Как да се справя с обсебване?

Имах приятелка преди ... 17-18 години,бяхме като сестри,много близки,ужасно много близки,спали сме в едно легло....
Стана така,не по наша вина че прекратихме взаимоотношенията си,нито аз бях виновна,нито тя,но заради други хора,трябваше да спрем да се виждаме...още я сънувам...често...и ми липсва...

В живота си човек среща определени хора,които слагат белег в/у  живота му по някакъв начин,тези хора не можем и няма да забравим никога....просто свикваме да живеем с болката....

Според мен, няма смисъл повече да му пишеш и да се измъчваш в догадки, защо не ти отговаря. Може да е наранен и да се страхува да не бъде отхвърлен отново. Другият вариант е, който е твърдо, по-вероятният - да е вече щастливо влюбен в друга. Мъжете са доста прагматични и това, което не намират при една, много бързо ги кара да се преориентират към друга. Такива обсебване и дълбоки размишления при тях траят от ден до пладне....
Дай си малко време да го забравиш, но не прави грешката да му пишеш или пък да се опитваш да го заинтригуваш отново.

Има една много вярна приказка,че ако искаш много силно някой,трябва да го пуснеш,един ден ако той се върне при теб,значи те обича наистина.
Когато оставиш един човек и не го търсиш ти започваш неминуемо да му липсваш,дори и да не сте много близки,ако не го търсиш,не го виждаш...бъди сигурна че те мисли...тогава рано или късно ..един ден,той ще намери начин да свърже с теб
Ако обаче го притискаш,досаждаш му,има опасност дори да те намрази....
Искаш ли този човек да е в живота ти,остави го...

Щом те подминава на улицата и не отговаря на смесите ти и на поздравите ти за нова година и празници,явно все още не е преодолял чувствата си към теб.Ако беше така ще ше да му е друга реакцията.Най-малко щеше да каже здравей на улицата или на смесите да отговори-благодаря,добре съм желая същото на теб -или нещо подобно.И да,малко е егоистично ако си е поел някак си живота сега да се появиш и наново да го объркаш.Не знам,честно какво да те посъветвам.

преживяла съм нещо подобно - така и до днес не приех раздялата с бившия си приятел. Всичко стана неочаквано и ми е трудно да опиша как съм се чувствала тогава. Аз също го зачеркнах от живота си. Той също продължава да ми звъни, а аз отказвам да говоря с него.

Направи му една малка услуга - не го търси. Остави човека да си живее живота, той няма нужда от теб.
Не те познавам, но чета и си мисля, че не си щастлива. Ако е така не обвинявай него за това, той просто те е обичал.

Най-доброто за него е да престанеш да търсиш вниманието му.

Oхх и тук позната история,но аз съм по трагичен случай от твоя. Аз имах много приятели от мъжки род, до преди 4 години мислех така,но се оказа че те горките искали да са гаджета с мен,а за мен бяха приятели.Трагичното в случая беше,че двама от които цели 13г. са се надявали на нещо,а аз не го разбрах.Мислех си, че всичко е ясно,споделяла съм с тях за мои гаджета,станахме една компания,докато един ден не се събраха двамата и ме разпънаха на кръст. Казаха ми точно това което им е тежало толкова време,а именно че ме харесвали и през цялото това време се надявали на нещо.Явно на чудо,защото аз и хабер си нямах.Казаха,че съм им давала поводи да се заблуждават така,но аз мисля че не съм,просто ми е такова държанието по освободено и това явно ги е навело на тези мисли.Другият,който смятах за приятел 1г. ми сподели същото..., че имал намерения към мен и след като не искам,то и приятели не можем да бъдем и изчезна от живота ми като не миотговаря на ес ем еси и мейли, но не изчезна от мислите ми.
Сега осъзнавам колко мъка съм им причинила без да го осъзнавам.Не мога да искам да са о/о мен,колкото и да ми се иска за съжаление. Задоволявам се единствено с някой ес ем ес по празниците и това е много. Наистина най доброто за тях е да престана да ги търся и те да намерят своя път в живота си и може би тогава пак ще се срещнем...надявам се.

Моят съвет е да си потърсиш нов човек, който да ти дава това, от което имаш нужда.
Явно в сегашната си връзка не си щастлива. Няма смисъл да тъпчеш на едно място. Имаш нужда от промяна.
Намериш ли нова тръпка, обсесивните мисли ще изчезнат, защото ще имаш да си мислиш за нещо ново и интересно.
Има вероятност обаче да попаднеш "от трън, та на глог". Така че внимателно.
Друг начин обаче аз не виждам. Дори да си намериш ново хоби, нови занимания, пак може да не се отървеш от тези мисли.
Вариантът да отидеш на психолог е много добър. 

