Започнах работа на няколко места ,съответно виждам дъщеря си много рядко ,по няколко часа на ден(тя няма и годинка). Много ми е тъжно, сякаш съм я изоставила , но трябват парички и си мисля дали тези парички няма да ми излизат някога през носа. Но като кажа на близките ми причината да не работя толкова, ми се смеят и си мислят ,че ме мързи.
Сигурно вече се чудите защо пускам такава тема и с какво може да ми помогнете -и аз не знам, може би просто за успокоение,че има и други като мен ...
Аз съм дете на млади родители, които следваха и ме е гледала предимно баба до 7 годишна възраст (точно преди да тръгна на училище)
Имам много силна връзка с нея, но и с майка ми също.
Не мисля, че трябва да ти е гузно, отделяй И време, колкото имаш, нещата ще се наредят.
Не мога да не направя паралел с един скорошен епизод от цената на истината, където майката беше захвърлила детето си на свекъра и свекървата и се оправдаваше, че няма пари, че няма работа и т.н. Не беше отишла да я види дори когато детето е в болница с плевмония, защото нямала пари.