Ако може да ми помогнете...

  • 8 058
  • 84
  •   1
Отговори
# 45
  • Пловдив
  • Мнения: 9 736
Ровичка им се на хората в "изневяра", "любовница" "разбито семейство"...Обичат да си дават мнението без да са ги помолили. Обичат да търсят между редовете - където няма нищо. Въобще подлвластни са на страсти - обичат да ги осъждат или оправдават.
Каква солидарност, каква подкрепа, какви пет лева? Попитах за "признаването" на бащинство - и след пет поста се начетох на чудеса...Кого съдите и кого оправдавате - защо решихте че можете да замените и посъветвате съвестта на някой друг, освен вашата лична?
Иначе отново благодаря за отговорите на поставеният от мен въпрос, за всички останали мнения - въобще не ми пука!

Че що тогава пишеш тук, щом не ти пука за мнението на другите или нещо май те жегнаха ... Както и ще да е. Ами като си изчела закона, намери си един адвокат и питай него какво се прави и какви са ти шансовете. И не пиши повече в този форум. Много е просто.

# 46
dadiba
Здравейте на всички. Чета из форума на ден по 50 пъти сигурно и все не участвам в дискусиите. Сега ми се налага да потърся отговор на въпрос.
Влизам като "питаща...", защото се опитвам да се предпазвам от следене в Интернет.
По принцип съм за "Бременни и зарязани", а също и за "имам връзка с женен мъж" и подобни теми, но правя нова, защото не искам да си коментирам положението, а да се подготвя за вариантите които ме очакват от тук нататък.........Благодаря на всички, които ще ми обърнат внимание и се извинявам на тези, които ще подразня (дано да няма такива).
Въпросът ми е следния...(закона го четох няколко пъти и не разбрах  Rolling Eyes )
Когато децата се раждат, обикновено бащите им ги припознават с някаква декларация или подобно. Когато бащата откажат припознаване, а майката държи на такова - тя предявява иск за бащинство, нали така? (има малки подробности - кога и точно как става това)
Не ми е ясно.........при предявен иск от майката към биологичният баща на детето и за признаване на бащинство - винаги ли се стига до такова?????
И да не се правя на голяма юристка, ще го задам по-нормално казано:
Ако бащата на детето ми отказва да признае, че това дете е негово, а аз държа на подобно признание.......какви са шансовете ми да го получа? (детето ми да ги получи)(признанието) Има ли възможност и да не го получа, въпреки искът?
Извинявам се, че пиша малко замотАно, но в главата и сърцето ми е ощe пo- зле положението...Не съм родила още, не съм се озлобила или забравила, не са ми отшумели чувствата.........просто искам да знам повече и по този въпрос, защото обратният - аз не искам бащата да ми признае детето - вече се запознах обстойно, благодарение на форума.
Към модератора, ако бъркам с мястото на темата - моля "отпратете" ме където е .
P.S>Така ми се щеше първото ми писане в този форум да не е в този раздел...

Че що тогава пишеш тук, щом не ти пука за мнението на другите или нещо май те жегнаха ...
Да - "жегва" ме неспособността на част от хората да четат и да разбират това, което четат.
Това е последният ми пост!!!

# 47
ЧЛ.69 СК -Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката - в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

Родителски права при установяване на произход по исков ред
Чл. 70. Когато съдът уважи исковете по чл. 68 и 69, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 59.

и линк към едно Решение на съд по подобно дело

# 48
  • Мнения: 107

Знаеш ли, сега като ти прочетох отговора имам чувството, че съпругата на твоя приятел е писала също във форума една скорошна тема, провери моля те в "Татковци" темата "Какво да правя".Наистина двете ви теми сякаш имат връзка за мен и поразително напомнят една на друга погледнати от двете страни.


http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=451121.0

Ето и другата тема. Бързо открили, че е пързалка, пусната от ........питаща Outta Joint

