доста работа в къщи.  

Аз ако не стана много банална, пак да попитам за роднините, те на колко места работят, че се исказват така за теб, която имаш малко дете и ИМАШ правото да си го гледаш, независимо от страничните коментари на сестра , брат, майка, баща, леля и т.н.
Ние сме голяма фамилия, на мъжа ми де, и август месец ни се роди племенник, въпреки че има цяла къща, която помага за гледането на бебо, братовчедка му не работи. Нямат луксозни неща, но съумяват да си гледат детето добре. Така че САМО ТИ и никой друг, е и мъжът ти разбира се, можете да решите дали да съкратиш малко работата или не. В крайна сметка вие сте семейство.
Успехи!
P.S.
Аз преди минах през това, да работя на три места и реално да нямам нищо на лице, много по-полезна ще си на себе си и на детето, ако малко повече си вкъщи!!!

Работя в частния бизнес от 1992 г., в моя си фирма от 1997 г. и двете си майчинства изкарах в къщи, с децата. За мен това е правилното, а парите, кариерата вече са малко на по-заден план. Мен пък не ме разбираха, че си оставам в къщи с бебко (нито колегите, нито приятелите, нито семейството). Даже свекърва ми смяташе че й нямам доверие та не й оставям малчовците, а ги пратих на ясла, за да се върна на работа. Дъщеря ми съм я гледала до 1г. и10 м., малчо до 1г. и 6 м. с тръгването им на ясла, аз се върнах на работа. Даже ми се вижда малко времето, което съм ги гледала, никой не ми е помагал, сега също когато се налага (болни са) аз си оставам в къщи... Така че всеки си знае за себе си кое му е важно, кое му е приоритет (дали марката на дрешките или общуването/ грижата за детенцето ....).

Аз съм дете на млади родители, които следваха и ме е гледала предимно баба до 7 годишна възраст (точно преди да тръгна на училище)
Имам много силна връзка с нея, но и с майка ми също.
Не мисля, че трябва да ти е гузно, отделяй И време, колкото имаш, нещата ще се наредят.

Не мога да не направя паралел с един скорошен епизод от цената на истината, където майката беше захвърлила детето си на свекъра и свекървата и се оправдаваше, че няма пари, че няма работа и т.н. Не беше отишла да я види дори когато детето е в болница с плевмония, защото нямала пари.

вярно е, в 6 го взимам от детската градина, изкл\чително рядко ми се налага да работя до по-късно...но пък пътувам служебно поне 1-2 пъти в месеца за по ден-два.  С работата събота и неделя прикл\чих след като си завърших докторската дисертация. Искам да отбележа за протокола, че за много майки кариерата и личностното развитие са също важни при избора да се върнат на работа (не опират нещата само до пари). А има ситуации и професии, в които 3 години отсъствие са пагубни.

Еее,проблема с тая кариера е много преекспониран вече...Аз поне не се сещам за нито една професия /освен май танците,балетът/ където 2-3 години да са от такова значение,че после едва ли не за нищо не ставаш.
Защо никой не дава пример ,аджеба ,каква е тая работа, която ще изчезне ,ако 3 години не я работиш?
Не се заяждам,моля никой да не го приема лично.Всеки си прави избора...но на мен ми звучи повече като оправдание "Защо работя" .

Веднага ти давам пример. Ако имаш собствен бизнес - ама какъвто и да е - търговия, строителство, услуги, софтуер, хардуер, каквото се сетиш - не за 3 години, за една година си аут! Жените със собствен бизнес напълно ги разбирам защо намират детегледачки рано-рано - бизнесът си е като твое собствено дете, гледал си го, мъчил си се, не си спал, не можеш да го зарежеш за няколко години, защото просто ще умре Друго...Юристите Откак съм в майчинство смениха има - няма 50-60 закона и написаха два чисто нови кодекса, единият от които ползвам в работата си ежедневно. Сега ще си купувам учебници преди да се върна на работа напролет, защото просто ще съм като първолак Та - не че ще ми изчезне работата, но така или иначе съм 2 години назад. Не че ми пука особено - ще наваксам, умна съм, добра съм в професията си, с учене всичко става...Пък и отдавна съм поставила децата пред работата Но понеже питаш, ето казвам ти - жените със собствен бизнес, юристите, лекарите - въобще всяка работа, която иска сериозно посвещаване, за да си добър, не прощава тези години пренебрегване Оттук нататък всичко е въпрос на приоритети - подреждаш си ги и преценяваш...Човек трябва да знае какво иска от живота

