Ако може да ми помогнете...

Ти ок ли си с това детето да носи твоето име като презиме?Странно недай си Боже да ми се случи на мен, но на Мая какъв ли бил мъжкия презимен вариант ?

Не знам защо се сетих за един епизод от предаването "Цената на истината" където една любовница от 14 години направи тест за ДНК, за да може сина и да вземе някой лев от евентуалната награда на женения мъж с който се занимаваше, чиято съпруга пък от своя страна знаеше за чуждото дете и не даваше на мъжа си да го припознае.Хм...интересно.

Допитай се до адвокат.Въпроса който те вълнува според мен е от чисто юридически принцип.Тук няма да получиш отговора който търсиш, но пък се запиши като бъдеща майка

Интересно ми е таткото къв го играе?Жена му не дава да припознае детето, а той, без нейното ДА не мове ли да направи нещо?Говорим за мъжа, който харесваш де...

Киарче, колкото любовници, толкова и предназначения, мила.
Познавам много широк спектър "любовници". От такива, които са винаги и навсякъде със съпруга, живеят с него под един покрив, имат и общи деца, а той поддържа брак на книга и жена му няма нищо против, щото и самата тя си има любовник и общи деца с него.
До такива, принудени да се крият по коли и храстчета за по половин час взаимни ласки и които ако се появят заедно, първо мъжът ще изстине, че ще го познаят, второ - тя, щото и двамата са семейни.
Между двете крайности има още много вариации, между които - любовници за пари, хора със силни и взаимни чувства, хора, които се забавляват, щото им е скучно... Та да не изпадаме в конкретика за връзката. Друга е темата тука.


Това безумие само за какво, извинете?
За какво ще си говори с нея? Да не е нейно това дете?
Не съм чела другата тема, която визирате в "Татковци" и нямам намерение да я чета, щото въобще не е ясно дали е същият съпруг или друг. Факт е, че много се нароиха напоследък подобни семедарители.
Само ще ви кажа, че тази дето я съжалявате като горката измамена, въобще не постъпва честно. Защото нейните деца са си осигурени и с баща, и с дом, и с пари, а детето на авторката?
Или то трябва цял живот да носи клеймо, че видите ли извънбрачно?
За морал няма да говоря, щото ясно стана тука, че други са моралистките, не съм аз. Ма поне прочетете Конституцията на Република България, в която пише, че всички деца се раждат с равни права.

Тинтина, знаеш какво най-често става след разкрита изневяра, особено пък с родено от нея дете. Семейството се разпада и децата остават без баща до тях в ежедневието им...

Та в този смисъл неверните мъже и любовниците са тези, които саботират и то по егоистични причини, правата на децата да имат щастливо и пълноценно детство и да бъдат отглеждани в любящо истинско семейство от рождените си майка и баща...

Да, детето на питаща също има право на щастливо детство и пълноценно семейство... но реализацията на правата на децата произтича от изпълнените задължения на родителите им спрямо тях... Задължение на майката е да избере подходящ баща на децата си... Ако е сбъркала, децата й ще имат нарушени права...

Е, ама ти на час по лъжичка ни сервираш 
Сега пък жена му знаела и тям подобни...  Ми тогава и аз питам защо той се нуждае от нейното съгласие да даде своето име на своето дете? Нали много те обича и иска да сте заедно? Отгоре на всичко детето е желано, сиреч планувано....
Нещо не му разбирам аргументите на господина, както и поведението му. 

Тинче, любовница ли е, знаеш къде и е мястото, независимо от причините за близост с мъжа.

Мария, а новото дете няма ли право на "щастливо и пълноценно детство"?
Когато законодателят е регламентирал механизма за доказване на бащинството, той се е водил от интересите на децата. И именно за интересите на децата говорим тук, а не за това кое как се отразявало на семейството.
Законът е такъв не само тук, а и в цял свят. Всяко дете, подчертавам - всяко, има право да има баща. Дали майката ще реализира това право и ще търси отговорността на бащата, си е нейна работа.

Това "задължение на майката е да избере подходящ баща...." просто не искам да коментирам. Или искаш да кажеш, че всяка от нас тук е избрала "неподходящия баща" и сега всеки трябва да си носи последиците?
А омъжените дами, които впоследствие са останали без съпрузи например поради факта, че те са се напивали и са ги пребивали от бой, без да има изневяра, пак ли са "виновни", че не са осигурили подходящ баща?


Категорично не съм съгласна с това. Разбирам, че ви се ще любовницата да е човек втора ръка, ама не е. Да не говорим, че много често става и втора съпруга. Разбирам също, че много от вас са пренебрегнати заради любовница, но това не е причина да разсъждаваме едностранчиво. Нито пък в 21-ви век да заклеймим едно дете, че няма право да има баща, щото видите ли, съпругата на бащата щяла да се надурли.

Tintina, когато една жена е била наивна при избора на мъж, си носи последствията, които може и хич да не й харесват... Не мога да вдяна защо искаш да ме убедиш, че на едно дете, което не расте с баща си, нищо не му липсва... Когато нещо толкова важно като БАЩА липсва в детството на едно дете, как може да твърдиш, че детството му е пълноценно? От кого ще научи то ролята на мъжа и бащата в едно семейство - от съседа ли?

Що се отнася до "щастливо и пълноценно детство", говоря за онези незабравими моменти от детството, когато детето е с баща си, учи се от него, играят, спортуват, правят нещо заедно, споделят си, съветват се и контактуват всеки ден... Да, заради погрешния избор на майката детето може да е лишено от тези ценни моменти... И затова носенето на последствията не е защото "така трябва", а защото те са ФАКТ. Впрочем авторката на темата явно ме разбра по-добре от теб.