# 49
  • Мнения: 2 327
Питаща, вариантите са ясни. Или бащата припознава детето доброволно или го съдиш или записваш детето на твое име.
Въпросът е не какви са вариантите, а ти кой вариант искаш и защо?
Припознаването има смисъл само ако имаш материален интерес. Аз лично като реших да раждам си направих сметка сама да си гледам детето и да е на мое име, без да предявявам финансови претенции(а случаят ми е почти като твоя). Това че той е искал това дете го задължава наистина да поеме някаква отговорност, но дали си струва насила не знам.
Моето дете не е припознато по мое желание(бащата нямаше против да го припознае), но в момента поддържа контакт с баща си и ако не финансова помощ поне му купува редовно разни неща.
За всички така май е по-удобно. Аз не се занимавам да го търся за документи, той не е притиснат от дела за издръжка.

# 50
  • Мнения: 4 458
..... за всички останали мнения - въобще не ми пука!


Щом не ти пука защо питаш? Да се беше обърнала към адвокат! Или да се беше задоволила с написаното в закона, ние повече от това не можем да знаем!
Иначе, то е ясно че не ти пука за хората, доказваш го с положението си от което явно се гордееш  Rolling Eyes Де да знам, живота си е твой но за жалост създаваш и друг за който ще си изцяло отговорна...
Желая ти успех в живота

# 51
  • София
  • Мнения: 1 120
Защо ти е въобще бащата да припознава детето?
Освен едното име, друго едва ли ще му даде.
Какъв баща ще е, ако сам не го желае?
Той дойде ли поне веднъж да те гушне докато беше бременна, поиска ли да усети как ритка бебока в корема ти?
А ти чак и дете искаш да му подариш.

Аз също съм измежду самотните мами и си умирам от страх какви номера може да ми скрои таткото, ако припознае детето.

Всеки ден се моля да оправят закона за гражданската регистрация, който според мен крайно дискриминира майките в сегашната му форма.
Само за бащиното и фамилно име от таткото и заради общественото мнение делегираме права на разни безчувствени типове, даряваме ги с деца, които те дори не поглеждат.

Ако осъдиш бащата и детето получи името му, ще му спестиш малко комплекси, че е копеле.
Но това детенце ще се чувства ли по-щастливо с баща, който не го желае?

# 52
отвратително нападате момичето и по евтин клюкарски начин, коментирате нещо толкова лично, ясно е кой.  Гледайте си сериалите, не помагате по никакъв начин, не е взела вашия мъж, спокойно. Аз имам мъж и бебче, и ако ми се случи това, няма да искам да се откаже от другото дете, ако вземе това решение би го принизило съвсем в очите ми, трябва да поеме отговорност, в кой век живеят някои от читателките на форума. Смело напред, ПИТАЩА, и дори и да звучи банално - очаква те най_голямото щастие на земята.

# 53
  • Мнения: 2 327

Ако осъдиш бащата и детето получи името му, ще му спестиш малко комплекси, че е копеле.


Това направо не знам как да го коментирам.... Аз тази дума я нямам в речника

# 54
  • София
  • Мнения: 1 120
Ти може да я нямаш, но децата от детската градина и от училище са много добре запознати с нея и още много други думички.

# 55
  • Бургас
  • Мнения: 6 145
Ти може да я нямаш, но децата от детската градина и от училище са много добре запознати с нея и още много други думички.

Ти може да я нямаш, но децата от детската градина и от училище са много добре запознати с нея и още много други думички.


Разбира се, щом имат такива майки като теб...