belinda , добре де,ти сама казваш,че четеш.Какъв е проблема да следиш всичко ново,и докато си в къщи с детето?Няма време за четене ли?
С първото и двамата бяхме студенти,не сме зарязали ученето за 3 години,докато порасне...
Е,лекарят може би няма да стане главен хирург на 40 години ,а на 45...юристът ...той всъщност какво гони, освен повече клиенти...пак ще навакса.Едва ли тези 2-3 години са толкова жизненоважни...
За частния бизнес ...донякъде си права.Но пак зависи от спецификата на работата...често може да се намери заместник,да се ръководи от къщи,без да липсваш по 8-9 часа на ден...

100% съгласна.
И човек трябва да е толерантен, ако това което другите искат от живота не се препокрива напълно с неговите представи. Но във форума не е така 

Напълно съм съгласна с belinda , особено с това, че човек си подрежда приоритетите.

Дъщяря ми в момента е на година и 20 дни. Работех през цялото време на бременността ...до сутринта, в която влязох в болницата да раждам...изписаха ни в събота...в понеделник продължих да работя от вкъщи и така до 5- тия и месец ....бях супер изнервена ...защото неможех да разделя двете неща ...когато бях с нея си мислех за работа, когато работех си мислех за нея....това беше една от при4ините, заради които се върнах на пълен работен ден - вярно няма ме по 8 часа , но когато се прибера съзнанието ми е изцяло отдадено на детето ...това ме измъкна от депресията след раждането....грижите за нея съм поверила на майка ми ...дъщеря ми е толкова лъчезарно дете, 4е немога да допусна за миг 4е грижите полагани за нея са на по-ниско ниво от това, което бих й осигурила аз....кърмя я все още ..сутрин, вечер, нощем ...прекарвам всяка свободна минута с нея ...мъжът ми дори се сърди 4е само за нея мисля и не оставаме насаме ....ГУЗНА съм .....БОЛНО ми е ...но когато оставя емоциите настрани знам 4е взех правилното решение...не е важно количеството,  а качеството ... надявам се, че когато порасне ще ме разбере ..и също мисля, че тя самата ще се чувства по-добре да вижда майка си удовлетворена от своя живот и постижения...колкото до това пагубно ли е времето прекарано вкъщи за професионалните качества само ще кажа, че  още немога да наваксам.

Имаш ли представа какво са за един хирург 2-3 години без участие в операции? Или за един зъболекар - без работа с машинката? Там само с четене не става! Същото важи и за една "проста" фризьорка например. За IT специалиста, че не всичко се свежда до едното само PC. В много случаи информацията, верно, няма къде да избяга, но клиентите не чакат.
Наистина е до приоритети, но в някои случаи професията не позволява дълго отсъствие.

За хирурзите не знам.Но кумата ми е зъболекар.Е,и двете си деца гледа до 2-годишна възраст,че май и до три...И сега си има частния кабинет,и пациентите...не виждам да е назад от колегите си- мъже,например,които не са отсъствали.Да не говорим,че има доста по-назад от нея,а са по-възрастни.Та едва ли причината е стоенето при децата.
Въпрос на амбиция и можене.

За съжаление и децата не чакат...растат си.  И докато клиентите можеш винаги да ги спечелиш отново,то децата няма как да върнеш пак на 1 годинка и да преживееш всички мигове с тях.
Но това си е моето разбиране за нещата...не го пиша, за да убеждавам някого.След време всеки стига сам до своите истини...

Темата се превърна  защита на работещите майки, но самта авторка спомена , че работи на 3 места заради банковите сметки, а не за професионално развитие
 И както се спомена  не веднъж и дваж ... всичко е въпрос на приоритети и всеки сам си решава, кое му е по-жизнено важно

Доброто старо положение - бабата ще гледа внучето.
Надявай се. Но не бъди сигурна. Защото аз съм чувала и по-други изказвания от деца, отгледани от бабите. И от баби - ако Господ беше решил да се ражда на 50-60...Май е най-добре, когато се пенсионираме, да раждаме.  

