На някой връща ли му се на работа или само аз съм нещо не добре?!!

  • 5 895
  • 124
  •   1
Отговори
  • Мнения: 63
Здравейте. Имам следният казус, който ме кара да се чувствам гузно спрямо моето бебче: От както съм родила все за работа си мисля, не че не ми е приятно в къщи с моето малко съкровище - напротив, обожавам да го гледам, целувам и т.н., но се чувствам някакси непълноцена. Знам, че тези мигове с бебчо никой нема да ми ги върне, че са безценни и въпреки това пак имам желание за работа. Може би се дължи на факта, че работих до последно и не се бях настроила за това, но не се чувствам добре от тези мои мисли!!!
Моля споделете, имал ли е някой такъв проблем!!!!

# 1
  • Мнения: 11 145
E, 1 година и 3 месеца е много време. Особено ако си свикнала на по-динамичен живот.
И мен вече доста ме стяга шапката. Дори не подозирах, че ще изкарам толкова дълго - работих до деня преди термина (родих малко по-късно).
Обаче нямам решение засега кой ще ме замени в грижите за дъщеря ми - яслите категорично не са за нас.

# 2
  • Мнения: 275
Съвсем нормални са ти мислите - особено ако си 24/7 с детето без възможност за различни занимания.

Работя за себе си и за моя си бизнес, но и се грижа сама за дъщеря си - с помощта на таткото само. Засега това "съчетание" е успешно. Че и удовлетворяващо.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 262
нормално е, и аз първият път се върнах бързо на работа, много ми се работеше  Laughing сега не бързам обаче  Wink

# 4
  • Мнения: 639
Споко, съвсем си си добре!  Peace
На мен сега никак, ама никак не ми се връща! Но ще видим след година каква песен ще запея.  Mr. Green

# 5
  • Мнения: 764
За мен това са нормални мисли - и аз бях така първия път и даже се върнах на работа на 7-8 м. след като спрях да кърмя. Този път не знам колко ще изкарам. Опитвам се да се разнообразявам с кратки излизания между храненията, с малко работа от вкъщи, защото 24/7 ми се струва тегаво и изнервящо.

# 6
  • Мнения: 789
Не се притеснявай,нормално е.И съвсем не означава,че не ти се стои около бебчо повечето време.И аз нямах търпение да започна работа.Да не говорим че работих до 7-ят месец от бременноста Rolling Eyes.Нуждата от разнообразие е нещо нормално дори и при най-любящите майки,нали?

# 7
  • София
  • Мнения: 368
И при мен стои на дневен ред този казус........ Embarassed Embarassed Embarassed

Трябва да се върна на работа след Нова година, на моменти ми е много гузно и виновно, че ще оставя дъщеря ми на гледачка, но на моменти с нетърпение чакам да се върна на работа. Прекарах половина си бременност у дома заради усложнения и от разнообразно ежедневието ми стана ужасно скучно и монотонно. Всичко си струваше, сега си имам прекрасно момиченце, но....... на моменти ми гърмят бушоните. Липсват ми контактите с хора различни от майките в градинките, да мога да водя разговори на теми различни от памперси, хранене и игри.

# 8
  • Germany
  • Мнения: 7 976
И аз съм така.. Бебчо е на 6 месеца, а на мен вече ми се работи  ooooh!. С баткото се върнах на работа, когато беше на 10 месеца. Сега обмислям нещо на 4 часа за след Нова година, но ще видим.

# 9
  • Мнения: 539
Имах твоите мисли след първата година,но в един момент се свиква толкова,че чак започва да ти харесва JoyА сега когато отново pregnantзагубих надежда всякаква.

# 10
  • Мнения: 2 472
Позволявам си да се включа в темата,въпреки,че за мен този период отдавна отмина.Но за сметка на това още си спомням как истрещявах вкъщи сама нонстоп с залепено денонощно за мен дете.Цялата бременност си бях вкъщи и това удължи времето на "изолацията".За капак нямах и приятелки с деца,бяхме в нов квартал.Нямаше на кой да го оставя и за минутка,липсваха ми контактите с нови хора.Пуснах го на ясла на година и пет месеца-буквално на втория ден остана целодневно.Много бързо свикна за разлика от мен.Иначе,тогава много трудно си намерих работа-като чуеха за малко дете и Naughty

# 11
  • Мнения: 2 131
До 8-10 месец на малкия не мислех чак толкова за работа. След годинката обаче взех решение, че няма да чакам да стане на 2 години, за да се върна. Причините бяха комплексни, и друг път съм писала, че финансовият аспект не беше водещ. Наистина исках да се върна на работа. Дадох малкия на ясла на година и пет месеца и се върнах веднага на работа.
Вече повече от година мина, засега не е имало момент, в който да съжалявам, че съм взела това решение.

Последна редакция: вт, 01 дек 2009, 13:21 от villiana

# 12
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 557
Така много ми  беше омръзнало да седя в къщи  и много ми се тръгваше на работа . Нямах търпение може би защото аз не работих през цялото майчинство/ 2г платено + 1 г. неплатено .

# 13
  • Мнения: 403
Моята бебка е само на 19 дни, но вече мисля да се връщам на работа /е след 2-3  месеца/ и не толкова, защото ми се връща на работа, а защото ми се налага. Майчинството ми е 370 лв, а като самотна майка, справянето е мисия невъзможна. Криво ми е, че трябва да го направя, но нямам друг избор. Още повече, че връщайки се на работа бебка ще я гледа майка ми, която живее на 30 км. и няма да мога да си виждам детето всеки ден. Тъпа ситуация и се чувствам не само гузна, но и много виновна и много ме е страх, че детето ми ще се отчужди от мен. Но пък се успокоявам, че това ще е само за 7-8 месеца, защото после мисля да я пращам на ясла и да си е при мен поне вечер.

# 14
  • Мнения: 3 069
Мисля си, че няма майка която да не е минала през тези съмнения.
Аз щях да остана и повечко време със сина си но само на заплата на съпруга ми не ставаше. В началото беше кошмар - в работата мислех само са детето а в къщи след еуфорията, че съм с него само за работата мислех. Трябва ти малко време за да си оформиш програмата.
Нашият син не ходи на градина - имаме бавачка която се налага да я викаме 2-3 пъти седмично и това ме устройва напълно.

Общи условия

Активация на акаунт