Не че авторката мен ще пита, ама аз лично смятам, че в случая е добре бащата да признае детето, освен ако не е някой кофти човек, който би създавал в бъдеще организационни проблеми на майката...

Мисля, че и съпругата ми е ясна - защо не иска мъжът й да признае детето... Нараненият човек в шока си не винаги измисля най-добрите решения... Като се успокои, мисля че ще разсъди по-добре... В момента тя наивно "бяга" към миналото, когато е била щастлива с мъжа си и не е съществувал и помен от любовница с дете... Но времената са променени вече... и тя ще го осъзнае полека-лека...

Мария, наистина не те разбирам. Самата ти не се разбираш - твърденията ти се бият едно в друго.
Не мога да вдяна защо едното дете има право да живее с баща си, а другото - не. Само защото едната жена преварила да се омъжи първа ли?
Хиляди ненаивни жени правят "най-прекрасния" избор на мъж, а децата им впоследствие също остават без баща.
Както и обратното.
Последствията едно дете да живее без баща са "факт", но те са факт не заради избора на майката. А заради избора на мъжа, решил да остане или при едното семейство, или при другото.
Впрочем един свестен мъж не би лишил нито едното дете от присъствието си, нито другото. Без да е нужно да живее с майката.
Но тези случаи са изключение.

По този въпрос съм съгласна с теб.

Айде нека поставя въпроса другояче. Имаме налице семейство с 2-3 годишно дете. Майката си мисли, че всичко е наред, а на мъжа изглежда му е скучно, та си намерил любовница. Тя знае, че той е женен и има дете, но предпочита да не мисли за това, а да потъне във връзката си, все едно са само те на света... Според теб от тримата възрастни кой е отговорен за раната, която ще бъде нанесена на детето, когато след няколко години то узнае, че баща му има и друга жена в живота си и че не е верен на семейството си?

Същият казус, погледнат от друга гледна точка. Любовницата ражда желано дете от същия мъж. Мъжът не иска да е с нея и детето по някакви си негови причини. Детето отрасва без баща си, като евентуално той го признава и периодично се вижда с него. Кой от тримата възрастни е отговорен, че това дете ще израстне всъщност без баща?

И трета версия на казуса. Семейният мъж напуска жена си и се събира с любовницата си. Общото им дете живее с баща си. Без постоянно присъствие в живота на баща им остава първото му дете.

Винаги има поне едно дете наранено... Винаги има и една майка наранена - съпругата или любовницата...

В чии ръце е било това никога да не се случи? В ръцете на съпруга и любовницата, които просто са можели да не се поддадат на привличането между тях... Съпругът - за да не нарани жена си и детето си... Любовницата - за да не направи друга една жена и детето й нещастни...

И все пак обърни внимание, аз не казвам, че те са виновни, но смятам, че са отговорни за последствията от действията си... В личен план всеки си носи сам отговорността за изборите и решенията, както и за грешките...

Бе хора не ми се спори 

Съгласна съм че детето трябва да има баща но това не винаги е възможно по една или друга причина. Лошото е когато майката умишлено и в пълно съзнание го причинява.

За мен "другата" е грешна точно защото знае предварително положението. Мъжа си е мъж, дреме му на него с коя ще си легне. Жената е тази която може да го спре. Аз винаги питам мъжете дали са женени или имат сериозна връзка. Ако това се окаже така - сори, не си за мен, пък той ако ще и Луната на тепсия да ми донесе 

За припознаването аз бих казала да не го прави за да може това дете поне да е свободно и независимо от някой който очевидно не се интересува достатъчно от съдбата му щом го е създал при такива обстоятелства.  Иначе да си го вижда и да се грижи за него. За съжеление жена му няма много думата тук и може само да приеме факта че мъжа и има дете от друга.  незнам, може и да ме обвините отново в много стриктни морали, но аз такъв мъж не бих го прибрала в къщата си. Ако уважението му към мен се простира до там, не благодаря - да ходи при другата и да си се гледат взаимно 

kiara, нищо, че на теб не ти се спори, ние ще упорстваме   

Вариантите са 1001 и във всяка различна ситуация имаме различен виновен. Смятам, че не е необходимо да се превръщам в куче-пазач на партньора ми и дори и да имам вина за рутината в съвместния ни живот, не поемам вината за неговата изневяра.
Същото важи, без оглед дали съм любовницата или съпругата - щом той е решил да кръшка, ако не е Иванка, ще е Петранка.

Мария, до сега смятах, че защитаваш мъжката част, но и в трите казуса има един виновник за мен - хубостника със съпруга и любовница

Съгласна съм. В една връзка най-важно е доверието. След такава случка жената губи доверие в мъжа си... Той може и да успее да се реабилитира пред нея, но вече никога няма да е същото...


То за съпруга е ясно, че е много виновен за предаденото доверие и бъдещите последици... А любовницата носи ли някаква отговорност, според теб?

Питаща е тук, защото разчита на нашата женска солидарност. Жените са такива, обичат да си помагат една на друга... Но ако искаш да се възползваш от женската солидарност, редно е и ти самата да си проявявала такава към други жени, включително към съпругата на хубостника, който ти се вре за любовник... Толкова ли е абстрактна тази идея? За мен не е...

Няма да ти е за сефте, ако смяташ да се застояваш

На поддръжничките на женската солидарност препоръчвам един мнооого хубав разказ на руския прозаик и драматург Лев Шейнин от сборника "Записки на следователя"

Мария, във всички описани от теб казуси виждам вина само в един - бащата на децата. И пак повтарям, че ако е достатъчно разумен, няма да позволи нито едно от двете деца да бъде наранено.
Поредната тема, в която се повтарям - дали децата ни ще се изживяват като "жертви" и "страдащи" от раздялата и ще ходят с клеймо доживот, зависи само от нас.