И както е модерно във форума - линчувайте ме. За какво ги раждате тези деца, като толкова ви пречат на кариерата.

наистина си просиш линча

Авторката работи толкова много защото и се налага. Щом е гузна , ако можеше би го избегнала и би отделяла повече време на детето.

Е,тя сама си каза ,че работи за глезотийките на детето и да му пълни банковата сметка.А не че е суперналожително ...
Това не пречи все пак да се чувства виновна ,че е предпочела работата пред него...

Ами да, по-добре авторката да остане вкъщи, да си гушка детето , да се целуват и прегръщат и ако недай си боже се наложи някой да лекува примерно, да "пляскат с ръчички"...щом има възможност, защо да не работи ?


аз пък съм запозната със случаи, в които майките така се отдават на децата си, че когато малките изхвърчат от семейното гнездо, майките им поради липса на други занимания освен отглеждане остават разочаровани, депресирани и озлобени  ...е благодаря , не искам да съм от поледните

E,тук не става въпрос за това.Никой не я съветва да си зареже работата завинаги...Но първите 1,5-2 години детето си има нужда от майката...

А после то само започва да се социализира...
Вие от едната крайност в другата...или го оставяте на бабите на 2-3 месеца,или ще го гледате докато се пенсионира...

Наистина не става въпрос за това, но когато млада жена е получила шанс да се развива професионално в желаната от нея посока и това по стечение на обстоятелствата съвпадне с раждане  и майчинство, какво да направи тя, да изпусне птичето кацнало на рамото й ...............
колкото и изтъркано да звучи, БГ не е страна с невероятни възможности...вярно авторката не живее тук...но повечето от нас - да!

много грубо изказване. Не става дума за пречене, а за това, че (1) на някои майки с кариера им се струва неприемливо да останат вкъщи 3 години и (2) няма как една фрустрирана майка да е добра майка, пък и ако си наложи да стои вкъщи 3 или 30 години. Фрустрирана поради липса на пари или поради липса на проф. постижения или поради липса на социални контакти извън зашеметяващите теми 'колко пъти акахте  ' Ако памперсните теми обаче и носят цялата наслада на света, то няма нищо по-естесвено да стои вкъщи с децата форевър. Айде малко толерантност...евентуално.  


това важи с пълна сила и за много прочутата 'Западна Европа' - няма незаменими професионалисти, това е (освен гениите, ама те не са толкова много  ). Моята научна ръководителка има четири деца - всичките отгледани паралелно на   - а не вместо!! - възхитителна международна кариера

Ами малко е ...как да кажа,че да не се обиди някой,глупаво да се мисли,че шансът идва веднъж в живота.Всъщност много рядко е така...казвам го от позицията на моите години.Имала съм толкова много шансове...
Но когато си на 26-27 ти се струва,че ако не се възползваш от всяка една възможност,ще загубиш много.
Не ми е цел да поучавам,но повярвайте,съвсем не е така...
Шансове живота дава много през годините,важното е да ги видиш и да ги използваш тогава,когато наистина ти трябват.
В една друга тема  използвах следното  "Бог наистина ни дава това,за което мечтаем.Проблема е ,че обикновено е ,когато той иска,а не когато на нас ни  е удобно!"
Мъдростта всъщност е да се възпозваш максимално от това,което ти дава Бог точно в този момент,а не да мислиш какво искаш в следващия...

Но много философско стана...който разбрал,о.к.Който не е ,дано след време разбере.   

Питала ли си децата й дали я смятат за възхититела международна майка
Момичета, да не се връщаме в соца, където жената трябваше да тъче на пет стана и да отглежда две деца едновременно, като пралелно е и активист в ежеседмични партийни мероприятия Не сме слънце да огреем навсякъде. Просто си избираме едно място и огряваме него, после - друго, сега - детето, после - работата и т.н. Не се счупвайте да се доказвате какви наполеоновци сте и как можете да вършите перфектно всичко, защото дори и да успеете да се справите, накрая ще сте смъртно уморени, а никой няма да ви даде и тиквен медал за това.

