На мен също ми прилича повече на влюбване ,а не на обсебване. Ще кажа защо.Преди години имах подобна ситуация.Много добър мой приятел с,който споделяхме всичко,говорихме за всичко,помагахме си,беше влюбен в мен.И аз тогава бях заета и съответно след като си призна чувствата към мен,аз му отказах поради разбираеми причини.По същия начин той ми заяви,че не може да ме вижда повече и не иска да се измъчва и иска да продължи живота си по някакъв начин.Така и направи.Негово право естествено,след като и аз не можех да му предложа това,което иска.Обаче започнах все по-често да мисля за него,да ми липсва и аз като теб да слушам разни песнички и да ме човърка отвътре и така минаха в размисли 6 месеца.Накрая просто осъзнах,че съм влюбена в него и няма смисъл да живея в лъжа.Просто му се обадих един ден и пожелах разговор.Не ми отказа.А в разговора се разбрахме,че той не е успял да ме забрави,а аз пък съм осъзнала чувствата си.Разделих се с тогавашния си приятел,който м/удругото ми кръшкаше и просто не си заслужаваше каквито и да е компромиси повече .И се събрахме с този мой приятел,който в последствие ми стана съпруг.Е ,заедно сме вече 11 години.И не съжалявам за избора си.Не мога обаче да ти дам съвет как да си го избиеш ти от главата,защото аз не съм успяла и не знам решението.Но ти желая успех в това. 