Единственото, което ме притеснява по въпроса с психолога, че взимат скъпичко.
Не знам дали ще мога да си го позволя
Благодаря за споделените мнения на всички

На мен не ми се е случвало да бъда обсебена от човек.Може би съм по-студена и дистанцирана,незнам.Но си мисля,че не е здравословно желанията и мислите на един човек така да зависят от друг.Не мисля,че ти е нужно да търсиш заместител.Какво означава да търсиш?Това не е мидичка на плажа,която да намериш просто така.Или се случва в живота ти или не.Аз имам един единствен приятел мъж и той сега живее в Париж.Мъчно ми е за него,обичам го,но той не определя моя живот и не мисля за него постоянно.Или си мисля за него и си спомням за някои наши преживявания.Виждаме се,но не често и тогава се старая да ми е максимално добре.Може би, защото аз не се стремя да обсебя хората,на които изключително държа,те също не са в състояние да ме обсебят.

Спомям с преди много години най-добрият ми приятел,родителите му заминаха да работят в бившия СССР,той остана,но след време трябваше и той да замине,изпращах го през нощта на гарата ,когато дойде време да се разделим и той да се качи,имах чувство,че светът сърши,пищях и ревях като ненормална не можех да дишам...след време той почина 

Както някой спомена- и на мен ми прилича на накърнено его. Било ти е приятно, да гравитира около теб, да те ухажва, да ти угажда и да те гледа с възхищение, въпреки че много добре си знаела за чувствата му. В една постоянна връзка това постепенно преминава , но ти знаеш, че можеш да го получиш от него и се опитваш да установиш контакт. Ясно е, че такова несподелено обожание не може да продължава вечно, това не се нарича приятелство. По-добре предпази момчето от самата себеси и спри да пускаш есемеси.

Много ме грабна този пост може би защото ме върна назад във времето, когато и аз преживях подобно нещо. Имах приятел-гадже в студентските години, страхотно готино ни беше, но той имаше доста по-силни чувства от моите...След 5 години заедно и много преживели неща бяхме на кръстопът дали да се съберем или да се разделим. Аз изобщо не се чувствах готова за живот под един покрив с него, а и нещо ме притесняваше постоянно като си помислех за женитба и общи деца с него...исках го просто като приятел...Това не значеше че не ми е хубаво. Напротив аз горех от приятни чувства, но мисля че повече приятелски отколкото любовни....Ами разделихме се - той го направи точно както твоя приятел - един ден просто си тръгна и никога повече не се върна; не отговаряше на писма, и други подобни...Така мина много време....Аз не престанах да мисля за него и да ми липсва като нещо много много близко....нашите безкрайни разговори, нашите песни, начина по който съм се чувставала с него - толкова специална и толкова закриляна....всичко ми липсваше....Често плачех от болката, че го няма и че не мога да му се обадя дори; липсваше ми приятелството му, всичко онова духовно, което рядко намираме наоколо; липсваха ми думите му, очите му....това нямаше нищо общо със секс...Срещнахме се случайно по работа след 8 години....Имах чувството, че тези 8 години изведнъж пропаднаха, сякаш никога не ги бе имало , сякаш никога не сме се разделяли, сякаш вчера сме били заедно и днес сме пак....Нямаше значение че аз вече бях с друг, а той с друга, семейни, с деца, много вода беше изтекла от тогава, много неща и промени се бяха случили с двама ни (особено с мен), но странното бе, че аз се чувствах точно както преди - специална и закриляна до него, можех да му кажа всичко и да знам че той ще ме разбере и подкрепи....За жалост само няколко часа бяхме зеаедно и не спряхме да говорим....После той пак изчезна. Аз не направих усилия да го търся, защото знаех че има семейство...
Когато загубим такова приятелство е сякаш ме загубили близък човек и той никога няма да се върне.....Така че само скърбим, но се примиряваме.....
За жалост май истинско приятелство между мъж и жена е само илюзия...

Да, така е с психолозите, за съжаление не са безплатни. Другото, за което се сещам е да си поговориш с приятел(ка). Проблемът е, че е много трудно да намериш приятел, който да те разбере в такъв момент. И когото да натовариш с толкова трудна задача. Малко са хората, които ще могат да ти протегнат ръка. Защото ми се струва, че тези упорити мисли са израз на нещо по-дълбоко, което те измъчва...
Човешките отношения са ужасно сложни и заплетени, но винаги имат едно много просто решение. Топлина и разбиране. Дано ги намериш. Дори и да са мидичка на плажа. Хората са казали - търси и ще намериш. 

възможно е ти просто също да си го харесвала/харесваш/, но чак сега го осъзнаваш - когато виждаш, как постоянно мислиш за него