Мдааа,ей ме на зъболекаря Работих до последната седмица преди раждането,после започнах от третия месец да ходя за по три часа,мисля така да продължа до около три годишна възраст на малката,но тогава пък каката ще е ученичка,та може да си откарам мързелешката още 5-6 годинки
Въпрос на приоритети е наистина.За себе си реших,че ще прежаля парите(щото с три часа работа не са никак много,особено в провинцията),но да загърбя съвсем професията сърце не ми дава,затова се спрях на този компромисен вариянт и съм много щастлива,че имам подобна възможност
Имаше време,когато ми беше малко мъчно за пропусната възможност в мечтаната Виена-по цяла вечер си гледах кварталчето с китни къщи и си мислех дали пък не бъркам,но вече съм сигурна,че това е правилното решение за нас

Здравейте отново,
Виждам ,че тук се е разразил спор, явно доста от нас ги интересува темата.  Само искам да вметна, че не прикарвам 1 час на ден с детето си и че под глезотии , разбирам по скъпи и интересни  играчки . Нейната сметка,която сам открила , е за колеж и  университет ,  които са  за  мен  изключително важни. А на обвиненията ,че не обръщам внимание на детето си- всяка минута ,когато съм свободна,  съм с нея и съм невероятно спокойна и внимателна .



Невероятна глупост и простотия,съжалявам, ама така звучите Трещерица..... Въздържайте се от подобни твърдения, интересно как стигнахте до този извод  след прочит на две -три изречения?
P.S-Между другото , понамалих темпото, след три дни безсънни нощи и размисли. 

Абсолютно същото е и моето мнение.

Работих до последно ( 2 дни) преди секциото. Върнах се към работата си, когато сина ни стана на месец и половина ( работя от вкъщи на свободна практика). Вярно е, че се чувствах гузна, както е вярно и че не се чувствах пълноценна, заета единствено с детето. Работата ми потръгна по време на бременността ми, така че нито исках, нито можех да си позволя лукса да зарежа всичко за две-три години.

Керванът си върви, кучетата си лаят...
Към авторката - гледай си живота, не търси съвет, там където едва ли ще получиш. Тука чуваш мнението на жени, които имат средно по 2 години майчинство. Какво очакваш да ти кажат? И аз ако живеех в Бг, и аз щях да си гледам детето до 2 години минимум. Но като не съм в Бг, съм се примирила с някои неща и точка

ЛУРДЕС, обобщаваш,  а не си права.
1. Не всички майки в България са в майчинство по 2 години. Дори напротив, напоследък има тенденция  да се връщат много по-рано. Да не говорим, че не виждам нищо лошо в това да си гледаш детето 2 години, дори и повече, ако имаш желание и можеш да си го позволиш.
2. Не всички, които пишат тук живеят в България. Не мисля, че ако живееш в чужбина си едно стъпало по-нагоре, щом трябва да се върнеш на работа веднага след като родиш. Имам познати, които се върнаха в България, защото искаха дете и време да го отгледат.
Още повече гледната точка на работещите майки и не работещите е винаги различна, незнайно защо едната страна винаги пренебрегва другата и обратното. Истината е, че едно дете под 2 години има нужда да прекарва повече време с майка си. Истина е, че ако го гледа баба му или гледачка, то на детето вероятно нищо няма да му стане. Но лично аз съм на мнение, че любовта и грижите, които една майка може да даде, не могат да бъдат заменени от никой друг.  Ако успееш да балансираш между двете дейности е чудесно. Но ако се чувстваш гузен вероятно не си и колкото и да си повтаряш, че живота е такъв няма да се почувстваш по-добре. Има хора които се примиряват, други които търсят решение. Въпрос на личен избор и приоритети.

Не изчетох цялата тема, но съм абсолютно съгласна с Белинда.

kam avtorkata-bravo na teb,qvno nqma koi da ti pomaga i se spravq6 sama,i sam sigurna,4e otdelq6 vsqka svobodna minuta za detenceto si                                                                                                                                                                                                                                                        belinda-mai4instvoto v 4ehiq e 4 plateni godini,ne e vqrno,4e v BG mai4instvoto e s nai-dalag period.