# 56
  • Мнения: 33
Много ми стана забавно цялото споделяне на лични въжделения,та ето ме и мен. Явно всички влизаме в кюпа "наранени души" ,ама измамените и изоставени съпруги сме по-нараненоозлобени явно,та във всяко нещо виждаме вината на любовницата. Само,че тя не се е омъжила за нас, не ни е направила децата и не ни кара да търпим разгонения пръч въпреки всичко,нали? А дали ще попаднете в същата ситуация, ами крачката е 2-3 пърхащи пеперуди в корема и сте дотам, и аз де ,в това число. нашата любовница направи скоро 17,та на нея ли да и пука,че разбива семейство....!?! А за децата - ами по-добре без баща отколкото да имат лошия пример и после да си следват порочния семеен модел. Щото ще ме извинявате ама те усещата всичко от крехка възраст- когато баща им го няма-усещат нещата, когато духом е изчезнал-пак усещат, когато семейството се крепи само ,заради това те да имат двама родители- яко се усеща, ще ви кажа. И това депресира много повече ,отколкото живота само с един 100% отдаден на тях родител. От личен опит говоря - израстнах с майка ми и  родителите и само и станах един съвестен и свободен човек. А по въпроса за избара на БНД, който е неправилен-ами щом сме в тоя форум-явно всички сме сгрешили в избора-дали от страната на съпругата или любовницата. И тук съм била от двете страни, ама да ви кажа вината има онзи по средата, щото той не може да бъде изнасилен, по презумпция, нали?
И сега конкретно- Питаща, не знам какви ти са причините да искаш много признаване на това бащинство, но според мен, по съдебен път с ДНК тест ,няма да се отхвърли решение по признаването, дори и бащата да не гори от желание. Въпросът е какво печелиш, ти и  детето от това признаване на книга, щото то ще стане факт, в това бъди сигурна.

# 57
  • Мнения: 4 458
Ти може да я нямаш, но децата от детската градина и от училище са много добре запознати с нея и още много други думички.


Разбира се, щом имат такива майки като теб...
[/quote]


Аз пък си мислех, че тази дума от много отдавна не е убидна и се употребява по-скоро като израз на близко приятелство  сред децата Thinking  Щото и на брат ми му викат копеле ама си има баща и то много, много добър и отдаден  Whistling

Искам да кажа и нещо което съм забелязала и ми е направило силно впечатление. До сега децата ми са чували въпросите "ама вие имате ли баща? Защо баща ви не е с вас?" само и единствено от деца идващи от много затворени семейства и всички са били от "нашия край" (Балканите). Тук дори в училище не питат дали децата имат баща. Да, има графа "баща, служебен тел, мобилен тел. за връзка", но никой не те пита защо не си я попълнил, същото важи за социалните, лекаря и т.н.

# 58
  • Бургас
  • Мнения: 6 145
Ех, Киарче, Киарче... Много сол има да изядем, докато стигнем дотам Wink

# 59
  • Мнения: 10



Здравейте на всички. Чета из форума на ден по 50 пъти сигурно и все не участвам в дискусиите. Сега ми се налага да потърся отговор на въпрос.
Влизам като "питаща...", защото се опитвам да се предпазвам от следене в Интернет.
По принцип съм за "Бременни и зарязани", а също и за "имам връзка с женен мъж" и подобни теми, но правя нова, защото не искам да си коментирам положението, а да се подготвя за вариантите които ме очакват от тук нататък.........Благодаря на всички, които ще ми обърнат внимание и се извинявам на тези, които ще подразня (дано да няма такива).
Въпросът ми е следния...(закона го четох няколко пъти и не разбрах  Rolling Eyes )
Когато децата се раждат, обикновено бащите им ги припознават с някаква декларация или подобно. Когато бащата откажат припознаване, а майката държи на такова - тя предявява иск за бащинство, нали така? (има малки подробности - кога и точно как става това)
Не ми е ясно.........при предявен иск от майката към биологичният баща на детето и за признаване на бащинство - винаги ли се стига до такова?????
И да не се правя на голяма юристка, ще го задам по-нормално казано:
Ако бащата на детето ми отказва да признае, че това дете е негово, а аз държа на подобно признание.......какви са шансовете ми да го получа? (детето ми да ги получи)(признанието) Има ли възможност и да не го получа, въпреки искът?
Извинявам се, че пиша малко замотАно, но в главата и сърцето ми е ощe пo- зле положението...Не съм родила още, не съм се озлобила или забравила, не са ми отшумели чувствата.........просто искам да знам повече и по този въпрос, защото обратният - аз не искам бащата да ми признае детето - вече се запознах обстойно, благодарение на форума.
Към модератора, ако бъркам с мястото на темата - моля "отпратете" ме където е .
P.S>Така ми се щеше първото ми писане в този форум да не е в този раздел...

Общи условия

Активация на акаунт