Първо - не съм написала никъде, доколкото виждам, че в  България майчинството е с най-дълъг период на света
Второ - повече от наясно съм как точно се изчисляват обезщетенията по време на платеното майчинство в Чехия и дори в най-дългия възможен период/ който както знаеш, може и да е различен от споменатите 4 години/, сумата не възлиза на много повече от 90-те процента от възнаграждението, които се получават тук. Смятали сме го с приятелка, която живее там - при една и съща осигурителна база, излиза същото

За да дам този пример, съм достатъчно запозната с историята и семейството на въпросната персона. Да, смятам, че децата и я обичат и се гордеят с нея (тзй като три от тях са на възраст, в която разбират кога майка им е ценена като нещо повече от домакиня). Дадох пример, тъй като за мен това е един случай на (вероятно трудно, но все пак успешно) намерен баланс между семейство и кариера. Нещо, което в този форум трудно се проумява.

Аз бих казала да не се връщаме към възгледи, че виждаш ли трябва да се избира - или деца, или кариера...Нещата могат да се съчетават, приоритетите да се балансират и е безумие да се пише, че работещите майки нанасят едва ли не травми на децата си, докато чинно стоящите вкъщи такива (без оглед дали това ги прави щастливи или напротив) са ужасни.

За многогодишното платено майчинство - доста изследвания сочат, че връзката между продължителността на платеното майчинство и раждаемостта е неубедителна (в различни страни на ЕС), т.е. съвсем не съм убедена че изпълнява ролята си да насърчава жените да раждат. Ами тогава за какъв дявол е - не мисля, че обществото е длъжно да ми гледа децата...Но и темата не е са това.

Никой не е казал ,че трябва да се избира.Има си време и за децата ,и за работата...Макар ,че животът е кратък       все пак е достатъчно дълъг,та да можеш поне 20 години да се бъхтиш на работа.

Но с Белинда съм съгласна за едно:Няма как да носиш сто дини под мишница и всичките да стигнат здрави до местоназначението си.Т.е. няма как да си перфектен във всичко едновременно.Все нещо остава на заден план...
Иначе тая тема нямаше да вълнува никого...

е, добре де, ама за да родиш 3 деца, по тази логика ще си вкъщи поне 6-9 години ...е каква е тази кариера, на която няма да се отрази 

е, никой де, ама някой хора пишат на принципа гузен - негонен бяга

Лорелай, мене не е нужно в нищо да ме убеждаваш Аз моят баланс съм си го намерила, имам си кариера, имам си и деца Но в този форум просто не разбират

Ами проста сметка:3 деца по 2 години на дете...щом искаш и кариера.
Т.е. ако родиш първото на 25 + 6 прави 31.
От там нататък до 65 ,макар че не е нужно да се пенсионираш по поръчка,имаш...34 години да градиш кариерата си.Малко ли са ?
На мен даже ми се виждат прекалено много...

А ако вземеш предвид,че тук майките тръгват на работа ,когато бебетата са на няколко месеца или годинка ,имат по едно дете...дори повече от 40 години имат за работата...
Предостатъчно са,ако питаш мен...

Когато човек реши да има дете си прави сметка дали може да го изгледа, да го изхрани, да му осигури образование.
По същия начин трябва да си прави сметка дали може да му обърне достатъчно внимание, да му отдели достатъчно време.

Точно така. Раждането е най-най-малкият проблем. Ако нямах деца, щях безкрайно да се вдъхновя от разни приказки за шеметна кариера, шест деца, всичките прекрасни и прекланящи се пред вечно липсващата си майка, но понеже имам деца и знам, че понякога не ми стигат силите и за вечерната книжка, ще кажа само - приоритети и пак приоритети.

Не е темата за това, права си. Но има майки, които искат да останат при децата си, но нямат тази възможност, понеже "обществото не иска да им гледа децата"
( Да не говорим как влияе това на кърменето )



Според мен е важно майката да има избор... а в повечето случаи това е невъзможно

окей, убедихте ме, че ако и когато имам второ дете ще ... ми е противопоказно да чета този форум  


чак пък шеметна не преследвам, но бих предпочела да имам роли и извън достопочтенната роля (без сарказъм!) на майка и пазителка на домашното огнище.

Е, то и аз предпочитам един мармот всеки ден да ми завива шоколада в станиол, ама не става

Така, добре си се полигавихме. На авторката не помогнахме, ами дано не сме отказали някоя кариеристка от това да стане майка и някоя настояща майка от това да има и друг живот все пак

Е,едва ли една или две години с бебчето ще накърнят извъндомашната роля...

ето това е дума на място 

с аз се връщам на работа след 3 месеца , така е живота е скъп